А сега накъде ?

За да месеца живота ми се промени и целият свят около мене сякаш се разпада част по част.
Накратно. Брака ми беше чудесен. Хората ни се възхищаваха. Мъжът ми ме обожаваше. Имаме две малки дечица.
От известно време той е на нова работа и от там май тръгна всичко. Макар, че основната причина се корени доста по-надълбоко. Той обича да си пийва. Имали сме разправии на тая тема винаги. Обещавал е да спре да пие, но дотук. Имал е вечери в които се запива с приятели, дори такива в който се прибира призори. Бяха изолирани случаи и той винаги след това обещаваше, че няма да се повтаря, съжаляваше и търсеше моето извинение.
От как започна новата си работа обаче нещата коренно се промениха. Има страшно много проблеми там, знам. Това го провокира да пие повече от всякога.
Вече молбите ми, скандалите, мълчанието не помагат. Преди два месеца се издъни много здраво. Бях категорчна, че това не може да продължава вече и му казах, че искам да се разделим. Моли се, обеща ми ако направя последен компромис да не го допска вече.
Направих го. Издържа 20 дена и от тогава адът е непрестанен. Пие постоянно. Закъснява почти всяка вечер. Аз се сринах - и психически и физически. Започна да става груб когато е пил. В смисъл, че преди се извиняваше, а сега казва че нищо не е направил и да го оставя на мира.
Това започна да ме кара да се чувствам отхвърлена и не обичана.
Говори само за собствените си неща дори и когато е трезвен. Преди се интересуваше какво ми се случва, как върви моята работа - сега не. Говоря му но виждам, че не ме чува.
Малко по-малко започнах се усещам изолирана. Преди навсякъде бяхме заедно. Сега вече не е така. Той си има своята среда, своито прятели с техните си теми за разговори.
Цялото ми самочувствие на жена, на равностоен партньор, на човек се срина.Дори и когато отиваме заедно да обядваме, дори и с хора, негови колеги, които познавам отдавна, ми е неконфортно. Стоя смачкана и изпитвам неувереност да кажа каквото и да било. Някакси не на място. Като натрапник. Като човек, който е попаднал там случайно и за кратко.
Преди две седмици му казах за пръв път, че не съм щастлива, че съм съсипана и че се руша. И най-страшното е, че вече не му вярвам и че търся помощ от него с взаимни усилия да спасим каквото е останало.
Всяка една вечер е ад. Защото започвам да броя минутите и да ме изяжда мисълта дали и тази вечер ще закъснее и няма да си вдига телфона.
Да това всъщност е най-гадното - той не си вдига телефона.
Не мисля, че има друга жена, макар, че и такива мисли ми минаваха през ума. И то доста настойчиво. Но той не е такъв типаж. Но пък знае ли човек...
Миналата седмица уж, за да стабилизираме отношенията си той си взе отпуск. Е, не ги стабилизирахме. Но обещанията му отново бяха налице. Самия той категорично не иска развод. Постоянно повтаря, че нещата ще се оправят и че ще си живеем заедно.
Да, но моята вяра в това се изпаряваше и май не остана.
От понеделник отново тръгна на работа. И снощи познайте - седна в една кръчма долу и се прибра след полунощ.
Бях съкрушена. При твърдата ми решеност за развод, той още на вторият ден от как е на работа отново го направи.
Когато се прибра му казах, че това е краят и че днес ще подам молба за развод. Той просто ми каза, че не иска да се развежда, но ако така съм решила - ок. Ще се изнесе. Каза ми че не му се говори и си легна.
Написах молбата за развод, видя ме. Но си легна.
Легнах си с тайната надежда, че на сутринта преди да излезе от работа ще поговорим отново. Незнам и аз на какво съм се надявала и на какво се надявам. Каква сламка търся да се уловя за нея след като самата добре разбирам че няма такава.
Но нали знаете - надеждата последна умира. Аз не мога да преодолея спомена за дните които бяха. Рано сутринта той стана и каза, че имал много работа и тръгна. Просто тръгна. Опиах се да му кажа, че може би трябва ако има да си кажем нещо да го направим, защото наистна съм решила да подам молбата днес. Той ми каза, че няма време. И излезе.
И сега седя. Седя и гледам. Вцепенена съм. Съкрушена съм.
Не знам всъщност защо пиша тук. Сякаш някой от вас може да ме събуди и да се окаже всичко това кошмар.
Молбата стои на бюрото ми. Има ли връщане назад?

Чета те и не мога да повярвам. Моят случай беше аналогичен - прекрасно семейство, склонност да си пийва, нова работа с лоша среда, не си вдигаше телефона когато закъсняваше и се прибираше пиян, + известна доза нездрава ревност от моя страна заради постоянните закъснения. Продължи една година. Развръзката бе ужасна - стигна се до побойща и то пред дъщеря ми. Това е. В момента се развеждаме. И истината е, че някак си ми олекна - вече спя нощем, не се ослушвам да чуя асансьора и неговите стъпки и си вазвръщам самоуважението. Единственото решение е смяна на средата и желание от негова страна за промяна. Опитай. Ако ли не живота и без него продължава. Късмет ти желая от цялото си сърце! Аз се провалих с гръм и трясък в това си начинание, но ти може и да успееш.

С алкохола няма оправяне. Или го приемаш такъв, какъвто е, или се развеждай веднага! Зная, че трудно се взима такова решение, но можеш да бъдеш сигурна, че нещата с пиенето ще се влошават. Подобно нещо се среща твърде често. Ако вземеш решение за развод се допитай до другите в клуба да те посъветват как да си подготвиш нещата технически. Преди година имаше подобна тема и аз срещнах много добри съвети към една жена, която беше в твоето положение, но в малко по-напреднала фаза.

Съжалявам, че ти казах всичко това, но така мисля.
Пожелавам ти късмет!

=====
Животът е кратък, но достатъчно дълъг за да се самоунищожим.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Децата ни са твърде малки. Боже господа - та те са бебета !
Чувството за вина, което не разбирам как се появи при все, че не аз провокирах тази ситуация, е убийствено.
Главата ми се пръска от въпроси - защо? как така се получи? а нима е възможно ? защо на мен? защо на моите деца? как да задържа любовта? а как ще оцелея след това....
Въпроси, въпроси, въпроси...
А децата ми един ден няма ли да ме укорят ако взема това окончателно решение...И дали всъщност не се предавам твърде лесно? Може би не полагам досататъчно усилия, може би аз съм виновна по някакъв начин, може би съм допуснала той да загуби интереса си към мен, допуснала съм да спра да го вълнувам и впечатлявам....
Хиляди въпроси.
От една щастлива и самоуверена жена и доволна майка за мигове се озовах на дъното на пропаст от която не виждам път нагоре.
Какво ще стане с децата ми мили хора?
Ще мога ли да се грижа сама за тях при положение, че в момента не мога да се погрижа дори за себе си ?

Бих искала да прочета тази тема...ако някой има спомен как се нарича или може би авторът и...
И да, бих била благодарна ако ми дадете технически насоки по процедурата. Имам някаква представа, но при все това трябва да съм напълно наясно.
Благодаря.

Аз също все намирах извинения за да не се разведем, казвах си, че всичко ще се оправи, че нещата ще се разминат, че 8 години сме били щастливи заедно и не може така с лека ръка да се загърби всичко. И все неща в този дух. Просто не исках да поема отговорността. Изчаквах, извинявах го, упреквах се, че съм го предизвикала по някакъв начин, докато в един момент решението ми бе наложено - той премина всякаква граница и знам, че го направи само вследствие на алкохола, но извинение за това няма. Загубих година, но сега не съжалявам. Поне знам, че направих всичко възможно и съвестта ми е чиста - пред мен и пред дъщеря ми.

По принцип, аз съм много полярен човек - не правя твърде много компромиси, но в твоя случай, някакси ми е доста тъжно.

Мъжът ти има нужда от помощ - дори и да решиш да се разведеш, той ще се алкохолизира много повече и ще го загубиш и като баща на детето и. Това е болест, зависимост и трябва да се лекува, което никак не е лесно. Иначе - цироза и ... 3 години средна продължителност на живота.

Опитай се да му помогнеш, заведи го на лекар - и на брачен консултант... Докато не се намеси трета жена, дано да имаш късмет! Успех!!!

Здравей oщe eднa,

Тръгвайки да коментирам отзад напред ще ти кажа, че връщане назад няма - в смисъл - ако връщането назад е продължаването на сегашната ситуация - и двамата вече не можете да се върнете. Дали ще се разведете е друг въпрос. Всъщност, какво имаш предвид, като казваш "...написах молбата за развод..."? Питам в смисъл дали си написала документ, който отговаря на формалните изисквания на съда и т.н.

Но мисълта ми е за друго - ако си се плашите отвреме на време с развод - той вече е претръпнал от тази мисъл - приел е, че може да се случи и в ценностната му система раздялата, макар и декларирано нежелана - е допустима. Струва ми се, че вече и за теб така е.

Проблемът с пийването при вас е, както основен, така и допълнителен, замаскиращ и криза в отношенията най-общо. Помисли и за тази криза - дали няма още нещо, което да ви прецаква... Не знам може ли той да се промени и да започне да пие разумно и с мярка - тя за всеки е различна. Като че ли средностатистически човек тръгнал по този път отива само надолу. Защото, живеейки в света сред други хора винаги имаме всякакви проблеми - в работата, на пътя, в магазина и т.н. Демек ако пием за да си притъпим проблемите, да ги отложим или не ги мислим - поводи и основания - животът дава много. Едно е да пиеш с някого и с повод, друго е просто да се наливаш с цел забрава. Ако пиенето при твоя партньор се увеличава с времето - ако това води до личностни промени в него, до деградиране, загуба на интереси, изолиране от света - нещата загрубяват...

Можеш да опиташ да помогнеш... Нали се сещаш - в някои случаи може и си струва да се помогне. В други е безсмислено... Един развод/раздяла може да му даде много силен тласък, както по пътя на пиянството, така и по пътя на положителната промяна... Зависи от човека, а ти го познаваш най-добре. Не си струва да живееш с алкохолик и за децата си е ужас, но ако можеш да помогнеш?

Труден избор те чака. Не знам струва ли си да правиш опити. Нещата между вас са ескалирали твърде много и едно спиране сега може да не се оцени и от двама ви в правилна посока - ти ще се чувстваш, като направила пореден компромис и ще бъдеш склонна, много бързо при липса на промяна в желаната от теб посока, да ескалираш нещата към раздяла. Той пък - вероятно ще приеме едно връщане назад, като поредно справяне с изпитание по стария и тестван вече начин...

И да се върна към казаното в началото - връщане назад има, но в една и съща река не можеш да стъпиш два пъти. Панта реи.

Сега е време, в което ти трябва да мислиш трезво и подробно. Да прецениш какво и как да направиш в коя да е посока и докъде ти самата си готова да стигнеш. Не бързай - мисли, преценявай, подготви се. Събери вътрешните си сили и ако можеш да разчиташ на външна подкрепа - мобилизирай я. Стегни се.

Желая ти късмет и да се справиш!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Здравей,
Да мисля, че молбата ми за развод отговоря на формалните изисквания на съда, както и притежава всички изискуеми законови реквизити.
Това, което ме смущава обаче е, че съм я оформила като искова молба. И не съм наясно е ли възможно в хода на бракоразводният процес веднъж започнал по исков ред той да се трансформира в развод по взаимно съгласие.
Причината е, че не ми се ще да се развеждаме по исков ред. Бих желала това да стане чрез споразумение / е зависи от него разбира се, но към момента се абстрахирам от това условие/. Ще ми се развода ни да бъде цивилизован и същевременно достоен завършек на един иначе щастлив живот/ изключвам тука последната фаза от съвместното ни съжителство/.

Иначе....да прав/а/ си. Макар и едва от две седмици да се говори между нас и то преимуществоно от мен за раздяла-развод, струва ми се, че и двамата свикнахме с тази мисъл.
Вярно, първият път когато го изрекох не го мислех сериозно. Исках да го стресна, да го отрезвя. Надявах се, че това ще го върне в реалността и наистина ще осмисли колко сериозни са нещата между нас. Питаех съмнения, че той не си дава реална оценка за това което се случва и най-вече за начина по който аз започвам да се чувствам. А аз се чувствах все по-отчаяна, все по-изплашена и все по-обезверена. Може би беше неразумно, може би се опитах да го манипулирам по този начин. Твърде вероятно е.Но повярвайте, направих го от отчаяние. Защото всички други възможности се изчерпаха. Виждах, че нищо не помага. Нито сълзите ми, нито воплите или пък мълчанието.

И да, веднъж изречено...сякаш духа беше пуснат от бутилката. И колкото повече мисля, разума ми подсказва, че нещата са необратими. Явно другото е по-силно от мен. Той не може да се пребори с пристрастието си към алкохола. Обкържението му е такова, а и той го търси. И колкото повече го осъзнавам толкова повече свиквах с мисълта за раздялата.
И му го казвах. И правех поредният компромис. До следващият път. И той да - май свикна.
Та това са две седмици, а за две седмици се оказва, че човек може да приеме, да се примири с мисълта за такава радикална промяна в живота си. Защото той вече не се впечатлява. Или поне снощната му реакция беше на човек, който не е особено трогнат.
И така, попаднах в омагьосан кръг. Изхода от него е крачката към осъществяване на тази последна възможност.
И аз в момента се чудя дали да я направя.
Или да продължа още известно време да се въртя в този кръг. Време за което не храня илюзии. Това ще бъде време на нови терзания, на нови безсънни нощи, на ново ослушване в тишината - това неговите стъпки ли са и асансьора на нашият етаж ли спря или на горният...
Алкохолът. Смешно е, но май се оказа непобедим съперник.
Съперник, който нито аз, жената, която той така обичаше, нито двете ни деца, които той обожава, можем да победим. Еех, живот !
Той е от хората които не могат да пият по малко. Не е човек който има мярка. При него важи правилото или въобще да не се пие или до самозабрава.
В началото на нашата връзка, още преди да имаме деца, си давах сметка, че това е един бъдещ проблем, който може да ми навлече много неприятности. И му поставих условие. Спря да пие, доста време. Може би година. През която аз забременях, забравих и ... се препънах.
След като забременях той малко по малко пак започна. Пийваше си. Но бяхме заедно винаги и навсякъде. Бях спокойна защото бях до него. И ми беше по-лесно да се правя, че не забелязвам. Бях прекално щастлива в очакването на първото ни дете. Една нощ той не се прибра. Тогава. Голяма драма, хормони...знаеш. Обещания от негова страна. Дълго време нямаше повторение. Половин година по-късно пак го направи. Бях разочарвана, но когато човек обича е склонен бързо да прощава.
И така си я карахме. Чат-пат той се запиваше. Но не достатъчно често, за да се обезпокоя драстично.
Досега, и това което се случва от два месеца.
А това което се случа от два месеца, уверявам те надмина и най-смелите ми очаквания.
Това е моята история с "две думи".
Труден избор казваш....от сутринта събирам сили да се облека и да отида да пусна тази молба проклета.
Обичам го и не искам да се развеждаме. Ако ми беше останала поне капчица вяра, че нещо може да се промени бих се потопила цялата във нея. Ако имаше сламка за която да се хвана...
Как да му помогна? Кажете как? Зная, че алкохола е болест. А той отрича да има проблем. Което само по себе си само доказва колко зависим е вече...
Как да му помогна?
Как да помогна на себе си и на децата си? Ако има такъв начин - бих направила всичко!

Две седмици е и малък срок за привикване с такива мисли, и съвсем достатъчен, ако нещата просто са се събирали с годините.

Не мисля, че съществено ще загубиш или промениш нещо ако задържиш молбата засега - днес, утре - докогато се налага, за да получиш отговор на въпросите си и въобще повече гледни точки, за да са ти в помощ за решението ти.

На юридическите въпроси - това, което мислиш, като трансформация е възможно, но най-добре ще е юрист да го потвърди. Тук има такива - надявам се ще отговорят.

Бих те посъветвал да не предприемаш действия водена от отчаяние, а да премислиш внимателно всичко. Положението е достатъчно сериозно, насъбрала си много негативи, притеснения и дискомфорт - обмисли всяка възможна стъпка - и в посока раздяла и в посока опит за промяна. Може да мислиш и за междинно решение - раздяла в опит за промяна. Прецени какво може да се случи при успех или пък неуспех. Дали ще имаш сили да се справиш в коя да е от посоките, в които можеш да тръгнеш, имаш ли на кого да разчиташ за помощ и т.н.

Не съди за това дали той е приел възможността за развод от реакцията му снощи. Едно на ръка, че пияната глава не разсъждава, като трезвата, две на ръка, че вероятно той не си дава сметка за действителното състояние на нещата при теб и своята зависимост към алкохола. Постъпил е в типичен и често срещан човешки стереотип - "майната му, ще го мисля друг път".

Не знам дали човекът е стигнал до алкохолизъм. От алкохолизма връщане назад няма - зависимостта е доживотна, не че алкохоликът не може да спре да пие - може. Но спирането е резултат от непрекъснат и много силен самоконтрол, който никога не бива да отслабне, а изкушенията - много са... Само силна мотивация може да помогне... Приятели - казваш обкръжението му е такова... А родители, роднини?

Сега ти предстои да вземеш важно решение за бъдещето си - независимо дали раздяла или продължаване с него - мери много преди да режеш, но скроиш ли си живота - такъв, какъвто ще искаш да го живееш занапред - не се колебай, а действай.

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

виж аз не искам да пиша много, тъи като ме няма в писането, но по добре вземи чети,чети много, чети всичко от този клуб,върни се и в архива, чети и ще намериш сама отговор докато четеш, ти си на кръстопът-много тежък избор трябва да направиш, намери сили и го направи!
желая ти успех какъвто и да е избора ти!

...KEEP WALKING

Съвсем не искам да кажа, че не си уникален и прекрасен човек, но с малки несъществени вариации твоята история е и моя. Всичко, цялата мъчителна синусоида на кризи, отливи, надежди, отчаяния, молби, мълчания, просветлявания и отново запращане в бездната.

Трябва да бъдеш сигурна, че това не е нещо, което ти е подвластно на теб и твоята добра воля. Въпрос на наследственост, темперамент, егоизъм е дори ако щеш това неговото състояние. На годините, на които бях, когато се омъжих по любов (аз на 18, той на 27) е нямало как да ги знам всички тези неща и до последно таях надеждата, че ако аз се променя или полагам усилия, то те биха дали праволинеен резултат.
Няма такова нещо, само в душата ти загнояват чувство за вина, малоценност и безизходица. От което самата ти си застрашена да се превърнеш в крещящо нуждаещ се от психологическа помощ човек. Така едва ли ще си полезна на децата си. По-добре труден живот с нова неизвестност, който при всички случаи ще бъде по-реален и повече в ръцете ти, отколкото такава агония и тлеене в безутешен маразъм.

За да разбера това ми отне 14 години. Най-хубавите от живота ми.
Повярвай ми, въпреки всичко никак не съжалявам, че сложих край. Сега, две години по-късно, темата ти е от малкото, които ме накараха да извърна поглед назад. Без абсолютно никакво съжаление.

Кураж!!!!


Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха във плите;

Няма какво да ти кажа по проблема ти, но виждам, че другите са те посъветвали хубави неща.

Само да кажа, че може да започнеш по исков ред и после да минете на споразумение, което естествено е и по-цивилизовано и по-малко травмиращо за всички.

Мислила ли си за временна раздяла?

Не зная какво да ти кажа. Не зная какво е в душата на мъжът ти. Може би, но това го приеми само в сферата на хипотетичните ситуации (просто аз избягвам да давам подобни съвети) един флирт би ти повдигнал самочувствието на жена, но това определено не би стабилизирало семейството ти.
В същност въпроса е ти самата какво искаш? И като следствие от това следват въпросите:
- Ако останеш ще понесеш ли грубиянстването му без това да те съсипе?
- Ако се разделите ще се справиш ли с децата?
- Ако се разделите освен децата ще имаш и еддин куп организационни задачки в повече, макар че подозирам, че и сега те са си твои. Ще се справиш ли с това?
- Така като те чета ти си емоционална жена. Ако останеш сама ще има ли кой да те подкрепя и да ти помага докато възстановиш равновесието си?

Всички тези въпроси ги задавам не за да ми отговориш на мен а за да си ги зададеш сама. Извини ме ако вече си си ги задала. Просто в такива моменти човек не е на себе си и не винаги преценява адекватно.
Що се отнася до въпроса има ли връщане назад... не зная. При някои е възможно а при други не е възможно. Без да зная повече не мога да кажа нищо сериозно, но дори и да зная всичко, което се е случило у вас откак сте женени пак не мога да кажа със голям процент на вероятност какво ще стане.
пп. В профила ми има поща. Ако решиш, че мога да ти кажа още нещо, което не искаш да постваш публично не се колебай да я използваш.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

milichka tova ne ereshenieto ako go obichahs pomogni mu toj iavno ima problem s moia syshto imahem problem ne pieshe no ot podobno estestvo nakraia se obadih na maika mu tia mu se nakara i toj se osyzna kvo stava i seg ase nadiavam d ase opravim:)

Доколкото зная най-бързият развод става като подадете искова молба и на първо дело се явите с готово споразумение. Когато аз се развеждах една приятека, която е съдия ми предложи да ме разведе тя. Каза ми да пусна иск за вина и на първо дело да се явим със споразумение. Каза ми още, че такива тя ги "изхвърля" разведени още на първото дело. Няма гаранция дали все пак друг съдия няма да ти назначи помирителен срок.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

Съжалявам, но прогнозата ми е неблагоприятна. Имам известен опит, макар и не чак толкова драстичен. Баба ми казваше: "Курвите са до време, но пиенето е до гроб!" Да знаеш, че беше много права. Това не е дете, а възрастен човек. Ако сам не иска да си помогне, не знам как ще го убедиш.

Гадна работа!

Действията ти занапред ще се определят от прага ти на поносимост спрямо алкохолизирането на съпруга ти.
Ако считаш, че това е поправимо - стой си там и се опитай да му помогнеш - лично аз не познавам излекувал се алкохолик - може да има ремисии дори от по няколко години, но в един момент всичко се връща в изходната точка. За съжаление. Независимо от желанието му за сътрудничество в процеса на лечение. Резултатите са неокончателни, но можеш да спечелиш няколко години в очакване на следващия срив. А децата ти растат и ще бъдат свидетели на всичко това. Повярвай ми, това не са гледки за деца - бележат ги за цял живот.
Ако обаче си на предела - не се колебай. Тежко ти е и още по-тежко ще ти бъде с двете деца, но поне ще ги опазиш и ще премахнеш почти ежедневния стрес за себе си - кога и в какво състояние ще се прибере, какво ще последва... Споменът си е спомен - с него не се живее, живее се с настоящето, а то е отвратително както го описваш. Ти си длъжна първо да помислиш за децата си, всичко друго, включително и твоите лични /естествено съкрушителни/ изживявания остават назад.
Друга жена в живота му е сто пъти за предпочитане пред алкохолизма...от това отърване няма.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да, мислила съм.
Това беше етапът преди да стигна до по-генералното решение - Развод.
Докато разсъждавах над възможността временна раздяла ме осениха мисли в следната поредност - временната раздяла може да се окаже нож с две остриета първо защото ще му даде възможност за живот без чувство за отговорност и тогава ще може да пие хептен на воля/ако допуснем, че сега поне съществуват някакви си задръжки, колкото и имагинерни да са/ и в крайна сметка на него да му хареса. И после- нещата така се навързаха и градираха, че мисълта, търсенето на временни варианти изобщо беше изоставено неусетно от моя страна. Т.е. докато се чудех дали и как, всъщност стигнах без да се усетя до лимита на своите възможности и търпение.

И моята баба го казваше...