"Енергийните вампири"

Вярвате ли, че има такива хора? Аз лично - твърдо "ДА". Принципно се старая да си съхранявам позитивната енергия, за да мога да си гледам децата и мъжа с усмивка, работата ми да върви леко и спорно. Тази вечер, обаче, бях заобиколена от трима!!! такива. На различна възраст... Толкова ме натовариха с негативни емоции, че след много водка (повечето изпИта вече вкъщи, на тихо и почти тъмно - само компа свети), не мога да заспя, мозъкът ми работи на сутрешни обороти, уморена съм, но сякаш ми е "изпит мозъкът". Всички те са адски нещастни, неразбрани, говореха в какафония - защото трябваше да се чеу точно тяхното мнение (чувано, апропо, вече милион пъти). но не както го правим на обща весела маса - тогава е нормално всеки да си говори нещо, пък който го чуе....) Единият индивид пък цяла вечер нервно чоплеше, квот му падне под ръка, без да говори, но достатъчно присъствено, че да ти изпие всичките останали силички.
Ох, аз съм положително настроен човек, все търся доброто у другите, усмихвам се, дори когато ми се плаче. Но такова чудо не бях изживявала! А най-странното е, че моята реакция беше, че не спрях да се прозявам. Ама истински, сякаш ако си затворя очите и ще заспя. Може би мозъкът ми се е опитвал да се блокира, знам ли?
Успокоява се, че следващата (планирана) среща с "вампирите" е след месец...

Определено ДА!
Изпитвала съм го и аз....
Има хора, половинчасовата среща с които ме натоварва за целия оставащ ден...
Имам такива познати, срещата с които ме зарежда с позитивни усещания за дълго време...
Има такива, които ме сковават само с присъствието си, други с които се чувствам позната откак се помня, даже и на първата ни среща...
Четох няколко книги за енергийните полета на всеки от нас, за взаимодействието им и ала-бала ... аз не вярвам на щуротии, но наистина има неща които звучат правдоподобно, логично, обясними са ... а и самите те ми дават някакво обяснение за неща които съм изпитвала без да мога да си обясня..

И започнах да се питам, как се чувстват хората, които зареждат останалите с положителната си енергия? Това не ги ли изтощава? Заблязала съм, че тези хора винаги кипят от енергия, винаги са жизнени и почти не се оплакват... Как така онези "негативните" не им влияят на тях... така ,както ме скапват мен...

Аз само ще Ви кажа едно: Не се ли усмихва човека срещу вас...съдете сами какъв "вампир" е!

къде ми е кокъла

Вярвам и още как...
Имам една позната, с която ако прекарам повече от час, се чувствам като копала нивата...
Аз съм много енергичен човек, смея се много, опитвам се да съм максимално лъчезарна, но такива хора могат да ме сдухат за отрицателно време..

Има ги и то много. За същаление този феномен не е проучен достатъчно и няма изнамерена защита. На "съвременната" наука и предстои тепърва да търси отговорите на подобни въпроси, иначе рискува да остане на нивото на средновековната инквизиция, където всяко различно мнение е било ерес.
Наскоро в печата имаше статия на някакъв руски учен, в общи лини звучеше така, че със самото си присъствие Баба Ванга разбива теорийте на Айнщайн, защото вече се доказва, че към нас пътува информация както от миналото така и от бъдещето.
Иначе след такива срещи не е лошо да се взема душ, водата пречиства...затава и светото кръщене с вода става.

Не можеш да избягаш...от себе си!

бахти и тъпия форум с тъпите пенсионери...

дедо да те почеше с дървеното колче...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

А пък най-гадно е като се сродиш с такива "вампири", защото няма отърване. И аз се впрягах в началото ама номера е да не слушаш - само кимаш насреща, вкарваш някое "аха, ъхъ, хмм" и това е

Точно там е, май, най-големият проблем. Водят ми се рода. Старая се да се виждам с тях само по празници - рождени дни и Коледа. Опитвам се да не ги слушам, снощи се мъчех да си пренасоча вниманието към ТВ-то. Ама сякаш на енергийно ниво ми действат... Аз съм страшно много усмихнат, енергичен и доброжелателно настроен човек, но вместо да им предавам аз "добрата" енергия, те ме зареждат с лоша. Ето, и днес нямам желание да подхвана нищо... Ама ще ми мине!

БоЕв, аз вярвам (силна дума, де), по-скоро - искам да вярвам в прераждането. Когато се сдухам, си препрочитам някои глави от една прелюбопитна книга "Митът за свободата" на Чогям Трунгпа. Това са лекции по тибетски будизъм. Четат се бавно, не трудно, но просто всяка дума е напоена със смисли. Книгата сякаш сама ме откри преди години, когато имах остра нужда от психологическа помощ и подкрепа. От тогава при всеки полъх от лошо настроение, си препрочитам няколко странички. Не съм фанатик, просто ме зарежда и ми дава сили. По-късно открих и една друга книга на подобна тема - "Силата на будизма" на Далай Лама. И тя има подобно въздействие. По същата причина обичам да влизам в църкви. Без да съм религиозна, влизам, постоявам няколко минути в тишината и полу-тъмнината и като изляза - небето отново е синьо! В Прага влизах често в католически катедрали, там този ефект на успокоение и помирение със себе си липсва (поне при мен). Чувствах се малка, нищожна, мравчица... Преди години четох една много интересна статия, написана от архитект, който разглежда точно космическото въздействие върху различните типове храмове. На някои може да им звучи налудничаво, но човекът има право поне за това, че усещанията са много различни...

Уф, много се отплеснах, явно ми се е понатрупало

Ходй по-често боса! Поне на мен ми помага, особенно лятото, по мекия килим на окосената трева или като заровя пръсти в прахоляка.
Вярвам, но не съм набожен. В църква влизам само когато изпитам остра нужда, заставам пред олтара, точно в центъра на големия купол и изключвам, държа горящата свещица и не мисля за нищо. Когато чета нещо се опитвам да запомня и измъкна най-същественото, за съжаление имена на автори, книги и дати не помня, което ме прави лош събеседник или опонент. Вярвам също, че знанието и "просветлението" идват когато си готов за тях. За прераждане и карма може много да се говори, незнам съществуват ли, но това не пречи човек да живее праведно и да се стреми към по-добро и осъвършенстване.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Аз също си мисля че има такива хора които" изсмукват" енергията на другите, но съм разбрала за себе си, че когато се изправя срещу такъов човек, трябва да му се противопоставиш ,като му отвърнь с най -големия позитивизъм на който съм способна.Друг начин е като избягвам контакта с тези хора ако е възможно.Но най - лошо е когото си принуден да работиш или не дай боже да живееш с такъв човек.Вслужбата си имам такава колежка.Боже ако знаете че почти всеки ден е извинете ме за определението "душевен мензис".Такъв трагизъм предава на всяко нещо и така подтиска атмосферата че направо те засмуква в негативния си вихър.Единственото което правя е да се усмихвам и да се опитвам да изтрайвам тирадите и.

Достатъчно е да погледнеш сградите строени през "светлия социализъм/комунизъмъ". Направени са така, че да ти покажат колко си нищожен пред държавата/партията-слънце /властта.../църквата също е власт още повече в страната и околовръст дет описваш/.
Резонансът на всеки един предмет /съзнателно или не/ е избиран за да постига определни цели. Затова и точно определена музика ти харесва...просто съвпада с резонанса на клетки от тялото ти, които се нуждаят от зареждане с енергия... /за справка: Резонанс-Гугъл/
Навремето една македонска екстрасенска /истинските такива никога не лекуват /бай дъ уей/ дошла на събора за спирането на войната в Босна-Херцеговина ми каза, че имам много светла карма /и други неща ми каза, но са за дъъъъълъг разговор/. Като огледало. Кой каквото ми намисли, се отразявало и му се връщало... Хубавото е, че все хубави неща ми мислели...та все съм отразявал позитивизъм..
Топъл съм. Ръцете ми винаги са топли...Когато не виждам небесната синева и аз съм мрачен...За 15 минути седейки на морените на Витоша изгорях в полуоблачен ден.../реших, че ще провеждам енергията през мене надолу към реката под камъните.../. Та енергията си я има...Не знам дали има отвъдно и втори /или няколко си следващи/ живот, но ...Има си ги ....и вампирите и другите /ба ли ги как се казват.../.
Понякога прегръщала ли си дърво?


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

1. (Отзад напред) Не само съм прегръщала дърво, но и съм си говорила с него. Имам си един любим столетник в Борисовата градина, той ме чува и разбира. Може да звучи шизофренично, но обичам да си говоря с растенията (и на цветенцата вкъщи им говоря, пък даже и на котарака, дет не е растение).

2. Точно на резонанса се основаваше онази статия (и на някакви измервания за растоянието от тавана до човека и до пода). Колкото до междуличностното честотно влияние - като чуя Стинг се размеквам. Но не мога да го слушам постоянно и ежедневно. Както и Малер, Вивалди и .... Еминем

3. Вярвам, че енергията е навсякъде около нас. Тя не се губи, просто променя формата си.

4. Ръцете и краката ми винаги са ледени (лошо кръвоснабдяване, ниско кръвно), но това е типично за жените. Но пък сърцето и умът ми са горещи (направо като на истински ЧЕК-ист!!!)

Вярвам ти.Преди 20 г.баща ми се ожени за такъв "вампир"Каквото разбере за мен се проваля.3 пъти стигах до брак и се проваляше необяснимо.Работа започвах,проваляше се.Живота ми преминава да крия себеси и детето си от нея.Да лъжа,че съм в ляво за да не ми се случи нищо ,когато съм в дясно.Отиваме на вилата ,тя ни изпраща,колата се разваля,виждаме змии и т.н.Не мога да простя ,че този демон ми проваля живота .Имах нова работа от 8 месеца.Тя не знаеше-вървеше нормално,като всичко в България.От Коледа-от целувките и подаръците, с много любов,Седя вече 2 месеца в къщи с напълно объркан отново и за кой ли път живот.Не мога да изляза от депресията.

БоЕн, цялото ми семейство ходи босо Дома - по дебели, домашно плетени, вълнени чорапи. Лятото - където е възможно в София. Мъж ми предизвикваше уплах у разни млади майки миналото лято - той и малкото хлапенце - боси на детската пясъчна площадка Като видеха сина ми, всички дечурлига искаха да са боси... Да, ама мамите и бабите не дават....Преди години за големият ми син (когато беше на 3, колкото е малкият сега) имаше съмнения за дюстабан. Бяхме в клиниката в "Горна баня", дофторът казА: "Да ходи бос, или поне със сандали на бос крак. Да му влизат камъчета и да повдигат свода". Ми-и-и, няма проблеми, поне за сега.

Човек винаги трябва да се стреми към самоусъвършенстване. Но "со благо, со кротце", без да смазва околните (щото има много такива гениални хора, причинили неимоверни злини на околните...)

Аз пък не съм срещал такива хора - дали и аз не съм от тях???
Обикновено съм позитивен, гледам от хубавата страна на живота и винаги се опитвам да бъда положително настроен.
Вижда ми се мако казано странно да обвиняваш някого за това, че нещо не ти върви или ти е криво.
И аз се уморявам в края на работния ден, и на мен понякога ми е криво защото едно или друго нещо не вурви както аз го искам, ама чак пък да виня някого....
Депресират ме тези реклами по теевизията за Зов за помощ, не съм доволен като видя някого да си хвърля боклука на улицата....
Малко музика (каквато ми се луша точно в този момент, малко сам гледайки небето, една прегръдка с жена ми и ... всичко се оправя! ;-)

Айде със здраве!

Рейчъл, аз поне се изтощавам.. Хората, с които работя, (най-вече жените) много искат да си разговарят с мен. Радват се като ме видят, казват, че им въздействам положително. А аз се чувствам безумно изтощена след един петъчен (например) тур за хонорари. Разбира се, всеки човек би бил поласкан, че го харесват. А аз съм изстискана... Отдавам страшно много от "добрата" си енергия, защото харесвам хората, с които работя. Радвам се, че им действам положително. Но понякога ми се иска...да се кача на Черни връх и да си общувам само с планината и снега (а мразя студа-а-а!!!)

Пожелавам ти никога да не срещаш такива хора.По книгите пише,че някой го правили несъзнателно.Години се опитвам да мисля за нея положително,но вече не ми се вярва.А аз също съм позитивна,оптимистка,борбена,но сега се пречупих.Обещавам ще се вдигна.

Ето това вече е позитивно мислене! :-)
Благодаря за пожеланието, и аз се надявам да не срещам такива хора за в бъдеще.
Виж, сещам се една песен в която се пееше, че след всеки дъжд изгрява слънце!

Айде със здраве!