заплашващ аборт

Здравейте!
Съжалявам за не до там жизнерадостната тема, но за жалост, предполагам, че е актулна и за други бъдещи майки.
В 12та седмица получих кръвотечение, много подобно на менструално, и диагнозата беше "заплашващ аборт". Наблюдаващата ме лекарка изпадна в истерия и на бързо ми обясни как ако не вляза в болница на мига - край! Аз се поинатих естесвено, а и съм медицински работник, макар и непрактикуващ в момента, и нямам особено високо мнение за болниците. Така или иначе, след два дни през които не станах от леглото, пих но-шпа, бих си прогестерон по нареждане на лекарката кървенето не спря. Ща - не ща се понесох към Втора градска. Приеха ме с жив плод, затворен канал и умерено кръвотечение. Тук трябва да отбележа, че и самата болнца и персонала са на много добро ниво, чисто, спретнато и тн. Държаха ме 9 дни през които ми даваха фолиева киселина и папаверин, казаха ми да си купя дуфастон и да го пия и него. Видя ми се малко странно да лежа в болница за да пия тези лекарства, ама айде - от мен да мине. Всички доктори и акушерки поддържаха теорията, че трябва да си седя в болницата, с изключение на Д-р Домусчиев (моите най-дълбоки уважения към професионализма му) който в по-скоро частен разговор ми каза че и да пия лекарства и да не пия все тая - няма да спрат аборта ако тръгне. Но ако ми става по спокойно - да си ги пия - не вредят. За тези 9 дни ЕДИНСТВЕНОТО което направиха в болницата и което не можеше да стане в домашни условия беше един ехограф.
Изписаха ме - кръвоизливът беше спрял на 4ия ден престой, 5 дена лежах за всеобщо успокоение. Прибрах се и след 1 седмица - пак кръв. Много тъмна и гъста (почти съсирена) и доста обилна. Естесвено лекарката каза - приготвяй се за болницата.
Този път се заинатих повече и пуснах един google search за threatening abortion. Какво откривам?! От поне 30 - 40 прегледани публикации по темата не намирам НИТО една в която да пише, че при заплашващ аборт се налага хоспитализация или медикаментозно лечение. Навсякъде пише едно и също и то е - спокойствие, лежане - не за предотвратяване на аборта, а за намаляване на болките (ако има такива) и кръвотечението, лекарсва - да не се предписват, защото не помагат, но ако майката се чувства по-спокойна - може да пие заместител на прогестерона, но ползата от това е много съмнителна. Да се провери веднага дали канала е затворен и да се направи ехограф за да се види дали ембриона/плода е жив. Ако и канала е затворен и плода е жив - спокойствие и търпение. 50% от случаите завършват с аборт, 50% с продължаване на бремеността и си е общо взето "Божа работа".
Свързах се и с близка която е акушерка в САЩ - мнението и беше същото - живей си тихо и кротко, няма смисъл да се тъпчеш с лекарства - аборта или ще се случи или ще се размине независимо от действията ти. ( Ок, не говорим да ходя на езда, ски и сауна или пък да местя гардероби)

Е кажете ми сега кого да слушам??!!
Към тези от вас на които се е случвало - какво направихте и пихте ли лекарства?

На 33 години съм, 14 г.с.
Много ще съм ви благодарна ако споделите опит и информация.

И аз доколкото знам лекарства не се дават много много. Дали ще стане или не аборта е Божа работа, не на лекарствата. Повечето смятат, че ако има наличие на аборт, значи нещо е имало на плода и затова не го задържат с лекарства. Може би те хоспитализират поради факта, че ако направиш недай си Боже аборт ще искат да видят дали си се изчистила. Така поне предполагам Щом е затворен канала стой си в къщи, пий си ако имаш болки но шпа или папаверин и търпеливо изчакай. Посъветвай се и с други лекари, но ми се струва, че всички ще ти кажат това. Никой не приема "сериозна" една бременност преди тя да е станала поне 4 месец някъде.
Стискам палци всичко да е наред, а ти се успокой за да не допринасяш за допълнен стрес на матката.
Успех

Имах кафеникаво зацапване в 11 г.с. Беше събота и наблюдаващия ме лекар не беше на работа, чухме се по телефона и на въпроса силно ли е, аз казах да, защото бях шашната. После той каза, че за такова нещо не е било нужно да лежа в болница, но на страха очите са големи
Приеха ме без преглед, нито гинекологичен, нито ехограф. Биха ми Ношпа 2 дена, после ме накараха да си го купя на хапчета. Абсолютно безсмислен престой в болницата.
Това е моя опит, но не мога да преценя кои точно случаи се нуждаят от приемане в болница и кои не, специално за мен беше напълно излишно.
При теб нещо провокира ли го - секс, физическо натоварване или нещо друго? При мен тръгна от поставяне на тампон. Казаха ми, че така трябва да се даде урина, за да е чиста пробата После разбрах, че са глупости........
Желая ти успех и всичко да се оправи при теб!

Много съжалявам за това което се случва с теб.Не знам какво да ти кажа за да те окуража.Мисля че,по принцип си права.Какъв е смисъла да влизаш в болница за да пиеш хапчета!?От друга страна ако аборта "тръгне" ПО добре да си там че,вече е опасничко 14г.с.Незнам...потърси мнение и на друг специалист.Почивай си и не се тревожи(до колкото е възможно).Каквото е писано ще се случи така или иначе.Ние ще ти стискаме палци.
Успех.

благодаря за мненията. а е и хубаво, че чувам и от вас това което ми подсказва интуицията и искам да чуя
Не смятам че съм предизвикала кръвоизлива с нещо (освен с годините си)л Старая се да съм много внимателна.
А това с тампона е поредното безумие.... Миеш се хубаво с вода (само!) пишкаш малко навън, после малко в кутийката за стерилна урина и това е. Ама и това докторите се скъпят да го кажат и после се чудят защо има половината земна флора и фауна в урината ти

Az bih popitala ginekologa si vizda li njakakva prichina za kurveneto. Kakvo ne e nared? Neshto z ploda, neshto z placentata, neshto z hornonite. Za takiva izsledvanija, ako njakoi si pravi truda da gi napravi, sigurno si struva da se polezi v bolnica.
Az imah kurvene z purvija mi sin, no to beshe ranno : 6-9 g.s. Okaza se che mi e slabo zultoto tjalo i me bockaha s progesteron, ta zadurzah bebeto, posle vsichko beshe bez problem.

Alexander 1997
Anton 2002

Едва ли е от възраста.По български те стандарти на 31 си "възрастна първескиня",до колкото знам в нормалните държави стандарта е 37.

Нищо ти няма на годините. Свекърва ми роди на 40 г. без никакъв проблем

Здравей! Надявам се нещата да се оправят съвсем скоро.

Много е важно тези статии за кой етап от бременността се отнасят. Едно е в начална бременност, друго е в по- напреднала.
Мисля, че така или иначе вече ти е късно за прогестеронови препарати. Те се пият в начална бременност, а твоята вече не е такава.
Полза или вреда...много пише по въпроса, мненията са противоречиви. Според мен такава малка доза прогестерон може да помогне, но не и да навреди. Аз пиех до 13г.с. Лекарствата се изписват не за да спрат аборта, а ако кървенето се дължи на лек недостиг на прогестерон- да се помогне. В смисъл, ако има някаква аномалия в плода- нищо не може да спре започващия аборт. Нищо.
За хоспитализацията- най-вероятно са те приели не за друго, а за да си под ръка, когато започне същинското изхвърляне на плода. Понякога има много обилно кървне и жената изпада в шок...Та, добре са направили хората
Така или иначе бременността ти е във фаза, в която наистина основно ти трябва почивка. Относно хоспитализацията- лекарите знаят най- добре. Не се наемам да те посъветвам къде да лежиш- у вас или в болница
Успех!
ПП. Съдейки по себе си...в болницата повече се лежи, отколкото вкъщи.

Това е проблемът, че не ти правят хормонални изследвания в болницата преди да ти назначат лечение с хормони- скъпи са им явно. Казаха че "най-вероятно е недостатъчност на жълтото тяло" - т.е нисък прогестерон и ти дават заместител на прогестерона. Обаче: недостигът на прогестерон може да е в следствие на проблем с плода, в този случай е по-добре да не се напъвам да го задържам - явно си има причини да иска да си ходи, и от друга страна сега вече след като съм натъпкана с хормони не мога и да си направя реалистични хормонални изследвания....
Истината е, че в огромен процент от случаите на ранен заплашващ или настъпил аборт при клинично здрава майка никой не може да каже точната причина. По късно ако се изследва абортирания ембрион може да се открият генетични, имунни, други или никакви причини.

...много е трудно просто ей така да ти дадем съвет, ние все пак не сме лекари, можем само да споделим опит и мнение, но съвет не, на теб се пада да решиш:)
И моето мнение е, че си е Божа работа!
И аз ако не бях преживяла това, което ми се случи, щях да кажа " какъв е смисълът да вися в болница, като го мога същото и у нас". Смисълът, че дори и да не спасят плода ще могат да се погрежат за теб много по-бързо и да ти спестят ненужни страдания. И аз така около 12 седмица кървях няколко дни, не постъпих в болница и една нощ започна спонтанния аборт със силен кръвоизлив и невероятно болезнени контракции. Не е казано, че и при теб ще стане така, но премисли добре.
Пожелавам ти всичко да е наред
Дръж ни в течение.

Имам 3 спонтанни абарта. Сега вече и хубаво малко момченце. Четвъртата бременност я изкарах в болница(по мое желание)-там се чувствах сигурна).
ПОМИСЛИ СИ! ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО КЪСМЕТ

имам един аборт и той да ти кажа протече даста сходно с това, което разказваш.ОБАЧЕЕЕЕЕЕ хич не искам да те плаша и съм сигурна че ти си усещяш тялато най добре. ще стане каквото природата е решила. мисли позитивно почивай и не се натоварявай. аз лично при следващата бременност пих дувафстон до 20 седмица по съвет на лекарката. и слава на бога всичко беше на ред. обаче при мен по принцип този хормон беше нисък и понякога кървях дори по време на уволация. ТАКА ЧЕ НЯМА АПСОЛЮТНА ИСТИНА. бъде спокойна и се грижи за себе си. стискама ти палци много силно!!!!!!

При мен кръвотечението беше толкова силно, че като пристигнах в кабинета на гинеколога крачолите ми бяха в кръв, въпреки, че мъжа ми беше в къщи и ме закара веднага. Доктора ме прегледа на видеозона и каза, че с бебчо всичко е наред. Каза, че от там нататък има два начина на процедиране:
1. праща ме в болницата и там си пия дуфастона и но-шпато
2. прибирам се вкъщи, лягам на лявата страна и лежа нон стоп, и си пия дуфастона и но-шпато
Естествено избрах втория вариант, но само защото мъжа ми беше отпуска 1 мес и ме гледа и обслужва / аз повръщах страшно много/. Не вярвам в болницата някой да ме беше гледал така и да ми изхвърляше легенчето с повръщано на всеки 15-20 минути.
Позната докторка на сестра ми казала, че ако ще става ще стане независимо какво правиш, но в момента на кръвоизлива. Нямало такова нещо днес да получиш кръвоизлив, а да загубиш бебето след два дни, например.
Аз пих дуфастона до максималния възможен срок, мисля че беше до 24 г.с.
Забравих да пиша, че причината за кръвоизлива ми било отлепяне на хориона.

Ох, писах, писах по темата и накрая даде грешка....
Накратко, че не ми се повтаря всичко - и аз имах няколко пъти кървене и полежах също в болница (Св. София), там не бях на хапчета, а инжекции но-шпа - от тази гледна точка е по-добре в болница, вкъщи не мога да се боцкам. Аз откакто излязох от болницата не съм имала кървене (да чукам на дърво), не знам дали имат пръст в тая работа, но съм по-спокойна сега.
И не трябва да те е яд за "безсмислената" лежанка в болницата, лекарите си знаят работата и може би е било по-добре за теб! Дано повече не ти се случват лоши работи!

И едно въпросче, ако му се е случвало на някого - от инжекциите може би са ми засегнали нерв и сега имам безчувствен участък на задните части, а около него боли повърхността. Знаете ли как да се отърва от това? От две седмици е така без признаци на подобрение, а забравих и да питам доктора

Да ти разкажа и моята история...
След 7 год опити за второ, една прекрасна сутрин видях двете чертички на теста. Радост до небето. Отидох на лекар и той потвърди бременността.
Но не минаха и 24 ч и се започна един страхотен кръвоизлив. Ми, то когато ми идва М нямам толкова кръв.. Бях в 6 г.с. Веднага ми изписаха прогестерон и един хап за да нямам контракции (май еквивалента е нош-па). В 23 ч. ме приеха в клиниката. Пълно обездвижване + хаповете. Дори и до тоалетна не ставах. Прегледа ме пак лекар и ми каза следващите 24 ч са критичните - или задържаш плода или кюртаж. Как съм се чувствала, не искам да си спомням, не мога дори и да го опиша.
Слава на Бога кръвоизливът приключи. Имаше и сърдечна дейност. Продължавах с хапчетата. Хематомът, вътре в матката беше 5 по-голям от зародишчето. Изписахаме. Три месеца лежах, ставах само до тоалетна и да ходя на прегледи. Първата седмица склед като ме изписаха, започнах да пия и конски дози фолиева киселина. И мойта лекарка това ми каза, че природата си знае работата. Ако зародиша има увреждания, нищо не може да спре спонтанния аборт. Медицината се намесва, когато зародишът е "наред", но майката трудно го задържа.
Може да се каже, че целите 9 м изкарах почти на легло, изключително ограничени движения), пиех някъде до 5 м прогестерон, а фолиевата киселина до края. Абе, в къщи само готвех и нищо друго.
Нужно ти е голямо спокойствие, без стрес и напрежение. Не прави големи разходки, не пускай прахосмукачка, не се навеждай, абе нищо не прави, ако имаш тази възможност.....

Уф, забравих да ти пиша на 35 съм и в 5-6 г.с получих кръвоизлива.

Цялото това ограничение и струва и ако трябва пак и отново бих го изживяла.
Успокой се. Вземи си болнични (целите 9 м моя милост), глези се в къщи, почивай си и всичко ще е наред.
Виж мойта лентичка... Пожелавам ти от сърце след 36 г.с. и ти да се похвалиш с една такава

Аз имах такова нещо след аборта...явно от обезболяващите или упойката се беше получил един участък отстрани на ду.ето, който съм го рязала с ножче до кръв без да усетя нищо (лекаря не ми вярваше и трябваше да му доказвам). С времето се оправи. Не се притеснявай. Консумирай храни богати на витамин В.
Радвам се, че всичко е наред

Седем месеца изкарах в болница. Леко кървене и болки. Предимно папаверин, системи с магнезий, но-шпа. В началото на деветият се изписаха. След две седмици родих. Всичко приключи благополучно.
Мисля си, че в къщи човек се изкушава да прави разни неща. Да излиза поне за малко. В болницата просто няма какво да правиш. Лежиш. Четеш. Гледаш телевизия.
Може би ако си бях в къщи нямаше да успея. Незнам...
В болницата - трудно, много трудно...
Мечтаех... да имам хубава рокля за бременни и да се разхождам по Витошка...
Забравя се... а и си струва...

Миличка, пожелавам ти скоро да се похвалиш с нова рокля, с която ще излезнем на разходка по Витошка!
От сърце.

Здравей! Аз лежах близо 7 месеца във Втора градска. Диагнозата също беше заплашващ аборт. Кървях до седмия месец. Инжектираха ми всеки ден Папаверин и всяка седмица Гравибинон.
Аз честно да си кажа бях по-спокойна в болницата, защото знаех, че ако стане нещо веднага ще ми окажат помощ.
Някои лекари смятаха, че няма надежда за моето бебе обаче то е вече на 4 години и въпреки многото медикаменти е живо и здраво. Забравих да кажа, че по едно време пих и антибиотик.
Според мен е по-добре да стоиш в болница.
Дано всичко се оправи и да сте живи и здрави с бебето!