какво

става тук?
кой използва тъпотията на новия дизайн на Дир-а и вади теми, пожълтяли, прашасали и с паяжини от архива?/то вече не е и архив де/
явно някой яко го гони носталгията или не е в състояние да роди нови теми
не е ли очевидно, че няма как "да се върнем назад",

нека новите или старите носталгично настроени участници си четат архива,
и се вслушат в съвета на ПЪТника
на който не му харесва клуба да се опита да го направи по-хубав/такъв какъвто иска/ самият той

а докато мислите как да направите клуба по ваш вкус ми кажете ако искате
можем ли да живеем без емоции?
по добре ли бихме живяли без тях?

приятен неделен ден ви пожелавам на всички

dream

Можем да живеем без емоции, но тежко му на този, който живее така.

Весела неделя!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

е, това не е анкета, че да ми отговориш с "можем" - "не можем"
ясно е, че няма невъзможни неща,
мен ме интересува например защо мислиш, че ще му е "тежко" на този, който живее без емоции

благодаря, нека да е хубава ама чак весела не знам дали ще стане

нека добавя, че снощи гледах "Equilibrium", идеята на филма е от типа на 451*по Фаренхайт,
бъдеще, хората подтискат емоциите си с медикаменти защото са стигнали до извода, че най-големите злини в света са дошли от тях,
произведенията на изкуството се унищожават за да няма провокации,
всичко е стерилно и унифицирано, но има и такива, които живеят в подземия, не приемат медикамета, който подтиска емоциите и се опитват да спасят каквото могат
не препоръчвам филма защото не е направен хубаво,
или поне на мен не ми хареса
да не говорим за това, че емоционалните изглеждаха като терористи от Ал кайда
просто идеята ме провокира да питам и вас

dream

... /емоционална недостатъчност/ е диагноза много често срещана при менажери, преуспяващи финансйета и прочее "модерни" люде

при тях няма
"разъмекващи сърдцаааа и многу туплотаааа",
затва пък
"еврофки безброй и винаги въф брооой!!!"

Това с темите и архива е модерен спам. Нормално е да има интерес към някоя стара тема, не е нормално да има интерес към всички стари теми.
За емоциите...древните казват, че ние сме машини за емоции, така едновременно генерираме видове енергии и се усъвършенстваме в генерирането. Казват още, че ако условно ние сме цветя, то градинаря се грижи за потока и винаги се намесва , когато се получи запушване на емоциите.
Това не означава, че човек не може да живее без емоции. За да живее човек без емоции трябва да е усъвършенстван и да не дава брак енергии. На такъв човек в душата съвсем не му е пусто както сега си мислим. Всички наши мисли сега за такава пустота са нашите защити за живот, сега без тях ние се разболяваме и умираме.
Всъщност нещата са още много по- сложни за разбиране от нас сега, темата е много сложна, но това което ти поставяш за размисъл е било известно на древните и те много сполучливо са го описали в книги. Имам такива текстове но са дълги и трудни за разбиране от нас. В тях се описва как точно в ОГЪНЯ на живота си раждат и изгарят желания, мисли ,чувства....емоциите, кое точно у нас ги поражда, как в този огън изгарят вредните гордост, алчност, злоба, как в този огън се получава капчици дестилат от емоциите, няколко капчици Любов...един човек дава малко, друг повече, трети много...пише още какво става с тази енергия, как се разпределя...разказва се за смисъла на човешкия живот и за причината на илюзията в която сме потопени , разказва се още за възможност и друг начин за генериране на енергия от човек, много по- лек от този. Моят отговор е ДА може да се живее без емоции по принцип има такива случаи в човешкото битие, но ние не го можем /не го приемаме, вадим сериозен довод и мотив за правотата си-но това е нашата защита за живот/ ...лично аз забелязвам, чистотата и силата на ПРИЯТЕЛСТВОТО например без емоции, така човек става свободен в желания, мисли и действия, безпристрастен и така желае, чувства и мисли така както трябва за всеки отделен случай , а не както го учат емоциите му, така човек не се подвежда от емоции а от знание, такива приятели са истински постоянни, но трудно разбирани , както всичко написано от мен тук.
Живота ще ни научи, ще продължим да правим опити със себе си..темата е сложна и трудна, а и мнението ми е доста особено, аз също търся както всички.

Силата ни е в нашето различие!

По принцип златната среда е най-добрата. Ако емоция и разум са уравновесени.

А иначе, всичко зависи от мотивацията за изключване на емоцията. Ако е, за да печели пари, за да помага на други хора в екстремни ситуации или да подтиска свойте емоции, за да разбере чуждите, тогава може да се приеме всичко за нормално. Но ако се изключва емоцията, за да станеш добър крадец, убиец или маниполатор, за лична изгода .... ми тогава всичко отива към беззаконие :))

Но иначето е благодарение на икономиката, на социалният статус, който сме решили да заемем и изобщо си е благодарение на света в който живеем.
А всичко може да се отдаде и на темперамента:))
Може би във филма, който визираш, Ал кайда, са били холерици и тук таме по някой сангвиник :))))

P.S.
Темата, която аз лично извадих е недовършена книга .... просто я довършвам, защото съм обещала. Дори и да го правя със закъснение, а и мисля, че си заслужава. Не вадя чужди мнения или постинги на юзъри, които вече ги няма:))

Зная защо има толкова много дървари. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

изместваш малко темата, забелязала съм, че го правиш често
хайде върни се към моите въпроси...представи си живота на всички без емоции
животните напълно ли са лишени от емоции?
ако имат, те единствено от инстинкти ли са предизвикани?
ако емоциите не съществуваха мисленето ни щеше ли да се развие и в каква посока?

а иначе...правилно при при менажери, преуспяващи финансйета и прочее "модерни" люде е така,
това е популярна тема
за кв'о са им чувства ка'т имат пари и всичко могат да си купят,
...могат "да си купят" най-желаната жена/мъж/разбирай любов/, приятели, здраве, щастие и пр.
...за вещите да не говорим...
ама май не е съвсем така...
не си ли ги чувала/чела/ как се оплакват и опяват понякога
нямали приятели, никой не ги разбирал, не чакали благодарност, не ги оценявали, не ги обичали истински/не заради парите и възможностите/
естествено избягват да го правят защото ще се зачеркнат сами
и се хващат за будизма/за да се лишат от емоции, да търсят равновесие/, или откачат, или кой знае какво правят
това не ли породено от емоционален глад?
те налагат модела си на света, а след това недоволстват от него
...и прибягват към психоаналитиците
психоаналитиците ли са призвани да ни "покажат правилната посока"?
за какво е този бум на професията?
насити се света с материално,
аутисти се раждат, но Моцартовци и Леонардовци - не
според мен духовното се ражда от емоциите, а не от разционализма,
от логиката и прагматизма

та да си дойдем на думата,
ако ги нямаше емоциите цивилизацията същата ли щеше да бъде или някаква друга, по-напреднала например

dream

благодаря ти за мнението
мотивацията според Маслоу ли?
защото ако погледнем неговата пирамида, в развитите общества се предполага, че първите етажи са задоволени...и после?
във филма мотивацията беше, че емоциите са пречка за развитие,
всяка тяхна проява е пагубна/дори и любовта м/у мъжът и жената/, че от тях идват всички войни, злини и т.н.
в началото емоционалните не ги убиваха направо, а ги подлагаха на "клиринг"/не съм сигурна дали термина е заимстван от Рон Хабърт, но не е изключено/, обаче след като разбраха, че са много се издаде заповед да бъдат избивани

аз така и не разбрах филма каква идея защитава, въпреки че се предполага, че е хуманната защото главния герой, който преследваше емоционалните взе че спря да си взема лекарствата и взе да чувства и той


колкото до Р. Бах, чети го, няма лошо,
за мен той е остареличък,
даже не мога да кажа вече дали това, което пише е добра литература
навремето Чайката и Илюзии ми харесаха, но твърде за кратко

dream

...между нас и един компютър? Май ползата ще е на страната на техниката?

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Ааааа, не е така.
Духовното се трансформира от материалното, ти го нарече раждане.
Емоциите са напражението върху волята ни, а сетивата управляващия орган на емоциите, толкова е объркващо...

Силата ни е в нашето различие!

здравей, ПЪТник,
да ти се похваля, малко се съживих
мисля, че разбирам част от това, което казваш, но го разбирам интуитивно,
ти самият казваш, че е описано, и че е сложно,
аз не съм по рационалните/логически/ построения, аз мога само да го почувствам
и това, което не почувствам, за мен то сякаш не съществува
в случая не казвам, че това, което казваш не съществува защото знам за какво говориш, но много може да се спекулира с него
казваш:
лично аз забелязвам, чистотата и силата на ПРИЯТЕЛСТВОТО например без емоции, така човек става свободен в желания, мисли и действия, безпристрастен и така желае, чувства и мисли така както трябва за всеки отделен случай , а не както го учат емоциите му, така човек не се подвежда от емоции а от знание, такива приятели са истински постоянни, но трудно разбирани

във филма главият герой/когато още си вземаше лекарството/ уби приятеля си защото той четеше стихове, които беше си скрил при едно от унищоженията на произведения на изкуството
всъщност той му беше партньор тъй като няма чувства, за какво приятелство може да става дума
дори към жена си нищо не изпитваше, а тя е била езекутирана пак заради чувства
как става това да си едновременно безпристрастен и да обичаш или да страдаш за някого?

dream

"как става това да си едновременно безпристрастен и да обичаш или да страдаш за някого?"
Не съм сигурен как точно става, тези неща преливат в различни състояния, които аз се опитвам да анализирам за себе си, те са лични и различни за всеки индивид и случай.
Как става според мен...по два начина...единият начин е да си заложено природно чист и да обичаш истински. Любовта Голямата Любов бързо ще те научи че така зависим от чувствата си ти не можеш да бъдеш истински приятел, ще те научи че тези емоции и чувства повече пречат на любовта ти, защото ти носят и радост, но и много болка, която замърсява любовта. Любов в която има болка не е любов, а нещо друго.
Значи любовта е единия начин, но то е даденост, рядка даденост.
Втория начин е човек да е преминал през много и болезнени емоции и чувства, до толкова че да ги осъзнае и разбере в себе си, да осъзнае вредата им за Любовта и да се насили волево да ги отхвърля помалко и доколкото може. На мястото на емоциите се настанява едно РАЗБИРАНЕ за другия, ти ставаш едно с него, неговото става твое, ти ставаш той, ти знаеш какво му е, разбираш го и го усещаш и го пазиш все едно себе си пазиш, прощаваш му грешките като свои грешки-започва проявяване на любовта. Такова приятелство е истинско и по трайно от емоционалното, това наистина е приятелство, емоционалното е крехко и временно...
Но това са само думи...любовта покрива всички грешки и който я нама нищо не прави и нищо не ползва пише в една книга.
Радвам се че се стабилизира, събирай сили за следващия урок от живота, в следващата битка ти ще си с по- голям опит и пак ще победиш, така мъничките ни победи се превръщат в наш триумф...емоциите и любовта може би е темата...любовта е състояние, емоциите са друго нещо с друга цел.
Смятам темата ти за важна за психоанализата и психологията, защото това са истинските основи върху която трябвада се гради психологиката, защото ако забелязваш в съвремието ни имаме страхотно точна логика, но изградена върху грешна основа или въобще без основа, заради това нямаме и успехи, така построената красива сграда бързо рухва...според мен.

Силата ни е в нашето различие!

...а напротив, мъча се да я центрирам в траекторията на клуба...
така както искаш да я мъдрим не й е мястото в психологичен клуб...
морално-етично-социалните "болежки" не са обект на професията ми, тъй че нямам компетентност и интерс да дискутирам в този контекст

... и пак да напомня...Моцарт е бил с определена и не особено оптимистична диагноза, за която се дискутира от години В ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИТЕ и ПСИХИАТРИЧНИТЕ среди;
въз основа на писмата му, документи и други реликти, останали от живота му на планетата се вадят нови и все по-интересни заключения, които ДОКАЗВАТ, че гения и психопатологията са често две страни на един и същ медал...
с други думи Амадеус е бил И ГЕНИАЛЕН, от гледна точка на естетиката, музикознанието, културната традиция /но "само" на Европа /

като медицинско-психиатричен случей, той е бил едно страдащо и много трагично дете, неспособно да се социализира впоследствие...

къде съм го нарекла "раждане"?!
на колко питиета съм била?!
напоследък взех да злоупотребявам
сигурно не ми помага, но поне ме отпуска и ми олеква малко
да не би нещо друго да съм имала предвид и да не съм се изразила правилно?

не мисля, че Духовното се трансформира от материалното,
и най-яркия факт е в момента...че богатата ни "материална" култура напълно е задушила духовната
създадохме си удобствата и тръгнахме да търсим под вола телета,
осъвременени древни философии, религии/незнам колко си и все нови и нови се пръкват/, психоаналитици, вещери, екстрасенси, ..не на последно място ясновидци...щото нещо взе да ни липсва много
ама нещо и те не помагат защото наситихме и разглезихме сетивата с не това, което трябва, и спряхме да чувстваме

а че е объркващо, объркващо е,
не знаеш аз сама как успешно се обърквам

dream

... и то точно ТИ!!!
5 години следвах във факултет, съседен на муз. анализа и естетика, но с главен професор- психиатър!!!

когато въздишахме и се пулехме в недоумение на цинизма му по отношение на "гениите в изкуството", той казваше: "ако ви се слушат ирационални от гледна точка на психотерапията суперлативи сте сбъркали входа...долу при портира в дясно..."
... и добавяше: "не е добър лекар този, който вижда голото тяло на пациентката си като естетичен обект..." и пр.

... естествено, че имам лично мнение за творчеството и гения на Моцарт, за силата на приятелството с "умерени" емоции...но тук в ТОЗИ клуб съм с "другото си аз"- на музикален психотерапевт, а то е желязно обковано в традициите на глъбинно-психологичната традиция, която ме снабди с диплома и право да практикувам, като терапевт

ми да, точно така,
много, ама много си прав, че състоянието Любов е основата в/у, която трябва да се гради психологиката, но сам казваш, че трябва човек да е преминал през много и болезнени емоции и чувства за да се стигне до това:
На мястото на емоциите се настанява едно РАЗБИРАНЕ за другия, ти ставаш едно с него, неговото става твое, ти ставаш той, ти знаеш какво му е, разбираш го и го усещаш и го пазиш все едно себе си пазиш, прощаваш му грешките като свои грешки-започва проявяване на любовта. Такова приятелство е истинско и по трайно

а някои хора си мислят, че става с "прескачане", че няма изобщо нужда от емоции, че става с волево усилие на мисълта, хоп, помислям си и...готово
и множат безчувствеността и студенината,
и обявяват безлюбовието си за съвършенство
и мания за божественост развиват
не ги съдя, просто констатирам,
по делата им ги познавам
/ай са да не ти давам примери от клуба /

със своята студенина и безчувственост карат други да се справят със собствените си чувства и така ги правят по съвършени
то не че и емоционалните не правят същото, но някак по любими са ми защото те може би ще стигнат до Любовта,
за първите не е сигурно дали ще стигнат в този живот

dream

е хубу де,
бъди си всичко, което искаш, и което е казал професора ти,
ама аз мислех, че като влизаш в клуба не си "на работа",
в противен случай си метни визитката тук и чакай клиентела

ти пак можеш да изкажеш професионално мнение ако искаш,
ама ми се струва, че бягаш от темата или искаш да я изпратиш в посока, в която се чувстваш по-сигурна
ако емоциите липсваха щяхте да имате под ръка по-малко диагнози
със сигурност, поне афектните състояния щяха да липсват
ще се запълни ли тази "празнина" с нещо друго според теб?

сега ще ти пратя телефона на Госпожата, че да и се обадиш да те насмете за дето ме дразниш с Моцарт
направо си я представям какво ще каже

dream

Това, че Пси е извадила от архива моите преводи на "Аз съм ОК, ти си ОК" и се е заела да допълни липсващите страници едва ли ще навреди някому с нещо. Напротив - любознателните ще открият много полезни неща в тази книга. Нищо че вече е ....."демоде" и че най-модерните течения в психоанализата вървят в нови посоки. Проблемът при повечето хора е......липсата на концентрация и задълбочаване с по-траен ефект. Отговорът на всеки въпрос лежи до него, но.....повечето хора нямат търпение или концентрация да го открият......
Ето в тая книга е говорено и за емоциите. И ако прочетеш внимателно това, което се представя - ще намериш отговор на въпросите си.....вместо да изразяваш негативните си емоции към начинанието.

Какво са емоциите? Що е "емоция" ?
Ще се опитам да импровизирам "наизуст" без цитати......
"Емоцията" е едно спонтанно изживяване и за разлика от "чувството" е по-краткотрайна и временна. Какво изживяване? Главно 2 вида.
Позитивно
Негативно
От какво се поражда? Безспорно има директна връзка с......мисленето и дейността на "цар Ум наш насъщни" и моделите/файловете програмирани в нашия биокомпютър-паметта ни. Напр. ако те е стреснало едно куче или дори ухапало - при всяка среща с куче в теб се събужда спомена моментално и ....в резултат негативна емоция. Някои ти поднася една ухаеща роза - хоп....положителна емоция. Заради приятния мириз, вида и, заради жеста и главно заради това, че съществува общоприетото схващане: "Поднасянето на цветя е белег за внимание, уважение, любов" и не крие негативни и задни мисли.
Човека е лашкан м/у позитивни и негативни емоции през целия си живот....
"Това - ДА"......"Това - НЕ" и съответната реакция или емоция. Емоциите ни помагат да се ориентираме в живота и да правим всеки момент своя правилен избор. /но не винаги!!! ИМА ЗАКОСТЕНЕЛИ СХВАЩАНИЯ И ИДЕИ, КОИТО ПОРАЖДАТ НЕГАТИВНИ ЕМОЦИИ ТАМ КЪДЕТО ТРЯБВА ДА ИЗПИТВАМЕ ОБРАТНИТЕ/ Един много важен момент е да се узнае и приеме простия факт, че НИЕ СМЕ СЪЗДАДЕНИ ПО ТАКЪВ НАЧИН, ЧЕ ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ ДА СА НИ ПРИЯТНИ И ОБРАТНОТО - ПРИ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ. Болката е нещо нежелано. Радостта и чувството за вътрешна изпълненост и Щастие - са най-желаните изживявания за всеки нормален човек.
Да се мъчим ли да се отървем от негативните си емоции?
И ДА и НЕ !
Цар Ум има пълна власт /или би имал ако се тренира/ върху емоциите ни. Ако схванем, че определени събития и неща предизвикват ненужни негативни емоции в нас - можем да ги овладеем и вземем под своя контрол.
Един пример: Миенето на чинии.
Една твърде тривиална дейност, която дори и най-Мачо мъжете са пробвали в своя живот. За много хора това е ад и този ад с негативната емоция прикрепена здраво към тази дейност действуват всеки ден и всеки път като се заемем да мием чинии. Защо? Отговорът е : - От глупост!!! Не можем ли да направим една кратка "конференция" със себе си и да установим следните факти:
Аз не мога без храна, за да живея!
Щом се храня - цапам чинии, посуда.
Това не може да се избегне.
Приемам, че миенето на чинии и съдове е една неотменима част от моя живот, чак до гроба и затова приемам да я върша без да влагам капка емоция !
И започва.....самонаблюдението.
Много скоро миенето на чинии се извършва за рекордно кратък срок и по най-рационалния начин ....без разход на емоции изобщо. Без да си уморен/а отегчен/а и отвратен. Говоря от свой опит. Макар че имам миялна машина. Но последната ми жена толкова мразеше машините и домакинските уреди /???? от каква глупост не знам/ че счупи чисто нова пералня и миялна машини и всичко с което бях задръстил кухнята, защото обичам удобствата. Тостери, джусове, миксери и др.
Та - Можем ли да овладеем негативните си емоции, да ги държим под свой контрол и по този начин да си пестим енергия и винаги да имаме запас от нея за.....позитивни заенимания. А позитивните емоции да къткаме, коткаме и отглеждаме дори, за да изпълват живота ни с радост и светлина......

Естествено съществува и едно друго състояние отвъд света на дуализма. "Четвъртото Измерения" или Света на Познанието в нас. Един свят където времето е спряло своя вечен бяг и царува Само Единството. Вечността. Истината. Бог. Един свят на Вечен Мир и Любов и Изпълненост и Блаженство. Един Свят за който всеки човек е програмиран по дизайн да го търси и открие. Един свят на неописуемо Изживяване на Красота и........всичко, което не може да се изрази с никакви думи и др. изразни средства. Един Свят - който е нашият Истински Дом. От където сме тръгнали един ден да странствуваме по света.....и сме загубили Пътя назад.....и се лутаме и страдаме и се мъчим......
Но този Свят ни очаква да го открием отново. Той е в нас. Във всекиго от нас - но никой не го е открил със свои сили. Затова отново и отново на тази планета се появява един Пратеник, който може да покаже обратния път на всеки, който искренно се интересува и е ожаднял достатъчно.....в тази пустиня на живота....и в безцелното странствуване....

Приятни емоции....

"Възмухитен" е човек едновременно възхитен и възмутен - моя дума принос в българския.

Първо, не съм измъкнала от прахта темата за Р. Бах, а "Тhomas Harris "I'm OK, you're OK"".
Що се отнася до мотивацията .... нека не се задълбочаваме в литературата, а да вземем дори простите примери от обща култура. Емоцията винаги е била пречка за здравият разум(повече или по-малко в зависимост от темперамента).
Единствено мотивацията може да доведе до волево подтискане на емоциите и то за известен период, до задомоляване на потребността, която ни е мотивирала. Логично е, не мислиш ли.

Зная защо има толкова много дървари. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

първо не визирах темата "Аз съм ОК, ти си ОК" нито пък темата за Р. Бах, а теми от рода на "Обичате ли логиката?" - с какво може да ни е полезна тя?
"Ако има някой вярващ в тъждеството"... и за нея се чудя с какво може да предизвика интерес, "Въпроси към Д & Д*" ...и т.н.... още мога да изреждам
...ама вие побързахте да видите "враг" и да се застраховате

все пак нека ти кажа мнението си за тези книги, пък ти ако искаш го приемай

в началото и аз бях любопитна, респектирана, въодушевена и т.н...но след това...знаеш ли какво си помислих?
щом е толкова просто да сме "ОК" с една книга, мога ли да прочета един учебник по хирургия и да си спретна някоя операцийка сама?
или душата ми е нещо много по-просто от тялото ми, или пък механизъм, който няма начин да не може да бъде изучен ?
и както всички в Б-я разбират от изкуство, политика..., че и от всичко останало, така и аз мога да разбирам от душата на човека и да се самообслужвам, а и на другите съвети да давам
не, Оро, аз не живея с това самочувствие,
напротив, дори и това, което мисля, че знам вече избягвам да го споделям с "многознайниците" защото те са непобедими в увереността си, че знаят всичко точно
навярно това им дава "гръбнак" да живеят по-лесно, но те непрестанно живеят в собствените си заблуди, което е жалко и не предполага развитие

сега да си дойдем на темата,
струва ми се, че прекалено си опростил нещата
аз не питах за ежедневните позитивни и негативни преживявания свързани с бита
да приемем, че всичко в бита ни е идеално според нашите настройки и критерии
от тук нататък остават емоциите свързани с непреходното,
с онези Единство и Пълнота, за която говориш в последния си абзац,
ако се лишим от тях какво ще се случи?
тези неща според мен не се постигат изключвайки всичко около нас и игнорирайки го като обект на провокация за емоциите ни...въпреки, че е илюзия
тази илюзия ни е необходима точно за да изпитаме емоцията
ако си приемал и обичал някого като себе си, ако си му прощавал както на себе си/и всичко останало прекрасно изредено от ПЪТника/.... как би ти се отразила липсата му?
като загуба на част от самият теб и тогава няма начин да не те заболи, нали?
сигурно всяко щастие се заплаща с болка, а и болката е необходима за да изпитаме и щастието,
ще цитирам един мой любим поет и философ, Джубран Халил Джубран, който ме спасява в момента

Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

няма как да изпитваме само положителни емоции без да сме изпитвали и отрицателните,
това, че някои могат да ги подтискат волево не означава, че те не съществуват
и мисля даже , че стават още по-големи беди от това подтискане и илюзии

ако нямаше емоции бихме били като компютри, както казва Тренди
но няма да има от къде да дойде вдъхновението и няма да се създава нищо
компютрите не творят, те само изпълняват нареждания
това не е ролята на Човека и той не е създаден само да изпълнява,
той е създаден по образ и подобие на Твореца,
и само емоциите и породеното от тях вдъхновение го приближават към Него
така си мисля

dream