правен казус

моля за малко помощ!!!
имам един казус но нищо не мога да направя, моля за помощ!(казуса е хипотетичен)
Ето казуса:

Образувано е дело по чл. 12 от ЗВАС по жалба на Фирма "М.ИНК" - Швейцария срещу разрешение за употрба на лекарствен продукт № II - 5884/16.08.2002 г. на министъра на здравеопазването. С атакувания акт е разрешена употребата на лекарствения продукт Л. на производител КРКА - Словения. Жалбоподателят твърди, че разрешението е незаконосъобразно и трябва да се отмени. Той твърди още, че е притежател на разрешителни за употреба на оригиналния лекарствен продукт F., а Л. е негов фармацевтичен еквивалент. С даденото разрешение, министъра на здравеопазването е одобрил паказания на фармацевтичния еквивалент Л. по-широки от тези на оригиналния продукт. Според жалбоподателят, с явяването на пазара на копие на оригиналният продук, чрез пускането на продукта Л. в обращение, могат да настъпят вредни последици за здравето на пациента.

ВЪПРОСИ???
1. Какви нормативни актове ще използвате?
2. Кои са страните и субектите в процеса?
3. В какво се изразява процесуалната правоспособност на страните въобще и в конкретния казус?
4. Каква правна природа има издаденото разрешение от министъра на здравеопазването?
5. Въз основа на какви правни отношения се издава подобно разрешение? Характеризирайте ги!
6. Решете казуса!

Предварително Ви благодаря!

Според мен основен акт е ЗЛАХМ. По тоя закон - чл.17 разрешения за употреба се издават от директора на изпълнителната агенция по лекарствата. След преминаване на дълга процедура описана в чл. 18-26 от същия закон се издава разрешение за употреба на лекарствения продукт- чл. 27. Министърът на здравеопазването само издава само обявление обнародване на регистрацията. (чл. 34 ЗЛАХМ).
----------
та цялата искова претенция е сбъркана, защото:
1. Актът с който се разрешава употребата на лкарството е на директора на изпълнителна агенция, а не на министъра. Следователно само акта на директора на изп. агенция подлежи на адм. контрол.
2. Актът на министъра е само вероятно заповед за обнародване на обявлението. А тази заповед е до подчинените му нему органи да направят определени технически действия за обнародване в ДВ. Тя не подлежи на адм. контрол.
3. Швейц. фирма не е заинтересована страна да оспорва чужда регистрация на лекарствено средство в адм. производство.
4. Компетентният съд би следвало да прекрати производството поради липса на активна легитимация на ищеца в това производство или да не уважи жалбата, тъй като не са налице основания за отмяна по чл. чл. 12 ЗВАС:

1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществени нарушения на административнопроизводствените правила;
4. противоречия с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Благодаря за отговора!
Искам да направя само едно уточнение:

Според мен исковата претенция не е сбъркана, защото иска е насочен към това че министъра на здравеопазването неправомерно е издал заповед която е от компетенцията на Директора на изпълнителната агенция по лекарствата. В този казус се разглежда неправомерно издаване на разрешени.

Нали случая е хипотетичен? Обикновено такива казуси се задават в разни конкурси. Обикновено в тях има много плява, като целта е да се проверят уменията на участника да отсее зърното от плявата. Но .... ако това е действителен случай.... т.е. ако министъра е иззел компетенциите на директора на агенцията? Това мирише на нищожност. Пък за нищожност - май всеки може да сезира. (пък и условието на чл. 12 т.1 ЗВАС е налице).
Наистина ли стават такива работи?

Според мен е абсурд да се получи нещо такова.
Най-малкото ще възникне технически проблем при вноса на лекарството - няма да разрешат внос на митницата. Там са доста стриктни в огледа на документи, от собствен опит го казвам.

Много Ви благодаря за съветите и помощта Ви.
Става въпрос за примерен казус даден на студенти, но нищо чудно някои ден да попаднеме и на реален подобен казус, поне ние в момента работим върху подобен, само че за алкохол.

Стават такива работи и още как. Онзи ден във ВАС, докато чаках да се гледа делото, по което се явявам, присъствах на подобна сценка - трето по отношение на административното производство лице да обжалва акта, с който производството завършва, при това без доводи за нищожност. Пък, доколкото помня, нищожност на ИАА може да се твърди без ограничение във времето, но при наличие на правен интерес. Само при обжалването на нормативните актове този интерес е, така да се каже, подразбиращ се /справка - трайната практика на ВАС/.