коя

емоция убива най-бързо? тъга, омраза или нещо друго? бих искал да знам.

ubiva lipsata na emocii...

Липсата на емоции убива? ... какво по-точно убива?
И дори и да е така - не това е най-бързото.
Та - знам ли ... параноичния страх според мен.

I wanna hurt you -
just to hear you screaming my name!

Ужасът.
Мога да ти кажа и продължителността на коя емоция убива най-сигурно.
Тъгата.

Най-сигурно убива любовта. И най-бавно...


For I am the Bringer of War
I am The Bearer Of The Black Sword

но и най-сладко ... всички искат да бъдат убити от любовта
да ама не става винаги ..... често си умираме без нея
смисъл без нейната намеса

(с тежка въздишка) хъъъъъъъъъъъм,

липсата води до желание.

според мен е тъгата. защото къса сърцето и разклаща духа. докато не се получи срив и тотална депресия.

съгласен.

тя по-скоро подвежда и храни фалшиви надежди.

Леле, колко вярно
Е, затова се смятам за безсмъртен. Досега някак съм оцелявал. Имам 100% успеваемост... в оцеляването де.

For I am the Bringer of War
I am The Bearer Of The Black Sword

Не винаги са фалшиви, Фантоме. И когато не са, тогава се чувстваш истински жив. Но когато реалността свърши и започне нова реалност, изгубеното минало започва да ти липсва. И тогава умираш всеки ден - в началото повече, но постепенно все по-малко и по-малко. Но винаги умираш. Дори след настъпването на още по-новата реалност, която сякаш замества онази отминалата, несравнимата.
Лично аз не съжалявам за нищо преживяно. Напротив, съжалявам само за изпуснатото.

For I am the Bringer of War
I am The Bearer Of The Black Sword

така и трябва ,всъщност обаче не умираме ... просто си мислим и чустваме че умираме...
представте си ако това беше истина ,всяко чуство и мисъл ,ако бяха сто процентова реалност....... до сега нямаше да остане нищо от вселената

отчаянието
всяка друга емоция може да бъде стимул за по-нататъшно развитие, дори страхът те кара да вървиш напред (бягайки) и в крайна сметка можеш да я трансформираш. отчаянието не ти дава шанс да вървиш наникъде

From the highest peak to the deepest valey

А нима човек умира от старост? Нека не мислим, че умира от болест. Нека не мислим, че умира от насилие. Нека погледнем случая, в който човек доживява старините си. И един ден той просто става спомен. Казват, "за мъртвия или добро, или нищо". Така е, защото от него е останала само купчина тленни останки, на никого ненужни - хората или ги заравят и известно време след това посещават гроба, или ги изгарят. Остава паметта. "В памет на..." някого, казват. Паметта е чиста. Именно тя прави човека човек. И когато тя се освободи от вече ненужното тяло, тя е отново силна и непорочна. Пречистила се е от болките, които животът й е нанесъл. И дали именно тези болки не са убили човека? Малко по малко? Ден след ден, година след година? Всичко се е събирало в сърцето, което един ден просто не е могло да понесе натоварването и е спряло. А лекарите, преглеждайки го след това, казват "сърцето му е било здраво". Здраво е било физически, но то не е само един мускул, който изпомпва кръвта. То е самият телесен живот. И затова хората с голямо сърце по-трудно приемат болката. Защото голямото сърце понася повече болка, но в него болката влиза в по-големи количества.

For I am the Bringer of War
I am The Bearer Of The Black Sword

Отегчението. Може да не убива телесно, но води до желание за какви ли не абсурди, които показват, че съзнанието и сърцето са спрели да функционират. И тогава човек става (луд и) толкова полезен за другите, колкото мъртвец. Което за мен е равносилно на смърт, защото нали околните определят стойността ни?

Whole Life Is War
And Whole Life Is Pain
And You Will Fight Alone
In Your Personal War

животът е временно отлагане на смърта. любовта е временно отлагане на мъката.

точно така.

много романтично ,поздравления ,възхищавам ти се ...
но рационално и житейски не съм съгласен с теб напълно ,а това защото това което казваш е само един от безбройните варянти да почустваш тегобата на живота и болката в него .... има още начини има и по светли коловози на мисълта и чуствата .... но понякога е забавно да си пострадаме...


питал ли си се колко хора ,по скоро колко от милиардите по таз планета ,страдат от душевна суета (чрез депресии и други претенциозни душевни "заболявания")
,те си позволяват да страдат за лудо ,или защото не знаят какво да правят със себе си (както и не знаят въобще какво правят на този свят -такива ги има с милиони) или защото просто не знаят как да се забавляват и радват на нещото наречено Техен живот (точно така Техен с голяма буква ,а живот с малка....) или защото пък могат да останат в хармоничен покой със себе си и света докато случайността или самите те ,не си намерят някоя радост......
действително има и огромни болки на тоз свят ,които не са от каприз на самия човек ,но колко често срещаме истински нещастен човек и човек който просто е решил да си стои в модуса на нещастието ?