ТЪРСЯ РАБОТА!

Здравейте!
Живея в София, омъжена съм, на 29г съм, изглеждала съм и по-добре; имам дете на почти 3г, което ходи на ясла, бабите са далече и трябва да я гледам, когато боледува; завършила съм Начална педагогика през '97 - бакалавър, през '98 - магистър; ползвам английски език и по малко руски и шведски, ама повече за самочувствие. Работила съм в приют за безнадзорни деца, продавала съм к'во-ли-не - книги, сувенири, вестници, козметика, а в момента бельо, щото няма начин. Обаче работното време не ме устройва (от 10.00. до 21.00ч, от понеделник до четвъртък) и се налага да си търся работа, която ми позволява да си взимам детенце от ясла и работодател, дето да не се сърди, че е с температура и в яслата не я вземат. Ще работя на 200%, ако трябва ще си доработвам и в къщи - имам си и компютър, и интернет и мога бързо и качествено да уча всичко, което не знам (а, то не е малко).
Дайте ми акъл къде и как да ги намеря работата и работодателя!
МОЛЯ ВИ!!!

ми нуждата щти покаже верния път тря само визуализираш ква работа ти се бачка и да проектираш в бъдещето и да си вярваш и нещата си дойдат успех

Благодарско!

Намери си някой богат мъж да те издържа. Малко повечко свирки с гълтане и ти е в кърпа вързан. Обаче разкарай детето ако е момиче. Ако е момче, не го разкарвай. Грижи се за него.

ти си супер тъпо копеле

Тъп си ти. Дадох и невероятно полезен съвет. Самата тя сигурно си го е мислила да го направи поне сто пъти досега, но явно не изглежда като Моника Белучи, иначе сега нямаше да си търси работа. Предлагам и да наблегне на визуалната измама. Да се поразкраси малко като ходи да търси работа. На нас мъжете малко ни трябва, за да се надървим. А детето наистина пречи, особено на хора, които търсят работа.

Ти така ли си намери работа?

Аз мога и свирки да правя с/без гълтане, но мога и много други неща.
За разлика от теб.

Ако вложиш цинизма и злобата си в електроцентрала, бихме могли да лишим България от АЕЦ Козлодуй - ти и без това ще дуйеш, дуйеш...

Спомняй си понякога, че и ти си бил дете. Нечие. Макар че не личи да са те обичали, за което съжалявам искрено.

Голяма работа - не ме били обичали! Пха! Притрябвала ми е нечия обич!Затова пък ме биеха най-редовно за щяло и нещяло - човек станах. И ти твоето го бъхтай редовно, за да му дойде умът в главата докато е малко. Аре, да го духаш, путко!

копеле заебисе повече ня ти отговарям щоти си спекъл отсякъде и ми е супер безинтересно

Абе, като гледам не знам дали някой ще ти помогне в този клуб. По-добре потърси в обяви за работа.

Сигурно не са те ковали по тиквата, не е омекнала достатъчно. Карай тя нито простотията ходи по-гората нито наглостта.

има клуб Човешки ресурси, по-скоро натам се ориентирай. Просто си "прекопирай" постинга и там. Успех!

ти ти идиот!

Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен!

Учителка съм. Ще попитам шефката.
Лошото е, че сега за яслата се търсеше "леля", което не е работа за висшист, малко се плаща.
Иначе аз имах нужда от заместничка за някои дни, намерих една приятелка...не знам тя дали няма да духне, защото е малко работата. НО! Все пак ще се сетя за теб в подходящ момент.

Свети слънце в очите ти щом погледнеш към мен!

Най-любимо ми беше когато ми теглеха силно ушите. Такова едно приятно "хрус-кръц" се носеше от ушната ми мидичка. Ех, спомени! Какви славни времена бяха само тогава! Много обичах и да ми казват "идиот". Чувах го поне по десетина пъти на ден. Не можех да заспя ако някой не ми шибне един шамар и не ми каже, че нищо няма да излезе от мен. Но и аз си мисля че малко ме биеха. Никога например не са ме ритали в главата. Определено сега чувствам липсата не един добре премерен ритник в слепоочието от майка ми. Тя си позволяваше единствено скромни неща като да ме бие до кръв със закачалка. Пха! Това е за пеленачета! Как ще съм готов за живота ако не са ме удряли достатъчно често по главата, питам аз? Как е възможно такава родителска безотговорност? Другите деца родителите им най редовно ги млатеха с бухалки, а за мен една смотана закачалка! Завиждах на другите деца за тези бухалки, които трошаха в тях, честно ви казвам...

Що не ритна майка си в главата, та да се сети тя, за какво си мечтаеш и да ти го даде?

Защото тогаз бех мънечек Сокайбасанчо...немах сили за такива изпълнения.

то пък сега щото си много голям.

Благодаря!