Разминаване

Да се разминеш с някого просто така, на улицата, в нета, във времето, в живота е ужасно тъжно нещо. Хората сме толкова несъвършенни, като разпилени парченца от избухнала мъртва звезда, обикаляме всеки в своя независима отбита и се изпращаме с празни погледи, прелятявайки един покрай друг. Представете си, колко милиарди различни несбъднати вселени са погинали преди да се родят, само от един единствен пропуснат шанс да се срещнем. Остава ни утехата, че добрият Бог винаги давал и следваща възможност, ако пропуснатото ни е предопределено да се случи.

rise up and say goodbye to no one

Поредният страничен дефект от безплатната регистрация на Jokerman...


Хари търси Сали. Всяка вечер пред кино Одеон.

за тежкото бреме на посредствеността в клуба.

rise up and say goodbye to no one

Като спечелиш не знаеш кво губиш, и като загубиш не знаеш кво печелиш.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

оо, чичо Джоки, стегни се малко. Стегни тялото си, живей с повече оптимизъм.
Аз разбирам, че клуб ГЗС е станал твой личен дневник, с който занимаваш останалите със собствената си персона, защото се взимаш за прекалено значим. Озлобен си срещу света, който не ти дава каквото искаш, защото ти чичо Джоки, май искаш неща, които не можеш да имаш.
Един задоволен мъж е спокоен, доволен и усмихнат, доколкото балканското ти въображение може да си го представи. Прави нещата елегантно и с финес. Ако са ти останали малко неврони в мозъка, пиши, но пиши за реалността, а не за твоята такава
Нереализираните ти творчески напъни са безумно неуместни сутрин н 11.00

Хари търси Сали. Всяка вечер пред кино Одеон.

Аз пък вярвам, че се разминаваме, защото е предопределено да се разминем, по същия начин, както са предопределени и срещите. Така че едва ли има смисъл да се тревожим прекалено много за неща, които не зависят от нас.
И макар че написаното за пореден път е интересно, то наистина не е в тематиката на клуба. Освен ако не се запитаме какво би станало, ако яйцеклетката бъде превзета от сперматозоид № 3468291, вместо съседния, като разбира се, вземем предвид вероятността единият да е XX, а другият XY, или пък не ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Някои неща си остават завинаги съвършени, именно защото си се разминал с тях.

Тогава как знаеш дали печелиш или губиш ... ?!?


в мир ...

Винаги съм казвала ...че ако не ти пука къде си не си се изгубил...Гогато имаш ...цел предопределена или самоизградена...неминуемо стигаш до нея по един или друг път...По единя срещаш едни хора по едно време по другия същите хора но по друго време....няма разминаване...Аз тези неща ги разбирам...Важна е целата...но и никога да не стигнеш там...защото пътят свършва...Това е ...обречен си да срещаш и живееш това което трябва...само ти си мислиш ,...че има пропуснати шансове...има изживяни и неизживяни

На пръв поглед не е в тематиката на клуба наистина. Но забележи колко теми има за невъзможността да се осъществи връзка между човешките същества. Връзка на всякакво ниво, в това число и физическо, и сексуално. Тези същества умоляват за помощ, вият като ранени вълци в безлунна нощ в пустинята на самотата си. И в същото време са глухи и слепи за воплите на другия. Това е което ме терзае и вълнува. И това не е лично преживявате и болка. По-скоро е някакво тъжно прозрение и въпрос. Защо нямаме сетива един за друг? Защо нямаме органи за да усетим душите си.

rise up and say goodbye to no one

Тъжно , не тъжно това е ! Понякога и аз съм си мислил . Колко пъти се разминваме с хора които ни харесват само защото не ни е провървяло да останем заедно мъничко време на подходящото време и място . Става ми криво и на мен , но като не ти е писано да си с някой нищо не може да се направи
..празни погледи ?! .... Те нищо не значат ! Само по очите на някой можеш да разбереш какво изпитва към теб .....

" Nulla dies sine linea ! "

Научих се да губя

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Ще ти кажа защо са празни погледите. Те са празни, не защото няма какво да си кажем, а защото автоматично се само-цензурираме и приемаме, че някаква връзка е невъзможна или би била санционирана от света около нас.

rise up and say goodbye to no one

Без авто цензура няма как , но пък въпреки нея с някой хора се привличате все едно сте два магнита ...
....А не ти ли се е случвало , някой с който мислиш , че сте се разминали изведнъж да ти каже "БАУ " и да скочи отгоре ти сякаш се познавате от 100 години

" Nulla dies sine linea ! "

Забелязал съм друго, подобно. Има хора с които съдбата периодично ни среща, просто сблъсква ни очи в очи, дава ни знак, че има нещо между нас, че не сме си казали всичко, че трябва да протегнем ръце един към друг. Но ние отново и отново отказваме да го сторим. Отваряме уста, но застиваме така и не казваме нищо. И след време отново се повтаря същото.

rise up and say goodbye to no one

Можем да се усещаме един друг. С хората, които обичаме ни свързват невидими нишки и ако позволим те могат да ни усещат дори от разстояние.

Аз не съм си задавала въпроси за разминаването, защото както някой каза "щом не е станало, не е било писано", но съм се питала как ако не съм била някъде си или не съм направила нещо си, тогава нямаше и да срещна най-важните хора в живота ми. Значи те са чиста случайност....

Finally I found that I belong here ...

А откъде знаеш, че нямаме органи, с които да усещаме душите на другите? Така, както виждаме лицата им, както чуваме думите им, както усещаме аромата им, нали това имаш предвид? Но душата е нещо различно и за да я усетиш, трябва друг орган ... и както не можеш да докажеш има ли я наистина душата и къде точно в тялото ти се намира, може би също така не знаеш и въпросният орган къде е и дали съществува? Може би ние просто сме го изключили и не го използваме, може би е бил използван от първите хора или пък ще бъде използван от тези след нас? Как иначе да си обясним, внезапните прозрения, предчувствия и други усещания свързани с близки хора? Сънищата, които ни показват, че опасност грози любимия?
Знаеш ли, накара ме да си припомня прекрасната приказка за Мери Попинз, за близначетата, които, докато бяха бебета, знаеха езика на птиците и разговаряха с тях, а още не владееха човешкия език ... Възпитанието и порасването заличават много от знанията и уменията, с които се раждаме ... а душата на другия може да бъде почувствана, но трябва да поискаме да се отворим ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Но доста порових, да го издиря.

"Грижа ви е един за друг. Чувствате радостта и болката на другия. Разсмивате се взаимно и си помагате взаимно да плачете. Работите здраво по взаимното доверие,така че разрушаването на крепостта около вашето его да не е опасно. Прощавате си всичко, застанало помежду ви и се насърчавате взаимно да изявявате доброто у себе си, залягате здраво над изхвърлянето на всичкия боклук от главите си , така че да е чисто за гости, накарвате да млъкнат всички демони в подсъзнанието ви, за да е достатъчно тихо, че да чуете,ако някой ви отправи мисъл......"

Твърде са несъвършени тези инструменти (или органи). Затова и това неразбиране и разминаване.

rise up and say goodbye to no one

Струвало си е ровенето ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...