Иглуване на Ком

Привет :)

със Стоян, Альошата, Павката и Ирена спретнахме иглу на Среден Ком този уикенд.

Снимките са тук: [линк]


А разказа го обеща Альошата :)

Поздрави,
Митака

Я виж ти някои хора как си убиват времето, а аз цяла събота да се разхождам под дъжда и да обикалям магазините егати скуката.

Браво на Вас - ентусиасти :))

Go Install Analysis Toolpack!

Яаа какво съвпадение... и аз прекарах съботата по същия начин!
И квооо? Стана ли иглуто този път?

"Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам!"

Разказа се разбрахме да го спретна аз, пък другите да допълват

И така:

Пробвахме преди 2 седмици с Алйоша и компания да правим иглу на Витоша, ама заради бурния вятър и неслегналия сняг не успяхме, та спахме на заслон Синята стрела. Още тогава замислихме да пробваме пак скоро, но на връх Ком. И двамата не бяхме ходили натам.

В събота в 10.30 се събрахме на OMV Бъкстон. Заредихме бензинец, купихме скара с въглища за еднократна употреба и поехме към Петрохан. На околовръстното двама момци махат на стоп под дъжда. Спряхме. Час и половина вече чакали. И те към Ком.

Оставихме ги на Петрохан, а ние продължихме към Берковица. Оттам до новата хижа Ком, където вече ни чакаха Павел, Митака и Ирена. Пътят изчистен идеално, хижата пълна със скиори. Едва намерихме място къде да оставим колата. Нахлузихме гетите, постегнахме раници и петимата поехме. Митака и Павел със снегоходи, другите – снегоринем. Сняг – доволно. Метър и отгоре. Още в началото огелпихме нещо маркировките и хванахме жълта към Вазов камък. Павка се консултира със скиори на пистата и коригира посоката. Издрапахме по пистата до горния и край. Там пак консултация със спасители ПСС-ари. Малко странно ни гледаха, като разбраха, че в снега се каним да спим. После пак маене и чудене накъде, но тегел през гората и все пак я намерихме старата хижа Ком. Уютно местенце. Хубав голям календар с кака по тиранти, рекламираща Хускварна. Алйоша го взе на мушка и предлага да го вземем и да си украсим иглуто. Умуваме как да го закачим в снега, но все пак се отказваме да лишим хижаря от тази наслада за окото.
Чайове, кафета, сгряване. Левски-Славия 2:0. Пристигнаха и двамата студенти, дето ги возихме на стоп. Ама и те през Берковица минали, щото сиганите окрали металните маркировъчни стълбове от Петрохан към Ком. Брех, няма граници ромския гений.
В 15.50 поемаме нагоре. Червена маркировка. Бързо я губим. Цепим нагоре през красивата снежна гора. Чудни фигури изваял вятъра със сняг. Който не го мързи да си вади фотото, снима. По някое време ги откриваме следите от ски за които спомена хижаря и ги следваме. След час и половина излизаме над горския пояс и изкачваме билните поляни. Това тук трябва да е вр. Среден Ком. В мъглата се виждат вляво и вдясно метални колове. Кои накъде водят не можем да разберем. 17.30. Време е да се строи. Ком го оставяме за закуска. На билото снегът е ронлив и издухан, не повече от 40-ина сантиметра. Започваме оглед. Требе слънце да го е пекло и по на завет, та да е слегнал. Спускаме стотина метра на североизток и харесвам една ровина, затрупана със сняг. Другите нямат възражения. Забиваме щеките – тука ще е иглуто.
Вадят се двата триона и лопатата и заиграват по снега.
Изкопаваме малко, за да изпозваме отчасти двете естествени стени на ровината. Алйоша и Митака режат тухли, Ирена и тя помага и носи. Аз ги редя. Павел тества снега и започва да копае пещера на 5-6 метра по нагоре в пряспата. Вдигнахме 4-5 реда. Алйоша ми мрънка, че нещо не е в ред, тухлите не застъпвали правилно. Скосяването не било равномерно. Абе и мен нещо ме гложди, пък и щом той го казва значи има защо. Последните няколко тухли нещо не ми харесват. Снегът много твърд, приплъзват се и не се зазидват здраво. Няколко падат. Митака и Ирена започват да изпитват съмнения дали ще я бъде работата и поглеждат с надежда към пещерата на Павел. И тя върви бавно, снегът е твърд. Вече е тъмно, палим и челници, температурата пада. Настава лек смут в нашите редици. Все пак сме почти на самото било, далеч от всякакъв опорен пункт, за разлика от предните пъти на Витоша и Белмекен. Но това пък мотивира да се справиш добре, след като нямаш друга алтернатива.
Спирам и оглеждам положението. Хм, зле. Почти прав ъгъл се получил в основата, там където използваме стеничката на ровината. Така конструкцията няма да е здрава. Изумувам да спретна подпорна колона от вътре, за да мога да завъртя тухлите в по-правилен кръг. Става. Започвам и по-старателно да им изрязвам ъглите, за да слепват една с друга по-добре. Подравнявам редовете с триона и оформям скосяването. Все пак тухлите са с различен размер. Все едно редим итонги, само че суха зидария. Митака намира по-готин /мек/ сняг и подава чудни тухли. Алйоша и той. Работата потръгва. Спиралата върви добре. Кеф е да виждаш колко добре се подреждат и как слепват. Ухилвам се. Давам инструкции какви точно тухли искам за най-отгоре и палвам цигара за почивка. Докато чакам пробвам снегорезба. Това ми хрумна по-рано през деня. Чудя се какво да изваям, но те ръцете сами го направиха – две цици. И зърната им фино оформих. Отвън не се виждат, така че изненадата за другите остава когато влезат. Скоро слагаме най-отгоре голяма и тежка плоча и иглуто е готово. Позапълних отвътре малко фуги, позадялках ръбове, изрязах входа и се измъкнах навън. Митака първи влезна да огледа що е станало. Прилично го бяхме преценили – та да можем да се съберем и петимата вътре. Оформихме отпред и вход /антре/ та да пази от вятър. Три часа отне цялата работа.
Павел привърши пещерата – готина дупка се получи, Входът скътан на завет зад няколко борчета.
Доволни. Имаме си къща. Отворих виното. Естествено снимки с иглуто. Надпис в снега на входа – “образцов дом”.
Наредихме вътре шалтетата. Намятахме примуси, чайници, манджи. Позатворихме входа с раници и се наредихме вътре като пет пари в кесия. Кеф. Купонът започна. И то какъв купон. Само този, който знае какви лафове пуска Алйошата може да придобие представа. Напалихме скарата, после и метнахме наденичките. На примуса макарони. На Митака обаче му беше студено, та се сместихме да може да опне чувала и да се стопли в него. То и другите потрепервахме, щото отвън вятъра вееше вече доста по-силно, но смехът и емоциите ни топлеха. Купон до три посред нощ. Чаена церемония преди лягане. Наредени плътно като сърмички в тава заспахме сладко.
Сутринта към 8.40 се разшавахме. Отвън времето съвсем се скофтило. Още по-гъста мъгла, вятър, виелица. Как е станало, още се чуда, но входа на пещерата на Павел затрупан. И той ранобудника дълго време се чудел – егати мъглата нищо не се вижда. Чак съвсем като станало светло, загрял че е пленник.
Откопах го с лопатата. Ком го оставихме за друг път и през още по-красивата гора /нови 50 сантиметра пресен сняг/ смъкнахме към хижите надолу.

После имаше емоции с музикален чайник, търсене на джапанки в неделя и точене за минерална баня във Вършец, пътешествие по панорамния път Вършец-Миланово-Лакатник и разучаване на руския хит – “Мои бикини мини”, но ще оставя другите да разказват.

Изпълнени със задоволство се прибрахме по тъмно в София

А бре хора, яко ви е чесала крастата щом в това време сте хукнали иглута да правите.
Евала за ентусиазма.

Луд умора няма!

Поизмерихте ли го по-точно колко беше снега? Тука гледам в сайта на ПСС -
150 см сняг на х. Ком. То верно, че в района на Ком пада доста сняг зиме, ама 1.50 м на хижата Че то нагоре където сте се качили вие трябва да е стигало до 2 м и отгоре.

Чудесно сте изкарали.
Само едно разминаване :
В разказа на Стоян се говори за 3 часа строеж на иглу и 5-6 часа купон. А на снимките се вижда само строежа ... да не би да има други снимки които аз не съм видял, или те не са за показване ;-)
Че много ми е интересно как сте се събрали със скарата и т.н.
И следващият път по близо до Сф, че да има начин за включване от повече зяпачи ;-)
Иначе и аз изкарах Събота и Неделя в пазаруване ;-) Какъв дъжд ме пердаши на пазара на Юнак, направо не е истина, обаче вече имам сини гети ;-)

Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!

Браво на вас!
Аз в събота ходих по Софийска планина да ме вали дъждът и добре ме наваля, направо като мокра кокошка. Ама там е ниско и сняг почти нямаше. Що сняг имало край Ком - голям кеф!

Майна, с какво са по-добри СИНИТЕ гети, че мойте са сиви и се чудя дали не съм се прекарал

[линк]
Митак следващия път като изпуснеш да снимаш някой интерен или красив пейзаж, ще мънеш бира на някой двухилядник...
Всъщност същото се отнася и за Стоян, ама той е женен и му е простено

пс
Огнедишащ, не само теб те е валяло. То така става като ходим по ниското

Значи да обясня:
1. Всички знаят за моите дълбоки и честни сини очи.
2. Всички знаят за синята ми раница
3. Всички знаят за синьото ми зимно яке
4. И вече всички знаят за сините ми гети.

Никой не знае че мразя синият цвят, но какво да се прави като той най-много ми отива ;-)

И затова имам червени щеки

Иначе ако не можеш да ходиш, цвета на гетите не помага ;-)

Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!

Добре се вижда че винаги е по-приятно да "цепиш" дърва с Huskvarna ;-)

Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!

Поздрав и от чичо ти Наско!. Аз реших да се самодокажа още веднъж и по същото време ходих до Йончевото езеро в Рила. Имах много тежко ходене, защото имаше буря горе с мокър сняг. Спах в една дупка в пряспата зад барелефа на Йончев. През нощта наваля нов слой до коляно. Бях мокър от вън и от вътре, но не усещах студ. Измръзнах едва на спирката в Говедарци, защото бусчето от Мальовица закъсня с един час. (Имало проблеми горе) Мислех да не пиша, нещо нямам вдъхновение, но ме заяде крастата да се похваля и аз! Обръщам се на "ти", защото мисля, че се познаваме. Интересува ме трионите, които ползвате специални ли са, защото тази технология още не съм я пробвал.

see|(er ... the reason.

Привет "дето още те бива"!

Познаваме се с тебе от Поповокапските езера, септември 2003.
Значи и ти си се врял из преспите
Трионите не са специални, но по-удобно се реже с широк.
Аз си взех едно малко от магазин за железария, нито тежи, нито място заема.
Гледай да е поне 30 санта острието ако пробваш, та да се режат тухлите нормално.

И на мен ми е студено вчера и днес тук в София, горе на Ком ми беше добре

Славе,
благодаря за календара!
Сега измисли и къде да го разпечатим голям формат!

И аз сложих, моите снимки , но малки.

Довечера ще ги обработя да се виждат и по-големи.

Мда ...
добро иглу сте си спретнали ...

На 3 март още си беше на мястото - само пусто не можах да отрина входа !!

А местенцето наистина е чудно ... особено на залез - с розовия Мали Ком и лилавеещия Голям Ком !!

Ах, гората, как може да се забрави такава вълшебна картинка ... ама вие знаете, нали сте я видели

Византийците са си византийци;еклерите са си еклери...

[линк]
Автор: инж. П. Б.

Добре си ги хванал борчетата! Все едно двама туристи пристъпят едва-едва приведени под напора на вятъра.

Имаше доста такива гледки и на 4 март по обед, когато направихме безуспешен опит да качим Ком - страшен ветрилник беше.

Някои борчета бяха така засипани, че отпървом ги помислях ту за иглу, ту за снежна пещера: озъртах се да видя творенията на Стоян, Митака и компания.
В крайна сметка иглуто го намерихме, в сравнително прилично състояние, ама пещерата къде е била не открихме. Може да е била съвсем засипана.

Пещерата е на няколко метра от иглуто в южна посока. Точно до едно борче (или нещо подобно). Най-вероятно обаче входа и е затрупан. Мен ме затрупа за няколко часа през нощта, а какво остава няколко дни след това...

Ние, честно казано, много много и не търсихме щото духаше много силен вятър и трудно се задържахме на крака, камо ли да се озърташ насам-натам.

Аз все пак се добрах до билото щот съм голям инат и много исках да видя каква е силата на вятъра на самото било. Все съм чувал разкази за силните ветрове по Старопланинското било, но никога не съм уцелвал моменти, когато да е било по-силно от около 50 - 60 км/ч. Тоя път обаче нямаше грешка Прегърнах колчето на билото и всички краища на ленти от раницата ми плющяха по якето като побеснели. На моменти почти ме отлепяше от земята аха-аха да ме развее като знаме на пилон. Страшен кеф!

Как да е успяхме после да се смъкнем надолу. Че и снегоходки имахме на краката, неудобно ... абе не е за разправяне.

До иглуто беше малко по-спокойна обстановката. Там силата на вятъра беше по-слаба и можеше евентуално само да те събори на земята някой порив. Но горе... горе на билото беснееше такъв вихър, че ако не внимаваш като нищо можеше да те запокити във фунията на улея по-долу.

Та искам да кажа, че при тия условия не бях много настроен да се оглеждам дълго-дълго за пещерата. Но иначе имаше много засипани напълно борчета, които отдалеч можеше да помислиш, че са засипани пещери или иглута. Аз даже разръчках снега от едно такова и чак като се показаха зелени клонки отдолу разбрах, че е борче, а не засипана пещера.
Страшно много сняг имаше. Даже снимахме един метален маркировъчен кол - от него се виждаше само една педя над снега.

Така че и ние като вас - вр. Ком го оставихме за някой друг път.