За нашите майки

Пипна ме грипа. Толкова зле не се бях разболявала от години. Исках само да лежа, а и опитите ми да се наддигна от леглото свършваха с ново полягване. С усилие направих закуската, а за обяд имах сили само да помоля голямата да извади кремвиршите от хладилника и да ги сложи на печката да се стоплят. Колко и как са яли ми е като сън. Бащата – естествено изкарва пари за семейството. Е, не че и аз не изкарвам...абе това е друга тема.
Децата – милите се опитаха да ми влязат в положението, но от двулитрово шише трудно се налива сок, та “мамо, налей ми...”, после “пусни ни друг филм..”, а и накрая им избиха балансите (т.е. свърши послушанието) и взеха да се драчат, скараха се за кубче цветли листчета и аз (в ролята на арбитър) трябваше да разпределям “едно на теб, едно на теб...”. А ми е лошооооо...
И не издържах. Обадих се на майка ми “ела ги вземи”. Тя, естествено, без претенции ги отведе. Разшета е, направи ми чай, смени запотените чаршафи и дори не пусна известната тирада “на какво ти прилича къщата, аз едно време две деца гледах и всичко си беше на мястото...”
Лежах 24 часа в някакъв безпаметен сън, ставах само да пия лекарства и вода, даже май и до тоалета не съм ходила. Но се събудих - отпаднала, но определено по-добре и докато те се прибираха, успях да въведа що-годе ред.
Ето ги пристигат трите. Майка ми в ролята на генерал – командва “рооота, стой”, “ходом марш”, пеят “ние сме войници, ще вървим напред..”, двете мойте се заливат от смях, объркват крачките, генерала ги връща обратно и пак луд кикот....абе купон! Признавам си, че маалко поизревнувах дето си прекарват така добре с баба им. А бабата – дори и манджа донесла, щото “тез’ деца само от кремвирши няма да порастнат”.
Докато се съблечем – майка ми си тръгна. Гледах я през прозореца – попрегърната, завита в шала, стиснала чантата си и се бори с ужасния вятър. Няма я онази изправена стойка, с която дойдоха. И се усетих – навярно и на нея й е тежко да се занимава с двете немирници, да им организира забавления и да им търпи къпризите. Сигурно и тя има нужда от почивка, от простото изтягане пред телевизора и някой друг да й наготви. Та и тя вече е изтърпявала ексцесиите, на които я подлагахме със сестра ми и въпреки това продължава да зарязва всичко за да ми помогне. Изтичах на терасата – исках да извикам “Майко, обичам те!”, но докато отворя прозореца тя беше заминала далеч.
“Нищо – казах си – след малко ще й се обадя”. И забравих.
Но тази вечер непременно ще го направя. Ще й кажа ей така без повод, че я обичам.
Хайде, кажете го и вие на вашите майки. Та те също са минали по нашия път и съвсем не им е било леко.

Защо ли нещо ми заседна на гърлото?

Smile Като четох написаното от теб честно си признавам ревнах с глас.Написала си го много добре преди 2минутки звъннах на моето мамче и и казах че я обичам.Тя също страшно много ми помага и винаги е на линия имам ли нужда.Без значение ккаво прави в момента без значение дали може повикам ли я винаги е на линия.

Преди една година аз и Боби постъпихме в болница за операция.За протокола само да кажа че никога не съм лежала по какъвто и да е повод в болница и сега изведнъж трябваше да ида аз и детето кошмар сърцето ми беше свито на буца.Милата ми майчица беше до последният ден у дома помагаше ми както винаги да стегна багажа на мен и детето.Както и да е събрахме всичко разделихме се тя се прибра у дома а мъж ми с колата ни откара в болницата.Няколко пъти помолих доктора да позволи татито да остане при нас трудно ми беше и то много при положение че тогава Боби още не можеше да върви и се налагаше неперкъснато да го разнасям на ръце но отказаха думите бяха "баби може но татковци не"имаше едно мамче със нас което беше взело майка си със нея на помощ да помага.Помислих си ако се обадя на майка ми дали ще се съгласи да пропътува 300км.за да дойде и да ми помогне а и знаех че е на работа.Преди да се обадя по телефона изпратих мъж ми направо да я вземе без тя да знае след като той тръгна тогава звъннах не мислех че ще дойде въпреки че никога не ми е отказвала помощ.Каза ми да и звънна 10мин-по късно да говори със шефа си дали ще я освободи обърна ми се сърцето казах си край няма да я пусне.Но тя дойде шефът и излезе разбран човек и с две думи я освободи човека.Когато мъж ми я докара от вратата и се хвърлих на връта.Попитах я мамо как те пуснаха от работа? А тя ми отговори"Пуснаха ме мамо но даже и да не го бяха направили щях да тръгна като напусна работа.Сега когато имаш нужда от помош ако не ти помогна кога бе мамо да го направя когато детето порасне и вече няма нужда от толкова грижи тогава ли?" Боже в него момент разбрах за стотен път че имам най-прекрасната майка на света.Сега често когато ми се наложи да и оставя Боби при нея го правя и съм повече от сигурна че никога няма да каже"Не мога сега".Оценявам помоща и и се научих на едно когато един ден синът ми порасне живот и здраве и създаде семейство винаги когато имат нужда от помоща ми ще съм насреща а няма да карам на принципа "Който си има деца да си ги гледа"Защото доста майки казват често тези думи.
Охх сори че стана толкова дълго ама се отплеснах.

Милите ни майчици.
Ужасно, ужасно, ужасно много обичам моята.

мило момиче,така хубаво ми стана-просто ми напомни за моята мама,която не съм забравила ништо,че отскоро я няма.Искам да ви кажа:казвайте по-често обичам те на добрите ви майчици,защото аз май съм пропуснала много такива възможности а сега няма на кой.Извинявайте ако съм ви натъжила,в никъкав случай не искам да прозвучи така,просто съвет

в която се казваше, че майката не е човек на когото да се облегнеш, тя просто прави облягането ненужно.
И какво ни пречи ей така - както нашите мъничета обвиват ръчички около нас и фъфлят "'бичам мама" - да направим и ние така? Някакси се срамуваме да признаем чувствата към майките си, но това не ни пречи да се дърляме често-често с тях.

абсолютно!
никога не съм и казвала е я обичам и не мога да го каза на глас. Надявам се да си го знае...т.е. да и го показвам.

снимки

Много съжалявам мила за загубата ти.Бъди сигурна че твоята майчица е знаела че я обичаш.

Права си.Животът ни е поднесъл и покрай семейството си децата мъжът често забравяме нашите майки.

сигурна съм и аз,но като стане така си мислиш,че не е било достатъчно

и преди все се чудех как успяваш да напипаш такива тънки нишки и как успяваш в две думи да облечеш толкова чувства - ЗАВИЖДАМ ТИ

Засрамих се от постинга ти! Толкова отдавна не съм й го казвала Отивам да паля колата ... Ще я изненадам

Когато прочетох темата си мислех да напиша същото, което и ти, защото аз също загубих скоро моята майчица и ужасно много ми липсва и аз не успях да и кажа толкова много неща, които исках. Затова момичета при всяка възможност повтаряйте на майките си колко много ги обичате дори и да ви ядосват понякога и им благодарете за всичко, което са направили и правят за вас. Дано и аз да не съм ви натъжила, но за съжаление човек разбира какво е имал, чак когато го загуби. Бъдете обичани и обичайте много!!!

Смайли, казвам и го на моята майка...всеки ден и го казвам по телефона, но какво е казването пред това да я прегърна, да усетя мириса на косата и, да я виждам и да знам че е на съседната улица.
2 години 1 месец и 2 дни от последния път в който бяхме заедно. Заричам се че никога няма да допусна толкова дълъг период от време да застава между нас...НИКОГА!

Не забравяй да и го кажеш
Токова е кратък живота и пълен с бнезапности .............
Сега аз дори и да викам с глас и да крещя - няма да ме чуе - там вече никой не чува .........................
Отивам да си порева
за кой ли пъ и после ще ви разкажа

Майка ми, освен Ивето, е най-любимият ми човек на света! Винаги съм го знаела, винаги съм го казвала. Щастлива съм, защото във всеки миг й го показвам и знам, че тя се чувства обичана от мен.
Знаете ли, навремето, много преди да се оженя или да мисля за деца, тя ме благослови със следните думи: "Благославям те да имаш дъщеря и тя да те обича и уважава така, както ти обичаш и уважаваш мен!". Дано се сбъдне майчината благословия! Засега поне наполовина се е осъществила, пък да видим...

Държа ме един час на телефона, защото не била чиста тая работа да й се обаждам току-така и да й казвам, че я обичам. Накрая се принудих да я завлека в една зала и да й покажа к'во съм написала, че пък като се разплака...
Въобще голямо реване падна около тая моя тема. А аз исках само да наблегна на факта, че толкова рядко й го казва, а толкова много я обичам.

Прекрасно е това което разказваш.Мамите ни наистина заслужават!

Разплака ме - даже нямам какво да добавя така добре си го написала.......

А мен ме бодна в очите......