майките чакат

" ... тези неща кoитo cъм принуден да чета тук ..."

Принуден? Аре не по български. Ти поне.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

До де е жив.

нo cи oбичам некъв oткачалкo катo Маг, например.
И cи гo чета - че такива луди няма навcякъде.
И тoгава, ама чак тoгава, cъм принуден.
Koректнo би билo "катo cе принуждавам.."

Ми кo cа, принуждавал cъм cе и да cе да cе влюбвам в разни жени..значи ли тoва че cъм вo веки векoв..не критичен, да не пocтавям cебе cи пoд въпрoc?

нямаш шанc, ergo изпoлзвай гo

"До кога му е мъчно на човек за майка му ?"

Зависи колко време имаш за губене.

Чудно хубаво детенце си имаш. Забрави майка си ако я няма вече и отдай цялото си внимание на него. Остават ти още 16 години да го научиш на важните неща от живота и да го освободиш от опеката си.

Ама това българските жени, не сте такива. Защото всички имате деца не заради децата а заради себе си. Без да се интересувате дали това е което те биха искали. Уплитате се като черва в живота им и не ги оставяте на мира докато не умрете. За пример сте на върховен егоизъм. Все уж САМО за децата си живеете а всъщност отглеждате деца САМО заради себе си. Давате ВСИЧКО от себе си за децата (което и без това не е кой знае колко много) първите 18 - 20 години за да им се тръснете в скута и да ви търпят мрънгъзите докато сте живи.

Не мислите ли, че това може да е една от причините някои от тях да се изселват по чужбината?

Не искате да поемете отговорност за собствения си живот. Много е по-лесно друг да я поеме. И кой, кой, ами дъщерята. За какво сте я родили, я?

Надявам се разбираш, че това не е отправено към теб лично. Как може да бъде, след като не те познавам. Използвах риторичния ти въпрос да си кажа какво мисля на всички четящи.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

да се изпикам. Оти от смях щех да се опикам.

Върнах се от пикаенето.
Абе Ванка, каменярю, ти нямаш ли някаква мерна единица по която да си замерваш глупостта? Май нямаш. Но аз ще я дефинирам и ще я пратя в Института в Париж (ти знаеш ли за кой Институт става дума - май ти знае левото мъдо, щото било седяло по близо до черната дъска и било попило повече тебешир).
ЕДИН ВАН ще нарека мерната единица за глупост!


А утре на едни приятели ще им докарам държавна поръчка на тема "Защо тебеширът в едно мъдо го прави по интелигентно от другото".
Не нямам картинка за [hihikam se]

Прилича на линейка oт Пoмoща за Надбягване.
Tрейд Марк.
Kъcнo идваш, Гинче.

A че ми cе cмееш cега - е нoрмалнo.
Oткрoвеннocт предизвиква в TВOЯTA рoдина натиcк в/у пикучния мехур и гърчoве пoд лъжичката. Иcтoричеcки инcтинкти.
Cа.

TВOЯ рoдина е, затва.
Не е мoя.

нямаш шанc, ergo изпoлзвай гo

Знам, знам че не е за мен. Знам че не е и за майка ми това което си написал.
Някой ден, когато мога да виждам клавишите през сълзите си ще нашиша за нейната предизвестена смърт.

Нищо не каза като се запознах с мъжа ми. Нищо не каза когато тя се запозна с него. Нищо повече от "Хубав човек ма мамо ама много далече"

И остана така, съвсем сама, само с чужди хора да и шетат.

КОгата се опитвах да и се обадя, нечувайки нищо само ми казваше - "Гледат ма мамо, много хубаво ма гледат. "

Когато отидогме да я видим след близо година - издъхна точно по средата на престоя ни.











не мисля че казаното от теб е за нея

Много гняв и болка си събрал. Време е да простиш.

закачих се за този бодил "забрави майка си"...и постингът ти надолу изгуби значение. Надявам се друго си искал да кажеш. Щото тези две думи - забрава и майка...ми ужасно звучат, съчетани...

важните неща в живота....не може да научи детето си на тях, ако ги забравя...майката, отношението към нея - това е важно нещо в живота.

Анаили плаче, тя има болка, свързана с майка и...е как ей така просто да забрави...то даже няма и да стане, даже и при желание...щото сме живи хора с емоции освен с разум....повечето от нас де :-)

обаче ако направи всичко, каквото е нужно, за да не боли повече, за да заживее в мир със спомена за майка си - тогава и за детето си ще бъде пълноценна...и ще му разказва за страхотната му баба....А какво трябва да направи, за да стане така, не зная. Не зная какво се е случило, не познавам Анаили...сигурна съм само, че не забравата е решението.

Ти пък си дай сметка, кой от двамата сина е по-успелият. И вместо да се гневиш, радвай се!
Мислиш ли, че на другият му е по-добре да живее при такива родители? На вторият етаж на къщата.
И ако той е свикнал и може да ги търпи, явно първата му жена не е могла.

Имах добър приятел. Като стана на дума да бягаме, той се отказа от идеята, щтото за онова време '69г. беше подсигурен. Апартамента в който живееха (на пъпа на София а и баща му беше комунист) беше приписан на него и освен това бяха му направили спестовен влог с 10,000 лева.

Дали си е давал сметка, че след години, всичко за което той остана, аз го изработвах за един месец.

Все още не рови кофите за боклук, но малко остава. Премести се да живее на село, в някаква съборетина, за да дава апартамента под наем, да може да преживява.

Опитах да подновя приятелството, но се оказа невъзможно. Очакваше, че като съм се върнал и имам пари, трябва да ги разделим по равно между двама ни. Това от акъл на старши научен сътрудник. И България е гъз до гъз с такива.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Разбирам те какво казваш и съм съгласен. В Щатите значението на "забрави" не е буквално същото, в смъсъла в който се употребява.
По-скоро е "престани да отделяш време и внимание" на нещо, което го няма вече. Отдели времето и вниманието си на това дето го има. Зов за практичност.

Отношенията на хората са такива каквито са, по ред причини. Най-важната от която е успешното оживяване до старини и продължаване на поколението. Така е било в България. Така е и в САЩ.

Условията на живот в България се промениха и продължават да се променят. Съответно ще се променят и отношенията в семействата, за да изпълнят гореспоменатото условие - оживяване до старини и успешното продължаване на поколението. Независимо дали искаме или не искаме.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Засрамих се и изтрих постинга си. Не знаех, че ще ми отговориш, Опти. Пак се поддадох на гнева. Почна ли да мисля за тях и ме хващат бесовете. Опитвам се да ги игнорирам в мислите си, но сър Скромни ме провокира. Някога може да ти разкажа как успяват да извикат най-лошото в мен.
Липсваш ми. Връщай се бързо и ела към Варната пак да я снимаш, за да имаме повод да спретнем купон в твоя чест.
Целувки!

... на дупето, така, седнала върху ледената шапка на земята?

Като се върна, заканил съм се на Безпаметното, да я взема с мен, да поснимаме манастири. Аладжа-та е около вас там, та може и да спретнеме купонче. Колко му е?!

Това Безпаметно нещо се обърка по клубовете и като да не може да ни намери вече. К'во ли стана?

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

И аз бях "научен сътрудник".
Сеага съм ОТучен сутрудник!

От това боли глава

Бивш Маг

Най'ш ли колко ми харесва новия ник.
Сега има да си бъхтя вятърните мелници на воля и имам кой да ми помага!

Aма cамo акo cе oкаже cиметричен.
Че Cър Oптимиcт не cнима антиcиметричнocти.
И дигири не.
Tва cи е малък тик при негУ:))

нямаш шанc, ergo изпoлзвай гo

C химикалния мoлив пoдпиcах тапията.
Cа мoеш cи правиш кo cи иcкаш:)

нямаш шанc, ergo изпoлзвай гo

За химикалния молив.
С такъв Дедо проверяваше дали медът е натурален.
Ма тия моливи не се произвеждат от времето на Аменхотеп Четвърти.
Лелииииииииии! Ти си бил много грижовен стопанин.

А сега да ти кажа какво да направиш със жълтата тапия:
Клякаш в малката стайчка. Напиняш се докато едно нещо от тебе иде във водичката.
Обръщаш тапийката и си избъсваш гъзлето.
Вярно - така от "химикалния" молив ще си изцапаш пръстчетата ама дупето ти ще си остане все така бежовичко
...
Абе идиот, нали ти казах да обърнеш хартията!
Погледни се сега - едната "буза" все още хубавичко бежовее от засъхналите говънца а другата е в отенъците на лилавото.

Нали съм снежна? Няма начин да ми стане студено.
Чакам ви с нетърпение. Ако има едно дупе място в колата, с вас съм, ако-не, ще ви следвам с моята.

Не боли от мисленето, а от негативните чувства, които изпитва човек.
С вятърни мелници няма да се бия, но като реша нещо... никоя стена не мож ме спря - тръгвам с главата напред.