Равод на инат?

На път сме да направим горното, само дето нямаме брак де.

Скарахме се, защото от няколко месеца го карам да направи нещо дребно, а той отлага. Все е зает, все няма кога... Само че този път прекали - вместо да ми измисли поредната причина каза, че нямало да го направи и точка и че съм се държала като 'отвратителна жена'. Нещото е наистина дребно, а аз много държа на него.
От дума на дума ми каза, че иска да напусна апартамента му и дори ме заплаши, че нямало да ми даде да взема вещите си от там. Само дето този път на мен ми писна и съм решена да напусна апартамента /негов, но обзаведен с парите на двама ни/ без да взема и една карфица от него.
Той е инат това ми е ясно и знам, че е малко вероятно да ми се извини. Знам че ако преглътна и поговоря с него нещата може би ще се оправят, но... Не го искам, просто този път той трябва да отстъпи. Глупаво ли е?
Дал ми е срок до края на месеца да се изнеса и вече си търся квартира - ще се оправя, въпреки че имаме бебе и ще ми е доста трудно особено докато синхронизирам нещата - бавачка, работа, квартира...

И аз незнам какво всъщност искам да ви питам? Може би - възможно ли е наистина да се разделим ей така заради едната глупост и инат?

Здравей Идa,

Ами можете да - нали точно това сте тръгнали да правите - да се разделяте. Само че не бъркай повод и причина. Поводът за ситуацията може да е неговото нежелание да свърши нещо съчетан с твоя натиск, после заедно си думате неща в състояние на афект и т.н. и т.н. Но има някаква причина, която ви води в тази посока. Потърси нея, говорете за нея. Поводи много, но причините са основното. Кой трябва да отстъпи в тази ситуация вече не е съществено. Вероятно ти си права, но има нещо друго, което ви е докарало до тук... Някакво натрупване на напрежение, което сега изведнъж избухва и разрушава уважението, предизвиква заплахи и т.н.

Тъпо, но -
Мъж и жена се развеждат. Съдията ги пита:
- Кажете ми, защо се развеждате след 20 години брак?
- Ами, г-н съдия - отговаря мъжът - тя постоянно мърмори и аз вече не издържам. Ето например - 24 май е, светъл български празник. Аз съм полегнал на дивана и гледам с удоволствие празничната програма по телевизията, а тя повтаря ли, повтаря: "Айде бе Иване, няма ли да изхвърлиш вече тая елха?
:)

Усмихни се и потърсете причините. Първо поотделно, после заедно... И не допускайте да продължавате с караниците, защото доста аванс на раздялата сте дали вече...

Дано се оправите!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

напълно възможно е.

Само дето "от инат и глупост" винаги е само на пръв поглед. Едва ли проблема ви е точно в това дребното нещо, на което много държиш.


Ти имаш ли?

Заради бълхата да изгорите юргана, немой така.

Ако няма солидна причина, а всичко е челен сблъсък на характери и инат, правите огромна глупост. А най-интересното тук е че Той е в по-слаба позиция- да те гони тебе и детето, сигурно и в собствените си очи е изверг. Ти спокойно можеш да си тръгнеш, накрая тоя ще трябва да ви гони и да ви връща. Това е, разбира се ако няма друго причина.

Ако обаче има друга или/и не те обича, забрави някога да се опита да ви връща. Това обаче означава, чи ти нямаш работа при него... така че хм, мисля че сам се е насадил на пачи яйца. Детето негово ли е?

Хванахте ме натясно всички май :-(

Първо - да това е поводът, а причината е, че не чувствам вече любовта му и виждам, че колкото повече му отстъпвам и го разбирам - той толкова повече си разиграва коня. Затова съм решила, че ако и този път аз отстъпя - това ще е края на самоуважението ми.

Но се чудя може ли да греша и той да ме обича, а да ни остави да си тръгнем от инат? Не че ще му е лесно да ни върне сега де - за 4 дни толкова неща си казахме, че...

Е, негово е детето - да.

Незнам дали се е насадил на пачи яйца, но за другото си прав - ако деиствително не ме обича - нямам работа при него.

За гоненето - ще му се да мисли- че аз няма да се справя без него /финансово/ и ще направя първата крачка, особено без нищо от апартамента. Че ще ми е трудно - да така ще е, но не и невъзможно, а една връзка ако се крепи на финансова изгода ...беше тя

От колко време сте заедно?

Какво казва във връзка с детето?

От 3 години сме заедно.

За детето - нищо умно не казва, твърди, че иска да му го оставя, защото ми пречело /за да ме ядоса/ или, че няма да ми подпише Декларация и няма да мога да я изведа от БГ, каквито планове имам, защото всички мои роднини живеят навън. Ей такива неща - "на пук" да е .

ако това ще те успокои - звучиш разумно, в никакъв случай не глупаво и като че ли ината не си ти. Още нещо - изглеждаш ми като човек, който съвсем спокойно би се справил с трудностите около местенето, жилището, детето и работата. Иначе щеше да разсъждаваш по друг начин.

Колкото за чуденето ти... ами за чудене си е, да. Такива неща като любовта, обичта и т.н. всеки си ги разбира по своя си начин.
И аз съм се чудила каква любов е тази, при която единия винаги отстъпва, а другия винаги е "отгоре"... и къде остава уважението в цялата тази работа, ама ти си знаеш най-добре вашия случай, можеш да прецениш за този 1 месец, докато си уреждаш преместването.

За това дали има опасност детето да остане при него - много трудно, щом се отнася за бебе, ти не си съгласна и няма никакви основателни причини да не можеш да се грижиш за него (липсата на жилище не е причина за никой съд).
За това дали може да ти създаде усложнения при извеждането на детето зад граница - напълно е възможно, имаше подобни теми тук... ако се стигне до там някога, тогава ще му мислиш :)
Сега по-добре се концентрирай върху текущия въпрос: освен детето, има ли нещо друго, заради което да сте заедно?

Пожелавам ти да вземете това решение, което е най-доброто за тримата, заедно, без емоции и инат.


Ти имаш ли?

Мерси за милите думи :-)

По въпроса за детето - адвокат съм и шансът му да ми вземе детето клони към минус безкрайност. По-скоро има шанс той да не я види - ако реша да използвам детето като оръжие за отмъщение, нещо което НИКОГА не бих си позволила да направя.
Ако реша да я изведа зад граница - също мога да измисля начин, но не там е въпросът. Дори и да не сме заедно е добре и аз ще направя всичко, дъщеря ми да си има мама и татко и въпросните да не я настройват срещу другия.

Иначе нямам месец, а само седмица - толкова ми отпуснаха - явно мислил си е, че немога да организирам местене толкова бързо.

Аз знам какво искам - да имам семейство - просто вече не съм готова само да давам, а да не вземам.
До сега всички трудности така съм преодолявала - без излишни емоции, с много въпроси, с много време... но явно дошъл ми е часът да съм инат и аз и този път няма да отстъпя.

Вместо това ще се присъдиня към вашия клуб

Започва да ми става все по ясно, че наистина няма да се върна назад, та в тази връзка:

Гордост ли да проявя или разум? - Да му оставя ли всичко - говоря за техника, обзавеждане, стаята на детето, колата - както му заявих, че ще сторя или да си ги искам?

Все пак гордостта ми е хубаво нещо, но тя няма да вози бебка на консултации

За мен цялото: Това е мое, това е твое е просто ужасно, даже от самата мисъл ми става кофти и предпочитам да започна всичко от нула, но...

разум ,
искай да си поделите общите неща , в това няма нищо лошо , нито обидно , и аз съм си тръгвала без нищо , сега не бих постъпила така..

Здравей и от мен. Наистина ли е толкова сериозно ? Имам предвид дали не става дума за шантаж, за борба за надмощие и т.н. В смисъл дали на тези думи може да се вярва 1 към 1. Или целта е подчинение, контрол, зависимост. Щото от такъв дребен повод не би трябвало да произтичат толкова сериозни последици, нали ? Другото според мен е, че при съжителството взаимните отговорности са някак си по-хлабави, което често води до прибързани действия. Де да знам, ама някак си не съм по крайните решения. Не може ли да пробваш временна раздяла напр. ?

Като те четях ми стана весело и се подготвих да ти отговоря с нещо такова от детските години:

Две петлета се скарали пред поповата врата,
дъра-дъра-дъра,
иш-миш, ти жомиш!

Да, ама като стигнах до бебето ми се приплака!

Тъй, и какво! Нещото дребно, което преобръща колата ви, хич не ще да е дребно! Питаш

възможно ли е наистина да се разделим ей така заради едната глупост и инат?

Възможно е и още как!!! Горе-долу и аз така се разведох! Разтоворите ни бяха като вашите

- Направи еди-какво си!
- Няма, уморен съм!
- Какво ти е умореното, да не си орал цял ден?
- Нищо няма да правя и толкоз!
- Ти си ...
- А, пък, ти си ...

Мдааа, сега не бих постъпил така, ама ...

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Ами да и за това става дума.

Винаги съм искала да сме партньори в живота. Да си делим до колкото можем задълженията, отговорностите и всичко останало...

Той иска да е МЪЖЪТ, който удря по масата и казва какво да става. Това последното му е последния опит да ми се наложи и да ми покаже 'кой командва' в къщи.

Незнам защо е така, може би защото когато заживяхме заедно аз работех от години и имах стабилен доход, а той беше още студент, може би защото и до сега аз нося повечето пари вкъщи... Не съм искала или целяла да го комплексирам и дори съм му отстъпвала просто, за да се почувства ВАЖНИЯ, но стига толкова.

И аз познавам двама такива, същите
Само дето си мисля, че това не е инат, а глупост!

И мен хем ми е смешно, хем ми се плачи за бебето - да...

Като дете на разведени родители винаги съм искала друго за децата си и ми е най-трудно това да преглътна, че детето ми няма да си има татко. Защото съботно-неделен татко, не е като този, който всяка вечер сяда с теб на масата.

той понякога само седи на дивана , с дистанционното в ръка , така че не се знае кое е по-добре

Добре де, но скандала е постоянен спътник на брака. Каквото и да си говорим е така. Има страшно много семейства, които имат постоянни скандали /даже мисля, че на тази страница имаше подобен случай/ без да се разделят. Не че е нормално, ама заради децата /поне така обясняваше жената в своя пост/. От моя скромен и неудачен към 20-годишен брачен живот съм научил, че тази борба за надмощие е само в началото. После хората улягат. Разпределят си правата и задълженията, даже понякога нещата се наместват от само себе си. Според мен има един психологически трик, който много жени използват в тази борба - създаването у мъжа на илюзия за господство и власт. Създай му такава илюзия и му внуши да вярва, че той има пълен контрол /върху нещо, което не е толкова важно за теб/ и се опитай да го накараш да си мисли, че от това следва, че има пълна власт върху всичко останало. Ибсен има страхотна пиеса на тази тема. Може пък да подейства.
Все пак раздялата е крайно средство, което се прилага при безизходица, особено когато ще страда и дете.
Решението е твое, разбира се, но все пак нещата не са черно - бели. Или - или.

За какво говорим!? Той на практика я изхвърля на улицата с малко бебе, ти я учиш да му даде илюзията за господство... Амчи и една сопа да му даде направо, та да я побийва, ако не слуша и знае много... в името на семейството и за да не страда детето.... и щом сега, в началото, се появяват такива сцени, какво ли ще е по-нататък...

Желанията ни трябва да са леки като перце...