SUPER SIZE MOVIE

"Super Size" е името на филмовата лента, която взриви АМерика и бе номинирана за Оскар. Заслуга за това имат българите Стела Георгиева (монтажист) и съпругът й Георги Георгиев (аниматор).
Филмът е скандално разследване за ролята на "Макдоналдс" в затлъстяването на американците. Режисьорът Морган Спърлок в продължение на месец три пъти на ден яде във въпросната верига за бързо хранене изключително популярните порции "Super size", вследствие на което физическата му активност е намалена до минимум, наддава с 12 кг, холестеролът му скача, явяват се болки в черния дроб, главоболие, изчезва сексуалното желание.
Филмът разбунтува духовете в Америка, защото пълнотата там достига епидемични размери през последните години.
Освен това във филма се дискутират премълчавани проблеми към храната в училищата, борбата на лобистите на хранителната индустрия, съвремените методи на манипулиране.
След като филмът става сензация на фестиала Сънданс през 2004 г. от Макдоналдс обявяват, че премахват от менюто си "Super size" и лансират т.нар. "храна за възрастни", която включва вода и салата.
Мисля че това е много важна стъпка към разобличаване на манипулативната сила на всички подобни вериги за бързо хранене и се надявам филмът да даде тласък за една революция в цялата хранителна индустрия.
Очаквм мненията ви относно филма и въобще какво мислите за "пробутването" ни на различни храни, лишени от всякакъв вкус и богатство, за обработването на нашето съзнание като цяло !

Филмът се казва "Super Size Me", а не "Super Size".

След като го изгледах, безкрайно много ОГЛАДНЯХ. Не мога да се трогна от идеята, че американците умират задушени от собствената си мас поради неправилно хранене. Всеки нормален средно образован човек знае, че фаст фууда е вреден, а ако продължава да се храни там редовно, вината си е изцяло негова.

Иначе интересна идея и интересни статистики. Трябва да си призная, че бях шокирана от размерите на някои американци - такива хора в България не съм виждала.

<везде хорошо где меня нет>

Не си спомням кой-знай каква аниматорска работа във филма, ама може просто да не съм обърнал внимание. Иначе лентата е документално-реалити тиви, с манипулативен уклон, който ме подразни доста. Не мога да си представя да гледам този филм на кино, просто не му отива - не знам за голям или за малък екран е правен, предполагам второто. Иначе, по темата - не ми беше твърде вълнуващо, ако някой е достатъчно малоумен, че да се храни в Макдоналдс, той бездруго заслужава да пукне, това си е някакъв вид естествен подбор Доста от хората, които бяха снимани, бяха кошмарни уродства, и много ме впечатлиха моторизираните колички за пазаруване - ако някой го мързи да ходи Пеш из супермаркета Не ми се иска да си представям как ще изглежда средният американец след 50 години, ако тенденцията се запази - имаше цели класове от прасенца във филма, страхотия. Там най-големият проблем според мен е че не учат децата/хората как да се подържат и как да не стават свине от тъпота и лакомия, а ги учат да не им пука че са тлъсти.
Не е филм, който бих препоръчал на когото и да е, освен на хронично затлъстял редовен мак-потребител или на американомразец, който ще има на какво да се кефи. Останалите излезте на разходка в парка

______

Филмът много ми хареса. Не ме учудва, че много хора не могат да го оценят, защото не разбират дълбочината на този проблем в Америка. Лесно е да се каже яж малко и спортувай, но е доста трудно да се постигне в среда където евтината храна е много вредна и няма тротоари.
Харесва ми начина, по който е построен филма и как освен основната линия са включени репортажи от столове в училищата и т.н.
Аз след като гледах филма ходих да тичам...
Съгласна съм, че не е филм за гледане на кино в петък вечер с гаджето, но все пак е интересно да се види.

Sometimes not getting what you want is a wonderful stroke of luck.

Лесно е да се каже яж малко и спортувай, но е доста трудно да се постигне в среда където евтината храна е много вредна и няма тротоари.

Напротив, средата им е идеална. Освен ако не живееш в някой мегаполис, има много места за тичане (паркове и улици), а и фитнесзалите им не са по-малко или по-лоши от нашите.
И всичката им храна е евтина - разликата в цените на здравословната и junk food-a е незначителна за техните стандарти. И тротоари си имат при това не само за пешеходци, ами и за велосипедисти. Това не са им извинения! Просто системата е такава - всичко е уредено да ти дойде наготово и те от малки се учат на мързел за много неща.
А това за моторизираните колички за пазаруване е просто престъпление! ОСвен ако не са за инвалиди.

Curiosity killed the cat...

Говоря точно за мегаполис, където почти не се ходи пеша. Разликата между цените здравословна и нездравословна храна е огромна - бъргър за 1-2 долара и евтин сандвич за около 3-4 (ако сандвича се брои за здравословен). Стандартът е относително нещо като говорим за Америка. Някои хора не могат да си позволят по-скъпите health stores. Фитнес залите са много хубави, но аз беден американец във фитнеса не съм видяла, нито да тича по улицата. А, видя ли какво ги хранят в училищата.
Съгласна съм, че ако се положат съзнателни усилия това не е причина и мързелът допринася много. Но тези усилия наистина са си доста.
Както и да е, не ми се спори по въпроса за американския начин на живот. Просто исках да споделя, че филмът ми хареса.

Sometimes not getting what you want is a wonderful stroke of luck.

Скоро прочетох някъде, че точно поради тази причина са глобени 10 млн.$..

Аз пък бях останала с впечатление, че хората в мегаполисите се поддържат много повече, изглеждат доста по-добре и са значително по-слаби. Което пак ни връща на тези в провинцията, които хем имат по-добри условия, хем са с повече проблеми с теглото.
Но както и да е, тези хора са достатъчно нещастни и без ние да обсъждаме как сами са си виновни - те или обществото им.

Curiosity killed the cat...

Ако питате мен на американеца не му е виновен Mcdonald's, че е в такова състояние. Не знам дали забелязахте, но главния герой във филма освен че ядеше по 3 менюта на ден, беше ограничил и стъпките си, т.е. изразходваната енергия. Смятайте че ако си ходеше редовно на фитнес, изобщо ако спортуваше нещо през този месец нямаше да се докара дотам, филма е доста манипулативен (естествено има и много истина в него). Точно там е работата, че както казаха средният американец не се движи много, така че каквото и да яде пак ще си докара здравословни проблеми. Един пример: приятел скоро се върна от Щатите и ми разказа как американците си разхождат домашните любимци: паркират до парка, пускат кучето навън да си свърши работата, през това време се отваря вестник, сяда се в колата и се яде сандвич. И тва за липсата на тротоари също го има.