Рио сводка

Нова година в Рио де Жанейро

Бразилия! Да видим какво и е лошото и дали отрицателната предубеденост срещу футбола и, която съм и издигнал в свещена догма, ще повлияе и на възприемането на страната. Не! Това е Правилната страна. Въпреки че с моите тридневни първи впечатления е все едно да отсъдя обобщителна оценка за Южна Африка на база два дни, прекарани на плажа Клифтън. То на мене първите дълбокомислени обобщения за Южна Африка ми бяха базирани точно върху два дни, прекарани на плажа Клифтън преди 7 години. Е, и още два дни прекосяване на Каруто в лявата лента на шосето. Що се отнася до бразилския футбол, овъзмезден бях още на летището в Сао Пауло. Вместо нещо от рода на Фламенго-Бутафого, на мониторите из целия терминал въртяха Манчестер-Арсенал (дали не беше Арсенал-Ню Касъл ?). И това ми били световни шампиони със самочувствие. Вярно, че по-добре би било да въртят Хамбургер-Байерн, но нека да им оставим мегдан за подобрение.

И ето ме в Рио за три дни в края на декември.

Да дойдеш в Рио и да не се опитат да те ограбят в движение още първия половин час е все едно в Сърбия за същото време да не чуеш сочна псувня (не задължително по твой адрес). Обирите на блуждаещи нощем по плажа пешеходци са видна градска забележителност, която не върви да пропуснеш. Моите двама обирджии обаче се оказаха недорасли аматьорчета. Не само че нож нямаха да покажат, ами след опипване по-обстойно от американски летищен стражар, така и не откриха банкнотата от 20 реайша (US$8) в единствения ми затворен джоб с ципче. Книжни тигри, на които само като им повишиш тон, се разбягват като гърмени зайци. Хубавото на Бразилия е, че на тези неща не се обръща голямо внимание и не се правят на въпрос. Оставил си си джапанките на плажа, прибрали ти ги. Бил ли те е някой да ги носиш със себе си. Какво толкова. Или не били джапанки, ами кесия с пари. Все тая. Те, джапанките, по Копакабана си сменят стопаните като велосипеди пред университета в Амстердам. Плажните "санитари", на някои от които им е даже платена работа да почистват плажа от боклуци, не се и крият, когато освен боклуци събират всичко без прикрепен към него жив човек от пясъка. И после си разменят публично нови сини срещу нови червени джапанки. Или лява синя за дясна червена. В други страни на подобни проблеми се реагира с паника и параноя. Хората се крият от улицте, за да не би някой да им вземе джапанките или каквото там. Градът утихва като през война. Възцарява се скука. Пламва епидемия от депресия и други психични болести. Обществото се изражда.

Настаних се в Копакабана в хотелче с басейнче на покрива на две преки от плажа. Досвидиха ми се неколкостотин долара за гледка към океана от стаята, бидейки сигурен, че няма да се застоявам в нея освен за спане. Веднага отворих всички прозорци. Струваше ми известно усилие, защото изглeжда отдавна не им се беше случвало и им бяха тръгнали да ръждясват пантите. Мразя климатичните инсталации. Предпочитам да ми е шумно, влажно, топло, но по градски уютно. Както често ми се случва при отговорни пътувания напоследък, още отначало имах да се справям с разни болежки, които рискуваха да ми провалят по-важното начинание следващата седмица. За малко да ми провалят задължителната разходка до края на обозримия плаж Копакабана, какво остава за изкачването на Винсон. Едното беше настинката с температура от софийския коледен смог, а другото беше нещо като кокоши трън в дясното стъпало, страничен ефект от "прободна рана" отпреди месец по Мозамбишките плажове. Нищо особено на пръв поглед, но достатъчно да куцам, ако стъпвам на твърдо. Само бос по пясък не се усещаше. Ще се разчита на дебелите чорапи в анатрактическите обувки да неутрализират раздразнението. А сега просто стиснах зъби и се добрах до скалите в южния край на Копакабана, от които нататък се предполага, че следва също токова дългият плаж Ипанема.

Остана ми един следобед за обикаляне и понеже Рио ми се стори голям и разлат град, взех, че вместо на градския транспорт или такси се качих на автобус за организирана обиколка на забележителностите. Супер минавка! Екскурзоводката си плетеше езика с английския, бъркаше "знаме" с "апартамент", "сляп" с "умен", та едва разбирах за какво става дума и то ... от испанския превод. Иначе се похвали, че английски си знаела по принцип, а испански почнала да учи пред два месеца и вече и поставяли професионални задачи на тоя език. Показа ни един празен стадион, при това откъм улицата с видимост единствено към олющените стълбища и гърбове на трибуните (цялата полезна информация беше, че името на квартала и самия стадион се произнася Мараканъ с ударение на ъ-то); един празен "самбодром", оживяващ се веднъж годишно за самба и карнавал, а през останалото време дремещ в качеството си на напечена от слънцето грозна сива бетонно-асфалтова конструкция; един огромен паметник на бразилски военнослужещи загинали през втората световна война (не съм съвсем наясно що са търсили там и на коя страна са воювали) и ... дузина хотелски парадни входа, докато се натоварят всички пътници. Донякъде интерес представляваше градската катедрала, включително с шока, че е квадратно творение от 70-те години на 20-ти век, а не бароково от 20-те години на 17-ти, както в повечето големи градове по тоя континент. Огласявана не с органови фуги, ами с як бразилиан-електроника саунд, дънещ през фугите иззад органа от мощните тонколони в багажника на паркирана край колоната кола. Всъщност само прозорците-фуги квадратеят, а цялата сграда е оформена като пресечен конус от видим бетон в стил "гара София срещнала ТЕЦ Трайчо Костов и се оженили в църквата в Скопие". Бразилия е квадратна* в жилищно-архитектурно отношение, но не и в житейско. Още по-малко в природно. Всички кооперации са ъглести, като ъглите са по правило прави. Освен катедралата. Но зелените хълмове и хората по улиците и по плажа размиват квадратността. Един от хълмовете се казава Курабийката. Качих се там с кабинковия лифт. Гледки във всички посоки на още много хълмове, заливи и заливчета с овални форми. Единствено оня Христос с бащински разтворентите над града обятия от пощенските картички никакъв го нямаше. Потънал в облак. Като кейптаунската Тейбъл Маунтин, когато не е в настроение за туристи. Зърнах го от плажа при едно моментно неколкосекундно разсейване. А озвучена картинка с багажника и тонколоните е повсеместна и за улички, авенюта, пресечки и кръстовища из целия град, без непременно да има църква в съседство. Важното е да е празник и да има настроение за танцуване. Което новогодишно настроение сред високите сгради по центъра се подсилва и с пръснати да се реят по въздуха и засипват уличното платно конфети - милиони бели и шарени хартийки, голяма част от които в канцеларски формат A4. Изглежда офисите на бизнеса и администрацията в града използват конфетната новогодишна традиция да се прочистят чекмеджетата от натрупала се през годината бумащина.

Белите панталони! Освен конфетите основен атрибут на риодежанейровската декемврийска празничност са белите панталони. Носех си на шега един чифт, за да съм в тон с постулата на Остап Бендер, че всички в Рио ходят с бели панталони. Винаги съм си мислел, че или става дума за илф-и-петровско въображение, или за мода от времето, когато в млада съветска Русия е загнивала новата икономическа политика. Не било шега. Оказа се факт. По-точно фетиш. Огромна част от населението точно през декември облича бели дрехи, дълбае жертвеници в пясъка и оставя кандилца, вино и гладиоли като приношение за Св. Агата и езическия и прототип от Западна Африка, откъдето робите навремето са си довлачили култовете. Св. Агата била морската светицобогиня, чийто празник се отбелязвал около Нова година. Голяма част от гладиолите и се поднасят направо в морето след подходящ избор на вълна, която да ги поеме. Не се знае дали приношенията на гладиоли надеждно помагат срещу цунами, но се знае, че последното цунами връхлетя страни, където тоя обичай не се спазва стриктно.

Какво представлява плажът Копакабана през деня е ясно от обща култура - начин на живот, основаващ се на понятия като слънчев загар и бикини и спортове като волейбол и лов на дупета с фотоапарат. Изненадващо за мене я имаше и играта джитбол (волейбол с крака), пък аз винаги съм си мислил, че е някаква измислица на големите от 38-мо основно. ХВТ (ханд-волей-тенис-бол), каквото играхме малките не забелязах. По-интересно ми беше какво ще се случи в новогодишната нощ. Освен милиони чифтове бели панталони (и за мъже, и за жени) на 31-ви вечерта на плажа излязоха и две много грозни черни плаващи платформи. По-точно - излязоха в морето на няколко километра от брега и се закотвиха така, че да загрозят гледката не само за всички плажуващи, ами и за ония, които си бяха платили неколкостотинте долара повече, че да си гледат морето от прозореца. Между тях едва се провряха да се закотвят два от онези многоетажни туристически хотели-крузери (крайцери, нем.), кръстосващи моретата със стотици романтични титанико-носталгични отпускари на борда си. Ужким имам някаква членска карта в Mensa**, пък не се сетих за предназначението на палтформите чак докато не влязоха в действие. Най-добрите обяснения на присъствието им, които ми хрумнаха бяха: а/ случаен превоз на дървени въглища; б/ преграда срещу акули; в/ преграда срещу терористи. Пък то ...

Фойерверки! Осветеният с прожектори плаж, белите панталони, греещите прозорци по крайбрежния булевард, греещите илюминатори на двата крузера, фойерверките, бълвани и от хълмовете, и от платфомите - от всичко това се сглобява перфектната сценография за шоуто от музика, светлина, гърмежи, шампанско, гладиоли, танци и прегръдки, наречено Нова година на Копакабана. И в центъра на което шоу се намираш заедно с още шестцифрен (по вестникарски оценки) брой хора. Под танци не се разбира прекостюмирана лустросана карнавалска самба, а най-естесвени народни улични купонджийски танци по бразилски. Неуборимо доказателсто, че на новата година мястото и времето са и на плажа през лятото, а не под снега или под шибащия косо дъжд в западноевропейска островна столица с имперска история и космополитни претенции, където се бях натресъл, хем с мерак, да посрещам така наречения милениум преди време. Следваше доза пънкарщина. Гонех раннен полет към Чили и си изсуших мокрите гащи от новогодишното нощно къпане на вентилаторчето на компютъра за връзка с интернет в бизнес-салона на авиокомпания Varig на летище Сао Пауло. Заради неудобните връзки ми се събраха около 12 часа чакане там. Предимно пред интернета. Без никаква Виенска филхармония! Гледам софийските вестникари вече ми я бяха написали сводката. И за плажа, и за белите панталони, и за фойерверките го заварих подробно описано в българската новогодишна преса с дребната грешка вместо гладиоли да се говори за рози - второстепенното цвете. И бяха пропуснали да споменат каква каша от препикани умрели гладиоли остава по мокрия пясък при отлива в 2 сутринта.

Д.'05

Илюстрации:
Rio New Year 2005 (60)
[линк]
D. in Rio de J. (4)
[линк]

Quiz: преброй дупетата


_________________________________
* Що е "квадратност" се дефинира трудно. Тоя термин го измисли един приятел М.М. като обяснение защо не му харесвала Канада. То е нещо като ъгмата, чиято единствена дефиниця е "Ъгмата е направена от тесто". Не знам в логиката (модална, темпорална, предикатна ... ) как се наричат такива дефиниции. "Квадратността" е качество на съвременните градове (като пейзаж и начин на живот) много по-характерна за Новия свят (Северна Америка), отколкото Стария (Европа) или Третия (Африка) или Смесения (Южна Америка). Има обаче места в Най-новия Стар Свят (ref. CNN: Business Asia), където квадратността съвсем е минала мярката.

**Световен клуб, чиито членове претендират, че имали по-висок коефициент на интелигентност от всички останали, защото били познали едни гатанки с картинки. В България май само който не е явил на тия тестчета, не ги е изкарал.

...дето запивахме по родните балкани???

Е, имахме сняг. Не пясък. Ама пък нямахме бели панталони...

Абе давай в същия дух!

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене

Здрасти Димитър! Много се радвам ,че си видял Рио. Исках да те питам останали ти време да отидеш до някоя от тия прочути фавели в Рио. Мисля, че там може да направиш страхотни снимки и да видиш Рио в по-различна светлина.

За фавелите не остана време Това е добро оправдание, но истината е, че не съм съвсем сигурен, че ми се ходи на такива места. Като турист, имам предвид. Макар че, сигурен съм, биха се получили добри снимки. На гости бих отишъл. Последните няколко години съм прекарал най-много време в страна, в която фавелоподобните селища са повсеместни. И така и не съм изпитал особено желание да се разхождам там с фотоапрат. Не, че ще ми го вземе някой. Някаква смесица от липса на интерес и скрупули, че не е редно. Иначе един от любимите ми филми, излезли по кината последните години е бразилският "Божи град" (Cidade de Deus) - за насилието в бедняшките фавели в покрайнините на големите градове - Рио и Сао Паулу. Гледал ли си го? Да ти настръхнат костите - деца на по 8-10 години хладнокръвно екзекутират хора с огнестрелно оръжие. Под тарторството на юноши са организирани в производството, разфасовката и тръговита с наркотици. Явно евтини и достъпни за връстниците им. Когато една от детските банди потъпква правилата на фавелата и ограбва един дюкян за печени пилета, другите идват и за назидание прострелват в крака едно 3-4 годишно, тръгнало с батковците си, а друго 6-7 годишно разстрелват на място. А въпреки умопомрачителните сюжети, разказът тече леко и филмът е гледаем като развлечение. Да, ама аз не бих търсил възможност да направя подобен репортаж

Cidade de Deus -
наистина един от най-добрите напоследък, и за мен

Репортажа настрана, говорим и за изкуство.

Именно

Ами не не съм го гледал. В моето даскало има едно момче ,което е от Бразилия и е живяло в Рио 3 години. И той ми е разказвал доста. А иначе аз съм си правил проекта по геогрфия въз основа ROCINHA ,което е наи-голямата (и дивата) фавела в Рио. А и скоро гледах по BBC ка се е наложило да пратят армията срещъ бандите в Rocinha. Мисля ,че сърцето на Рио е имеено в бедняшките квартали :) ,защото те показват реалността! Поздрави!

Някой ден ще отида да направя един фото-репортаж за това място.

А иначе за скрупулите....не мисля ,че е по-хубаво да седиш на Копакабана и да се правиш ,че тези хора не съшествуват. Да знам ,че има подобна традиция в South Africa ( naprimeр Soweto ) ама се пак света трябва да знае и да се замисли ,че има хора ,които страдат.

Не е въпросът да се правиш, че не съществуват. Те си съществуват, включително и на Копакабана. В разказчето е споменато нещо за това. Въпросът е дали е редно да им завираш фотоапарат в кухнята или спалнята, просто защото ти се струва любопитно и изпиваш някаква тръпка. Зависи как подходиш. От туристическа гледна точка ми се струва неудобно. Но ако си искрено съпричастен с начина на живот там, би могло да се получи нещо много интересно и въздействащо. Пожелавам ти успех! Не че не може да пробваш първо във Факултето, де

бил си в Рио батка! Рио и не казваш нищо са неговите обитателки ... мястото където са "изобретени" онези ивици плат, минаващи за бански ...!? Какво премълчаваш, приятелката ти ли чете тук?

Темата за банските е разработена в снимките, а не в текста