Кулинарни издънки

Инспирирана от 1-жена ви приканвам маъстори готвачи да си признаете най големия/интересния/сполучливия/смешния ..... гаф в кухнята








"Опитвам се да стимулирам към кулинарни изяви. Както и да неутрализирам май автосугестията "не мога да готвя"
Едно време и аз си мислех така - такива издънки съм правила в кухнята, ама мина и замина това време.
Иска ли човек да се научи - става.
Не иска ли - никога няма да стане.
Всички знаем, че основата е "проба-грешка-проба" ... и т.н.
Привет"

Правила съм много грешки от рода на тези, да забравя да сложа набухвател в сладкиша, или пък кафе в кафеварката и от там да изтече мътна водица. Първата супа, която сготвих за съпруга си, бях наблъскала с толкова фиде, че супата се желира. Но най-големия ми гаф е пред тогава тригодишната ми племеница/сега студентка/.
Наложи се да ми я оставят за два дни да я гледам, а аз - с две леви ръце и нулев опит в кухнята. Една приятелка ми издиктува рецептата за любимия на нейните деца крем, без да се впуска в подробности, мислейки, че е нормално да имам елементарни познания за това как се прави крем. Да, но не - хабер си нямах, въпреки че бях отдавна мома за женене.
Бърках, плесках, мацах, изгорих се, получи се нещо със странен вид и цвят, накрая сервирах жалкото си произведение. Детето си гребна с лъжичката, преглътна, остави лъжичката, смъкна се от столчето и безмълвно напусна кухнята. Възмутена от пренебрежителното отношение, опитах и аз от "крема". Малко е да кажа, че бях пропуснала да сложа захар, просто нищо не беше направено както трябва.
А този крем, който никога няма да забравя, наистина си струва труда. За награда, че имаше търпението да прочетеш това, ето ти рецептата:

1 л прясно мляко
1 пакетче /125г/ краве масло
4 яйца
5 с.л. брашно
1 ч.ч. захар
ванилия
Слагам млякото да заври и пускам в него маслото. През това време разбивам много добре яйцата със захарта/с миксера - 8-10 минути/ и прибавям накрая с постоянно бъркане с дървена лъжица брашното. Става пухкава смес, която отново с постоянно бавно бъркане прибавям към врящото на печката мляко. Бъркам така, докато стане на шупли. Смъквам и разсипвам по купичките. Преди поднасяне украсявам с натрошен крокан и бисквитка.
Ако ти се играе, може да разделиш готовия крем на две половини, едната да оцветиш с какао и после да сипваш в купичките едновременно от двата цвята. Така се получават не хоризонтални, а вертикални пластове.
Да ви е сладко на всички в къщи и чакам твоите гафове .

Аз май съм го писал вече това, но все се сещам как реших да си направя кюфтета и, тъй като не можех да се оправям с превода на подправките все още, сложих в тях ким вместо кимион. Имаха вкус на соленки, но се изядоха.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

Аз мога да се издъня във всяка една рецепта, затова конкретен случай няма да цитирам, за мен би била по-интересна темата "Къде не сте се издънили"... Ако успея да докарам нещо като хората, то е само през отпуската, когато мога да стоя до печката и да върша само това без да ми притреперва отвътре как имам още несвършена работа, а аз се мотая. През останалото време ако се получи ядливо, то не се дължи на мен, а на случайността, че не съм забравила нещо да сложа, че съм усетила миризмата на готовото ядене минути преди да се е овъглило, че съм махнала супата навреме, преди да е загоряла заедно с тенджерата... Затова винаги се налага да имам готовност с резервни варианти- аламинути, в случай че се стане неблагополучие с манджата...
Разбира се, най-противният ми спомен е от избухването на тенджерата под налягане, когато цялото и съдържание увисна от тавана и протече по стените, и се наложи спешен ремонт на кухнята...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Сложих сода в яйцата и започнах да ги разбивам.
Много хубаво посиняха.

Това беше някога-си, но си спомням добре случката.

Смея се от сърце на разказите ви! Много оригинална тема!
Да ви разкажа и един мой гаф. Бях още ученичка. Понеже много обичам тестени изделия, а майка ми им е голяма майсторка (баници ли не щеш, тутманици ли...), реших веднъж сама да правя милинки. Дотогава не бях правила нищо с мая. Но не потърсих някоя от изпитаните майкини рецепти, а си бях харесала една от някаква книга. Какво съм правила и струвала не помня точно (явно не съм приготвила маята в началото добре - просто изпълнявах всичко по рецептата), но все пак се получи някакво тесто, което разделих на отделни топки. Наредих ги в тавата през разстояние и зачаках да втасват. Да, ама не! Надуха се малко и повече не искат! А майкините тутманици преливат от тавата! Чудих се много какво да правя и накрая реших да ги пека, пък каквото стане. Правеше се някаква заливка (от мляко и яйца ли трябва да е била - не помня) и въпреки че имаше доста разстояние между отделните топки, аз я излях отгоре и марш! във фурната. Надявах се, че при печенето "милинките" ще се надуят и ще станат нормални, но уви! Получиха се малки сбити топчета.
Е, ядохме от тях, нашите се опитаха да ме успокоят, че не били толкова лоши, но заслугата не беше моя, а на добрите продукти, които само изхабих (сирене, масълце...). Но още си спомням физиономиите им, като видяха тавата с "милинките" - щяха да се пукнат от смях...
И само се опитваха да се сдържат, за да не ме отчаят съвсем... А представям си и аз каква физиономия съм била направила...
Както и да е, оттогава си имам страх от месене на тесто с мая и засега правя само разни по-дребни неща, например солени кифлички, но все се каня да пробвам някой от майкините тутманици. И това ще стане...

Какво ли не се е случвало ...
Една ранна пролет тъкмо бяха излезнали на пазара първите марулки - крехки, омагьосващо зелени, до тях пресен лук и свежи репички ... След кратка справка с портмонето добавих и една непораснала достатъчно краставичка и изненадата за децата и по-лошата моя половинка готова. Толкова старание, поръсвам със сол, после с оцет и като взе да кипи салатката, ошашках се, а то вместо сол, съм поръсила със сода. Хайде под течащата вода, хайде всичко отначало....
После така пострадаха едни кюфтета, ама тях не мож ги изми, така си и отидоха и кучо ги отказа.
Първите ми еклери станаха чудесни, вторите - пълен провал, станаха малко странни сухи питки, така и не разбрах какво им направих, или по-точно не направих.
Докато се науча да не отварям фурната докато се пече суфле, или кекс, доста нещо си замина. Децата спасиха един кекс приличащ на гъбеста чиния за салата - така беше хлътнал в средата. Напълниха го с ванилов крем и даже си го изядоха ... сигурна съм, че ако се замисля и още ще си спомня ...

Като каза "еклери", та се сетих за моите "Еклери за врагове", както ги нарекоха опиталите от тях.
Не че ги правех за първи път, но нещо ги пообърках. Получиха се разкошни на външен вид. На вкус - също. С малката подробност, че кремът (макар и много вкусен) беше с консистенция приблизително като тесто за палачинки.
Издънката съвпадна с някакво събиране на родата по линия на мъжа ми.
Срааам!
Предупреждавах за крема, предупреждавах, но естествено че в навалицата се намериха и неразбрали.

Аз пък един път сложих в едно по-голямко шише със стъклена запушалка като гарафа ракия, а майка ми го помислила за оцетница и сложила на салатата вместо оцет ракия. Мезето и напитката заедно

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

E, при такава ситуация, кой е луд да мие салатката ...

Аз си имам два (те са повече, принципно, но тези ще помня цял живот) гафа, които с удоволствие разказвам.
1. Ученически купон (в 11 клас), правим с общи усилия торта "Гараш" (един от съучениците ми беше голям майстор!). Аз нищо не разбирам, естествено, но се пъна да помагам. Позволиха ми само да добавя захарта. Да, ама сме в чужда къща... Намирам аз нещо с консистенция на захар, без да опитам люсвам нужното количество... Сещате се вероятно, че беше сол. То ми се върна на мен, щото едвам изтърпях да стегне и с пръстчето си гребнах една солидна порция. Бър-р-р-р, по-гадно нещо в живота си не помня... А после какво трябваше да изтърпякато приказки Мани-мани
2. Май съм го разказвала, ама нищо.... Първи опит за правене на бухти. Любимия забърква сместа преди да тръгне на работа и казва: "Нататък е просто. Вземаш една ЛЪЖИЦА, гребеш и пържиш." За моя филологически мозък "лъжица" е супена такава. Гордо греба, меткам, пържа.... Добре, че след време се усетих да пробвам. Ужас!!! Те вътре сурови! Грабвам телефона, звъня на мъж ми и почти плача. Той ме попита каква точно лъжица съм взела, аз обяснявам. "Ама трябваше малка, чаена.." Е, тук вече се разкрещях Ми, то между лъжица и лъжичка разликата е ... една порция изхвърлени бухтички

Имам и други гафове, разбира се, като забравен боб на котлона, забравена сода в курабийките... и още, и още... Но пък наистина човек така се учи!!!

Уф, колко познато!
И защо по дяволите, като неписано правило, броят на родата на любимия на всяко подобно събиране е право пропорционален на гафа?

Сигурно заради престараването.
Затова откакто престанах да се престаравам, гафовете рязко се снижиха:)))

Ами...
Аз май съвсем наскоро си признах най-големия гаф.
Миналата зима, ама по средата на зимата, горе-долу сегашното време гледам в зеленчуковия магазин нещо голямо, тъмнокафяво до черно, с мъничка опашчица. Погледнах го с най-проницателния си поглед и все пак попитах "Извинете, това червено цвекло ли е?"
Милото момиче зад щанда уверено ми отговори, че е точно това и даже било последното.
Платих го и достойно го помъкнах в къщи с радостната мисъл, че посред зима ще си хапна червено цвекло.
По принцип го правя по два начина - варено в тенджера под налягане с добавката на 1 с.л. оцет или печено в тавичка на фурната. Отскоро практикувам и обелено, на резени, леко полято с олио, посолено, също печено на фурна, понякога даже заедно с т.н. надупени картофи, защото времената за печене са им съвместими.
Както и да е, слагам въпросното нещо в тенджерата под налягане и предвкусвам удоволствието след един час какво ще му се случи на това червено цвекло...
Да, ама не!
По някое време откъм кухнята долавям някакъв смътно познат и все пак неадекватен аромат.
Всеки случай не на варящо се червено цвекло. Позамислих се, обаче не предприех нищо.
Дойде време да отворя тенджерата под налягане и тогава цъфна голата истина.
И ме лъхна автентичният аромат на ... варена черна ряпа.
Все още невярвайки на очите си се опитах да обеля кожата на нещото имайки предвид, че кожичката на вареното цвекло много лесно и удобно се свлича.
Пак да, ама не...
И все още невярвайки отрязах едно парче и го опитах.
Честно казано, по-неприятно нещо не бях вкусвал...
Скоро някой беше писал в постинг за ястия от ряпа.
Ами, все още не съм сигурен, че от това нещо може да стане манджа, която да не намирисва гадничко на сяроводород...
Иначе големи готварски гафове не съм правил, малки - да.
От рода на счупване на развалено яйце върху 2 кг. разкошна кайма, като преди това бях счупил две нормални.
Оттогава - обица на ухото - яйцата се счупват в отделна чашка преди да се сложат в ястие.
Слагал съм и сода за хляб вместо сол в кюфтета.
А, забравих да си призная, че поне два пъти съм загарял тенджери по класическия начин - единият случай беше със шкембе в дебелостенна тенджера под налягане - резултатът беше нещо, прилично на гьонена подметка, което едвам отлепих от дъното, а вторият случай беше една от хубавите ми тенджерки с апликирано дъно, която съдържаше известно количество овъглени останки от телешки кокали, от т.н. сладък кокъл.
Сега като си признах, та ми олекна...

Е,и аз да се включа с един гаф.Печката ми е(беше)нова,с всички екстри на една съвременна печка,и аз много и се радвах,и си я чистех най-основно след всяко готвене.Веднъж варях в голяма тенджера сладко от ягоди.Не знам какво се разсеях в двора,и като влизам в кухнята,виждам сиропа как облива цялата печка от горе до долу,и вече е тръгнал по пода.Да не казвам после как разглобявахме печката,защото всички копчета по нея залепваха при натискане,и беше блокирала.Между другото не мога и до днес да си обясня как цялото съдържание от тенджерата успя да излезе навън

аз ще се въздържа от тази тема, защото като си помисля за всичките ми гафове и ми се приревава :)) - толкова нерви...ужас

по едно време си бях сложил голяма табела на печка "НЕ МОЖЕШ ДА ГОТВИШ, САМО ХАБИШ ПРОДУКТИТЕ"

ако някой ден умра от нерви, то това ще е, защото печката ми се е развлила точно като съм искал да правя нещо и то не е станало или пък защото съм направил някоя глупост в кухнята... :)

Ми...Нямам много издънки, щото до скоро много рядко готвех. Последната ми издънка беше малко след Нова година. Готвя значи по много интересна рецепта от НЕТ-а. Там пише кое как и кога се слага. Слагам си аз и си свиркам. Опитвам от време на време и картофите все сурови. Пусто да остане!!! То не трябвало да слагам доматите заедно с картофите, както пишеше в рецептата. ИЗВОД: Внимавайте и не изпълнявайте дословно непознати рецепти. Допитайте се до опитен готвач в блока или входа.
Наложи се да изчопля картофите от манджата, да сваря нови и да ги обърбалечкам с готовото вече ястие. Стана супер и никой не разбра. Само дето се чудех къде да скатая торбичката със злополучните вкаменени картофки, докато ги изхвърля.

[линк]

Може ли да ми кажеш къде да прочета или да напишеш отново, как правиш твоите "надупени картофи"?

Ох, много кулинарни издънки съм имала - колко пъти содените ми питки са ставали като грамофонна плоча, забравяла съм да сложа захар в кексовете, даже миналия ден похабих 4 белтъка, защото така и не се научих да разбивам белтъци на сняг с миксер. Аз по принцип винаги ги бия с тел, ама пусти мързел.
Имам и много други, за които в момента не се сещам.
Сещам се обаче за една моя съученичка, която се ожени посредата на 10 клас в гимназията и свекърва и и казала да наготви боб яхния. Сложила боба да се вари и всичките там неща, които се слагат на боба и когато вече бил готов тя разбила едно яйце с кисело мляко и застроила боба. Сега обаче след толкова години тя е перфектна домакиня

Това е като любимия ученически лаф: “Ученик без двойка - ученик ли е?” Е, аз и като ученик се оказах достоен и във всички останали поприща...
Засърбя ме ръката да драсно едно: “Аз гафове не съм правил”, ама кой ще ми повярва!? Имаше преди една тема, нещо за прощапулката в кухнята, тя няма как да не е осеяна с гафове, но няма да се повтарям...
На опитите ми да изцедя кисело мляко в автоматична пералня няма да се спирам.
Сещам се за първата мексиканска салата, която правих преди много години, то си беше направо бяла лястовица. Стъкмих я чел, недочел и вместо консервирана или поне варена царевица сложих печена, та препечена, от онази сачмалийката. Ясно е продължението на историята - хапваме си салатка и от време на време – “хръс-с-с”, та чак очите ти изскачат.
Преди, когато имах изобилие от свободно време, ходех често за риба. На запознатите с шарановия риболов е ясно какво прецизно кулинарно изкушение трябва да се предложи на проклетите риби, за да се трогнат и налапат кукичките. И след приготвянето на обилно количество материал, разделен на подхранка и захранка... после по стечение на обстоятелствата, идват едни аверчета, надушват вече смесените съставки, обслужват се, замезват с въпроснните смеси и т.н. връщам се по едно време, те вече си дояждат, дотук нищо не заслужаващо внимание. Обаче... по теориите на един известен руски риболовец, за да може рибата да се навърта винаги около мястото на риболова, т.е. да яде и да не се наяжда – в смесите се слага рициново масло!!! Както се казва - разказ с неочакван край.
Наскоро творейки нещо си, в движение прехвърлих рафтчето с подправките, забелязах нещо с подобаващ ароматен нюанс, а аз имам нос като на Буратино, или хайде, поне като на Сирано дьо Бержерак и твърдо му се уповавам. Отмерих си някакво количество и т.н. Като привършвахме с яденето, жената вметна, че сложила лекарствата на децата при подправките, да съм имал в предвид, да не стане някоя грешка, а бе чиста проба “след дъжд – качулка”. Приседна ми. А сега – рекох си – имах си хас да съм ръгнал някой антибиотик вътре. Измъкнах се на часа, беж при подправките, оказаха се някакви мултивитамини. Хепи енд.
И прочие...
Такива ми ти работи.