Как ще постъпите?

До сватбата има 3, 5, 7 или няма значение колко дни. Хващате бъдещата половинка в абсолютно неподлежаща на съмнение физическа схватка с познат/а, непознат/а или бог знае какъв друг представител на човешката раса. Факт. Половинката не се е опитала по долни гащи да търчи да се обяснява. Не сте реагирали първосигнално, а просто сте се оттеглили насаме. Никой не знае къде сте и имате време да обмислите какво и как да направите.

Седите сам самичък или самичка на една пейка в парка, гледате снежинките падащи от небето и единственото нещо, което ви се върти в мозъка е от "Защо на мен?", през "Спрете света, искам да сляза" до "Боже, кажи ми какво да направя?".

Как ще реагирате? Как ще се държите? Пред половинката? Пред родители? Приятели? Познати? Какво бихте посъветвали човек в тази ситуация? Как и при какви условия бихте могли да продължите живота си?



Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Мии, аз принципно не се кефя на идеята за женене, но след подобна ситуация мисля, че само хроничен мазохист може да се навие на обвързване с подобен човек

______

Ще постъпя по същия начин, както и ако сватбата ми не е след 5 дни. Този човек няма да е от тези, които ще виждам през остатъка на живота си. На поканените на сватбата, ще изпратя по едно извинение за несъстоялото се тържество. На родителите и приятелите, предполагам, ще кажа истината, ако държат да знаят. Това е. Е, вероятно това ще понамали за известно време вярата ми в хорската доброта, но едва ли ще е завинаги.

Не се вземай толкова насериозно, де!

При всички случаи ще изпадна първо в шок. Ще се затворя някъде сама, никого не искам да виждам, не искам да слушам нищо, не искам и да знам даже. Определено ще се питам защо точно на мен и все аз ли ще попадам на кретени. Някъде в този момент ще се запитам в мен ли е сбъркано нещо, та нищо не става както съм го мечтала, вярвала и искала.
Следва дълъг период на летаргия и осъзната депресия, през който се опитвам да събера каквото е останало и някак си да си преглътна собственото унижение.
И .......... ама това е ужасно, честно .
Вместо да се обяснявам тука, я кажи по-добре кой е, та направо да му прегриза гърлото.

Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.

тук не минава ли оправданието с "ергенското парти"... и че половинката е искала за последно за изконсумира свободата си...

но ако на мен ми се случи, като се познавам как се аутизирам в такива ситуации, бих си грабнала куфарчето и бих заминала нанякъде. с приятелка примерно. ако нямам пари за чужбинско, из българия ще обикалям достатъчно дни за да мине обявената дата на сватбата. на никого няма да се обадя и ще си изключа телефона. и въобще пръста си няма да мръдна около сватбата-която-няма-да-се-състои - който е осрал положението, да си го оправя. просто ще забравя сватбата като вариант, това си мисля...

вярно че на пръв поглед изглежда мн изродска постапката на този изневерител, но пък може да го е направила като последно приключение преди брака. нещо от сорта. а и независимо за какво го е направила всеки малко ще се позамисли шреди да отмени сватбата
нищо не мога да посъветвам защото и аз самата не знам какво бих на правила на негово място

Emi, pi4 nqma mejdu kakvo koi znae da se 4udi6 spored men. Novoizliupenata dvoika da si se radvat..., to vsi4ko se vru6ta rano ili kusno. Kli6e, no e fakt. Pred roditeli, priqteli, poznati nqma kakvo da se promenq v tvoeto ii tqhnoto povedenie kato za postoqnno. E, v na4aloto 6te trqbva da se primirqva6 s sujaklitelnite potupvaniq po ramoto i "Vajnoto e ti da si jiv i zdrav.", no tova esamo za6toto tezi hora te obi4at v takava tupa situaciq ne znaqt kakvo drugo da ti kajat i kak da ti pomognat.
Tova mi e mnenieto, a na teb ti pojelavam ... dobro nastroenie, 6te titrqbva

Отивам вкъщи и казвам на нашите : Край, сватба няма да има. Имам причина, повярвайте ми.
И се залавям да звъня на близките да не си правят труда да идват. Непредвидени обстоятелства, толкова.
На него - шут!
Не съм сигурна, че ще е добър варианта като по филмите "Ще се омъжиш ли за....?" "Ами не..."Още о-триумфално изглежда от първото, ама не, не бих могла така. А и не е уместно на самата сватба.

Не всеки ще се замисли. В мое лице вече имаш едно изключение. Няма такова нещо като "последна забежка".

Не се вземай толкова насериозно, де!

Бих, се свряла в най-тъмния ъгъл, бих тръгнала, къде ми видят и не видят очите, бих проклинала, тръшкала, ревала, сополивила, и когато събера сили и поразхвърляните парчета от сърцето, бих се позасмяла и все едно нищо не се случило. По време на брачната церемония, бих се усмихвала, като едно ангелче (с рогца) и в сюблимния момент на "ДА", бих извикала (не казала) със сияеща физиономия "Не, Не, Нееееее!" и демостративно бих напуснала сватбеното мило тържество.

разбираемо е. както и много други неща са разбираеми и простими. се пак, сватба, заробване, ама искам ли наистина такова нещо точно с тоя човек. и тн.

по важното обаче е че "хората на място" не правят такива неща, независимо дали имат съмнения или не и дали им се прави нещо или не. хората на място приказват с другите за общ(и) проблем(и), като например съмнения дали да има сватба. вместо зад гърба им да правят глупости :).

така че -"ЧАО", с такъв човек цял живот - брр :)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

прав си винаги е предпоследна

във Варненската ритуална зала. В суматохата младоженеца настъпва роклята на булката и тя се скъсва някъде отдолу. Тя му залепя шамар. Той стоически изтърпява ритуала и на съдбовния въпрос отговаря спокойно "не". После ги придърпват двамата в страничната зала да ги увещават, обаче пича показал твърдост и сватбата не се състояла.

хихиихихи :))
еми аз бих си поговорил по въпроса за да разбера това дали се е случило защото не иска сватба, дали е било забежка, за изпускане на парата или какво.. ако преценя че е било нещо между другото, за забавлението и удоволствието, а не либофф, не виждам причина да се променя плана за сватбата :)
отворените връзки най ми допадат като вариант :)
но за да се стигне до сватба, по-скоро вече ще съм познавал достатъчно характера на половинката :-)
даже не знам.. може би на първата сватбена нощ бих си спретнал малка групичка ;-)
май всичко опира до това как се възприема значението на думата "половинка", като нещо което ти принадлежи като предмет или каот разумен индивид който ти харесва и сикаш да си с него възможно най-дълго :)
във всеки случей за някаква бурна реакция е нужно да можеш да ревнуваш, ана мен тая емоция ми е ампутирана
ако обаче обяснението на ситуацията е че това е истинската и любов и се е чудила как да ми го каже , ще съм много бесен и сватба няма да има.. даже телефона ще изтрия :)
щом няма достатъчно разбирателство за да си споделяме, значи не сме един за друг и щом няма достатъчно акъл да си го каже и премълчава.. това ще ме огорчи и натъжи..

Аз съм шут на служба при Съдбата!

... time out ...

при условия на живот: в пълна надпревара със собствената си автобиография и без данък обществено мнение Улови деня !

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Стягам си куфарчето, взимам си парите предназначени за свотбата и яхвам първото превозно средство за Монако или Кан. Като свърша парите се прибирам и се чувствам ужасно добре.

Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...

Очевидно е, че отказвам сватбата (освен ако не е по сметка, тогава ще натяквам на половинката цял живот), защото след това всеки ще си спомням, че ми е изневерила няколко дни преди да се обвържем. Нямаш добър ход, но има най-лош - това е да се опиташ да забравиш и да продължиш с обвързването все едно нищо не е било. Това съм го правил, вярвай ми, не става и не се забравя.

Има и друг - той се помайтапил, а длъжностното лице отказало да ги сбере - със закона шегички не се правели. И отложило сватбата!

Първа реакция - ще чуе целия орталък как затръшвам вратата (дано не изпопадат прозорците).
Реакция втора - кански рев . Не, защото ще е чукал друга, не защото ще няколко дена преди свадбата, а защото ще се е оставил да го заваря. Поне да ме беше предупредил за тройка.
Реакция трета - Ако не съм се смъкнала в коридора, то ще забегна някъде за да не може да ме стигне.
Оставам сама. Някъде, където никой няма да ми зададе тъпия въпрос "Добре ли ви?". Като се наплача, ще взема да поразмисля.
И после ще си поговорим с въпросния мъж.

За мен има два варианта:
- За да се случи нещо подобно, то аз би трябвало да съм наясно с кръшканията му и да съм ги приела като част от отношенията ни. Тогава просто ще ме е яд, че е няколко дни пред свадбата, но в крайна сметка нищо няма да отлагам. Баси, аз ще съм била наясно с тези неща и тепърва да се правя на света вода ненапита - няма смисъл.

- Ако не съм очаквала подобно поведение, то значи този човек се е прикривал достатъчно дълго и аз не съм го познавала въобще.
Ще ми е болно, но всичко ще е до тук.
Лично ще отложа свадбата, както и всички ангажименти свързани с нея.

известно време. Вероятно ще мълча гордо пред родители и познати ... първия ден. Вероятно няма да се сдържа и ще се опитам да говоря с предателя. Вероятно финално ще го натопя пред хората, на които държа и на чието съчувствие разчитам.

Вероятно години след това ще бъда патологично недоверчива, подозрителна и мнителна. Възможно е да започна да обвинявам всички около себе си. Възможно е напълно да се сдухам и комплексирам. Възможно е да изпадна в депресия. Възможно е да отслабна онези 3 заветни килограми, да се запиша в студио за тотална промяна на визията и амбицирано да преспя с всичките му приятели.. Възможно е да се отдам на обществено полезна дейност, червен кръст и раздаване на тотална справедливост.
Нито една от възможностите не изключва другите.

Възможно ли е да простя? /А искат ли от мен да простя?/
Възможно ли е да го умолявам да се оженим макар и за няколко месеца, макар и фиктивно, само и само да не съсипва имиджа ми / и да не наранява нежните чувства на скъпите ми роднини, които с нетърпение чакат заробването ми /
Аха.
Всичко е възможно.

Въпроса е струва ли си да определям бъдещия си живот според тази случка и постъпката на този човек? Не. Принципно и твърдо не.
Принципите са лесни за следване в ежедневието, но лесно се огъват, когато ножа опре до кокъл.


И тихичко вървя по пътя.
Зад мене нежен сняг вали.
CopyHI Maira