какво е да обичаш

Доверието и толерантността се доказват с времето във времето. И под доказвам не разбирам нещо което да правиш за да доказваш. Самият живот като живееене и постъпките в него са показател за доверие и толерантност.

Аз съм Алогичен, аз съм искрен до болка, противоричив и непредвидим.
Но ако човек има търпението да бъде с мен един ден вижда нещо съвсеееееем различно.
И ме носи в себе си като аромат, като нещо което е в боттом оф неговото сърце. И аз го нося. Така ставаме част един от друг. И взаимно се преливаме независимо от време и разстояние. :-)

и тогава разбираш думите на мъдрите хора, че това с думи не може да се опише...една тънка невидима нишка те свързва, но достатъчно здрава за да издържа на времето и промените :-)

Да!Хубаво казано,но си мисля,че сам оправдаваш някои свои черти от характера за пред себе си,за успокоение.Когато сам се приемеш и другите те приемат.А и с любовта не се свиква и доверието трябва да се доказва всеки ден.

Доверието се заслужава и оправдава ,не се доказва.

Пак тая тема.....толкова е индивидуална колкото и всеки един от нас.
За мен в основата на любовта е това да откриеш от какво има другия нужда и какво обича ,а ти дали си способен да му го дадеш.Както и да съвместиш твоите лоши качества с неговите.

Я,кажи какво значи "да оправдаеш доверието"???Според теб излиза,че само ша са оправдаваме?

...то не може само единят да дава,а другия да получава,рано или късно нещата ще се изтъркат,ако се сещаш за камъка и воденицата...

" да съвместиш твоите лоши качества с неговите " - това май се нарича манипулация .

Хубаво е ,че не си много сигурна ,защото говориш глупости.

Ако под противоречив и непредвидим имаш предвид че не си сигурен в чувствата си или ти се хойка с различни жени много хора са като теб и яко объркват живота на другите докато стигнат фазата на тънката нишка

Трудно ще откриеш от какво има нужда другият когато ти сам за себе си не знаеш.
Един принцип е много хубав когато човек не е наясно какво трябва и какво не: не прави онова което не искаш на теб да правят. И той пак е ограничен но като начало е добре.
Иначе да тръгнеш да разбираш па после да даваш. Не става. Проверено е!

И лоши качества няма. Има дадености - характери и Его. А те слава богу се променят. Желанието за промяна е една добра предпоставка (забележи само предпоставка) за промяна. Истинската промяна е прекрасно нещо. Защото ти не си онова което мислиш че си. Оттам и твоите желания.
Нали всичко тече всичко се променя.

Въпросът е искаме ли да се променяме?

ти опитай, пък после ще знаеш аромата.

Аз съм зелена и самотна.
Логична, но не винаги.
Влюбвам се трудно, но заобичвам силно. Може би до гроб.
Опитвам се да опознавам себе си.
Често плача и не мога да спя.
Не разбирам защо се чувствам сама, когато до мен има някой.
Обичам да приказвам, когато нямам какво да кажа и да мълча, когато съм до някой, когото обичам.
Обичам да пиша, но май вече не мога.
И да чета, когато някой пише за мен.
Не знам защо пиша всичко това тук. Не знам какво търся в клуба. Нищо не знам и все по-малко разбирам.
Само се опитвам да живея. Макар и не толкова успешно, колкото би ми се искало.
Надявам се.

Трябва ли?

Навътре в мен е океан от самота...

боже, добре че е така.
само дето света се променя по-бързо.
Нещата се случват само в промени.
А ние,
ех ние..
Ние Не Сме.
Живеем и мечтаем да станем промяната, която искаме да видим в света.
Не ми повтаряй, че можеш да промениш само себе си. Това е в началото, а аз не съм там от известно време.
Съгласявам се, че човек може да се промени с и чрез обичане. Обаче последното отнема малко повече от живот.

Да си изяждаш всичко !

Всичко се променя.
И аз се опитвам да живея, но странно защо понякога ми се струва че наистина живея.
Иначе всичко си е наред.
Въпросът е да не сме бездушни и без топлина в сърцето. Другото си идва само, някак си естествено със времето.
Човек вечно бърза, замислен за собствените си желания как да построи живота си. Живее в страховете си и "Великите" си разбирания за него и за живота който живее. Винаги гледа в чуждата паница и недоволства независимо какво ще съзре там. Колкото и по-малко да има в тази на съседа, то винаги изглежда повече от това което е в нашата паница.
И един ден неусетно добрият човек се е превърнал в зомби.
Зомби което повтаря монотонно ежесекунндно едни и същи безсмислени действия и думи.
Та тогава къде е любовта?
Какво е обичта?
Къде е приятелят?
Приятел не е онзи който вечно наднича в чужди паници, и вместо да се опита да си помогне и да помогне, той вечно иска.
А времето избистря всичко, стига да имаме търпение. Търпение да видим истинските Себе си и тези които са до нас.
И после как да не му се живее на Човек. Та самият Живот е онова което ни учи. Учи ни на любов.
Поздрави от мен и ти Благодаря за постинга.


Навътре в мен е океан от светлина

благодаря ти за съветите.
А би ли се представила, че така анонимна... печелиш възможността да не ти отговоря на следвашият постинг.

Джакпотът отдавна го изключиха, а графоманията е за такива в началото.. на търсенето..залутани, изгубени, намерени с обичане. Дори сърцето им не е разбито още, на малки несъбираеми парчета.


I can't complain, but sometimes I still do.

Да не се натрапваш?
Да не натрапваш тази постоянна, изискваща, търсеща и задаваща въпроси любов.
Да умееш чакаш?
И много други работи естествено, както сами се досещате
Любовта ми дава криле, живея в еуфория, че мога да променя света!
Понякога става!

Морковка

ти ходиш ли редовно на психиатър?

И ако (не)ходиш, що си толкоз гръмната. Ма мила никой не те пита за твоите работи които се джабуркат в главицатат ти объркана.
Не ми отговаряй твоето мнение хич не ме интирисувЪ.

Навътре в мен съм аз.
Ще имаш ли смелост и търпение да разбереш какво съм?
Ще имаш ли сили да понесеш това, което съм?
Ще се справиш ли и с моята тежест върху себе си, както аз с твоята?

Ето такива въпроси задавам - и на себе си включително. И отговорите са пак някъде навътре.
А може би е вредно цялото това търсене, разпитване и умуване. Може би трябва просто да се...живее?

Поздрави!

Навътре в мен е океан от самота...