Парадокс

Понеже тия дни е пълнолуние... и по цели нощи съм в собствени мисли... стигнах до кръстопът

Искам да се влюбя, защото ако не се влюбя, ще се чувствам нещастна като генетично закодирано усещане.
Но и не искам да се влюбя, защото ако се влюбя, ще се обезлича. Размазваща любов. В тая любов според мен не намираш себе си, а загубваш себе си.

Изобщо не ме интересува всеки друг човек.
И се оплаквам, че никой не ми е интересен.

Ако не ми вярват, няма смисъл да говоря.
Ако ми вярват, няма тръпка.

Друга тема е какво точно значи тръпка? Последното значение ме светнаха, че било секс. За мен пък сексът е страст и нищо повече. Има такива натури, които обичат да правят секс. И други, които не могат да кажат, че чак пък обичат.

Какво се прави на кръстопът?

хм, може да се каже, че съм в същата ситуация. избягвам връзките и по причина, че липсва тръпка. за мен тя не е възможността някой да те привлича и да легнеш спокойно с него без двуумение, а усещането, че точно с този човек можеш да правиш всичко и нищо, без да търсиш аргументи.
на кръстопът - не обичам да мисля дълго. мисля, преди да направя нещо, но не прекалявам. има и неща извън нас. вземам решение - или поемам наляво, или надясно, или изчаквам, носейки се по течението - оказва се, че и така може да ти се поднесе възможност.

може би там и тогава друга съм била...

Е там е работата, че решението е парадокс. Затва на път с много жертви и на кръстопъти слагат светофари!

ако го вземеш, каквото и да е много от колебанията и мислите ти ще изчезнат. което не е толкова лошо.
светофарите са нещо необходимо, но не всички се съобразяват с тях

може би там и тогава друга съм била...

ако си на кръстопът и се чудиш кой път да хванеш - гледаш и си харесваш надпис от табела.
ако няма табели си преценяваш, според както ти харесва, от коя страна да те пече Слънцето или да ти блести Луната.
ако ли не - стоиш и чакаш да мине някой който знае накъде отива...
ако и това не ти харесва - можеш да затвориш очи, да направиш няколко завъртания в едната и в другата посока и да тръгнеш пред теб
или, можеш да теглиш една каруцарска и да цепиш през просото


ако не знаеш накъде си тръгнал е все тая къде ще пристигнеш



Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда прилична,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се....

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.

Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайният път на мечтите,
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

Уморих се...

И. Пеев, "Накъдето ми видят очите", Катето и Здравко, дует "РИТОН"

Няма колебания. Напротив има яснота. Общо взето, познаваш се достатъчно добре, за да знаеш, че това, което вземаш, вече си го вземал.

Не знам къде четете в някоя съседна тема или клуб...
Ако не познавам света, ок, разбирам и теб, и правния отдел по-горе.
Но темата е точно за обратното.

парадокс значи, как продължаваш да искаш да се влюбваш дори когато ти е (не ти е) достатъчно да се влюбиш в себе си...

влюбена съм нещастно в себе си
когато всичко ми опира до себе си, е ок, но е ясно, че не съм затворена система

защо ли и двамата така сме те разбрали?
вероятно сме се подлъгали по въпроса накрая!?
предположили сме че ни питаш, защото казаш че си на кръстопът...
между размазващото обезличаване и тръпнещото равнодушие
защото не знаеш...
но ти знаеш.
познаваш и двете състояния.
значи е безсмислено да ти пиша...
Какво се прави на кръстопът?
светът е простичък, но не е е дихотомен
Къде е парадоксът?

Да. Като отговориш по принцип какво се прави на кръстопът, без да имаш пред вид останалото написано, възможностите са така.
Парадоксът е да се иска 1 нещо, което не се иска. Получава се заради това, че са различни причините за искането и за неискането. Така не се получава и изборът от 2 злини по-малкото зло. Нима е необходимо изобщо да се избира така!
Това е точно кръстопът. Виждаш всички пътища и табели, но си бил там. Как да тръгнеш пак? Не е ли тъпо? Струва ми се, че е тъпо, защото най-много да се зацикли. И нищо, стоя на едно място. В центъра на кръстопътя.
Може да се стои така и дори много да се забавлявам. Но ето идва една нощ една луна и ти си даваш сметка на собственото си самозаблуждение. Обаче? Според мен всички изпадат в някой момент в същото това усещане, но си затварят очите и продължават да циклят. В такива моменти провокирам умишлено нещо. Но вече много пъти съм правила така. И вече? И не знам.

Междудругото, не ти отговорих на въпроса ти към мен "какво е религията за теб?", защото ми зададе въпроса към мнение, което не е мое, а перифразиран цитат. Не коментирах, понеже мисълта - любовта е като религията, не е моя. Изолирано от това вече ще ти отговоря, че религията за мен е тотална измислица.

За пътищата питай ПЪТника..за всеки пътник
Докато не разбереш че се движиш в грешна посока ти не си загубен.
Давай смело нанякъде-там е Пътя.
Пътя е целта!

Борбата - е съдбата на глупавите.

Някои тръгват нагоре, предполагам, защото разчитат правилно знака, който сочи нагоре, но мнозинството е възприело, че значи направо


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

Здрасти! :-)
Сега като те прочетох тук, си спомних когато бях там... Защо сега не съм там на кръстопътя, ми е някаква мъглява загадка, която не предстои да бъде разрешена. Тъй като моят Юпитер е напълно застрелян от Марс... и това обяснява безкрайната ми липса на късмет, добавена към традиционното козирожко безхаберие какво аджеба означава "късмет". И затова не е ясно защо не съм все още там. Замалко обаче да сме се срещнали точно на кръстопътя и да обсъждаме малко по-наживо.
Наистина, тръпката е секс, дори и секс да не се разбира съвсем буквално.
Забелязала съм, че когато най- искам да се влюбя, тогава най- не става. Тъй че избери някой път на кръстопътя, който води към нещо друго, някаква различна цел. И по пътя ще се влюбиш. Това е то, обикновено се целиш в нещо друго, и влюбването се случва. А ако не се целиш в друго, то тогава се престорИ, че се целиш. В другото нещо (по избор). И влюбването ще се плъзне под теб като хладен сатенен чаршаф. С три думи - търсИ нещо друго. И тогава, естествено, имайки предвид козирожката маркототевщина, със сигурност ще намериш не това, което търсиш, а влюбването. Е, няма гаранция, но може да се опита. :-)

I am taking a minimalistic approach to minimalism.

всяка система научила за друга система и за безсистемния начин на живот който изкушава - става отворена и повече не може да се затвори...

добре че не говориш много :) това ти е хубаво качество...
намери още и ще стане по-щастливо влюбването към-то теб...

аз подозирам, че няма създадена по естествен път затворена система, а всичко си взаимодейства

Може и да не си загубен, защото си научил още един път. Май си загубен, докато не разбереш в каква посока се движиш.

Това е невероятно. Много яко ми звучи. Чак сега се замислям, че наистина така изглежда знакът. А знаеш ли какво видях вчера! Не можах да повярвам на очите си! На кръстовището на попа са сложили 2 светофара за пешеходци от една и съща посока, които в 1 малък момент светят различно - единият е с червено човече, а в същото време другият е със зелено човече и човек гледа, и двата светофара са за него, и са различни

На мен няма ли кой да ми застреля Марс?
Права си.

Може да кривнеш някъде между пътищата, с идея да се изгубиш :) или намериш
има и тръпка )