Сапунка, епизод 3

Сутринта си намерих колата с разбита ключалка на вратата и на стартера. Акумулаторът - изтощен докрай. Вътре всичко омазано с кал.

Неуспешният опит да бъде открадната се дължи на непрофесионализъм. И на една хитрост, която са ми монтирали, за да не може никой друг да запали двигателя.

Да кажа, че ми беше мъчно - слабо е. Гадно, мерзко, отвратително ми беше. Щетите се оправиха, калта от колата се очисти. Обаче остана в душата ми. За пореден път...

Майсторът, дето оправи ключалките, каза, че съм имала голям късмет.
Егати късмета, отговорих му аз...

Кажете как се спира такава мръсна каръшка серия от случки? Питах ви преди няколко дни, питам пак.
Има ли край тоя заден ход? Какво да очаквам още...

Как се става безгрижен и щастлив човек?
Да сменям ли народа, или и това е излишно?

Тази работа започна да ми прилича на "УМИРАЙ ТРУДНО 3". Ха стига де.

Усещането е еднакво отвратително за всеки, но се преживява по различен начин. Аз например ставам по-злобен, по-рязък, по-непрощаващ и пр. агресивности. Съчувствия

Ми и аз да се оплача. Изглежда отрицателният ефект на такива емоции се предава и на околните. Те даже попиват от начина на реагиране и по аналогия го копират. Примерно .. и т.н.

"Кажете как се спира такава мръсна каръшка серия от случки?"
Според мен - сменя се мисленето, подходът към въпросните случки се сменя. Знам, не е приятно. Гадно е. Преди няколко дни разбиха къщата, която ползваме през летните месеци. Мога да си представя безсилието, отвращението и погнусата, които си изпитала. Много скоро си казах, че не трябва да позволявам на тази случка да ме обсеби, че не ми харесва ролята на жертвата. За щастие - хрумна ми хумористична аналогия. Ще ти я дам на заем. Погледни на "каръшката серия" така, както се гледа на врабче, изцвъкало се на предното ти стъкло - с кратко раздразнение и ... нищо повече от снисходителна насмешка.
Успех и късмет, Торбице!

Познавам доста хора, които са щастливи, но в никакъв случай безгрижни:)

Знам, че е гадно (не ми се е случвало, обаче пък съм си представяла как бих се почуствала), но в такива ситуации, в които нещата са приключили и няма начин да ги предотвратиш вече, е по-добре да се концентрираш на предстоящите проблеми.

Е, и аз не си звуча добре - човек да скача от проблем на проблем
обаче - това е положението - много проблеми и малко удовлетворения!

А решаването на проблеми все пак носи някакво удовлетворение, после пак работа, проблеми, пак решаване, пак малко удовлетворение...и така

А днес денят май бил хубав, почти пролетен...така четох

имат моите сапунки.

Отървавам се с омерзението и с някой лев.

И с непременния извод на поредния майстор, че съм имала голям късмет.
Сега се сетих, че и оня, дето ми смени простреляното стъкло, пак така каза: "Имала си голям късмет, че не си била вътре"...

Иначе напоследък било модерно да застрелват бандитите с флоберки. Слагали им снайпер (или нещо такова, не разбирам). Били точни и безотказни.

Късметлийка момиче съм аз всъщност!

мога да ти разкажа от поредицата "Моят амтомобил", но ще спомена само един. Опит за кражба, или само за разходка, незнам - не съм го питала. Сръчно се оказало момчето, но затова пък - карък. Колата вечерта остава без гориво - едва се прибрахме на бензинови пАри - той па си избрал нея да подкара. Ми няма лош вкус, ама всеки ден не се удря джакпота.

След неуспешния опит да запали, се прехвърля на друга кола, но и там на камък - и тя без бензин - преместил я само на десетина метра. Явно му прекипяло, изтръгва волана на втората кола и разни други вътрешности и ги джаска на земята.

Да си щастлив, не значи да си безгрижен

Ако живееш в града, в койта аз живея, няма да можеш и килима си да изтупаш, защото ще изчезне на третото замахване. Или по невнимание да изтървеш одеялото от терасата - не си прави труда да слизаш, за да го прибереш - вече си е сменило собственика. Въпрос на сръчност и от двете страни - кой когото изпревари.

Въпрос на това кой- кого!!!
Те са длъжни да опитат, все пак колата ти е отвън. Но ако стане и каквото стане. Ако бяха успели, тогава щеше да е лошо наистина.

[линк]

Абе да ти кажа 4-5 опита им стигат - нямам статистически данни колко се падат на глава от населението. В гараж се прибира, за да се предпази от лоши атмосферни влияния, не от кражба

Човешко е да възприемаме лошите неща като много по-лоши, много по-продължителни и много по-чести от колкото са в действителност. Хубавите неща - обратното, чисто субективно усещане. Като осъзнаеш, че серията ще спре не утре, не другиден, а след 7 до 8 месеца максимум плюс-минус някой и друг месец и то със сигурност и ще ти стане по-леко. Много хора си представят, че каръшката серия не би трябвало да е по-дълга от 2-3 месеца, но те грешат - науката не е регистрирала още каръшка серия по-къса от година! За съжаление е така.

От друга страна и най-тежкият и сложен проблем или неприятност не издържат на едно мощно въздействие - това на времето. Т.е. ако изчакаш достатъчно без да се косиш (така и така няма смисъл да се косиш допълнително), то проблемът просто остарява и се похабява и изчезва от това професионално приложено изчакване от твоя страна. Година-две, петилетка-три - колкото трябва. Хайде, горе главата!

Опитай се да кажеш: "Да са живи и здрави!", да се усмихнеш тъжно и да не допуснеш злото до сърцето си. а КОГАТО ПИПНЕШ НЯКОЙ ОТ ТАЗИ ПАСМИНА - НЕЗАВИСИМО КЪДЕ ШАРИ - със същата тъжна усмивкла и с много любов да му покажеш професионално, че не е прав. Ако оживее след това, сигурно ще преосмисли деянията си:)))
Успехът понякога зависи особено от баланса и доброто настроение!
Спорен ден!

Така е. Истината е да не се ядосваме, когато едно нещо не зависи от нас.

И честно казано, най-много се ядосах, че закъснявам за работа.
Иначе не смятам самата кола за ценност, за да седна сега да рева. Но като средство за придвижване ми е неоценима и просто задължителна.

Благодаря ви, че ме окуражавате. Знам, че всеки е имал такива серии от каръщина и невървеж. И че важното е да сме здрави, останалото са бели ядове.

честно казано, не зная кое е най-важното. Но предполагам , че едно от най-важните неща е да си жив и да бъдеш себе си:)))
Успех!

за случката.
Преди години се опитаха да ми вземат чантата от рамото. Не успяха. Обаче и до сега имам горчив вкус в устата когато се сетя.
А вчера с приятели разсъждавахме на тема "как да запазим детското в себе си". Щото ей такива случки, роящите се малки дребни хорица и безрезултантните ни (в някои случаи) напъни да постигнем нещо убиват човека в нас и заприличваме на вегетатиращи роботи.

Зависи от човека как гледа на себе си - късметлия ли се чувства или Марко Тотев.
Винаги съм смятала, че съм родена под щастлива звезда. И на нас са се опитвали няколко пъти да ни крадат кола (накрая успяха), загубихме голяма сума пари от TS Bank (завода изчисти сметката си - направиха превод, взеха стоката, но ние не го получихме, щото банката фалира), дължат ни пари фирми и приятели... Не си мисли: "Те имат и за тях това е нищо", щото всеки път, някаква такава случка ни връща много назад. За здравни проблеми няма да пиша, но и такива са ни застигали.

И въпреки всичко - щастлива съм и с късмет. Днес, аз и мъжът ми имаме годишнина от сватбата - 9 г, но сме заедно от 17г. След малко ще отида да му избера специален подарък, а довечера сме на ресторант. Щастлива съм.

Повече усмивки, Торбичке! Човек съжалява за потрошените нерви, когато нещата се оправят. Успешен ден!