да или не

сигурно няма да ви кажа нищо ново,но за мен е интересно да чуя и други мнения. няма да ви обяснявам колко съм оттегчена от брака, само искам да попитам здравословна ли е изневярата за него. и дали изобщо си заслужава усилията да се запази / имам предвид брака /

Заслужава си определено, особено за хора за които брака е една неизбежност, навик, изгода, отчуждение, не ти се рискува или не вярваш, че с нов брак нещо ще се промени. Или пък при полова слабост у мъжа от възраст или по здравословни причини. Някои мъже даже проявяват разбиране /ако случайно научат, де/. Ама от отегчение и без чувства... Тогава е опасно за брака. Лично мнение.

При така зададен въпрос просто няма как да ти отговорим. А ако го зададеш на компютър ще получиш: Бибип. Недостатъчни входни данни. Бибип.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

в случая разбирам теглото и бойните умения на всеки един участник в този брак.

Здравословно, казвате... нищо здравословно не виждам в това светнатия за ситуацията брачен партньор да те залепи като гербова марка за стената и да те млати до изпочупване... на въпросната стена :)

(Не бе, не съм го преживявала това. Разказвали са ми го.)


Ти имаш ли?

Да пази Господ... вярно е, че и това се случва по света, но да ни пази онзи горе и да е милостив към нас като не ни въздава повече, отколкото сме заслужили. Амин.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

А ти правиш ли така, че да го разнообразиш, но не с някой друг, а с човека до теб? Винаги има възможност да се преоткриете, но това „колко съм отегчена” от брака ми звучи някак егоцентрично!
Много е лесно да затвориш вратата, но когато се върнеш и се мъчиш да я отвориш отново, ключалката може и да е сменена. Нещо повече в началото всичко е ново, романтично, различно... после усещаш, че този театър си го играла и друг път, просто артиста в главната роля е различен и тогава идва по-страшното, мислиш си дали актьора по-заместване се справя така добре, както титуляра на ролята!

май наистина съм представила нещата много повърхностно. разбира се, че въпросът ми не се изчерпва с това, но иначе ще трябва много да се задълбае.

Ако ще изневеряваш с идеята, че това има шанс да заздрави брака ти - забрави! Много тъпа идея. И многократно доказано - несполучлива като резултат.

Ако просто ти се чука чуждо - давай, но поне не се самозалъгвай , че го правиш, за да спасиш брака си!
На практика изневярата / особено твоята/ само ще катализира разпада на брака, след като мине един начален латентен период, в който просто си твърде развълнувана-пърхаща-романтична и хормонално напомпана от новата си връзка - ще дойде време и за равносметката.
Свободата винаги е по-сладка, ако е споделена...

Qui scribit, bis legit.

... ти както искаш. Щом поставяш така въпроса значи брака ти вече и без друго е прогнил. Жалко.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

ИЗНИВЯРАТА ,винаги се разбира зависи кой как я вазприема

Всъщност какво е за теб изневярата? А какво разбираш под "отегчена от брака"? Щото това са доста субективни категории, макар всички изначално да имаме представа какво е отгчение и какво е изневяра, в крайна сметка за всеки си е различно.

Задаваш толкова общ и неясен въпрос, че няма как да получиш отговор - просто ще прочетеш, макар и в различни нюанси, двете възможни виждания по въпроса - "да" и/или "не". И какво от това? Ще си правиш статистика - два положителни отговора на първи въпрос и три на втори, значи правя еди си кво...

Каквото и да правиш вземи самостоятелно решение - такова, каквото човекът в теб иска и може, съобразно ценностна система, знания, чувства, интереси и съвест. След това си отстоявай решението. Твоето.

Късмет!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

благодаря,Ryan, за съвета. но ценностите и приоритетите не се ли формират от обстоятелствата?

Ценностите, поне при мен, са нещо много устойчиво, това, което ме крепи в трудни ситуации, и ме кара да бъда себе си, независимо от цената.
А на въпроса ти - не е страшна физическата изневяра, а духовната. За съжаление за нея няма недвусмислени доказателства, осъзнава се бавно и трудно. А ако ти се изневерява и ти го искаш-направи го. Не се съобразявай с някой друг, не го прави за отмъщение, не предавай себе си.

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

Всъщност, обратното е.....
Ценностите ги носиш със себе си (или липсата им, съответно).
Приоритетите по начало също се предполага, че са нещо устойчиво.
Обстоятелствата само оформят решения, пречупени през ценностите и приоритетите.
Ако нямаш скалата, която са именно тези ценности и приоритети, която да ти дава тежест в живота, много лесно ставаш перце, подхвърляно от вятъра.....

А за твоя въпрос: отегчена си от брака си - ами това е нормално. Случва се при хора, които не правят нищо, за да го разнообразят. Ако искаш просто да се изчукаш с някой за едното разнообразие - и това е ок. (Не че не го осъждам от гледна точка на моите ценности, но това е друг въпрос.) Но ако се опитваш чрез разпад да изградиш нова крепост... няма да стане просто. Тук се появяват фактори като разносметка и понякога гузна съвест, които определено ще провалят опита ти във вида, в който представяш, че би го направил/а.

Ако пък иде реч за едното изчукване, а търсиш оправдание тук в клуба за потенциални твои действия... защо просто не навиеш твоя човек да направите тройка с още някой....

-Защо жените предпочитат тройка с друга жена?
-За да има с кой да поговорят, когато умореният герой заспи

Боговете ни завиждат, че сме смъртни

и това е вариант. те гериоте и без това не се интересуват много-много от говорене след ТОВА

Здравей,

Както и когато и да са ти формирани ценностите, и приоритетите - имаш си ги някакви сега. Постъпи според тях. Съветът ми е единствено - недей да търсиш извън себе си аргументи как да постъпиш. Щото в такъв случай ще виждаш и приемаш най-вече аргументите, които затвърждават вътрешното ти желание, както усещам че се случва в момента. Нормално е това, но -

Ако си търсиш благородна цел, поради която да нарушиш някакъв обществен или твой си принцип - ми идеята, че изневярата заздравява брака може да намери логична обосновка. Също тъй може логично и да се отхвърли. Ако просто вече си харесала някой друг - ще си намериш достатъчно причини и поводи.

Мисълта ми е, че ако имаш предимно плътско желание - не е необходимо да си го обясняваш интелектуално. Ако желанието ти, пък е предимно емоционално - не го натоварвай със защитата на "благородната" кауза - оздравяване на брака. Питаш - в първия си пост - струва ли си да запазиш брака си - отегчението или това, че желаеш някак, някой друг не е аргумент, нито в едната, нито в другата посока. Повърхностно и мисля предрешено засягаш темата и толкоз.

Каквото и да решиш да правиш - бъди наясно със себе си и не прехвърляй своите си отговорности към други хора - било към нас, било към отегчителния ти съпруг или неустоимий и прекрасний нов герой.

Желая ти не само късмет, но и да намериш себе си, щото търсиш външни решения на вътрешните си проблеми...

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

питам !!!...КАКВА е крайината ЦЕЛ на брака !???. Остави , библйията ,законите ,морала ...!!! това са на ХОПИЕНС , измишлютини ,!!!.
Познавах , човек..
На възраст бе.
Семеeн,
красавици три дащери..
В ден минал,
аз на възраст христова..
Вапрос ми зададе!!!!
За какво бе цялото ЧУДО: ...
Тъпо го гледах.
Замалча, замисли се.
След малко, с тъга сподели..
За това
ЧУДО ЖИВОТА
те питам младежо..
ДВАМА ЗАПОЧНАХМЕ,
ДВАМА ОСТАНАХМЕ...!!!!!
Деца, дом, имане
в ЧУДОТО ЖИВОТ
се нейиде изгуби..
Отдавна на влака,
от перон първи замина човека ..
Прехварли ми топката, вапроса ..
Години летяха, отговор дирех..
А, всичко толкова просто било..
ВЕЧНОСТ се казва
Да подскажа , виждам брака и изневярата , да се получи добро поколенйие ,!!!!. ВСИЧКО друго мисля че е ЛЪЖА !!!!!

дали на пъв рът сам или греша .!.брак и изневяра!????

Ryan написа:
"Винаги има причина за изневярата. Била тя жажда за ново тяло или, пък, емоция, била тя погалване на наранено его, или просто да го наречем абстрактно по математически и без да даваме оценка - ред от събития, сходящ към изневяра.
Но не за това искам да пиша в момента, щото който е изневерявал - вече знае, на който са му изневерявали - той също. Ако единият или пък другият не знае, що тъй става - редно е да си разбере за себе си (за причините говоря, не за фактите) и толкоз.
Изневярата винаги наранява. Обикновено и двете страни, макар че при по-безотговорните хора (само по себе си понятието безотговорен човек не е много смислено - всеки си има отговорността, някои не щат да я поемат), раните са по-скоро драскотини и се компенсират/неусещат от другата, по-скоро новата емоция. Това трае, докато "новата" емоция е жива, силна. Тия няколко до десетина месеца, както казват статистиците... След това - раните се подлютяват и ако не се е появила междувременно още по-нова емоция или пък обич, която компенсира всичко - тогава болката се преживява пак... И, сякаш валяк - миналото ти те плясва по челото...
Всичко казано по-горе важи, когато има изневяра. Ключовото тук е ВЯРАта. Когато нямало е обща вяра, път, надежда и подкрепа - то тогава не е изневяра, а просто (опит за) продължение на пътя ни човешки.
Има само две причини, поради които се споделя изневяра на партньора. Всичко останало, поне от моя гледна точка и ценностна система, се свежда точно до тези две причини.
1. Стремеж (може дори неосъзнат) за нараняване. С варианти:
1.1 На партньора - в опит да му върнеш за неговото държане, да прехвърлиш върху него причините за "своята слабост" да речем ако такива има.
1.2 Себе си да нараниш, измъчиш, накажеш с цел пречистиш.
Изглежда доста садистично да задоволиш своята мазохистична нужда чрез страданията на друг човек, но егоизъм братче... Когато те боли, понякога точно с болка се лекуваш по някакви хомеопатични принципи, но с рекаляване...

Тук има и една разновидност, ако те боли, но не можеш да си позволиш още да нараниш партньора си или не искаш в допълнение да го направиш - можеш да се изправиш и на място, като нашия клуб да кажеш "виновен съм мамицата му", и да очакваш, че ще те заритат, и ще ти причинят точно тая болка, дето много търсиш.

Но може да се случи голяма изненада - да не те наритат или обидят... И може да се случи да осъзнаеш, че не със самобичуване ще си изкупиш страданието, а с отдаване. Не навътре да се обърнеш, а навън... Естествено, ако има на кого да се отдадеш... Естествено, ако има и защо!

2. Втората причина за признание може да е опитът да се започне начисто. Пак може да е несъзнателен, но и абсолютно съзнателен и контролиран акт.

Лично аз смятам, че не може (напомням, ако имало е изневяра), да се продължи връзката с премълчаване. Не може бе! Връзка е това - как, след като си спрял да вярваш в някого, ще живееш с него? Нечестно е. Ей така дошла е вярата ти отново? Тц! Вяра нито лесно се губи, макар че може и за миг да се анихилира, нито лесно се печели, защото тя се дава. Или я даваш безпрекословно и напълно или просто правиш сметки. Заедно сме, заради парите, заради децата, заради това и онова, заради ей туй другото, а после петото, но дори онова четвъртото - и то си заслужава. Сметки. Ама човек роден ли е на калкулатор ходещ да прилича?!
Ако някой е способен да задоволява нуждите, които има извън постоянната си връзка и въпреки това твърди, че обича постоянния партньор - това не е вече обич, а лицемерно изкривено чувство за удобство и стремеж към стаза. Достойната постъпка тук е да си каже и даде възможност на другата страна да прецени дали това положение я удовлетворява. Да бе знам, че туй, което казвам звучи си доста идеалистично, но го мисля...
Казват някои - изневярата не е за всички - трябва много да си умен и да обичаш, за да я правиш умело. Това мили хора е друго, а не изневяра. Изневярата е състояние без вяра. Точка. Останалото е нагон бил той към чисто сексуалното или пък емоционалното. И тогава ако просто си задоволяваш нагона - няма лошо, стига това да е приемливо за двамата. Но ако единият лъже - това, че не е наранил (още) другарчето си ни най-малко не го прави по-добър. Просто проблеми си спестява. Но туй, че някой нещичко не знае, ни най-малко не променя фактът, че то вече се е случило. Твърде субективно идеалистично е това и контрастира с материалистичната човешка природа. Твърде голям конфликт е и затова е толкова забележимо, и затова човечеството все за туй говори, за това се поучава и по това си спори.

{
Още една тема май си оставям за бъдещо писание... Я да и измисля с цел зарибявка :) работното заглавие - "Влияние на увеличаването на продължителността на живота върху брака"
}

__________________________________


Та приятелю,

Остави ти тез думи красиви по адрес на онуй същество тъй прекрасно, с което живееш. Ангелите са в небесата, докато на земята живеем - запомни - ний сме хора! Такива, каквито и тъй, както можем.

В опит да те развеселя малко, може и неуместно да е, ама ще ти разкажа един виц:

Двама стари приятели се срещат след дълга раздяла и си говорят:
- Моята жена е същински ангел!
Споделя единият.
- Блазе ти! А моята все още е жива...
Натъжава се другият...
:)

Така, че ако чувстваш се грешен, а приемаш нея за непорочната дева - то вий вече сте окончателно разделени, защото тя в рай, някакъв, тук или там на небето живее, а ти по-добре се огледай, с кого искаш в казана компания да си правиш, защото, както религиозните вярват (а ако са прави?) на земята си за кратко, а в казана вечно или поне до второто пришествие.
И ако спра да ти говоря иносказателно ще ти кажа направо -
Ти причини за изневяра си имал. Няма значение те какви са - запълвал си нуждата своя. Грешен си и си престъпил брачните клетви, които твърде лесно даваме, затова и лесно пристъпваме и нямам само изневярата предвид, а всичко, що лесно си обещаваме в любовната еуфория, а след туй не си даваме...
И отваряйки скоба {
Ще припомня нещо, което няколко пъти досега сме дискутирали, че женитбата е прекалено лесна, а разводите трудни, но ще пиша по тая тема, когато ми дойде другата муза.
Все пак ще загатна , че може би това се дължи на различната любов, която изпитваме. Щото романтичната любов - Ерос е лека, изгарящо нужна, но не обвързваща силно, за разлика от божествената - Агапе. Сигурно знаете, колко дълъг е пътят, за да станеш монах и да видиш дали, аджеба, обичаш наистина Бог и хората, толкова силно, че да пожертваш част от същността си човешка.
Та въпросът сега не е, дали тя ще ти прости, защото ти контрол върху този процес нямаш...
Въпросът сега е може ли вяра отново да има при вас. Не за сега говоря - сега вяра няма. Фактът, че споделил си, ни най-малко не значи, че на теб може доверие да ти се има, защото едното споделяне е просто факт от живота, изповед пред олтара на семейството. Но само Господ прощава автоматично при изпълнение на алгоритъма прошка (покай се искрено, свърши туй и онуй и ела пак следващата неделя). Господ прощава, щото туй му е част от божествената природа.
Та така... Ако на съпругата ти добре е било досега с теб, ако въпреки всичко ти си и давал топлинка и обич, то тя ще ти прости вероятно и ще останете заедно. Защото присъщо на хората е да прощават... Плод е и на дълбока културна традиция и на душевна изгода.
Ако не е била щастлива с теб - дори и да ти прости - пак няма да иска да остане с теб, защото липсата на вяра вече ще и дойде много. Ако остане с теб, въпреки липсата на щастие и вяра - то тогава туй някаква си сметка ще да е и след време, ще си я платите двамата, защото всяка сметка се плаща и никой не може да избегне представянето на Окончателната сметка, от Данъчния с косата!
Ако обичаш тази жена, която сега представяш, като ангел - ами обичай я, дори и да се разделите. Ти сега се чувстваш паднал и натискайки я надолу се опитваш да станеш - О'кей, но не я набивай твърде надолу в блатото и ако почувстваш, че поне малко вече си се отлЕпил - подай ръка и и помогни да се измъкне от калта, в която я събори. Дължиш и го това и като човек, и като съпруг.
А после - вижте дали можете да сте заедно, не изневерите са пречки за това, а причините да съществуват. И ако причините са веч отпаднали - бъдете заедно и щастливи. Ако нищо между вас не се е променило - то по-добре се осъзнай, че в момента чувството ти за вина изкривява солидно твойте хоризонти, и когато го преодолееш (може и години да преминат) отново всичко ще се обезмисли и ти пак ще тръгнеш по досегашния си път... Защото хората, дори към нови цели да вървим - походката ни, стъпките ни - всичко си е в рамките на установените стереотипи. А те са, че който е изневерявал - тъй винаги ще прави, когато има нужда или влезе в онзи ред събитиен сходим, водещ към изневяра. А който е верен - ще се въздържа, дори и да е срещу самия него, докато...
Животът продължава! Приеми го такъв, какъвто е. Ако можеш да си по-добър, отколкото сега - бъди. Ако не можеш - то поне опитай се да не станеш по-лош, туй също не е лесно. И да ти кажа - направи/направете всичко възможно по-бързо да излезете от периода на вина, шок, виносване, шокиране, защото раните, които допълнително ще си нанесете в това време, може да са критични. Най-добре опознаваш другарчето си в криза... Ако допуснеш да видиш лошите страни на другарчето си, колкото и добре да го приемаш - бавно и полека ще го отхвърлиш първо дълбоко в душата си, а после и открито...
Ако сте религиозни или просто вярващи, или дори склонни да вярват - потърсете помощ в църквата. Свещениците там в тази област са специалисти с натрупан хилядогодишен опит.
Ако не сте вярващи - по-добре недейте, щото вярата е необходима, за да възприемете съветите им. Тогава потърсете специалист - семеен консултант. Може той да ви помогне да преминете по-бързо през изпитанието.
Вариант е да четеш (най-добре четете) и този клуб. Но при всички случаи - не губете време, не живейте в апатия и очакване нещата, някак си, самички да се наредят. Сами - не се нареждат. Никога. Едно е да изчакваш и да не прибързваш, друго е да си седиш.

Обич и щастие Ви желая!"

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Tihon, сиреч аз , имам едно допълнение - за еднократната изневяра - т.е. кога /си мисля/ може да се преглътне "забежката", но понеже сега доста бързам ще ви го представя най-вероятно утре, когато имам малко повечко време.

Давай за жизнь... Давай, брат, до конца...