Червена роза

Роза от червено кадифе
поднесе ми едно дете
и чувства закърнели от кога ли
плахо се раздвижиха - едва ли...

И срам, и свян, и логика чак
ме карат да гледам като глупак,
невярващ, че нещо естествено така
може да стане с мене сега.

Какво ли да кажа, напиша, изпея -
всичко навярно отдавна умея,
но ето, че силата на нещо красиво
повдигна духа ми, взор украсило.

Не искам да мисля, не искам да знам
кое е нормално, кой е презрян -
в света на емоции, нежни взаимности
има цветя, аромати, преливности.

Дали ще разбереш, ако повторя в рефрен,
че останах учуден, сърдечно поразен:
поднесе ми едно дете
роза от червено кадифе!...

обичам пурпурно червено

благодаря ти, че наглеждаш сектора!
поласкан съм, че постваш тук

Роза на искреността
в алено червена багра,
цветето на обичта
припомня ни, че сме деца.

Роза, Лилия и Лотос -
все цветя на Любовта,
Небето и Земята, и Морето,
обвити във пламъка на Мъдростта...

В мъглица утринна обвита,
тръстика стройна се поклаща,
от погледа на пътника е скрита,
смирение с мълчание заплаща.

всичките цветя са рожби все на любовта,
а с ароматите си дивни и цветове любвеобилни
ни затрупват без умора , обичайте се хора...

Ти пък защо почервеня? Отражение от розата ли? Взимай и давай Любов.

мнооого благодаря -
да се чуди човек как ги правите тия работи със снимките...
но невероятно!
чак неприлично красиво
и предизвикателно!
искренни благодарности за съпричастността!
Честит празник и на теб, мила Чери!

нямам цвете да ти подаря -
затова е този стих чудесен,
като в романтична песен,
свойта нежност ти даря!..

много благодаря, приятелю!

влюбени души...
погледи мечтаят в
една посока.

Днес е чудо някой да ти подари
дори червена роза от сърце,
днес са чудо всичките добри
и сякаш са с белязано лице.

Днес по чудо в мътните води
оцелява не едно дете,
и розата си пак ще подари
дори да драска тя и да боде.