Търся работа

Здравейте!
Живея в София, омъжена съм, на 29г съм, изглеждала съм и по-добре; имам дете на почти 3г, което ходи на ясла, бабите са далече и трябва да я гледам, когато боледува; завършила съм Начална педагогика през '97 - бакалавър, през '98 - магистър; ползвам английски език и по малко руски и шведски, ама повече за самочувствие. Работила съм в приют за безнадзорни деца, продавала съм к'во-ли-не - книги, сувенири, вестници, козметика, а в момента бельо, щото няма начин. Обаче работното време не ме устройва (от 10.00. до 21.00ч) и се налага да си търся работа, която ми позволява да си взимам детенце от ясла и работодател, дето да не се сърди, че е с температура и в яслата не я вземат. Ще работя на 200%, ако трябва ще си доработвам и в къщи - имам си и компютър, и интернет и мога бързо и качествено да уча всичко, което не знам (а, то не е малко).
Дайте ми акъл къде и как да ги намеря работата и работодателя!
МОЛЯ ВИ!!!

Сега ще тичам на работа, но довечера ще се върна!

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

И въобще:
[линк]

не си го направила вече, но ... все пак да си кажа:

Отвори си телефонния тефтер и започвай да звъниш на всички в него.
Същото да направят мъжът ти, родителите ти, свекъра и свекървата, братя, сестри и прочая близки роднини и приятели.

Все от някоя трънка ще изскочи заек.

Иначе... по обяви... много трудно.

Бъдете високи!

Стискам палци да си намериш работа!

Офф топик:
Как е при останалите, чиито колеги имат малки деца? Аз съм на възрастта на авторката на постинга, нямам детенце, но имам мъжленце, на което не мога да обръщам достатъчно внимание, защото бачкам събота и неделя, довършвайки работата на колеги, чиито деца са се разболели, не могат да ходят на градина, имат "емоционални" проблеми и т.н.
И при цялата ми любов към подрастващите - ПИСНА МИИИИИ!!!!!!!

Много добре те разбирам. Не става въпрос само за децата, а по принцип за принудителната отпуска от работа. На някои колеги по- често им се налага отколкото на други. И в напрегнати ситуации тия хора се открояват, като розови слонове. Аз приемам нещата философски. Идва ми нанагорно от отсъствиеято на някои, но се върнаха когато аз се разболях. И ме заместваха пълноценно.

Успех на естествена! Не знам какво да я посъветвам, освен да не се отказва да търси

грозно изказване

срамота е

още по-малко децата им. Като пораснеш ще разбереш. Изказването ти наистина е грозничко в този си формат.

Виновни са управителите и проджект мениджърите. Успешното управление за свършването на дадена работа е наука, която малко у нас разпознават като такава и още по-малко изучават и използват. Там например се говори за човекодни необходими за даден проект. Мога да ти кажа, че например от една работна седмица от 5 дни по методиките за планирането не можеш да планираш ефективно използването на повече от 3 дни (болнични, командировки, форсмажор, човешки грешки и прочее) и да не пропуснеш сроковете. А това е само scratching the surface както се вика.

Прати шефовете си на даскало. Или ако ти си такава отиди ти на школо.

ИЗТРИТО.


Бъдете високи!

Естествено, че човек ги приема философски нещата, иначе просто няма начин. Но, съгласи се, колкото и да си философ, понякога дотежава. Добре, че е Нета, щото иначе не би имало къде да "изпусна парата"

Нима? Не мисля. Просто споделям част от една офис - реалност.

Абсолютно си прав.
И понеже не мога да изсъскам на колегите си (само врагове ще си създам и ник`ва реална полза), нито на шефа си (който прави най-доброто, което може, работейки наравно с нас), споделям тук, нещо, което ме е подразнило след като три седмици работя без почивка....

всички сме наясно с офис реалностите

това не прави изказването ти хубаво

пак продължава да е грозно

Много благодаря!
Само econ.bg не го знаех, а от другите чакам ефект от 3 месеца и засега нищо.

Опитах всичко възможно от изброеното, но...

за съжаление жена с дете има минимални шансове да си намери нова работа

просто трябва да и се усмихне щастието

Дано щастието скоро ти се усмихне , стискам палци

Е, аз пък имам колежка, която 3 месеца заверява семестъра и работи само в петък, събота и неделя( когато и оборотите са по-високи, а ние сме на процент), замествам я, когато се наложи и мога (средства в повече не са ми излишни), но досега веднъж не ме е сменила, когато се е налагало и не приема никакви промени в графика. Вярно че работи много по-дълго от мен на това място, ама... А когато ти имаш деца, ще разбереш, че по-важно нещо от тях няма! Дъщеря ми е причината да търпя разни нафукани пикли и да ги оставям да си мислят, че ми пука какво правят или си мислят.
Желая ти щастие!

Благодаря!

Уви, това е действителността - оказа се, че имам "голям недостатък", а не дете!
Тъжно е...... и грозно, но повече тъжно.
И много боли!
Но това е положението!

И аз гледам как да му помогна на туй щастие да ми се усмихне! Затова реших да питам и тук, щото другаде не остана или поне не се сещам.....

знаеш ли, то малко неудобно да споделям преживявяния с бивши колежки, щото някой може и да се разпознае......но поне да видиш, че съдбата си играе с хората....

на едно работно място бях първата която забременя и роди...3 месеца бях в отпуска....3 месеца ме заместваха, уцели се в неактивен сезон. е по повод тия 3 месеца, една колежкка, подобна на теб, се скъса да обяснява как тя /тя да се разбира с главна буква / изобщо не планира деца, такива "малки идиотчета" не би търпяла, беше особено горда че от отпуската си взимаше само една седмица....абе желязната жена във фирмата, кучка и половина...как тя се е скъсвала от работа, а не е получила допълнително заплащане....абе ужас

същата тази кучка, след 2 години се влюби безпаметно в един съвсем невзрачен комплексар който я правеше да откача, решиха да имат дете /тя реши, да го върже беше целта/, тя забременя /всякакви приказки за "идиотчета", кариери, бизнес бяха забравени/ е, както беше желязна като се почнаха едни болнични, едно лежане, че кръста я болял, едно стенене, едно страдане....наложи се да лежи в къщи и в болница, почти не я видяхме в продължение на 5 месеца, после излезна за 2 години в отпуск по майчинство, после остана още 1 година в къщи.....