Иконоборческата ерес

Бихте ли могли да защитите иконопочитанието?

Помогнете.

В друг един клуб има все още хора, които са в мрачните вериги на иконоборческата ерес. Помогнете им да се освободят. Понеже е писано


Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.

Успех!

Тих ум, моля те да не призоваваш към "кръстоносни походи" в "Християнство". Който го интересува ще дойде тук и ще научи. Другото е безсмислено.

досещате се, може би, че нежеланието за кръстоносни походи е причината да отвярям тази тема именно тук. Тук й е мястото. Тук тя трябва да се развие. Това не е призив, да се ходи в оня клуб и да се отваря там тази тема. Хората там добре се информират какво пише в клуб Православие и без някой да им навира това в лицето.

Темата може от друга стрна да е от голяма полза за мнозина православни, които под въздействие на сектантската пропаганда застават на чисто неправославни позиции относно най-важни православни разбирания и така ги грози опасност да отпаднат от православието.

Не виждам причина тази тема да не се развива именно в клуб Православие.

Иначе с какво ще си оправдае името?

май трият мои мнения в клуб християснтво. Не съм удобен, както личи. Имам смелостта да нареча православието християнство.

Всичко най-добро!

Не им е на хората проблемът в иконоборческите възгледи и надали отказването точно от тази ерес ще им помогне да си изяснят Православието. Бял кахър, както се казва. А какви са тези православни, които са заплашени с изпадане от Църквата по тази причина?

Поради невероятния интерес към темата ще взема и аз да задам като нейн основател първия въпрос по същество.

Може ли някой да намери в нета линк или друга информация за историята на иконоборческата ерес и за това как е била надвита?

При Констанитин Копроним особено се засилили иконоборческите гонения. След Копроним царувал Лъв, а след него съпругата му Ирина със своя син Константин. Ирина пазела Православието, както и синът й, и със свети Патриарх Тарасий свикала Седми Вселенски събор, на който била осъдена и проклета иконоборческата ерес.

367 свети отци са въвели догмата за иконопочитанието на Никейския събор през 787 г., който звучи така:

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.


На този събор присъствал вуйчото на преподобния Теодор, Платон, който след събора взел със себе си в пустинята Теодор и неговите братя Йосиф и Евтимий. Св. Теодор, син на знатни високопоставени родители (баща му е отговарял за събирането на царските данъци), получил добро християнско възпитание, изучил елинската мъдрост, бил прекрасен оратор, изряден философ и просветен богослов. Неговите родители оставили света и приели монашеството.

Ето кратък откъс от биографията на Св. Теодор Студит от "Добротолюбие". В постинг на АРМАГЕДОН в друга тема, стана въпрос за студийските монаси.

...

Тиранинът Никифор свалил от престола царица Ирина и първата му работа била да всее смут в църквата. Но Свети Теодор не отстъпвал и явно изобличавал неправдите на царя. Царят, разгневен от това, изпратил Св. Теодор на заточение, заедно с брат му Йосиф и стареца Платон.

В това време Тракия била нападната от съседи варвари и царят трябвало да излезе срещу тях. Преди битката той изпратил пратеници при Св. Теодор, за да го склони към единомислие с ласкателство и заплахи. Но Св. Теодор, воден от Божия Дух, му отговорил така:

"Трябваше, царю, преди да отидеш на война, да принесеш покаяние и да изправиш това, което си разрушил в Божията църква. Но тъй като ти не направи това, знай че няма да се върнеш жив. Такова е праведното Божие определение за тебе." И действително царят бил убит във войната.
....

Странно бе че никой не написа защо е ерес иконоборството...
Преодоляването му се дължи много и на Иоан Монсур..
Който е имал пред себе си и показателния пример как в едно строго и лишено от художественни символи учение като исляма се убеждават че съвсем без изображения не може..
Исказа на богословието в образи наистина помага...
Хубавото е че това не е норма а препоръка.
Ереста си остава в това да си поставиш за всеобхватно собственното мнение-и да се забрави че на някои това е начин да си "спомнят" за Христос или светиите..ерес е да се отхвърля нещо което може да помогне на друг само защото на някои това не е светогледа..
Тоест ереста е в самото отхвърляне..


Издирвам знание на умни мисли.

Произведението на Св. Йоан Дамаскин го има и на руски, но предполагам, че предпочитате да го четете на английски.

[линк]

Много благодаря!

извинявайте че ви подтиквам, ама ако имате още някаква информация, дайте я моля ви тука!

1000-ди благодарности!

Хубаво е да се види как се е раждала всяка икона. Ето например, св. Иоан Златоуст в похвалното си слово за Мелетий, епископ Антиохийски, казва че вярващите в Антиохия толкова обичали своя епископ, че кръщавали децата си с неговото име, Мелетий. Призовавали го в молитвите си за застъпник пред Бога и така се отстранявала всяка страст и греховен помисъл. Името му се чувало навсякъде - на пазара, на площада, на полето. Но християните обичали не само името му, но и святото му тяло. Затова рисували образа му по стените на домовете си, отпечатвали лика му на пръстени, слагали образа му на различни места, така че не само да слушат името му, но и да се утешават с образа му за неговото успение.

Още преди да умре, християните запечатали лика на Свети Симеон Стълпник в икони. Чудотворството му и славата му привличали при него християни от целия християнски свят, а икони - образи с лика му се продавали в Рим, за да пази и онези, които нямали възможност лично да отидат при него.

И така зад създаването на всяка икона е стояла лична история, личен контакт с даден светец, светостта на който е била засвидетелствана от любовта и доверието на хората... Жена получава помощ от някой светец и понеже надали някога ще може пак да отиде при него, поръчва да се изрисува образа му, за да го отнесе в дома си. Някак естесвено молитвеният контакт е продължавал и в дома и вярващият дори не си е мислил, че се моли на образа, а не на светеца, живия спомен за който пази в паметта си... Естествено, всичко може да бъде профанизирано. Това се случва и с иконите - през по-късните векове, в навечерието на иконоборческата криза много вярващи започват да гледат на тях като на амулети, имащи силата си в самите себе си. Чувството за лична молитвена връзка в любов с изобразявания човек се губи и се замества с едно чувство на страхопочитание пред свърхестествените сили на иконата като предмет. Любовта между две личности – молещият се и светеца, се подменя с потребителско отношение към иконата, от която вярващият търси някаква полза, която по естествен път не би могъл на получи. Това отношение ражда различни неправославни по дух практики и редом с други политически и културни причини дава повод за избухването на иконоборческите спорове.

Много гнусна ерес е иконобоческата - много кръв се е проляла по времето на Лъв Исаврянин и сина му Константин Копроним, както и неговият наследник - запустели са манастирите и е имало голямо гонение на християните. Била е издадена заповед да замерват с камъни монасите по улиците на Константинопол, защото те не са отстъпвали на ереста и са почитали иконите. Насилствено еретически епископи са поставяни на патриаршеските места - незаконно и са били избити повече от 3 000 християни за един ден при насилственото назначаване от Копроним на иконоборчески патрарх. Повече от 100 години е била поругавана православната вяра.
Представете си да ни убият, защото имаме икони в домовете си?!
Копроним означава "посерко". Когато са го кръщавали в купела той се е изходил по голяма нужда и е било като знак, че ще причини големи поразии на Светата църква както и станало по неговото управление -.
Днес има много "християни", който живеят без Христос и само припяват, че иконите са идоли - респективно те са един вид иконоборци. Дякон Андрей Кураев казва, че в библията никъде не се забранява да се изобразават хора - мъже или жени.
На 7-ия вселенски събор както е описала Лия са анатемосани иконоборците и всички , който не почитат Светите Отци.
В житието на Св. Тарасий епископ Константиноплски от февруари месец - се описава подробно за този събор и за намесата на императрица Ирина и се решава този въпрос.

да, очевидно сте запозната с историята и прочее, както и с какво казва дякон Кураев за библията. а самата библия чели ли сте я цялата ?

В отговор на:

---

образи с лика му се продавали в Рим, за да пази и онези, които нямали възможност лично да отидат при него

---

т.е. той чрез образа си е действал за тях така ли? и чрез образа си ги е пазил ?

щом произходът на иконите е такъв какъвто го описвате - лична връзка с някой велик старец/светец - може ли днес вместо да се рисува, да го снимаме ?

cave, можеш ли да предположиш, че Бог благоволява много върху някои хора, изсипва им благодатта си Свише. В присъствието на такива хора притихваш, защото съзнаваш какви титани на духа са. Такива са светиите. Имахме преди време тук тема на йордан001, озаглавена "Какво значи светия?"

И всички тези светци, присъстващи в блаженството на живия Бог, ти да хулиш, защото не пишело за тях в Библията?!?! Това е богохулство срещу Светия Дух, което не се прощава. Не си спасен. Напротив, самонадеян си и трябва много да се каеш.

Лия, човекът зададе конкретен въпрос. "Можем ли вместо да рисуваме светиите, да ги снимаме?" Нали хората го правели преди със старците, за да гледат "святото им тяло", следвайки тази логика, трябва днес да сме много по-облагодетелствани, защото можем наистина да гледаме снимките на старците такива, каквито са, а не предадени със средствата на тогавашната "примитивна" живопис.
но май случаят не е такъв, защото иконите не само не се стремят да предадат реалистично човека, а преднамерено го стилизират и схематизират, за да не си прилича.
аз се чудя и друго - след като зад всички икони стои ПРАВОславната теология, защо някои от тях се считат за по-святи и по-чудотворни от други? това ми говори, че те се възприемат като отделни и независими носители на святост.
а в това, че Бог благоволява в някои хора, и такива са светиите, няма съмнение. само че, много ми е интересно, апостол Павел като поздравява светиите в посланията си (напр. Римляни 1:7, 16:15, Първо Коринтяни 1:2,2 Коринтяни 1:1 и още много) , кого поздравява? Малкия елит, в чието "присъствие притихваш" и които са "духовни титани" - тоест, неговите колеги по ранг? Другите, по-обикновени вярващи не се чувстват поздравени, за тях апостолът не е промислил в поздравите...или той поздравява християните, които СА светиите, защото са членове на Църквата и части от Христос, Който няма нищо общо с греха.
и друго: това, кой е спасен и кой не, ще каже Бог накрая, няма да стане явно в един интернет форум.
А.

мога да предположа много неща. самият факт, че си правя труда да чета свети Герман, свети Серафим (и повярвай ми слагам това свети отпред само заради вас - но го правя все пак), а също и факта, че сядам да им отговарям задочно, означава, че мога да предположа много неща - като например "Добре де, айде виж сега какво говорят светиите на православните, трябва да знаеш все пак, а не първосигнално да ги отхвърляш". Добре, но когато виждам в тях несъответствия с БИБЛИЯТА, не само че не притихвам, но и титани на духа преставам да виждам. и сега е мой ред да Ви попитам - Вие четохте ли моя отговор до въпросните двама светии в клуб християнство ? do св. герман ето тук
а за тази беседа на свети серафим отговорът ми е ето тук.

и да довършва въпроса си - а ВИЕ способна ли сте да предположите, че титаните на духа, които почитате може и да на са толкова титани?

ако обичате спестете си воанергеските изблици за това кой хули Светия Дух и кой е спасен, самонадеян и прочее ... мерси.

death comes first. then resurrection life.

Здравеите!Занимавам се професионално с рисуване на икони и темата ме заинтересува.
Много првославни христиани не знаят как да защитят иконопочитанието,както и не знаят как правилно да отдават подобаващото служение на иконите.
На първо място,иконопочитанието не противоречи на втората божия заповед,защото иконите не са идоли и кумири,иконите са образи,които не са идентични с първообраза,те само ни напомнят за него.Както пазим снимка на любим човек и когато я погледнем мислите ни се насочват към него.без обаче да приемаме снимката за самия човек,така и иконата ни насочва мислено към Бога,към светиите към Богородица,и всички наши небесни закрилници.Кланяйки се на иконите ние се покланяме на първообраза които стои зад тях
Освен това от гледна точка на христианската догматика иконата е свидетелство за това че Синът Божий е станал Син Человечески,че словото е придобило плът,или с две думи свидетелство за Боговъплащението.
Относно иконоборческата ерес тя възниква във Византиа през 7-9 век(както всички знаем)и е поддържана от правителството и част от духовенството.Непосредствен повод бил стремежът на византийските императориЛъв Исавър,Константин Копроним и Теофил да обединят христиани и мюсулмани в еда единна религиозна общност.естествено пречката те виждали в иконопочитанието категорично забранено в исляма
п.с. а за въпроса дали можем да снимаме някои без да се налага да поръчваме портрет-естествено!само че това няма да е икона по простата причина че за да стане някой светец тои трябва да е канонизиран от църквата а канонизацията се извършва след доста условия първото от които е човекът да е починал,мощите му да са нетленни и т. н.все пак можете да си пазите снимки в случаи че някой след години бъде канонизиран
и ето един откъс от прекрасната книга"БОГОСЛОВИЕ НА ИКОНАТА"[линк]

Светии са всички праведни християни, но - една е славата на слънцето, друга на месеца, друга на звездите.

Не знам дали си запознат с една интересна подробност - православните не могат да почитат икона, на която няма надпис (поне съкратен) кой е изобразеният. Напълно си прав, че иконата е символ и не търси физическо подобие с цел "спомени" - за такова подобие би подхождала статуята - забранена в Православието! - а в наши дни снимката. Почитанието на иконите изразява вярата ни във въплъщението на Спасителя и в изкуплението, чрез което е възстановил човешката природа. Иконата изобразява първозданата човешка природа, затова не търси строго подобие.

Но и по снимката може да проличат някои черти на чистотата и светостта

Благодаря за съвсем ясния и лаконичен текст! Радостно е, че се включвате в този разговор. Едно малко допълнение: нетлението на мощите не е задължително условие за признаване на святостта. Всъщност установена процедура по канонизация във Византия май не е имало? Нека кажат богословите

Нито пък канонизацията прави някого светец. Тя, като акт на Църквата, само свидетелства за прославлението на съответния светец от страна на Бога. Все пак светостта е божествен дар, единение с божествените енергии, а Църквата като Тяло Христово, в което ставаме причастни на тези енергии, на Божията благодат, свидетелства за Божията святост, която тя самата има.