Какви родители сте / ще сте?

Попаднах наскоро на една книга, третираща ранното възпитание на детето и разделяща го основно на три типа:

1. Авторитарен - родителите определят безпрекословно правилата на поведение; поставят ограничения без алтернатива и стриктно контролират спазването им. Изключения не се допускат.
2. Демократичен - родителите имат по-мек подход, за всяко нещо предлагат алтернативни решения, между които детето да избира. Изключения в определените правила се допускат в случаи, окачествени от родителите като "специални".
3. Липса на ограничения - детето има пълна свобода на действие.

В книгата третия тип се отхвърляше като крайно неприемлив, а останалите имаха наравно недостатъци и предимства, които обаче едва ли има смисъл да коментираме тук - според мен е невъзможно еднозначно да се определи "правилен" подход...
По-скоро ми се искаше, използвайки това условно разделение, да споделим кой би бил предпочитания от нас вариант и защо, без да се впускаме в излишни спорове

За статистиката ще посоча, че определено спадам към авторитарните родители, може би защото и аз съм възпитавана така... Вярвам, че детето се нуждае от строго определени граници, твърдо установени "може/не може" и че собствени решения ще взема, едва когато навърши подходящата възраст за това.
А вие??

интересна тема:)

Не мога да определя към кой от горните 2 типа спадам, но със сигурност не е последния. Липсата на ограничения означава липса на отношение към детето.

Аз съм на мнение, че на детето трябва да се дава възможност да решава само. Да избира между няколко варианта, които обаче предварително са определени от родителя. Авторитарното възпитание също крие рискове. Но пък е трудно да се определи кой на кое вика "авторитарно". За някой дадена реакция може да изглежда строга, а за друг даже напротив.

На мен някак си повече ми допада демократичния вариант, но не съвсем напълно. За някой неща например аз имам свои разбирания и не и позволявам да ги прави. Но от друга страна и давам свобода да решава сама за някой неща. Но вариантите между които да избира предварително съм ги преценила като безопасни. Никога не бих позволила да направи нещо което иска и което смятам за опасно. Номера е от една страна детето да придобие самостоятелност във взимането на решения, но от друга страна да е защитено и да няма опастност да вземе решение което би било опасно за него. Все пак говорим за малки деца:)

Строго авторитарния тип възпитание според мен може да доведе (в зависимост от темперамента и характера на детето) или до липса на самостоятелност и склонност към подчинение на друг (отначало на родителя, а после на лидера в социалната му среда) или пък на пълно непримирение, бунт и съпротива врещу всяка родителско вмешателство.

Така, че по-скоро вариант вариант 2 :)


Monika 11.12.2001

Съвсем скоро се чудех по колко от двата типа сме разпределени. Та, моят въпрос би бил, коя е вашата книга: Мъдрата обич, или Прекалената любов на родителите:)
За мен определено Мъдрата обич и тип 2:)
Понеже въпросът е само за статистика, спирам до тук.

между 1 и 2

- някои неща са абсолютно задължителни и място за избор няма
- за повечето неща детето има избор и се учи да носи последствия, така де, няма мърдане като избере нещо и после не му харесва

като порастнат ще ги питаме

На теория и аз бих била демократична, но тъй като Ян е на 1г.5мес.(сетих се, че то долу си го пише, ама нейсе) всъщност имам доста авторитарно поведение.... В смисъл, че като реши да бърка в контакта, да скача от масата, да хвърля покъщнината от балкона и т.н. няма алтернатива - ясно е защо Като излезем на разходка обаче и той реши да се търкаля в снега вместо да се пързаляме с шейната, която сме влачили по целия път - може! Или пък да яде супа с вилица, или да"чете" книгата наопаки, или да гаси телевизора винаги на любимото ми предаване.... Може би (както винаги) решението е някъде по средата - понякога авторитрно, понякога демократично - според ситуацията и степента на опасност
Поздрави и слънчеви усмивки

В нашия случай и двамата май не сме от авторитарния тип. Аз съм твърдо убедена, че мнението на детето трябва да се взима предвид от най-ранна възраст винаги, когато е възможно и допустимо. И при нас, разбира се , има неща, които може/не може да се правят, но строгостта не е присъща черта нито на мен, нито на мъжа ми, така че ако детето е на друго мнение, гледаме да направим компромис.
Колкото до третия тип: Липса на ограничения, сещате се сами, че е практически невъзможно детето да има пълна свобода на действие освен при супер незаинтригувани или отсъстващи родители.

Be yourself
no matter
what
they say...

нещо смесено между едно и две,понякога налагам твърди граници на поведение,според ситуацията,а по някога наред ствърдите граници предоставям и алтернативи.Но никога не се намесвам кгато таткото се караи той също не се намесва когато аз се карам,в смисъл да го укоря ,че поведението на тати е неправилно спрямо малката,защото те веднага заемат отбранителна позиция,имам горчив опитс бабите-Остави детето на мира,Тя е малка не разбира,много си строга с нея и пр.

Авторитарно не се разглеждаше като деспотично, в никакъв случай. Разликата между двата типа беше сравнително тънка и се изразяваше по-скоро в това:

/давам елементарни примери/ Детето си ляга в 20 часа.
Авторитарно: Ляга си в 20 часа. Всеки ден, без изключение
Демократично: Ляга си в 20 часа. На рождения си ден, на Коледа или ако имаме гости - когато то иска.

Детето е поискало супа за обяд, после я отказва.
1. Авторитарно: или си изяждаш супата, която поиска, или не ядеш.
2. Демократично: наистина трябва нещо да хапнеш, какво искаш сега?

Детето обича да рисува по стените.
1. Авторитарно: Ако направиш това още веднъж, ще стане еди-какво си и то наистина става.
2. Демократично: Ако ти дам еди-какво си или те заведа еди-къде си, ще спреш ли да рисуваш по стените?

Това са, пак подчертавам, много опростени примери! Идеше реч за това, че в единия случай родителя поставя ограничение, но е готов да го коментира и съответно, отмени.
Освен това, касаеше наистина ранното възпитание - вероятно при 5-6 годишни деца и двата варианта търпят корекции.

има нещо което забравих да напиша и то е, че смятам за абсолютно грешно родителя да забрани нещо, а после да отмени забраната заради рев, магарии или друго поведение на детето. Разбира се възможно е ситуацията да налага понякога такава отмяна, но говоря по принцип в обичайна обстановка и ситуация. Това за мен си е закон и не се подавам ни на въргаляне, ни на истерии. Точно това според мен срива автоматично авторитета на родителя и показва на детето, че следвъщия път с повече рев и демонстративно поведение ще постигне дори по-бързо това което иска.

Мисълта ми беше друга обаче.

Това за яденето дето си го дала за пример, в авторитарен тип, аз не бих го приложила защото не можеш да наложиш на детето да яде ако не е гладно. Ако го насилваш, или наказваш защото не е яло тогава когато си искала (нямам предвид теб, а по принцип всяка майка), това може и да го подчини на волята ти, но дали то ще бъде доволно от това, че яде тогава когато ти му кажеш, а не тогава когато иска...Още повече, че желанието за хранене не може да се контролира от родителите.

Аз например винаги я питам дали е гладна. Дори да стане "никое време" не я насилвам. А я питам дали е гладна или пък напоследък и предлагам сама да ми каже когато огладнее. Нямаме никакъв конфликт при това положение. Когато огладнее сама си казва, че иска да яде.


За рисуването по стените (примерно). Не разрешавам разбира се, но предлагам да рисува на друго място. Тя специално не е имала желание да рисува на стената, но ако изяви желание да е точно на стената, бих залепила голям картон на стената или нещо подобно. Разбира се, знам, че това съвсем не значи, че тя ще се съгласи веднага на такъв компромис. Но, ако се заинати, започне да прави сцени и т.н. изпбщо няма шанс да ме склони да позволя нещо което съм забранила. Но аз не обичам конфликтите и внимавам какво забранявам, защото веднъж забранила, не отстъпвам. Гледам да забранявам само наистина неща които са наистина неприемливи. Тук разбира се също може да се поспори относно това кое е наприемливо. Всеки си има свои разбирания, но аз имам в предвид неща които повечето родители биха забранили без да се замислят защото или са опасни за самото дете, или вредят на някой по някакъв начин.

Просто гледам да измислям алтернативи когато забранявам нещо. Чудесно е когато тя ги приема, и макар това да не се случва винаги си заслужава да се опита:)


Monika 11.12.2001

В общи линии в изброените примери съм "демократична", с разликата, че не му обещавам нещо, за да не драска по стената, а го водя до определената за "рисуване" стена! И така всички са спокойни и доволни - ние разполагаме с още "арт" вкъщи, а той е "разбран"!

Значи не си имала предвид точно това, което си помислих. Оказва се, че имам доста авторитарни черти:) Аз винаги съм свързвала авторитаризмът с концепцията, че родителите знаят кое е най-добро за детето и неговото мнение не се изслушва. Освен това авторитарните родители имат правила за всичко и животът на детето се движи по тях, като компромиси не се правят.

В една част от примерите ти съм чист тип 3:)
Моето дете си ляга, когато му се доспи, става, когато се наспи, яде, когато огладнее, каквото си поиска (тук аз контролирам изборът му), в каквато последователност си поиска и колкото си поиска, облича си каквото реши. Тук налагам само 'сезонен' контрол, а не естетически. Откъм естетика само съветвам и убеждавам:)

В друга съм тип 1)
Не е допустимо да се руши съзнателно имущество:) Да се удря, или обижда. Да се ядат неща, които не разрешавам. Да се прави на пук и други подобни. Когато съм й казала да не прави нещо, а тя умишлено го направи, изобщо не се убеждаваме, а действам.

Ами че то не остана пример, по който да съм в т.2:)
бтв коя е книгата?

Въобще не помня заглавието на тази поучителна творба - подобни книги чета само отгоре-отгоре, че са ми досадни :))) Единствено класификацията ме накара да се позамисля малко, щото напоследък често споря по въпроса с разни дружки.
Попадам все на мнения, че детето трябва да се оставя да прави каквото и когато си поиска, та да му се развият заложбите и свободната воля. То затова и постнах темата - чудех се, наистина ли е толкова разпространено това схващане...
Понякога авторитарността се бърка с желанието на родителите детето да развие способностите, нрава и живота си въобще, точно според очакванията им. Има толкова хора, които учат, работят и дори се женят не по своя воля, а родителска. Това не ми харесва.
За мен авторитаризмът се изразява в респект към родителската институция и е допустим и полезен в първите години на детето, след което е редно да се замени с по-демократично отношение. Така мисля сега, за по-нататък не знам :)))

Бих казала че по-скоро съм от категория 1. Макар, че напоследък опитвам с големия да се преориентирам в категория 2. Засега със спорен успех. За жалост не е лесно както децата така и родителите да бъдат класифициране в строги категории.

Здравейте,със сигурност съм от втория тип,но това понякога ми пречи на възпитанието.

.

Според мен една такава класификация може да има само моментен характер т.е. за дадена възраст и даден момент, да не говорим че освен от родителите подхода зависи и от детето. Все пак е двупосочен процес възпитанието, променят се не само децата а и ние родителите. Коренно различно стоят нещата за различните възрасти според мен. Та така. Ако все пак трябва да се определя, бих се сложила в тип2 понякога съжалявайки, че не съм тип1 и благодарейки, че не съм тип3.
Но да се водиш само по детето...как го беше написала там, че приятелки и познати практикуват - майко мила! НЕ.
Аз не знам кога детето може да взема само за себе си решенията. Кои решения...бе много е сложно. Днес съм ядосана и може би затова съм толкова нетолерантна към евентуално детско мнение. Щото като ги затресе пубертета желанията са толкова ...повърхностни, недомислени...бе какво да ви разправям! Живота им е купон...как да го оставиш да решава? не става просто.

снимки

Да, да, това с оставянето на детето да прави каквото си иска, за да се развива и аз съм го чувала (а и наблюдавала) стотици пъти.
За мен обаче е твърде погрешен този начин на възпитание. Не знам защо, но аз съм си го кръстила за себе си "американски" :))).
Та, в моите виждания детето трябва да има ясно поставени граници и определени правила. Така е по-добре и за него самото, не само за нас, родителите. Това му помага да се ориентира по-добре, да си изгради представа за нещата и да си създаде определени морални и поведенчески категории. Иначе в хаоса на пълната "свобода" в един момент то самото започва да се оплита и да се ориентира трудно.

Аз самата не знам какъв тип родител ще бъда. Предполагам, че някаква смесица между първи и втори вариант. Знам единствено, че ще се опитам да избегна елемента на родителско поведение, лишено от всякаква логика:)).
Не знам с вас как е било, когато сте растяли, и особено в годините на пубертета, но аз, а и моите приятели и познати, сега си припомняме от време на време случки с родителите ни, в които те са действали по такъв странен и алогичен начин, че си казваме, че това нормален човек не би могъл да го направи, само един родител
Та, ще се опитам точно това да не правя и да бъда сигурна, че когато взимам решение, го взимам защото вярвам в неговата правота и полезност за детето, а не защото така ми е скимнало, днес съм ядосана или пък искам просто ей така да си наложа авторитета:).

Отговарям преди да съм прочела още другите мнения, но не мога да се стърпя да не споделя нещо интересно с вас - тя и Додо го знае, но не знам, дали е писала по темата. Та, по един друг повод на един семинар чух следното - в една национална анкета децата определяли типа на родителите си - най-голям процент ги определяли като либерални, по-малък като авторитарни, а съвсем незначителен като АВТОРИТЕТНИ. Тази анкета ме впечатли много - не толкова заради резултатите, колкото заради факта, че децата правят разлика между либерални, авторитарни и наистина авторитетни родители.
В тази връзка - не знам, каква ще бъда, но ще се постарая да съм авторитетна. Не одобрявам нито една от крайностите. Мисля да се постарая да убедя детето си, че съм най-добрия му приятел и че трябва да ми вярва, дори когато не е съгласно с мен. Което не означава, че не съм склонна да се вслушвам и в неговото мнение, в неговите аргументи.
Обобщено аз съм за показването на любов, доверието, разбирането, снизхождението, приятелството, но също така и за наказанията, когато се налага.

Mislja che tova da natikash roditelite spored njakakva klasifikacja e shematizirane na neshtata. Ima mnogo, mnogo njuansi, ima razlichni subektivni kriterii, ima razlichni semejni modeli, razlichni cennostni sistemi.
Az smjatam che sum edin otnositelno uspeshen roditel, bez da se glavozamajvam. Znam che imam i treski za djalane. Vsushnost, kakuv roditel sum, shte se razbere, kogato decata mi porasnat i kogato se vidi kakvo e izljazlo ot tjah. A dotogava ima oshte mnogo vreme i prostranstvo za izjava kato "dodur roditel'