наближава празник...

Уважаеми чатърки и чатъри,
колегите от клуб "Счетоводство" започнаха много хубава тема за Жената,поради наближаващия нейн празник - 8-ми март.Лично аз не го ценя този празник,но идеята им е готина ...нека поне за няколко дни да си припомним какво значи Жената..била тя любима,съпруга,майка или просто приятелка...

Ето и първото стихче от мен,с което откривам темата....постнах го и там


Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...



дано не опорочите темата,както става с всяка постната в този клуб

ами то има още доста време до 8-ми март.. пък и го предхождат къде-къде по-големи празДници, но щом си рекла... :) и за да съм в тон ше взема и аз да пост-на някоя творба (не моя, разбира се:))))
-----
Жената, без която няма рай,
жената, по-красива и от най-
жената, която знае само "Дай!"
Жената със голямо главно "Ж"
жената, на която не държа
жената, която е притурка към мъжа
Жената, за която съм мечтал
жената, под която съм лежал
жената, на която дори Адам
не е издържал.
Жената, на която Бог е дал - какво?
Жената, над която бих умрял - защо?
Не бих умрял, не бих умрял,
за някаква си глупава жена.
Жената, жената...

Ех,Биуи,Биуи,знаех си ,че нема романтични души у чата
що ли изобщо почнах темата тук...ама ето още едно стихче

Моя любов

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не си сгрешил, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

М.Белчев