Горкият Андре...

като гледам от какви състезатели започна да губи,
и то с какви резултати най-вече, щото все пак мелцер
не е кой да е - ама 3/6 1/6 си е направо катастрофално за
агаси. бил се оплакал, че топките били много меки......
абе май вече е старичък
иначе родик едвам е бил томас енквист, но все
пак продължава напред. това е в сан хосе, ако не
се лъжа

Трябваше да се откаже, докато бе на върха, ама не... :((

Мелцер и миналата година го победи, в два сета, мисля, че в Торонто... А Андре все повече ще започва да не издържа на подобен натиск от по-младите, само с пласиране и някои хитринки не става....

And if you need an explanation,
Then everything must GO.

Мен пък ме радва и на 34.Винаги е удоволствие да гледаш Агаси.На всеки се случва да загуби.Та дори Федерер падна от Хробати и Бедрих (ако не се лъжа на олимпиадата) в годината,в която взе 3 Grand Slam така,че нормално е да загуби.Вярно е - той доиграва кариерата си ,но Андре играе винаги зрелищно,стилът му на игра прави срещите красиви и аз се радвам,че все още можем да го гледаме.Агаси бил зле - тогава какво да кажем за предубеденият за негов наследник от испанец

честно казано не знам как преценяват кога им е
времето да се откажат, обаче май не са много тези,
които го нацелват като хората ..... за сампрас всичко се
стече идеално, доста време не беше имал успех, всеки
го беше отписал, спечели ю ес-а и се отказа. обаче при агаси
не беше съвсем така - беше на върха началото на 2003 и му
се предричаха още поне един-два големи успеха, а вярвам и той
е мислел, че ще спечели още поне една титла от големия шлем,
а после изведнъж се появиха и федерер и родик, и фереро и започнаха
да печелят големите турнири. така че за агаси някакси не вървеше
точно тогава да се откаже. а оттогава насам - съвсем логично
възрастта си казва думата, не че се предава, но някакси няма свежест
и острота в играта му. общо взето големият му шанс беше
миналата година срещу роже на полуфинала на ю ес-а - тогава ако
беше спечелил, 100 % съм сигурна, че щеше да се откаже.
сега явно продължава да чака шанс за лебедова песен, но не
знам дали ще му се отдаде друг....

Така е, но и Пийт по този начин цяла година го нямаше никакъв и накрая с уайлд карт на ЮЕс Оупъна възкръсваше като феникс, при това с крачка и половина по-бавен към мрежата (смъртоносно за стила му), докато Андре реално няма по-нисък потенциал, а класата и мотивацията явно още ги има... Затова пък го няма постоянството, доста работи за всеки мач и все някъде по пътя се спъва.

And if you need an explanation,
Then everything must GO.

ами и аз мисля, че възрастта си казва думата - с-у разни младоци дето излизат и на един дъх изиграват мача, вече не успява да се справя много често....само огромния му опит и хитрина все още му помагат да печели мачове като този с ЙоЙо на АО...

топките му виновни - меки били!
не са само топките му меки!
Като е одъртял да пусне Граф на мен

Аз пък си мисля, че Агаси е играчът, който връща емоцията в тениса. Каквито и млади да идват, каквито и резултати да правят, той се отличава с емоционалност. Факт :)))
Всички спортове са толкова комерсиални и толкова неинтересни, тенисът остана една от игрите, която изисква мисъл и понякога хитрост. Емоцията е допълнителната екстра, която я прави толкова интересна. Агаси е легенда! Не само, защото съм влюбена в него от хиляди години, но и защото дава на тениса лице :)))
Коя негова фенка не се разплаква на всеки мач, когато раздава въздушни целувки и прави поклони :)))))
А оттеглянето от големия спорт винаги и за всеки е тежко и трудно се улучва мига, когато да го направиш :))) Така че и той няма да улучи подходящия момент, но пък какво от това
Винаги ще го помним и ще си го обичаме, особено аз

Джоанна - мойта мамма

Mного хубав пост.Агаси си остава най-атрактивно играещият тенесист и на 34 (поне за мен)

оо Малвинке, стана въпрос за Андре и се появи...
И мен много ме кефи, а и е любимец на баба ми. :))

>>родик едвам е бил томас енквист

Що му трябваше да бие изобщо се пита в задачката Все пак май вече трябва да приемма за добра новина че Енквист изобщо е затруднил някого

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Нали знаеш.. на крива ракета...

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

И възрастните изпитваме чувства :)))))

Джоанна - мойта мамма

Радвам се, че мислиш като мен. Повечето ми се подиграват, че залагам на бита карта

Джоанна - мойта мамма

Ааааа, не така :))

И тук ще се намеся по шведската връзка, макар на Дяволето да не му е любим Енквист ;)) Значи поне Томас остана максимално в елита за възрастта си, нещо, което не успяха нито Магнус Норман (велик талант, игра финал на РГ и 1/2ф на АО), нито Магнус Густафсон, нито примерно моят любим Йонас Бьоркман, който вече играе само на двойки и за кеф. Докато Енквист направи няколко страхотни мача, на ЮЕс-а победи Сафин и се държи, при това винаги играе красиво. Макар че като се сетя за онази загуба от сибирската мечка в Австралия....:((

And if you need an explanation,
Then everything must GO.

е то когато някой ти е любимият играч, колкото и да го бият,
ти все си си за него

:) Ей, я пак ми прочети съобщението :)

Аз да съм казала нещо против Енквист? Че аз съм му фен .. още откакто прохождаше в тениса:) Само че напоследък по-често губи и то тъпо... та затова това за добрата новина

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...

Не, аз репликирах на песимистичното чувство за моментната форма, не е по датско-шведската линия :)))))) Друг е въпросът, че е факт как бавно излиза от елита, но все пак напомня на себе си регулярно, той, който си го може....;))

And if you need an explanation,
Then everything must GO.

Ми няма песимизъм, ами реализъм....
Твърде отдавна го следя... не е това, което беше.. на моменти съвсем го няма;) Но проблясъците му си ги бива

Абе и да започне само да пада, пак съм му фен,ама....

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...