Sled upoikata

Здравейте, момичета!
Посъвеваха ме да направя лапароскопия, а доколкото разбрах, тя става с пълна упойка. Много се страхувам не от самата операция, а от това, което изживях след упойката след спонтанен аборт. Бях много зле, чувствах, че умирам, видях т.нар."тунел" и т.н.
Много от вас вече са правили лапароскопия, пишете при вас така ли беше, как излязохте от упойката?
Ще ми бъде много полезно и успокоително, ако споделите своите преживявания в тази насока!
Благодаря предварително!

Здрасти,на мен са ми правили абразио след спонтанен аборт,кошмара при мен беше преди да ми сложат упойката и тъй като имам алергия към определени храни искаха да ме дерат на живо,обаче не им се дадох,направиха ми за 20мин тест и се оказа,че нямам алергия към упойките,на теб правиха ли ти такъв?Искам да ти кажа ,че пълната упойка,независимо от страничните ефекти си е нещо много хубаво,изпитах страшно облекчение,когато ми я сложиха ,а това,дето си видяла "тунела"е от загубата на кръв,а не от упойката.Аз лапаро не съм правила,на теб защо ти се налага да правиш,нали забременяваш?

На мене са ми слагали пълна упойка три пъти - веднъж при лапароскопия и два пъти за баразио. Нито веднъж не съм имала страшни или гадни изживявания. След лапароскопията ми беше много студено като се свестих и за секунда-две си мислех, че не мога да дишам. Казах на сестрата "не мога да дишам и умирам от студ", а тя ми каза "спокойно, само ти се струва, че не можеш да дишаш, ти всъщност дишаш" след което ме зави с две одеала и след пет минути ми стана топло. Не казвам, че е приятно да излизаш от упойка, но неприятното е няколко минути и не е страшно. След двете абразио си спомням, че се събуждах много бавно, все едно изплувам от някъде и пак ми беше студено.
Не е страшно, споко. Всичко ще е наред.

Аз се чуствах добре след моята лапароскопия беше ми много сънливо бяха ми сложили две одеяла и едно електрическо но не изпитах нищо лошо но все пак си е излизане от пълна упойка и друг път съм била под пълна упойка и беше по лошо но при лапарото не мога да се оплача така че няма страшно всичко ще бъде наред

Здрасти, когато излязох от упойка след лапарото плачех със сълзи, попитах-"аз защо плача??", и ми казаха , че е заради упойката. Не съм имала никакви неприятни усещания, даже веднага станах да търся някой да ми махне катетъра, защото исках да слизам да пуша Половин час след като излязох от упойка слязох два етажа пеша, после се качих обратно пеша. Не се страхувай!

[линк]

Здрасти,

Аз имам три пълни упойки - две след абразио и една след коремна операция. Тези за абразиото, тъй като е по-лека процедура, бяха направо приятни - като излизах от упойка, ми беше мноого приятно и доволно - истинска наркоза. След коремната нещата бяха по-сериозни, но предполагам за лапарото от своя страна е по-лека упойката. След коремната операция в реанимация всички повръщаха - и аз един два пъти, няма как, организмън се чисти. Чувствах се отпаднала и лепенката на операцията ми се видя като насинено, и питах лекаря нормално ли е да съм насинена цялата по корема, а те явно са свикнали на всякакви странности покрай излизането от упойките, и много внимателно ми казаха, че нямам синьо Някои се оплакват, че после им е зле и не им се яде, а бисквитките и сиренето, дето ми ги дадоха на сутринта, бяха най-вкусните, които съм яла! После пийваш повечко вода и гледаш да очистиш организмът по-бързо. Лично за мен по никакъв начин упойките не бяха чак толкова неприятни и не са им оставили никакви лоши спомени.

Също така, има различни видове упойки - ако е удобно подпитай, дали ти слагат от новите и модерните, да не са те тровили с някаква по-стара?


Успех!

Аз също не бях на себе си след упойката и понеже ми предстоеше пункция попитах докторката дали мога да си закупя някаква по човешка упойка, написа ми рецепта за Дипривен. Купих си я казаха ми 2бр. излезе ми 40лв. След пункцията се сабудих като от сън. Никакви халюцинации, тунели, бълнувания и др. Ако имаш възможност попитай лекарят за тази упойка. Горещо ти я препоръчвам.

Здравейте, момичета!
Много ви благодаря за споделените преживявания!
Аз също се учудвам, че веднага лекарят ме посъветва да направя лапароскопия.
При нас нещата са следните: от 5 години се опитваме да направим бебе. Лекувахме хламидиална инфекция и титъра от кръвните тестове остана 1:128 при нормален 1:16, което в последствие разбрах, че не е непременно наличие на активна инфекция, а може да е в резултат на образувани антитела за борба с болестта /междувременно изпихме един куп антибиотици/. Може да се каже, че изследванията ми са много оскъдни - по стечение на обстоятелствата и "добри" лекари не съм проследявала хормони, не ми е правена цветна снимка или хидротубация и т.н. Мисля си, че проблемът ми по-скоро е хормонален и че ще започнем с тези неща. Мнението на последният лекар, обаче, беше да започнем с хормоналните изследвания, но да мисля и да си уреждам лапароскопия, тъй като по учебник било така - ако 3 години няма бременност, това е препоръчително, за да се видят "скритите" неща, още повече след хламидиална инфекция /тя предизвиквала обикновено сраствания по каналите/. Според него предишната ми бременност може да е в резултат на временна реканализация на пътищата.
Кошмарът след ьбразиото беше наистина голям. Правиха ми изследвания преди упойката, взеха ми кръв в пет епруветки и изчакаха резултатите. Кой знае, може наистина да е била някакъв стар вид упойка или в по-голямо количество като за моето тегло, може имунната ми система и организмът ми да са били много отслабнали, може да не съм била настроена и от незнанието какво ме чака... Но в съзнанието ми остана един голям стрес, имам чувството, че той промени цялото ми емоционално състояние и го затъпи. В момента, в който трябваше да заспивам /или да се събуждам/, аз усещах едно преливане на материи, изгубване на съзнанието и пропадане и помислих, че това е смъртта. Ох, дано да не изплаша някого с тези мои писания, но човек като знае какво може да преживее, няма да го приеме така страшно.
Дано вече, имайки опита, ако се реша на лапароскопия, всичко мине по-нормално и по-спокойно приема нещата!
Беше ми интересно да чуя и вашите мнения, защото не знаех дали това е нормалното състояние и усещане.
!

Аз имах същите усещания при една упойка за пункция.Най-гадното нещо което ми се е слувало.След това имам и коремна операция,но нямаше никакъв проблем.Може би е от вида упойка,разпитай.

Здрасти,
аз съм имала една коремна операция и едно лапаро, но и двата пъти се будех като от сън след упойката и не съм чувствала никакви странични ефекти нито пък съм имала халюцинации или нещо друго, само после ми се доспиваше много.
Може би наистина зависи каква точно упойка ви слагат. За съжаление не знам моите какви са били. Възможно е наистина понякога да използват по скапана или стара упойка.

Аз съм преживяла 3 абразио и не съм имала проблем с упойките. Впечатление ми направи последната. В момента в който излизах от упойка, а телевизора в стаята беше включен на английски канал, аз разбирах всичко все едно е на български (жалко, че беше само няколко минутки).
Както едно от момичетата по горе каза, че може да има значениеот вида на упойката, нейното качество и т.н. Абразиото го направи д-р Н. Генов в
МЦ "Панацея". А там работят с наистина добри материали.

като човек, вчера преживял абразио и упояван за първи път в живота си, да споделя своето впечатление - упойката беше Диприван, заспах леко и неусетно (а много ме беше страх да не е нещо като загуба на съзнание, страхувах се от загубата на контрол върху себе си), събудих се леко, 5 минутки като полусънена, след което пълна яснота и бодрост, никакви последващи странични ефекти.

всичко зависи от упойката, която ти сложат. ще имаш подробен разговор с анестезиолог преди операцията - задай му директно въпроса с какви упойки разполага и може ли срещу заплащане естествено да ти предложи нещо добро. обикновено срещу заплащане винаги може.
виждала съм разликата....

Вси4ко zависи от упоиката. И от анестеzиолога.
При мен нямаше проблеми, дано и при теб да няма.

Здравей, и аз много се плашех от пълната упойка, но явно зависи за колко време си упоена. При лапароскопията е по-кратко доколкото съм чувала.
Аз съм упоявана веднъж за 45 минути. Излязох сравнително бързо. Когато започнах да се "свестявам" първо чувах гласове, после усетих че ми треперят коленете, отворих си очите, всичко ми беше ясно, никакви черни тунели, само отпадналост в коленете. Дойде една сестра, пита ме дали ми е лошо или ми се повръща - нямаше такова нещо, аз умирах от глад тъй като не бях яла . Оставиха ме да си лежа около 5 мин. След това станах сама, наведох се за ужас на сестрата, обух си точенцата и фръц-фръц си излязох;) Няма нищо страшно.
Съветът ми е ако имаш възможност да помолиш някой да те чака след упойката , за да те закара до в къщи, или да си хванеш такси. Не е хубаво да шофираш или да стоиш права по спирките.
успех!

Mnogo, mnogo,тъжно миличка. Все се надявах нещата да са наред. Ех, нямат свършване нашите мъки. Не знам какво да кажа, направо ми се сви сърцето.
Миха

нека да си помечтаем.......

jam, много съжалявам!

Mili momicheta, mnogo vi blagodaria!
Nepremenno shte pitam za vida na upoikata i shte sam mnogo po-spokoina!
Radvam se, che vi ima i che ste tolkova otzivchivi!
Dano skoro vsichki izlezem ot foruma i se zanimavame s mnogo po-priantni neshta!

Каквото и да кажа все ми звучи тъпо.....съжалявам Джам

Аз имам 5 упойки и винаги след това съм се чувствала по различен начин.Единия път ми беше лошо,дргия път сънувах тучни зелени ливади:),и през тунела минавах...много е относително зависи от упойката ,анестезиолога.