еднообразието

или още рутината.

това е нещото, което най много ме убива - ако можех да си го позволя по някакъв начин, бих живял в различен град всяка седмица, а всеки месец в различна страна


а вие колко рутина сте склонни да допуснете в живота си?

Знаеше си, че си мъртъв отдавна. Обяснения защо избра да си и скучен читателя получава с всяка нова сива тема.




[линк]

ако се мотаеш всеки ден в различен град като прашинка духана от вятъра били бил с нещо различен от някоя прашинка която не носи нищо друго освен своето мимолетно присъствие ? За да се появи различност някъде би трябвало да има кой да остане на определено място и като е само там и никъде другаде да направи така мястото различно...

// просто ти опонирам, нищо не казвам с това

рутина е начина по който пишеш отговорите към темите ми.

например аз понякога съм любезен, понякога заядлив в отговорите, понякога възпитан, понякога вулгарен. докати ти си все един и същ.

защо това те устройва? а в живота как е? пак ли така отговаряш или не можеш да си позволиш и затова компенсираш тук?

приемам опонирането ти, но ще те попитам - ако си прашинка, има ли голяма разлика (за света) дали се носиш от вятъра или стоиш на едно място в някой прашасал таван например? мотивиран от това, че стоейки там променяш този прашасал таван по един прекрасно прашен начин?

на тавана ще си забележим като идея, но не и като личност - всеки може отстрани да види че на този таван има прах, докато носен нанякъде си незабележим, разбирам че е важно ти да виждаш промяна в света около който летиш, вместо да си промяна там където тежиш (колкото една прашинка)...

ценно ли е за теб да си забележим като прах на стар таван?

семената също са малки и се носят от вятъра, но намерят ли си почва стават големи дървета

Всичко е въпрос на възприятие, но не всеки може да си контролира възприятието и оттам идва може би идеята за т.нар рутина, еднообразие, скука и т.н.


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

искаш да кажеш, че си контролираш възприятието така че ежедневните задължения да ти изглеждат различни? (философски погледнато никога не можеш да минеш 2 пъти през една и съща река, ама това наистина си е доста философски погледнато...)

значи въпросът беше колко рутина си склонна да допуснеш в живота си

Не знам с какво се измерва рутината Нямам средството, продава ли се някъде?

Иначе, наистина, ежедневните задължения са досадни, обаче без тях настъпва нещо неописуемо и всъщност няма стимул за нищо. Едно от тях е да си поддържаш външния изглед "като за пред хора" - признавам, понякога загърбвам поддържането, явно така премахвам рутината? де да знам


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

как загърбваш поддържането? :) не се гримираш? или не се къпеш?

Къпането не го броя към поддръжката

Би ли казал в какво се състои твоето еднообразстване, което убива?


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

ми не знам, едни и същи заведения, едни и същи разговори... дори новите неща се превръщат в рутина за месец два. свикваш с помещенията, изграждаш си навици...

състои се в това, че знаеш какво ще последва

а това ми е скучно.

да, така е, обаче има и нещо друго - когато някой знае какво ще стане, то това наистина става, само че за него; за някой друг, същото това нещо е нещо съвсем друго, различно от това, което знае и очаква "знаещият". очакваш, че някой е гузен за нещо, той не е гузен, но усеща твоето отношение /или предрадсъдък/ и се държи по адекватен начин спрямо тебе, а ти си мислиш, че наистина е гузен. нещата са доста по-многостранни


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

това е така, разбира се :)

но няма какво да направиш - както и да мениш нагласите си, винаги ще знаеш какви ще са те и как ще моделират света наоколо.

дори да си повярваш, че всичко е ново и различно, ще го виждаш такова само, защото така си си внушил.

Внушение е също и това, че се знае една нагласа до какво ще доведе. Да виждаш всичко като старо, обикновено и скучно също е внушение, лошото е, че по странен начин то кара някой /всъщност доста/ да го възприема като абсолютната неизменна реалност


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

знам

според теб има ли съществена разлика какво точно е внушението?

Не разбирам въпроса.

Що се отнася до еднообразието, внушила съм си, че е единствено в моя власт да не го допускам, никой и нищо не може да МИ го премахне; предполагам, че и при другите е така, но някои не го знаят и се събират с други подобни, които също не го знаят, внушили са си, че не е в тяхна власт и се заразяват помежду си, като си създават общ кюп/реалност, равна на скука В този случай е добре да се каже: бегай надалече!


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

тогава бягай надалече, соня

защо?


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....