Напоследък

все по-често ме обземат едни такива еретични мисли...Абе с две думи хич не ми се ходи на работа. Не че не си харесвам работата или съм някой мързел...Ама това ранно ставане (всяко ставане преди 10.00 ч. за мен е ранно) и въобще...Започвам да си мисля, че ходенето на работа е измислено от някой болен мозък...И като си помисля колко по-приятни неща има в този живот от бачкането...

Щях да премълча, но да те питам ти да не си се преработила?! Като гледам все из клубовете се въртиш. На това работа ли му викаш? Е, може и да е работа - нали трябва да се прехранваме някак :))))

работен ден от 10:30 ч. до 15:30 ч. с два часа обедна почивка, секретарка, служебна кола и платен отпуск от 80 раб. дни годишно. Ама не става.

Стига, пък ти! Ако нямам какво да работя, много бързо изкуквам.

Бъдете високи!

Че аз не твърдя, че съм се преработила...тъкмо обратното. Нали и затова я пуснах тази тема. Хайде бе, само на мен ли не ми се работи...брей, ама много работни сте останалите.

Знаеш ли, че не си само ти не си ама май на никой не му се признава.


На мен лично винаги ми се искало, като сме още млади да си имаш нещо като пенсия (някакъв твърд доход) докато си млад и се набеснееш, и после да започваш да работиш.

П.С. Само чакам да спечеля от ТОТО-то !

Айде със здраве!

Покрай темата на АВе за книгите, напоследък си препрочетох любими моменти. В Сияйна зора на Джек Лондон, главният герой една сутрин става, замисля се за планината и колко е хубаво сега там, замисля се как неговата фирма и милионите му пречат да отиде точно сега в планината и решава: - Кой, бе?! Некви трийсет милиона ще задстанат пред мене и ще ми кажат, че не мога да отда в планината. Я, да го духат* - и пича заряза всичко ей така. Не му се бачкаше. Искаше си момичето, пред камина в лунната долина. Взе си момичето, направи си камината и си отживя.

Аз трийсет милиона нямам. И за лунна долина също не се сещам. Обаче някоя сутрин ще завия към Витоша и ще изкарам един ден на ски, а после каквото ще да става.
Тва литературата много вреди


* цитата, макар че предава много точно идеята, не използва точно езика на Джек лондон

че Господ изгонил Адам и Ева от райската градина, като ги проклел с много труд и мъки да отглеждат децата си...

Не можеш да избягаш...от себе си!

да не работяяяя...
Ама пък и като се сетя, че ако няма работа - няма и отпуск и ми се отщява.
Какво да ти кажа - като Пипи Дългото Чорапче се чувствам понякога


Откачила съм - след пет минути пак ще се закача

Хи хи хи
И един стар шеф така викаше - като стана на 60 - нека ме приберат

Има хора, на които им се ходи, а аз не съм от тях.
Не че хората или работата са лоши, ами и аз съм на мнението, че повече свободно време няма да навреди никому. Споделям напълно мислите на един човек: когато хората са на работа си мислят и говорят за глупости, а когато почиват си говорят за работа. Съгласете се, че това е факт - български разбира се.
Та аз предпочитам второто.
Въпреки, че в един много стар филм (не си спомням заглавието) е казана една голяма истина по този въпрос с работата - "Прави това, което трябва, за да правиш това което искаш." За съжаление и това е истина.
Приятна работа!!!

Аз пък в такива мързеливи моменти се сещам за "Контрапунк" (на Олдъс Хъксли, ако не се лъжа), в която книга основната идея е, че трудът е нещо противоестествено, противоречащо на човешката природа. Сутринта по този повод с колегата си говорихме колко хубаво би било, ако всеки се занимаваше с това, което му е хоби...но това би могло да се постигне вероятно на един по-висок етап от развитието на човечеството.

пък и не само напоследък хич ама хич не ми се бачка. Или поне това, което работя, а по точно тия заради, които го работя. Ама по-добри парици за момента не виждам къде ще изкарам.

и с дълго и с късо...

тез симтоми са ми познати за жалост.
И лошото е, че трудно се намира лек
Ама поне тука може да си страдаме заедно.
И ще се мъчим да не изоставаме след работа от другите неща

И тогава няма да може. Щото етапа ще свърши с родовообщинен строй само след петилетка. Ама инак е хубаво да си го представяме.

и с дълго и с късо...

Аз от много време се боря за издаване на закон, който да постанови работното време да не е повече от 6 часа на ден. Тези 8 часа са истинско безумие! Те въобще не са 8 - аз по-малко от 10 часа рядко прекаравам в офиса и като сложа и 2 часа път в двете посоки - той целият ден отишъл! А кога ще живея за себе си?

Ами да, то аз прекарвам много повече време с колегата си, отколкото със собственото си дете или приятел...Само като си помисля колко ли време през целия си съзнателен живот човек прекарва на работното си място.

Спечелих 6-ца от ТОТО-то....тръгвай с мен на пътешествие...7-те чудеса на света,круиз с "Куин Мери-2".....
Ама аз какво правя тук,като съм за друг клуб примерно 40-50...но пък си е оферта...или има още желаещи...

Живота е прекалено кратък за да го правим прекалено сложен

..., както би се изразил моя Наследник, сме се омотали от преди КЪМ до сега. ЕДНО ВРЕМЕ ТАТИ МИ ВИКАШЕ: "Учи, за да не работиш..."(Знаете го тоя мил лафффф ) Ама к'во стана?
Бяхме примерни, активни, у(в)глъбени (не само в себе си), изчетохме класиците, проумяхме разликата между опера и оперета, докато бяхме на концерт на ФСБ,(тайно) си тананикахме AC-DC...
Ко стана, та на никой не му оди на работа... Ама одимо.
Що?!!!

ПС
И аз така - отивам, щото знам (вярвам, че) - ще си тръгна!

Ми-и-и, аз пък не ходя на работа, тя идва при мен!! Освен това ми харесва страшно много (е, има какво още да се иска, ама туй след 2007 г.). Тъй че ако можеш й ти така, действай... Ако ли не... мога само да съчувствам и да ти пожелая работа, за каквато си мечтае АВе

Всъщност и някои българи преди около 60-70 години са писали ...работата трябва да е вашето призвание, незавсимо каква - готвач, инженер...Та и аз след около 10-12 години кариера, няколко специализации в чужбина скочих в пропастта и си смених не местоработата, а професията. Просто сутрин не ми се ставаше, като си помислех за безсмисления труд през деня...Затова сега, на 35 ми предстоят пак изпити, защото нищо не става и без теория...
Та така, може би трябва да си смениш професията...