хмм

За или против единствения/тя? Бихте ли могли да бъдете с някого цял живот без да поискате друг? Конкретно - възможно ли е да сте били само с един единствен човек и да останете с него без да си мислите че сте изпуснали нещо?
В този клуб няма хора които са правили секс само с един, но това не пречи да имате мнение нали :)
Накратко - възможни ли са такива връзки или такова животно нема?

Нема бе, как ще има.
Има хора, при които всички останали връзки са само потвърждение за това, че единственият е единствен.
Но който е останал с един/а, задължително в един момент се запитва ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Защо си задаваш отговори?!
След като сам казваш, че има хора в клуба, които са били само с един човек и това не им пречи, то е ясно, че такова животно има.

За себе си мога да кажа, че независимо от това какъв е животът ми сега, то някой ден ще бъда само с един човек и не мисля, че съжалявам или че ще смятам, че изпускам нещо.

Възможни са. Въпрос на темперамент, емоционалност и сто неща още. Аз не бих могла, но имам мнение и наблюдения.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Да не му адвокатствам, Бубе, ама май точно обратното е казано: че няма такива в клуба. И доколкото си спомням от темата за броя на връзките и годините сексуален живот, май наистина нямаше. Имаше с по 2, но с 1 не видях. И доколкото разбирам, става дума за един човек за цял живот ... май освен мен още някой е разсеян днес

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Не мисля че е възможно без необходимата практика - т.е. търсиш, търсиш и накрая се появява "единственият"
но много често само така си мислиш

Само че не съм сигурна че правилно си попитал/а
дали вярваме в единственият за нас, с който да прекараме живота си
или дали е възможно да си само с един партньор през цели си живот изобщо

Второто според мен се случва, друг е въпроса какво удовлетворение носи

Express yourself, don't repress yourself !

Не търси под вола теле. По-важно е докато си с някой, да си с него, а не И с останалите

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Аууу, верно съм проспала някои неща.

Но има такова чудо.
Сега не ми се рови да търся из темите за да извадя кои клубари са си признавали, че са имали само по един партьор.

няма принципен отговор на този въпрос.

когато/ ако срещнеш човек, с когото искаш и можеш да останеш цял живот без дори да си помислиш да погледнеш встрани, тогава спираш да задаваш твоите въпроси.

защото имаш много по-интересни неща да изживееш с него.

възможни са, ама не са вечни , защото изисква и двете страни да мислят другия за единствения. което намалява сериозно шансовете да се случи (поради втората степен, която се появява при смятането на вероятността).

освен това с течение на времето и броя на изживяните (или недоизживяните) връзки човек натрупва известна доза здравословен цинизъм, което променя нагласата да търсиш "единствения".

пример - моята първа връзка беше с човек, с който мислех да си прекарам целия живот. до един момент и тя така мислеше. сегашното ми отношение към нещата е, че даже и не искам да се занимавам с търсене на следващата единствена. по-скорошните ми връзки общо взето се градят на тезата, че ако ми е приятно да съм тук и сега с този човек - значи има връзка; в момента, в който това се промени и вече не ми е толкова приятно - след известно количество мислене, сълзи и сополи, мога да се убедя (макар и все още да се инатя доста да остана със същия човек) да продължа напред.

заеби кучето ... зъл стопанин!

ако господ беше имал това в предвид за правилно, бихме се раждали като кремвирши- по два ,с целофанена връзка
или в кутийки като патрон + ключ

аз на Твореца в работите не смея да се бъркам-като не го е сторил, все е имало защо....

Ако много искаш нещо и вярваш в него, не е непостижимо. Способността да обичаш е като всички останали таланти и у всеки е в различно количество. Някои я имат в миниатюрни дози, други повече, при някои закърнява, при други избуява като добре обгрижвано растение.
Прекалено много неудовлетворението е издигнато в култ и сега едва ли не всеки модерен човек се чувства задължен да търси в живота ситост и задоволеност на всяка цена, като много рядко прави обратната връзка с това той самият какво дава от себе си. Поради това и "безсмъртната любов" се е превърнала в някакво някакво атракционно призрачно животно от Лох Нес. И обикновено за нея се мисли като за някаква манна, която трябва да ти се посипе отгоре колкото да напълниш празния тумбак.
Така че ако гледаш на любовта като нещо, което трябва да изконсумираш, любовта ти отвръща със същото - и тя те консумира, вместо да те изпълва.

Това е цената, която плащаме за прекалената любов към... себе си.

Сори, ама това ми звучи като "страх ме е да те обичам, щото може да спреш да ме обичаш", а то пък ми звучи като пазарлък.

Принципно в възможно. Разбира се, има някой подробности и условности. Дори и да допуснем, че намериш този човек, с който да ти е добре и да си мислиш, че искаш да бъдеш с него цял живот, в зависимост от това, на колко години си, ти не може да знаеш, че утре например няма да срещнеш една по-хубава и красива любов и по-добър избор като цяло. Така е нали? Човек е програмиран да търси най-доброто за себе си и това е нормално. Ако си към 18-20 години е несериозно да си мислиш, че разбираш ли, сегашния ти приятел/ка е този/тази, с която искаш да си до края. Не че не е възможно, но в повечето случаи практиката казва друго.

"възможно ли е да сте били само с един единствен човек и да останете с него без да си мислите че сте изпуснали нещо?"

-- според мен, няма начин. Винаги ще има някакво изкушение, винаги ще има нещо, което да ти се иска да опиташ, винаги ще има нещо, което да си пропуснал. Освен това, съгласи се, че колкото и да обичаш даден човек, колкото и да не ни се иска да го признаем, идва един момент, в които си омръзвате, а изкушения много, че и сладки

Be free and open and breezy! Enjoy! Things won't get any better so get used to it.

подминал съм ги 18-20 доста отдавна. а съм с една единствена жена много отдавна. и много й се кефя. но на моменти мнещо ме чъгърта от вътре дали не се заблуждавам. дали това не е просто тъпо. дали не изпускам нещо. :) просто настроение - утре ще ми е минало. но сега ми е интересено.

Я си гледай жената и не си задавай тъпи въпроси.
Нищо съществено не си изпуснал.

Може да си изпуснал:
- как се целува, докосва, чука някоя друга, но можеш ли има всички жени на света, а?!
- може да не си пипал други цици, да не си видял колко тясна/широка е друга вагина, ама к'во от т'ва?!

Ако започнем да се позоваваме на това какво изпускам, то значи постоянно да вървиш към следващия човек. А дали ще ти стигнат силите?!

Това, което чувстваш е съвсем нормално, по-горе ти обясних някой неща

Be free and open and breezy! Enjoy! Things won't get any better so get used to it.

можа да го кажеш толкова умно?

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!