Парк

Оттук минавам често през деня
и този парк е като всеки друг,
аз можех във това да се кълна,
но свари ме нощта внезапно тук.

Тогава чух сърцето как кове
и питах се, смразен от страх досущ -
защо все търсим други светове,
щом нашия все още ние чужд?

Та кой е ходил в парка през нощта,
когато с мрак мастилен е залян,
кому се е смразявала кръвта
сред този недокосван океан
и кое е чувал пейки да пращят
на сенките под напора зловещ
и виждал живата зелена плът
разкапана и с миризма на леш..

...Усетих стъпки - хукнах ужасен -
не биха ме настигнали с коне
и в дворчето на църквата, спасен
изчаках утрото на колене

Много добре

Дали това е паркът на спящите души? Хубав стих. Напомня ми един познат автор от клуба. Поздрави!

аз бях

всъщност никога не бях се замисляла, че парковете могат да бъдат и зловещи...Свикнала съм да ги възприемам като нещо красиво, зелено и пълно с положителни емоции..

Стихът ти е хубав. Определено ме размисли ..даа..

то тук не става дума за зловещо.
нещо не си доразбрала

...може би по друг начин съм го разбрала..

Все си мисля, че поезията не е толквоа въпрос на разбиране, колкото на усещане..
Всеки според прочита- това й е хубавото..

Очевидно не винаги можем да знаем и да разбираме какво точно е мислил авторът при написването