Баба Марта...

... бързала,
мартенички вързала!
морави, зелени,
бели и червени.

Първом на гората
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени...


Честита Баба Марта!



Поради очевидното родство с бабата и моя неуморен среднощен трудов ентусиазъм, оставям по една виртуална мартеничка под възглавниците ви!
Да сме много здрави, щастливи и успешни. Да имаме възможност да бъдем заедно и нека пролетта да никне по петите ни...






[линк]

Държа да натъртя, че цял месец имам имен ден! ;-)

Обичам ви!

млада, хубава, с големи цици и не пуши

поради прекаления ми ентусиазъм да пусна симултанно няколко мартенски теми, дир-ът ми блокира другия ник. Ама аз и този си харесвам, тъкмо търсех повод да го поизползвам.

Loneliness inside. Some kind of falling.

ЧБМ и от мене.

[линк]

Бели кахъри и червени радости пожелавам!

Честита Баба Марта, мили момичета!
Нека душите ви бъдат бели, а бузките червени!
Връзвам ви по една мартенчика на ръчичка (засега само мислено), защото не мога да ви изпратя виртуална! Компютърът днес ме мрази!Затова пък аз обичам всички днес! И съм бяла и добра:))

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа

Баба Марта

Сладко спеше Баба Марта в подземни палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на Баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.

- У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила...

И скокна Баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпнаха. Стана приятно на Баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар...

И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа що е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си, усмихна се, скокна и пак зашета. колкото повече бърза баба Марта, толкова повече не й спори работата. Тя се разсърди пак, зафуча, почна да кълне и заплака от яд...

Но ето, че дойде щъркелът с поща от пролетта.

- Бабо Марто, Бабо Марто, писмо ти нося от внук ти, от Април.

Зарадва се Баба Марта, грабна писмото и почна да го чете. Чете и се смее. Всяка буква - цветенце, точките и запетайките - пъстри буболечици.

Зачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее.

И още недовършила писмото, ето ти го Април:

- Добър ден, Бабо Марто!...

- Добре дошъл, мили мой - прегърна го усмихнато бабата... Уморих се да те чакам. Ела поседни, пък аз да легна да си почина.


Елин Пелин


Когато Тя се умори и предотстъпи мястото си на чаровния Април, тогава ще бъде зелено, пролетта Ни ще бъде навсякъде, надявам се и в Нас. Тогава това ще е нашата Пролет, нашето "топло" и нашата Истина. Тогава ти ще си моето Пате. Тогава ще те прегръщам пак ... някъде там ... тогава ще бъде нашата "годишнина" и ще се обичаме толкова колкото миналата "наша" пролет.
И ако все пак в усмихнатите пролетни дани завали нечакан сняг или силен дъжд... или ако просто ние се мръщим или плачем, тогава ще се прегръщаме силно и ще си подаряваме кокичета...

Прегръдка, Пате мое!

"Всичко има край, само саламът - два... "
Из *Джем*'s WC

Ти си обичана, дори това да е единственото, на което съм способна...

Loneliness inside. Some kind of falling.

в смисъл, че съм родена на първи март 1978 година... Обожавам този празник!
Но не затова се включвам в този клуб за първи път... Просто искам да споделя една ода за Лъва, която съчиних, вдъхновена от малкото ми синче, а не знам с кого... Другите зодии да не се обиждат, и за тях мога да спретна подобни одички... Ето:

На Алекс – Лъвчето, с любов от мама Деси – рибката-августинка:
04. 12. 2004 год. /написано с Божията помощ!/

Ти си бебето, за което винаги съм си мечтала!!!
Ти си центърът, около който се въртя сега, добро сърце!
Ти стопли моята душа, рожбо златна,
направи ме щастлива майка, благодаря ти, мило!!!
Скъпо мое лъчезарно дете!
Калинке! Червена ягодке узряла!
Много те обичам!!!
Никога не го забравяй!

Коколинко мамин малък,
Лъв чаровен и добър –
понякога огнена стихия непокорна,
лъч горещ, пламък същ,
буреносен и нервозен,
припрян, нетърпелив, сърдит,
инатлив като магаре, упорит,
командващ всички с храбър, войнствен дух,
на слабаците напук!,
свободен, твърд като скала,
но не вироглав и самонадеян кат` Овена,
нито пък безпощаден кат` Стрелеца –
ти си най-готиния Огън!!!

Ти, мое слънчево момче,
глезанчо срамежлив, влюбчив,
добре дошло при нас – ние много те обичаме и искаме!!!
Лесно печелиш симпатии, любов,
влизаш под кожата властно,
но и някакси неусетно, даже приятно…
Оранжева енергия…
Светеща душа си…
Обичай ни и ти!!!

Ти още отсега си, детенце,
борбено, любящо и смело, за което ти се възхищавам,
със сърце пламтящо, доверчиво,
с вродени лидерски таланти
и с актьорски заложби, неспоримо е!,
изискано, пищно, съкровище,
на мама златце, диамантче, смарагдче…
Коткам си те и те тача, лаская Егото ти, че иначе… 
Нетърпеливо си, но пък справедливо,
и много, много сладурско, обичливо! И обично!
Даваш много, тъй че заслужаваш много /бурни овации най-вече!!!/…

И татко ти си мисли същите неща за теб,
така че продължавам,
но вече в множествено число:
Ти, наше скъпичко детенце,
расти, порасни, мъж жилав като върба,
непоклатим като дъб, гъвкав като тръстика,
побеждаващ като Супермен;
августовски принце,
винаги върви по светлите пътеки,
които Бог е начертал за теб!
Бог те обича, обичай го и ти!!!

Цветен, пъстър, шарен, интересен, див, богат,
със самочувствие завидно – царско, господарско,
призван със енергия тежка да водиш…
С умение да оцеляваш при всички обстоятелства,
и да устояваш, и да се каляваш,
от безбройните житейски предизвикателства…
Ние с тебе се гордеем вече,
защото страховито си юначе,
но знай – има какво още да учиш,
не се сърди: умен си и ще успееш, ще сполучиш…
Мама и тати, и родата цяла, всички те обичаме!!!
Затова уповавай се и вярвай,
никога не се предавай!!!
Водолеят тати ще те учи
другите свободни да оставяш
да бъдат себе си, спокойни;
да не изпадаш в крайности,
а да балансираш ти умело;
в зората на новата ера на Водолея –
избери приятелството честно, мярата, средата златна,
равновесието, хармонията и вярата в невидимите чудеса около нас…
Пък мама Риби ще ти сочи,
непрестанно, неуморно, търпеливо,
с много обич, с нежност тиха,
докато осъзнаеш, че всъщност всички сме ЕДНО,
че любов ни е потребна главно,
за да се чувстваме щастливи…
И сърцето следвай, интуицията слушай – тя винаги те води право!!!

И ти ще ни дадеш от себе си, сигурни сме, щедрий Лъве –
топла грижа, мъркане и благодарност,
усмивки сгряващи, пламтящи,
но и ръмжене недоволно, когато нещо не е както ти го щеш!
Ще ни учиш да прощаваме, злото да забравяме;
като теб оптимистично, амбицирано, ентусиазирано, жизнено, неуморимо, жилаво, до последен дъх, устойчиво…, докрай!!!,
да крачим, да се борим, трудим, додето победим!!!
Да сме всеотдайни, безкористно да любим,
но и да мразим когато трябва, и когото!,
да бъдем страстни, яростни себезащитници,
но и на беззащитните закрилници,
независими, силни, горди и свободни!
Признателни сме ти.
За това, че стопли нас – въздуха, водата – с горещата си мощ!
Ти си ни един природноинтелигентен Звяр –
палав, суров и корав –
вечно нащрек /защото нали “най-добрият оцелява”?/,
дошъл от джунглата с мисия:
вселенския ред да изучиш,
Човек да станеш сега!!!

Специален, харизматичен, направо гениален си,
същински Бонапарт, Александър Велики, Мадона;
вдъхновен като Бетховен, Бах и Вивалди –
певец, актьор, танцьор; водач, шампион, красавец;
но не бъди високомерен, нито горделивец,
недей да бъдеш и парлив, ненужно агресивен,
ироничен, критичен, саркастичен,
садистичен, унижаващ, себеунизителен…
Не бий и не се самобичувай!

Кралят-Слънце Алекс/андър/ е суетен,
но затова пък благонадежден;
смее се и се кикоти често,
но навъси ли се – става страшно! –
люто хапе, но не и злобно,
силно реве, но пък бързо му минава,
и снизходителен е, знае да прощава…
С голяма воля за живот е, тип Казанова,
и с усет към красивите жени, които страстно обожава,
тяхната любов да спечели той винаги успява;
и е гастроном, чревоугодник с апетит голям –
лакомо си хапва вкуснички блюда,
но подбира – с вкус изтънчен и изискан е!

“Мерси!” – със златни букви трябва да запишеш във сърцето си голямо;
“Извинявай!” – ако си сгрешил случайно да се научиш да изричаш;
тогаз на тебе равен не ще да има!!!
По природа защото си самостоятелен, мъдър, ясно виждащ!
Браво, схватливо е наш`то мъжле!!!
Погледни към Слънцето със вяра силна,
разтърси гордо грива жълта,
живей като истински Лъв
и … достоен Човек! –
още поне 100 години!!!

Сине, нека в сърцата си сме тихи и смирени, но главно благодарни –
на Бог, на цялата Вселена и Съществуванието,
на Добрите Светли и Разумни Сили по света, на самите себе си,
и на Светата Майка Богородица, при раждането ти закрилница!!!
Да поискаме от Господ винаги да ни подкрепя да ставаме все по-любящи и добри,
да ни пази, да бди над нас, да ни носи любов, здраве, сила и кураж да устоим!!!
Да се помолим за най-доброто на всички по Земята!!!
Да бъде волята Ти!!!
Благодарим. Амин.

И още нещо:

Възхваляваща ода за Лъва

Тя ще е като химн за ушите му,
балсам за наранената му душа,
като искрено подадена лапа…

Не си невинен, новороден, простоват, самонадеян и вироглав като Овена.
Не си и земен, спокоен, бавен, пестелив и материалист като Телеца.
Не си вечно бъбрещ, неблагонадежден и двуличен като Близнаците.
Не си лунен човек, плашлив, домошар и свръхемоционален като Рака.
Не си хладен критикар, мърморан и скучничко прибран като Девицата.
Нито пък обмисляш дълго – объркан, смутен и раздвоен като Везните.
Не си отмъстителен, прикрито жилещ и злопаметен като Скорпиона.
Не и остър кат` бръснач, прям до болка и със свръхпъргав ум като Стрелеца.
Не си инатлив, черноглед и старомоден традиционалист като Козирога.
Не и малко ку-ку, ексцентричен, вперил поглед почти само в бъдното и крайно независим като Водолея.
И съвсем не си стар по дух, покорен, мекушав, внушаем, скромен и болезнено чувствителен като Рибите!

Ти си Лъв! И … срамежливо коте! /но само понякога!!!/
А не риба няма, ходещо все назад раче или пък отровен скорпион…
Ти си Ден. Зора. И пламък слънчев, огненочервен, искрящ...
А не вълни студени морски, не Луна сребриста, не пустинен пясък...

Как да не ми е най-любима и мила именно Лъвската зодия???
Щом като на сцената излиза смело той,
с надежда голяма, откровена във сърцето,
че ще го повикат на бис, влюбени в личността му…
За внимание жадуваш, Лъве, копнееш за признание и слава,
мечтаеш за искрено възхищение,
за обич и милувка нежна, за прегръдка чиста, честна,
а също и за целувки знойни, страстни и любящи!
Признай си – трудно е да се храниш от хорското одобрение, уважение и респект –
но вярно за тебе това е, уви…!!!
Изискваш от другите високо признание /и наистина често го заслужаваш!/,
както естествено подчинение и страхопочитание –
но за тях не молиш малодушно, а мечтаеш, желаеш дръзко, бориш се упорито!
Стремиш се да бъдеш прочут и обичан!
Копнееш за леко потупване по лапите и муцуната,
за приятелско погалване по козината и корема…
Боли те силно, щом не те харесат,
скришом лижеш люти рани, горчиви сълзи рониш;
но пред другите винаги гордо изпъчен оставаш!
И въпреки всичко играеш с открити карти,
винаги гол – затова и толкова уязвим,
широко, спокойно, без страх себе си излагаш на показ –
като същински Тарзан!!!

Царят Лъв достойно се изправя,
гордо, мощно изревава:
“Слушайте – тук Аз съм Вождът!”
Няма възражения.
Че кой ще смее да оспорва властта върховна на това създание?
Гневът му мощен, справедлив, да предизвика върху себе си…
Никой – то се знае; всеки ще го величае –
един от страх, друг от възхищение, трети от силата повлечен,
четвърти непукист е просто, от властта не се вълнува…

Лъве, само изглеждаш мил и ленив като котка,
но иначе си с страшни зъби, с остри нокти!
Роден си за сложни времена като нашето, за велики дела,
изобщо не си подходящ за скучнотии леснички –
те са за слабите, неспособните и плахите!
Усещаш с лекота, разумно чувстваш,
величествений Лъвчо, син на Слънцето,
че който поиска си правилно,
ще му бъде дадено!!! /може не веднага, но все някога!/…

Затова си така активен и безстрашен, нали?
Защото вярваш в тоз космически закон:
“Поискай и ще ти се даде.
Почукай и ще ти се отвори.”

“Така е!” – каза Господ отгоре…

Край. /засега!!!/



Послепис:

Заклевам се, а и Бог ми е свидетел, че за да напиша всичко това, не съм гледала, нито преписвала или чела от никъде в този момент… Думите долетяха свише при мен, честно… Бях като хипнотизирана, като не на себе си, като проводник, като флейта на Божиите устни… Така се чувствах!
Вярно, знам от Линда Гудмън и от лични наблюдения доста неща за зодиите, но чак пък толкова поетично да мога да ги изразя сама, едва ли… Просто бях посетена… Трудно мога да го обясня, но все едно Господ се изля чрез мен…  Кеф ми е и съм дълбоко благодарна за случилото се! И стиховете ми харесват, и ми се виждат смислени! А на теб???

От Деси

София,
06.12.2004

/Алекс ми е на 3 месеца и 3 седмици!!!/


Ще се радвам на искрените ви мнения относно написаното от мен - има ли нещо вярно в това?!?

Да, всичко е вярно. А как ме развеселиха тази сутрин твоите оди, още със ставането . С глас съм се смяла... Щастлив ден.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Цитирах тук творенията си, само защото сред познатите и приятелите ми, срещнах много противоположни мнения за тях - едни ги уплашиха, други ги развеселиха, трети изобщо не ги харесаха, четвърти се обидиха, пети се възгордяха, шести ги обикнаха... Нямаше ни един равнодушен, и това ме учуди... Аз си ги харесвам, но пак ще подчертая - не ги измислих аз, просто се излях върху листата, после ги преписвах на компютъра, и това посред нощ... В момента Алекс е на 9 месеца, а Музата отдавна не ме е посещавала...

тя е до теб, алекс е твоята муза и вдъхновение, детенцето, от което струят любов и светлина и лъчезарност и усмивка.

И на мен Лъв ми е любима зодия, и дори понякога малко да се свъси, как да му се сърдиш? Толкова е непресторен в своя плам и убеждение.

и като животни и като хора са ми любимци и с тигърчета и котета също ги оприличавам. Едно коте вкъщи си е малко лъвче пак.

...защо натоварваш излишно съществото на детето си!?

...може би си имала сериозно премеждие около раждането, което те е накарало да почувстваш проблем със самоидентификацията, но не мога да разбера защо си избрала да се идентифицираш като "майка на алексчо"...не знам дали си даваш сметка за това, но ти наистина си натоварваш детето по този начин...

...аз не съм майка и не знам какво е да раждаш, но съм татко на драганчо, петрана и мария и от опита, който имам в отглеждането на деца (след като вече са се появили на бял свят) знам, че бебетата имат нужда от грижи, полагани от мама и татко...и нямат нужда от свръхмерна за тях енергия, получаваща се от излишното им назоваване/показване пред непознати хора...

...и това, което ти наричаш "Муза" не е муза, а е директна връзка към това, което ти се е случило покрай раждането, но ти си го трансформирала в "ода за моето бебе"...

... и слава богу, че тази "Муза" не ти се явява повече и дано да бъде така и занапред...

Само за едно не си прав - наистина не си жена, нито майка, преживяла такъв неочакван взрив от хормони и такъв необратим поврат в живота си от това вече никога да не си само "аз", а преди всичко "мама", особено докато кърмиш и работиш 24 часа в денонощието тази "професия"...
С какво съм навредила според теб на детето си като съм писала за него и зодията му, и съм споделила написаното с други хора?!?
А иначе позна - 2-3 дена след написаното от мен потънах в толкова дълбока следродилна депресия, че от следродилното ми щастие и еуфория не остана и следа... Няма да изпадам в подробности, едвам се измъкнах, и то с подкрепа отвън... Добре, че има добри и любящи ме хора!
Няма нищо лошо в музата, и наистина чувствам Алекс моя муза, но вече по-умерено, което наистина е супер, защото иначе страшно се натоварвах от толкова силно изпитани емоции...
Мерси за мнението ти!
А пропо, коя зодия си - едновременно прозорлива и чувствителна?
Всичко добро от мен - първо човек, личност, любима съпруга и чак след това - но не на последно място! - и мама на Алексчо...
Наистина ли имаш 3 деца или това беше просто примерна ситуация?
Пиши ми, моля!

...не мога да бъда "не прав", само защото не съм "жена, нито майка преживяла такъв неочакван взрив от хормони и такъв необратим поврат в живота си от това вече никога да не си само "аз", а преди всичко "мама", особено докато кърмиш и работиш 24 часа в денонощието тази "професия"...
...това, че съм мъж или мюсюлманин или алпинист и т.н. няма нищо общо с факта, че си имала и все още имаш проблем...

...щом като адресирам вече второ мнение към теб, значи влизаме в диалог, но аз не искам повече да го продължаваме, защото поставяш моята етика на изпитание...от една страна ми се иска чисто по човешки да си наистина добре...от друга страна нещата, които мога да ти кажа никак няма да ти харесат, а и аз не искам да се почувстваш обидена и затова ще премълча...

Идентифицирам се като мама на Алексчо, просто защото пиша главно в клуба на майките и там така се различаваме, като в скобки пишем най-често на кого сме майки, разбираш ли? Иначе преди това след никнейма си пишех “оптимистката”, и такава продължавам да се себеусещам! Надявам се да отговорих на този ти въпрос със самоидентификацията ми…
На мен пък си ми харесва да пиша от време на време някакви неща, първо защото така се разтоварвам емоционално, и второ защото в доста от тях наистина намирам някакъв по-висш смисъл и значение… Не смятам, че споделянето с други хора ми наврежда по някакъв начин, нито пък на детето ми, честно! Вие защо мислите така, по-конкретно ако може, моля Ви!
Абсолютно съм съгласна с Вашата забележка, цитирам:
“...не мога да бъда "не прав", само защото не съм "жена, нито майка преживяла такъв неочакван взрив от хормони и такъв необратим поврат в живота си от това вече никога да не си само "аз", а преди всичко "мама", особено докато кърмиш и работиш 24 часа в денонощието тази "професия"...
...това, че съм мъж или мюсюлманин или алпинист и т.н. няма нищо общо с факта, че си имала и все още имаш проблем...” – може би съм написала така, просто защото в момента Алекс е играл много шумно в креватчето си и аз не съм могла да се съсредоточа напълно, поради което съм се изразила неправилно, за което се извинявам искрено…
Това, което всъщност исках да напиша е, че не можете да усетите с пълна сила това, което майките изпитват, когато се сдобият с дългоочакваната от тях рожба и когато изведнъж ги нападнат чисто биохимични вещества, които малко или много променят обичайното им настроение и състояние…
Говорите с недомлъвки и с това честно казано ми ставате интересен – първо, наистина ли сте мъж, алпинист и мюсюлманин, или просто давате пример, второ, наистина ли сте баща на 3 деца или просто си съчинявате някакви теоретични възможности? И ако наистина сте баща на гореизброените деца, защо не им пишете имената с главни първи букви, а с малки?
Да, имах проблем, и то голям, признавам си без бой, но защо смятате, че продължавам да имам такъв – къде го виждате СЕГА? Защото аз вече не мисля, че имам проблем в тази насока, а и срамно ли е човек да има проблеми? Нет човека, нет проблемов…
Още нещо – какво нередно усещате в диалога, че не искате да продължим нашия? Благодаря за доброжелателността Ви към мен и с нетърпение чакам да разбера от Вас “нещата, които мога да ти кажа никак няма да ти харесат, а и аз не искам да се почувстваш обидена и затова ще премълча...”, защото честно казано обичам Истината, нищо че понякога тя боли… Може да съм зодия Риби, но имам Луна в Стрелец, проверих наскоро, и това донякъде ми обяснява защо съм толкова пряма, искам и другите да са откровени с мен и харесвам поговорката “Право, куме, в очи!”… Ако се свените заради етиката си да ми отговорите тук, ще Ви помоля най-искрено, стига да имате време и желание, да ми отговорите с бележка, дори и кратка!
Оставам с най-приятелски чувства – Деси.

и предложението, което ми направихте относно допълнението на никнейма ми, ми се вижда все по-подходящо за мен!!!
Какво ще кажете сега?!?
Така се разписвах преди да родя Алекс!!!
Продължавам да се чувствам така...
Сега след всеки постинг в клуба ни на майките отдолу ще се подписвам примерно - "Приятен ден от мен и Алекс!" - за подсещане как се казва детето ми!
Благодаря Ви искрено!
Ще се радвам, ако получа отговор, ако не - жив и здрав да сте!
Весело лято на всички!!!