една проповед
37 отговора
787 прегледа
една проповед
Това е евангелието на Йоан и ние четем най-известния стих от Библията –
3.16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Този стих противоречи на възпитателните методи на най-реномираните колежи, университети и педагози по света. Всяка консервативна педагогика на този свят е изградена на принципа – положи старание, работи, жертвай от себе си и след това ще получиш възнаграждението си, наградата си, ваканцията си. Всички строги и загрижени и мъдри и разумни родители в този свят не глезят децата си, а поставят ясни условия, които ако бъдат изпълнени, те ще бъдат възнаградени с нещо, което на тях им харесва, с подарък, с екскурзия до интересно място и т.н. Е, Бог не спазва нито едно от тези мъдри и разумни възпитателни съвети, поради простата причина, че ключовата дума и ръководен мотив в този текст не е божията пресметливост, разумност и предвидливост, а това, че «...Бог възлюби...». Бог възлюби ! И когато Бог обича, това не е въпрос на пресмятане и на пестеливост, защото Бог е дащен ! Питам – кои родители биха подарили на детето си подарък, биха го затрупали с благини, биха задоволили всяко негово желание, ако предварително знаеха, че детето им ще бъде неблагодарно за всичко сторено !? Кой е готов да жертва живота си, ако знае, че това ще бъде повод за безброй подигравки !? Защо Бог не пресметна каква част от света ще приеме жертвата Му и съразмерно с това да беше наранил Сина Си !? Например да му отреже единия крак, или едната ръка – нима тази кръв не можеше да стигне за да изкупи онези, които щяха да повярват ? Нима Бог не можеше да седне и добре да си направи сметката ? Истината е, че моят и твоят грях изискват не осакатяването на Божия Син, а неговата смърт. Понеже грехът заслужава смърт. Затова, Бог не можеше да пресмята, затова не можеше да се скъпи, затова не можеше да е мъдро-разумен в обичта си към нас, затова Той имаше прост избор – да ни «възлюби докрай» или ... или !? БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! Защото Бог е Любов. Затова именно неговото възпитание, неговата педагогика е по-различна и от най-превъзходните форми, които приема педагогиката в този свят. Бог дава предварително с риск да ни разглези и да не сме благодарни. Бог ни обикна, «когато ние бяхме още грешни». Бог се жертва, по времето, когато ние не питахме за Него. Понеже Той е Бог. А ти как обичаш? Правиш ли си добре сметката? Така, че да излезеш сух от водата, невредим !? Ако може да се жертваш, но безопасно ... !? Бог не пресмята когато обича, Той се предава целия – за да имаме с теб вечен живот. А дали жертвата Му е достатъчна, че да имаме с теб вечен живот? Е, не вярвам в това отношение Бог да е толкова непресметлив. (Смях)
Сега искам да ви върна към Псалм 60, който прочетохме в самото начало на събранието ни.
Псалм 60
1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта.
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я;
Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят,
За да се развява, защото е истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени
Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам;
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си;
Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника,
Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Искам бавно да прочета отново въведението към псалма – За първия певец (т.е. в храма сред певците е имало един солист, такъв какъвто ще видите на концертите в зала България или в НДК – той е стоял отпред и е пеел най-много от всички и тази песен е била написана специално за него), по лалето на свидетелството (пред други псалми понякога пише «по Кошутата на Зората» или «по Не разорявай» - очевидно сборници с песни, като нашите сборници, но носещи доста поетични и нерелигиозни заглавия, какво ще кажете ?). Песен на Давид за поучение (много обичам песните, които след като ги изпееш и си получил някакво поучение, песни които приличат на проповеди), когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта (т.е. тази песен е написана по време на военни действия, в някаква необичайна и както ще видим заплетена ситуация).
А сега искам да ви обърна отново внимание на факта, че това е песен. Песен, която мисля, че ние не бихме пели в нашето събрание, и която съм почти сигурен, че не би била изпята в нито една от големите софийски църкви – вижте я само как започва и си представете някой да пее това на служба –
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я;
Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
Напоил си ни с вино до омайване.
Песен ! За първия певец при това !
Давид е на война, обаче нещата нещо са се объркали очевидно. Нещо е станало или става в момента. Има някакви лоши новини или лошо развитие в битката или във войната като цяло. Или има някакъв проблем с морала и мотивацията на войниците, или с колесниците, или може би с внезапно увеличилия се брой на сирийците, или някакво моментно поражение и отстъпление, или болест в сана, или липса на продоволствия, или лоши новини за реколтата в Израел. Не знаем. Давид си дава сметка, че божието присъствие поради някаква причина се е отдръпнало от войската на Израел – «Боже, Който си ни отхвърлил, и не излизаш вече, о Боже, с войските ни» ст.10.
Представете си ситуацията – Давид е в своята бойна шатра от кози кожи, около него са «давидовите силни», някаква тъга, напрежение има във въздуха, идват вестоносци с лоши новини, от една страна нещо става с войната със сирийците, от друга страна пристига вест за нападение в гръб – този път едомците. Трудно си представям как Давид точно в този момент, сяда, взима парче пергамент и започва да пише този псалм. По-скоро го виждам как слушайки вестоносците и гледайки угрижените лица около себе си, става, поглежда нагоре със затворени очи и започва ... да пее! Да изригва сърцето си към Бога ! С въпроси, без съмнение, но и с каква дързост и водителство от Духа ! «Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни. Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване...», но същевременно «Дал си знаме на ония, които Ти се боят, за да се развява, защото е истината», във време когато знамената са били изключително и само бойните знамена, а не държавните, позоваването на знамето тук е призив за бой (къде си тръгнал нали Бог те е оставил!?), знамето е дадено и то е дадено, не за да стои сгънато в скрина, а за да се РАЗВЯВА, а това знаме, не е знамето на Израилевите войски, това знаме е знамето на Този, който стои в основата на всички духовни войни и войски – това знаме е Истината. То трябва да се развява, защото е истината. Истината трябва да бъде развявана, тя е нашето бойно знаме.
(Села) т.е. усилете музиката !! Става горещо, инструментите повишават глас, знамето е вдигнато, истината се развява, тръбите свирят за атака!!!!
«да се избавят Твоите възлюбени
Спаси с десницата Си, и послушай ни»
Представете си сега за миг лицата на онези около Давид, в бойната шатра от кози кожи. Очите им вече не гледат пода, а Давид. Някои се чудят какво става. Други вече знаят, понеже са го виждали и друг път такъв и очите им се пълнят със сълзи, тръпки полазват гърбовете им. Предчувстват какво следва – УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!!
«Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам»
Ще тържествуваш !? Ще се радваш !? Какво става ? Горкия Давид, тежестта на ситуацията го смаза психически ! – Не, това не са мислите, на евреите около Давид. Това са нашите мисли, когато не се оставяме на Духа да ни пренесе в онази обстановка, и когато не можем да си представим пренасянето на Давид в една друга реалност, или когато просто никога не сме изпитвали това, което той е изпитал тогава – посещението на Бога. УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си;
Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника,
Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
В момент на отчаяние, когато Бог не излиза с войските, Давид прекроява граници, изрежда потенциала на Израел – Галаад, Манасия, Ефрем и разбира се скиптърът ЮДА, присмива се на неприятелите от Моав, на атакуващите в гръб едомци заявява, че ще им хвърли обувката си, очевидно някакъв израз на презрение, обръща се към най-неумолимия израилев враг – филистимците и ги призовава !!??!? да го хвалят !!??!? пита «кой ще ме вкара в укрепените градове на сирийците, кой ще съпътства военната експедиция до Едом ?» и сам си отговаря – Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, и не излизаш вече, о Боже, с войските ни? – какво е това !? невменяемост или наглост !? а може би искрения вик на един човек, който познава неизменната любов на Бог, любов която не се пести и е винаги насреща !? Когато Бог не е с нас, кой друг може да е с нас !??
Помогни ни срещу противника, защото ние добре знаем, че е суетна човешката помощ !
Колкото и отчайващо да е положението, ние няма да прибегнем до човешки методи, до човешка помощ, до «по някакъв начин». Ние отново и отново ще положим упованието си на Теб! УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!
Чрез Бога ще вървим юнашки, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Не знам дали вие ги виждате, но аз ги виждам как един по един всички излизат от палатката, всеки хванал меча си и тичащ след Давид, повел ги в решителна атака срещу стъписаните сирийци. Необуздани, несразими, обладани от Духа на Бога, неспособни да се спрат, осъзнаващи че спънките са в миналото, а сега е ред на победата. Докато сирийците претърпяват грозно поражение (не можете да си представите какво им се е случило в този ден), в далечината се вижда праха от тичащите в южна посока хиляди евреи начело с Йоав – 12 000 едомци чакат за да бъдат стъпкани в долината на солта....
След време край лагерния огън, край печените агнета и дамаското вино, няколко човека се събират за да запишат песента, която започна и реши битката ... за пърия певец, за поучение ... за нас !
3.16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Ще развееш ли истината в своя живот !? Често очакваме Бог да ни даде някакъв знак, нещо да направи, с което да се убедим, че Той е с нас и да се захванем да воюваме. Истината е, че Той вече ни е дал и знака и наградата – вечен живот. В рая. Ти имаш рая, а се безпокоиш дали имаш някакви по-малки неща. Такъв е Той. Дава предварително. Сега за нас остава да вървим напред с тази истина.
3.16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Този стих противоречи на възпитателните методи на най-реномираните колежи, университети и педагози по света. Всяка консервативна педагогика на този свят е изградена на принципа – положи старание, работи, жертвай от себе си и след това ще получиш възнаграждението си, наградата си, ваканцията си. Всички строги и загрижени и мъдри и разумни родители в този свят не глезят децата си, а поставят ясни условия, които ако бъдат изпълнени, те ще бъдат възнаградени с нещо, което на тях им харесва, с подарък, с екскурзия до интересно място и т.н. Е, Бог не спазва нито едно от тези мъдри и разумни възпитателни съвети, поради простата причина, че ключовата дума и ръководен мотив в този текст не е божията пресметливост, разумност и предвидливост, а това, че «...Бог възлюби...». Бог възлюби ! И когато Бог обича, това не е въпрос на пресмятане и на пестеливост, защото Бог е дащен ! Питам – кои родители биха подарили на детето си подарък, биха го затрупали с благини, биха задоволили всяко негово желание, ако предварително знаеха, че детето им ще бъде неблагодарно за всичко сторено !? Кой е готов да жертва живота си, ако знае, че това ще бъде повод за безброй подигравки !? Защо Бог не пресметна каква част от света ще приеме жертвата Му и съразмерно с това да беше наранил Сина Си !? Например да му отреже единия крак, или едната ръка – нима тази кръв не можеше да стигне за да изкупи онези, които щяха да повярват ? Нима Бог не можеше да седне и добре да си направи сметката ? Истината е, че моят и твоят грях изискват не осакатяването на Божия Син, а неговата смърт. Понеже грехът заслужава смърт. Затова, Бог не можеше да пресмята, затова не можеше да се скъпи, затова не можеше да е мъдро-разумен в обичта си към нас, затова Той имаше прост избор – да ни «възлюби докрай» или ... или !? БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! Защото Бог е Любов. Затова именно неговото възпитание, неговата педагогика е по-различна и от най-превъзходните форми, които приема педагогиката в този свят. Бог дава предварително с риск да ни разглези и да не сме благодарни. Бог ни обикна, «когато ние бяхме още грешни». Бог се жертва, по времето, когато ние не питахме за Него. Понеже Той е Бог. А ти как обичаш? Правиш ли си добре сметката? Така, че да излезеш сух от водата, невредим !? Ако може да се жертваш, но безопасно ... !? Бог не пресмята когато обича, Той се предава целия – за да имаме с теб вечен живот. А дали жертвата Му е достатъчна, че да имаме с теб вечен живот? Е, не вярвам в това отношение Бог да е толкова непресметлив. (Смях)
Сега искам да ви върна към Псалм 60, който прочетохме в самото начало на събранието ни.
Псалм 60
1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта.
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я;
Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят,
За да се развява, защото е истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени
Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам;
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си;
Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника,
Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Искам бавно да прочета отново въведението към псалма – За първия певец (т.е. в храма сред певците е имало един солист, такъв какъвто ще видите на концертите в зала България или в НДК – той е стоял отпред и е пеел най-много от всички и тази песен е била написана специално за него), по лалето на свидетелството (пред други псалми понякога пише «по Кошутата на Зората» или «по Не разорявай» - очевидно сборници с песни, като нашите сборници, но носещи доста поетични и нерелигиозни заглавия, какво ще кажете ?). Песен на Давид за поучение (много обичам песните, които след като ги изпееш и си получил някакво поучение, песни които приличат на проповеди), когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта (т.е. тази песен е написана по време на военни действия, в някаква необичайна и както ще видим заплетена ситуация).
А сега искам да ви обърна отново внимание на факта, че това е песен. Песен, която мисля, че ние не бихме пели в нашето събрание, и която съм почти сигурен, че не би била изпята в нито една от големите софийски църкви – вижте я само как започва и си представете някой да пее това на служба –
Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я;
Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща;
Напоил си ни с вино до омайване.
Песен ! За първия певец при това !
Давид е на война, обаче нещата нещо са се объркали очевидно. Нещо е станало или става в момента. Има някакви лоши новини или лошо развитие в битката или във войната като цяло. Или има някакъв проблем с морала и мотивацията на войниците, или с колесниците, или може би с внезапно увеличилия се брой на сирийците, или някакво моментно поражение и отстъпление, или болест в сана, или липса на продоволствия, или лоши новини за реколтата в Израел. Не знаем. Давид си дава сметка, че божието присъствие поради някаква причина се е отдръпнало от войската на Израел – «Боже, Който си ни отхвърлил, и не излизаш вече, о Боже, с войските ни» ст.10.
Представете си ситуацията – Давид е в своята бойна шатра от кози кожи, около него са «давидовите силни», някаква тъга, напрежение има във въздуха, идват вестоносци с лоши новини, от една страна нещо става с войната със сирийците, от друга страна пристига вест за нападение в гръб – този път едомците. Трудно си представям как Давид точно в този момент, сяда, взима парче пергамент и започва да пише този псалм. По-скоро го виждам как слушайки вестоносците и гледайки угрижените лица около себе си, става, поглежда нагоре със затворени очи и започва ... да пее! Да изригва сърцето си към Бога ! С въпроси, без съмнение, но и с каква дързост и водителство от Духа ! «Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни. Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване...», но същевременно «Дал си знаме на ония, които Ти се боят, за да се развява, защото е истината», във време когато знамената са били изключително и само бойните знамена, а не държавните, позоваването на знамето тук е призив за бой (къде си тръгнал нали Бог те е оставил!?), знамето е дадено и то е дадено, не за да стои сгънато в скрина, а за да се РАЗВЯВА, а това знаме, не е знамето на Израилевите войски, това знаме е знамето на Този, който стои в основата на всички духовни войни и войски – това знаме е Истината. То трябва да се развява, защото е истината. Истината трябва да бъде развявана, тя е нашето бойно знаме.
(Села) т.е. усилете музиката !! Става горещо, инструментите повишават глас, знамето е вдигнато, истината се развява, тръбите свирят за атака!!!!
«да се избавят Твоите възлюбени
Спаси с десницата Си, и послушай ни»
Представете си сега за миг лицата на онези около Давид, в бойната шатра от кози кожи. Очите им вече не гледат пода, а Давид. Някои се чудят какво става. Други вече знаят, понеже са го виждали и друг път такъв и очите им се пълнят със сълзи, тръпки полазват гърбовете им. Предчувстват какво следва – УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!!
«Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам»
Ще тържествуваш !? Ще се радваш !? Какво става ? Горкия Давид, тежестта на ситуацията го смаза психически ! – Не, това не са мислите, на евреите около Давид. Това са нашите мисли, когато не се оставяме на Духа да ни пренесе в онази обстановка, и когато не можем да си представим пренасянето на Давид в една друга реалност, или когато просто никога не сме изпитвали това, което той е изпитал тогава – посещението на Бога. УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!
Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем тоже е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми,
На Едома ще хвърля обувката си;
Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
10 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил,
И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника,
Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки,
Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
В момент на отчаяние, когато Бог не излиза с войските, Давид прекроява граници, изрежда потенциала на Израел – Галаад, Манасия, Ефрем и разбира се скиптърът ЮДА, присмива се на неприятелите от Моав, на атакуващите в гръб едомци заявява, че ще им хвърли обувката си, очевидно някакъв израз на презрение, обръща се към най-неумолимия израилев враг – филистимците и ги призовава !!??!? да го хвалят !!??!? пита «кой ще ме вкара в укрепените градове на сирийците, кой ще съпътства военната експедиция до Едом ?» и сам си отговаря – Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, и не излизаш вече, о Боже, с войските ни? – какво е това !? невменяемост или наглост !? а може би искрения вик на един човек, който познава неизменната любов на Бог, любов която не се пести и е винаги насреща !? Когато Бог не е с нас, кой друг може да е с нас !??
Помогни ни срещу противника, защото ние добре знаем, че е суетна човешката помощ !
Колкото и отчайващо да е положението, ние няма да прибегнем до човешки методи, до човешка помощ, до «по някакъв начин». Ние отново и отново ще положим упованието си на Теб! УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА !!
Чрез Бога ще вървим юнашки, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Не знам дали вие ги виждате, но аз ги виждам как един по един всички излизат от палатката, всеки хванал меча си и тичащ след Давид, повел ги в решителна атака срещу стъписаните сирийци. Необуздани, несразими, обладани от Духа на Бога, неспособни да се спрат, осъзнаващи че спънките са в миналото, а сега е ред на победата. Докато сирийците претърпяват грозно поражение (не можете да си представите какво им се е случило в този ден), в далечината се вижда праха от тичащите в южна посока хиляди евреи начело с Йоав – 12 000 едомци чакат за да бъдат стъпкани в долината на солта....
След време край лагерния огън, край печените агнета и дамаското вино, няколко човека се събират за да запишат песента, която започна и реши битката ... за пърия певец, за поучение ... за нас !
3.16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Ще развееш ли истината в своя живот !? Често очакваме Бог да ни даде някакъв знак, нещо да направи, с което да се убедим, че Той е с нас и да се захванем да воюваме. Истината е, че Той вече ни е дал и знака и наградата – вечен живот. В рая. Ти имаш рая, а се безпокоиш дали имаш някакви по-малки неща. Такъв е Той. Дава предварително. Сега за нас остава да вървим напред с тази истина.
в отговор на д-p Ивaнoв
#5
Re: една проповед
докторе,изцели първо себе си!!!!...а после поставяи диагнози,знаеш ли,тези които не ги канят ,как се назовават?.....нахалници,на северозападен диалект и казват "удавници",.или "заласници":*захлас(изпадам в унес),или върви с клоняка,като тръгне заласника ,повлича клоните!!!
,....натрапник,(натрапузин).диалект...
,....натрапник,(натрапузин).диалект...Re: една проповед
В живота си ежедневно водим битка със света около нас и по скоро с неговия Дух.
Трудностите много често могат да ни обезсърчат.Колко хубаво е когато имаме тази силна увереност в Божията любов!
Лично аз никога не се чувствам сама в трудните моменти."Не уповавай на човешки князе..."Само и единствено Бог ни е засвидетелствувал абсолютна вярност .Това страшно ни задължава.Всеки ден се моля да успявам и аз да показвам своята лоялност на Създателя си,въпреки несъвършенствата си
.Най трудната битка за мен е духовната.Иска ми се повече хора да развеят знамето на истината .Въпреки че точно познанието за това кое е истина ной-вече ни разделя.
." Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога."-Еф.5:5.
[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Трудностите много често могат да ни обезсърчат.Колко хубаво е когато имаме тази силна увереност в Божията любов!
Лично аз никога не се чувствам сама в трудните моменти."Не уповавай на човешки князе..."Само и единствено Бог ни е засвидетелствувал абсолютна вярност .Това страшно ни задължава.Всеки ден се моля да успявам и аз да показвам своята лоялност на Създателя си,въпреки несъвършенствата си
.Най трудната битка за мен е духовната.Иска ми се повече хора да развеят знамето на истината .Въпреки че точно познанието за това кое е истина ной-вече ни разделя.
." Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога."-Еф.5:5.
[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Re: една проповед
"Питам – кои родители биха подарили на детето си подарък, биха го затрупали с благини, биха задоволили всяко негово желание, ако предварително знаеха, че детето им ще бъде неблагодарно за всичко сторено !? Кой е готов да жертва живота си, ако знае, че това ще бъде повод за безброй подигравки !? "
Ами моите родители например. И не само моите, а и повечето родители от старото поколение са такива. Много добре им е ясно, че благодарност няма да има. Това не пречи да се надяват на нея обаче. Те възприемат отглеждането на дете като дълг, а не заради наградата.
”БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! ”
Това е твърде непремерено изказване от неблагодарно дете към Родител. И много деца днес се качват на главите на родителите си с аргумента ”ти си длъжен да ме обичаш, ти нямаш друг избор”.
А това, че най-реномираните колежи имат за водещ принцип удоволетворяване на захаросаните желания на възпитаниците си - толкова по-зле за тях. Ако свв.отци са казали ”дай кръв и приеми Дух”, то тук ти казват ”дай пот за да ти дадем почивка-наслаждение за тялото”. Разликата е огромна, защото ако във втория случай наградата е удовлетворяване на желанието на плътския ум, то в първия наградата е свързана с променения вече живот. Наградата е самата промяна. Второто е абсурдно, то е пазарлък, сделка, потруди се и ще ти удовлетворим плътта, което не е награда, а е празна работа, тази награда опорочава целия положен труд. Първото е ”потруди се заради Бога и Той ще ти даде истинаската награда - Духа Си”. Нали това иска от нас Бог, да Го познаваме? Как освен чрез Духа? Но за тази цел се иска промяна, която не идва въпреки нашите усилия.
Проповедта е на грешна основа. Не съм я чел докрая, иначе сигурно щях да извадя и други несъответствия.
Ами моите родители например. И не само моите, а и повечето родители от старото поколение са такива. Много добре им е ясно, че благодарност няма да има. Това не пречи да се надяват на нея обаче. Те възприемат отглеждането на дете като дълг, а не заради наградата.
”БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! ”
Това е твърде непремерено изказване от неблагодарно дете към Родител. И много деца днес се качват на главите на родителите си с аргумента ”ти си длъжен да ме обичаш, ти нямаш друг избор”.
А това, че най-реномираните колежи имат за водещ принцип удоволетворяване на захаросаните желания на възпитаниците си - толкова по-зле за тях. Ако свв.отци са казали ”дай кръв и приеми Дух”, то тук ти казват ”дай пот за да ти дадем почивка-наслаждение за тялото”. Разликата е огромна, защото ако във втория случай наградата е удовлетворяване на желанието на плътския ум, то в първия наградата е свързана с променения вече живот. Наградата е самата промяна. Второто е абсурдно, то е пазарлък, сделка, потруди се и ще ти удовлетворим плътта, което не е награда, а е празна работа, тази награда опорочава целия положен труд. Първото е ”потруди се заради Бога и Той ще ти даде истинаската награда - Духа Си”. Нали това иска от нас Бог, да Го познаваме? Как освен чрез Духа? Но за тази цел се иска промяна, която не идва въпреки нашите усилия.
Проповедта е на грешна основа. Не съм я чел докрая, иначе сигурно щях да извадя и други несъответствия.
Re: една проповед
значи на твоите родители, много добре им е било ясно, че благодарност няма да има така ли? па ти бил много гадно хлапе тогава ...
”БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! ”
има се предвид, че Бог е Любов и поради своето естество Той няма избор, задължен заради самия Себе Си...
продължавай да търсиш грешките в проповедта, ще умножиш радостта си.
"Думите които ви говоря Дух са и Живот" ....
death comes first. then resurrection life.
”БОГ НЕ МОЖЕШЕ ДА ИЗБЕРЕ ДРУГО ОСВЕН ДА НИ ОБИКНЕ С РИСК ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ !! ”
има се предвид, че Бог е Любов и поради своето естество Той няма избор, задължен заради самия Себе Си...
продължавай да търсиш грешките в проповедта, ще умножиш радостта си.
"Думите които ви говоря Дух са и Живот" ....
death comes first. then resurrection life.
Re: една проповед
Защото дори за нечестивец като мен е очевидно, че някаква_проповед просто размива Христовата правда. И не само това, но и упорито иска да ме изкара праведник. Ми не съм. А проповедта следователно не е истинска.
А щом за мен е толкова ясно представи си какво е за праведниците.
А щом за мен е толкова ясно представи си какво е за праведниците.
Re: една проповед
Никога не ще можем да проумеем Божията любов си мисля аз.
Признавам си ,че като родител съвсем не ми е все едно, дали децата ми ме слушат или не и съвсем не ги засипвам с" Благословии" ако ме ядасват и не изпълняват наставленията ми.
Ако предварително знам че един ден детето ми няма да ми е признателно за грижите които съм положила за него това би ме огорчило страшно много.
Всеки родител инвестира в децата си ,време внимание ,средства,за да може да станат достойни хора и очаква от тях адекват на загриженост.
Познавам много родители които си развалят огношенията с децата си точно поради това че не получават очакваната благодарност.
Иначе проповедта ме провокира много!
[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Признавам си ,че като родител съвсем не ми е все едно, дали децата ми ме слушат или не и съвсем не ги засипвам с" Благословии" ако ме ядасват и не изпълняват наставленията ми.
Ако предварително знам че един ден детето ми няма да ми е признателно за грижите които съм положила за него това би ме огорчило страшно много.
Всеки родител инвестира в децата си ,време внимание ,средства,за да може да станат достойни хора и очаква от тях адекват на загриженост.
Познавам много родители които си развалят огношенията с децата си точно поради това че не получават очакваната благодарност.
Иначе проповедта ме провокира много!
[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Re: една проповед
А ако си сигурна,знаеш ,че един ден детето ти няма да е признателно за грижите ти,това няма да промени любовта ти към него ,нали?
Това няма да е условие за любовта ти.
права си че никога няма да проумеем Боживта любов,само можем понякога да усетим частица от нея...
поздрави
Това няма да е условие за любовта ти.
права си че никога няма да проумеем Боживта любов,само можем понякога да усетим частица от нея...
поздрави
Re: една проповед
"Проповедта е на грешна основа. Не съм я чел докрая, иначе сигурно щях да извадя и други несъответствия."
Ех, скъпи Аск ... проповедта е на грешна основа, защото е от протестанти нали ;)
Ако същата проповед я чуеш от православни, може и изобщо да не се замислиш за основата й ... да не говорим, че няма да намериш в нея погрешната основа.
Откога стана погрешна основата - Бог възлюби света и предаде себе си за него ... откога стана погрешна тази основа?!
Ясно - от когато я проповядват протестанти
Мисля, че просто се движиш по наложената ти партийната линия ... дори несъзнателно. И дори не се замисляш за смисъла на тази проповед. И разбира се, е много естествено заключението "не съм я чел докрая, иначе щях да издавя и други несъответствия". Ама как няма да откриеш, като тя по подразбиране трябва да е погрешна. Пък нищо, че не си я дочел докрая ...
Не мислиш ли, че този подход е безмислен ...
Ех, скъпи Аск ... проповедта е на грешна основа, защото е от протестанти нали ;)
Ако същата проповед я чуеш от православни, може и изобщо да не се замислиш за основата й ... да не говорим, че няма да намериш в нея погрешната основа.
Откога стана погрешна основата - Бог възлюби света и предаде себе си за него ... откога стана погрешна тази основа?!
Ясно - от когато я проповядват протестанти
Мисля, че просто се движиш по наложената ти партийната линия ... дори несъзнателно. И дори не се замисляш за смисъла на тази проповед. И разбира се, е много естествено заключението "не съм я чел докрая, иначе щях да издавя и други несъответствия". Ама как няма да откриеш, като тя по подразбиране трябва да е погрешна. Пък нищо, че не си я дочел докрая ...
Не мислиш ли, че този подход е безмислен ...
Re: една проповед
Не деля проповедите по външен признак. Тази просто не отговаря на православните ми разбирания. Дори православен да я беше казал реакцията ми щеше да бъде по-остра.
”Откога стана погрешна основата - Бог възлюби света и предаде себе си за него ... откога стана погрешна тази основа?! ”
От никога. Но не това е основата на проповедта. Нищо, че този цитат стои най-отгоре.
Когато чета или слушам проповед аз се старая да я отнеса към себе си. Да мисля с нейните акценти, да извлека поука. Виж аз не казвам, че в тази проповед няма положителни моменти. Но те трябва да се търсят и интерпретират сред останалото. Защото така както аз ги разбирам в положителна светлина авторът изобщо не ги е вложил.
Обвиняваш ме в ”партийна линия”, но не си права. Уважавам истината дори да я изкаже протестант. И пиша каквото ми е на сърце. Огромна грешка е да се набляга по този начин на Божията любов. Ето в съседната тема за хомосексуалистите нали те точно на всеопрощаваща любов се позовават? Любов, която не ги съди. Любов, която е в аванс и е безлична. Която дори Бог не може да управлява. Сякаш Той ни е длъжник!!?
Не това е искал да акцентира авторът, знам. Но думите му водят нататък. Защо? Защото е противопоставил Божията любов на Божиите заповеди и стремежа към спазването им. Но е сбъркал с аналогията.
”Често очакваме Бог да ни даде някакъв знак, нещо да направи, с което да се убедим, че Той е с нас и да се захванем да воюваме. Истината е, че Той вече ни е дал и знака и наградата – вечен живот. В рая. Ти имаш рая, а се безпокоиш дали имаш някакви по-малки неща. Такъв е Той. Дава предварително. Сега за нас остава да вървим напред с тази истина.”
Имаме ли рая наистина? Той ни е обещан като награда за вярата ако щеш. Има мнозина, които се стремят отначало заради наградата. А по-горе авторът казва, че Бог този метод е отхвърлил. Не е вярно. Бог използва всякакви средства, които могат да дадат резултат. И чрез наказания, и чрез заплахи, и чрез поощрения, и чрез обещания. Такъв е нашият любящ Баща, който дава всичко, дори и Единородния Си Син, за наше добро.
Пък който се мисли за оправдан и спасен не е много далеч от фарисеите. Те мислели, че ще се оправдаят с едно голословно цитиране на закона, а тези мислят, че ще се оправдаят само с една гола вяра. И къде е доказателството за тяхната вяра? И какъв отговор ще дадат на Съда, ако се окаже, че само гола вяра не спасява, защото писано е, че и бесовете вярват и треперят? Знам предварително, че ще кажат, че това е невъзможно за тях обаче.
18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? (Яков 2)
Ето Авраам, за когото св.ап.Павел казва, че се е оправдал чрез вяра, как е даден в пример, че чрез делата вярата е жива. Затова и е абсолютно напразна вярата, че сме влезли в рая щом като и не искаме да слушаме за старание върху Евангелските заповеди.
”Откога стана погрешна основата - Бог възлюби света и предаде себе си за него ... откога стана погрешна тази основа?! ”
От никога. Но не това е основата на проповедта. Нищо, че този цитат стои най-отгоре.
Когато чета или слушам проповед аз се старая да я отнеса към себе си. Да мисля с нейните акценти, да извлека поука. Виж аз не казвам, че в тази проповед няма положителни моменти. Но те трябва да се търсят и интерпретират сред останалото. Защото така както аз ги разбирам в положителна светлина авторът изобщо не ги е вложил.
Обвиняваш ме в ”партийна линия”, но не си права. Уважавам истината дори да я изкаже протестант. И пиша каквото ми е на сърце. Огромна грешка е да се набляга по този начин на Божията любов. Ето в съседната тема за хомосексуалистите нали те точно на всеопрощаваща любов се позовават? Любов, която не ги съди. Любов, която е в аванс и е безлична. Която дори Бог не може да управлява. Сякаш Той ни е длъжник!!?
Не това е искал да акцентира авторът, знам. Но думите му водят нататък. Защо? Защото е противопоставил Божията любов на Божиите заповеди и стремежа към спазването им. Но е сбъркал с аналогията.
”Често очакваме Бог да ни даде някакъв знак, нещо да направи, с което да се убедим, че Той е с нас и да се захванем да воюваме. Истината е, че Той вече ни е дал и знака и наградата – вечен живот. В рая. Ти имаш рая, а се безпокоиш дали имаш някакви по-малки неща. Такъв е Той. Дава предварително. Сега за нас остава да вървим напред с тази истина.”
Имаме ли рая наистина? Той ни е обещан като награда за вярата ако щеш. Има мнозина, които се стремят отначало заради наградата. А по-горе авторът казва, че Бог този метод е отхвърлил. Не е вярно. Бог използва всякакви средства, които могат да дадат резултат. И чрез наказания, и чрез заплахи, и чрез поощрения, и чрез обещания. Такъв е нашият любящ Баща, който дава всичко, дори и Единородния Си Син, за наше добро.
Пък който се мисли за оправдан и спасен не е много далеч от фарисеите. Те мислели, че ще се оправдаят с едно голословно цитиране на закона, а тези мислят, че ще се оправдаят само с една гола вяра. И къде е доказателството за тяхната вяра? И какъв отговор ще дадат на Съда, ако се окаже, че само гола вяра не спасява, защото писано е, че и бесовете вярват и треперят? Знам предварително, че ще кажат, че това е невъзможно за тях обаче.
18. Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20. Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21. Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака? (Яков 2)
Ето Авраам, за когото св.ап.Павел казва, че се е оправдал чрез вяра, как е даден в пример, че чрез делата вярата е жива. Затова и е абсолютно напразна вярата, че сме влезли в рая щом като и не искаме да слушаме за старание върху Евангелските заповеди.
Re: една проповед
Да, знам че е добре. Така е.
Това призив да се постарая в светлината на Евангелието ли беше? Учудваш ме, това не е присъщо на досегашния ти подод.
А защо нечестивец вижда ясно в ”духовните” неща? Ми щото са толкова духовни. Там най-отдолу пише, че рая ми е в кърпа вързан, защото и аз имам вяра. Този текст противоречи на това, че съм нечестивец. Нещо му куца яко.
Това призив да се постарая в светлината на Евангелието ли беше? Учудваш ме, това не е присъщо на досегашния ти подод.
А защо нечестивец вижда ясно в ”духовните” неща? Ми щото са толкова духовни. Там най-отдолу пише, че рая ми е в кърпа вързан, защото и аз имам вяра. Този текст противоречи на това, че съм нечестивец. Нещо му куца яко.
Re: една проповед
Все пак в една едничка проповед е трудно да се обхванат всички аспекти на християнството и на спасението.
Знаеш, че това са двете страни на една и съща монета - Бог баща, Бог съдия; Бог обичащ, но Бог справедлив. Не могат да бъдат отделени.
Дали имаме рая? дали имаме вечен живот? Аз вярвам, че го имаме, ако устоим във вярата си. Ако не устоим, нищо няма да имаме.
Така че и спасението има различни аспекти. Бог не ни ли спаси и уми от греха? Или Христовата жертва не е достатъчна. В същото време, знаем, че ако не се освещаваме няма да видим Бога - т.е. няма да бъдем спасени в края на краищата...
Знаеш, че това са двете страни на една и съща монета - Бог баща, Бог съдия; Бог обичащ, но Бог справедлив. Не могат да бъдат отделени.
Дали имаме рая? дали имаме вечен живот? Аз вярвам, че го имаме, ако устоим във вярата си. Ако не устоим, нищо няма да имаме.
Така че и спасението има различни аспекти. Бог не ни ли спаси и уми от греха? Или Христовата жертва не е достатъчна. В същото време, знаем, че ако не се освещаваме няма да видим Бога - т.е. няма да бъдем спасени в края на краищата...
Re: една проповед
Ask не знам дали знаеш, но започнах да те уважавам като човек, нищо, че понякога си твърдоглав ама то всички сме такива нали се сещаш
Всъщност има нещо, което струва ми се ви заблуждава отнсно протестантството (имам предвид православните вярващи)...аз в друг постинг го казах същото и сега не искам пак да се повтарям, можеш да го намериш из моите постинги ако ти се търси
Значи вярата без дела е абсолютно безплодна (както казва Яков в своето послание) . Аз не вярвам, че хоп като повярвам съм спасен и както Рейвън каза в някоя тема: Тралала тралала хопала шапка на тояга . Първо е вярата обаче, а не делата, т.е. вярата е тази, която ми отваря вратите на вечния живот, а след това изработвам спасението си чрез делата и делата са доказателството за вярата, която имам. Когато сърцето ми е променено (чрез вярата), то провокира делата. Обаче ако имам делата, а вярата ми хич я няма (както беше случая с Иисус и богаташа, с който Той разговаря) това никак не ме ползва. И обратно ако имам вяра, а дела нямам....за какъв рай говорим, защото Писанието казва, че и демоните вярват, че има Бог и треперят, но никой не е бил свидетел демон да върши Божиите дела (това го интерпретирам).
Мисълта ми е да не се хващаш за думите. Не е разпространено учение в протестантските църкви да се убеждават хората, че всичките са спасени, но в проповедите обикновено, когато се говори за оправданите чрез вяра, се говори за хората, чиито дела също говорят за вярата им. В нашата църква доста често проповедите са изобличителни и наблягат на нашето Християнско устояване във вярата, под което разбира се се има предвид не просто да продължим да вярваме в Бог (защото, който е опитал от Него, видял е чудесата му и е разбрал поне частица от това, кой е Той, не може просто така да каже няма Бог), а да продължаваме да подкрепяме вярата си с дела....мисля и вярвам, че огромна част от протестантските църкви имат точно това разбиране за нещата.
Относно до би- и гейовете: ако някой твърди, че има правото да прави каквото си иска, това си е негова работа, но не означава, че ако посещава протестантска църква, то тя го е научила да расъждава така. Вярвам, че ме разбираш.
Всъщност има нещо, което струва ми се ви заблуждава отнсно протестантството (имам предвид православните вярващи)...аз в друг постинг го казах същото и сега не искам пак да се повтарям, можеш да го намериш из моите постинги ако ти се търси
Значи вярата без дела е абсолютно безплодна (както казва Яков в своето послание) . Аз не вярвам, че хоп като повярвам съм спасен и както Рейвън каза в някоя тема: Тралала тралала хопала шапка на тояга
. Първо е вярата обаче, а не делата, т.е. вярата е тази, която ми отваря вратите на вечния живот, а след това изработвам спасението си чрез делата и делата са доказателството за вярата, която имам. Когато сърцето ми е променено (чрез вярата), то провокира делата. Обаче ако имам делата, а вярата ми хич я няма (както беше случая с Иисус и богаташа, с който Той разговаря) това никак не ме ползва. И обратно ако имам вяра, а дела нямам....за какъв рай говорим, защото Писанието казва, че и демоните вярват, че има Бог и треперят, но никой не е бил свидетел демон да върши Божиите дела (това го интерпретирам).
Мисълта ми е да не се хващаш за думите. Не е разпространено учение в протестантските църкви да се убеждават хората, че всичките са спасени, но в проповедите обикновено, когато се говори за оправданите чрез вяра, се говори за хората, чиито дела също говорят за вярата им. В нашата църква доста често проповедите са изобличителни и наблягат на нашето Християнско устояване във вярата, под което разбира се се има предвид не просто да продължим да вярваме в Бог (защото, който е опитал от Него, видял е чудесата му и е разбрал поне частица от това, кой е Той, не може просто така да каже няма Бог), а да продължаваме да подкрепяме вярата си с дела....мисля и вярвам, че огромна част от протестантските църкви имат точно това разбиране за нещата.
Относно до би- и гейовете: ако някой твърди, че има правото да прави каквото си иска, това си е негова работа, но не означава, че ако посещава протестантска църква, то тя го е научила да расъждава така. Вярвам, че ме разбираш.
Re: една проповед
И не се наричай нечестивец, защото Бог не умря на кръста за теб, за да се наричаш така. Другото, което си мислите погрешно за протестантството е праведността . Нали разбираш, че ти никога няма да станеш безгрешен? Тогава как мислиш ще стигнеш до рая? Как? Бог не те намира за праведен заради делата ти, за да не може никой да се оправдава с делата си в Съдния ден. Бог те счита за праведен поради жертвата на Христос, за това и въпреки грешната си същност (т.е. склонноста към грях) Той те оправдава само чрез вярата ти, на която доказателствотот са делата. Или:
1. Ти повярваш - Бог те оправдава
2. Ти започваш да се стараеш да живееш благочестив живот - т.е. да изработваш спасението си всеки ден
3. Бог те счита за праведен (въпреки, че ти ще продължаваш да вършиш грехове в живота си, но важно е, че продължаваш да се бориш с тях и се стараеш да не ги повтаряш и ги изповядваш пред Бог овреме
).
Вариант 2
1. Ти повярваш - Бог те оправдава
2. Ти не можеш да живееш правилно и според стандартите на Бог и не се и стараеш - не можеш да изработваш спасението си
3. Можеш да загубиш оправданието си. (казвам можеш, защото ако се покаеш Бог ще те възстанови, но може и да нямаш време за това)
Т.е. Оправдаването не е за цял живот и веднъж за винаги, но го определя първо вярата, а после делата. Защото иначе дали би бил спасен един човек, който на смъртното си ложе искрено изповядва греха си, а през живота си е бил зъл?
1. Ти повярваш - Бог те оправдава
2. Ти започваш да се стараеш да живееш благочестив живот - т.е. да изработваш спасението си всеки ден
3. Бог те счита за праведен (въпреки, че ти ще продължаваш да вършиш грехове в живота си, но важно е, че продължаваш да се бориш с тях и се стараеш да не ги повтаряш и ги изповядваш пред Бог овреме
).
Вариант 2
1. Ти повярваш - Бог те оправдава
2. Ти не можеш да живееш правилно и според стандартите на Бог и не се и стараеш - не можеш да изработваш спасението си
3. Можеш да загубиш оправданието си. (казвам можеш, защото ако се покаеш Бог ще те възстанови, но може и да нямаш време за това)
Т.е. Оправдаването не е за цял живот и веднъж за винаги, но го определя първо вярата, а после делата. Защото иначе дали би бил спасен един човек, който на смъртното си ложе искрено изповядва греха си, а през живота си е бил зъл?