Самостоятелност, ...

но и заинтересованост. Любовта/сексът ни сближава. Интересуваме се от мислите и постъпките на партньора - как, какво и защо го прави ? Но любовта не бива да ни уеднаквява. Всеки трябва да има и собствени приятели, хоби, предпочитания ... Дали това е начин да запазиш бушуването на хормоните или ни отдалечава, унищожава ?

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Да за самостоятелността. Твърдя, че е пагубно да се идентифицираш с другия или пък - още по-зле с връзката. Имаше едно много яко стихотворение на тази тема на една полска нобелистка - баба, забравих й името в момента, но ако го изровя ще го пусна.

reality bites

Запазването на идентичността на индивида, неговата цялост от хобитата, забавленията, професионалната среда, интереси, спорта- съхраняват първо собственото ни самоуважение, а оттам и интереса на партньора.
Допуснеш ли да те претопят и обсебят, да те направят проста функция , береш със сигурност плодовете на обезличаването си...
В "Малкия принц" е казано от Лисицата "Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш"

ъхъ, хубаво го е казала лисицата. и то горко.

reality bites

Една стара история от мен:
Преди много, много време, жената и мъжът били едно цяло. Не знам, какво са направили, но Бог им се разгневил и ги наказал. Разделил едното цяло на мъжка и женска половина. И от тогава, жената търси мъжката си половина, за стане отново едно цяло, мъжът търси женската си половинка, за да стане едно цяло.
Някои успяват да намерят своята изгубена половина. Другите, така и не успяват да я намерят.
Успял ли е някой да я намери липсващата половинка?

Да и я пуснах да си ходи.

reality bites

почти всеки е съгласен в началото, но след време ... не говоря за болезнената ревност.

Не мислиш ли, че скуката след време идва точно от това, ако няма с кво да се занимаваш, започваш да риеш на там, където си се задръстил. Мислиш си, че с нов партньор, ще разнообразиш съществуването си, а започваш старата песен на нов глас, т.нар. изневяра, може би ... която все се предъвква

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

Не е била твоята, явно.

Как се поддържа интерес ?

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

и взаимното доверие са от "фундаментално значение" (както се казва :)))
Затова не приемам тезата за клетвите: Вечно тебе ще обичам, вечно твоя/й ще съм аз и прочие... "Заклетването" предполага вътрешна несигурност, която пък ражда и храни съмнението... а появи ли се съмнението... Чао Амурчо!

Иначе в началото на една гореща връзка винаги има начален период, в който "искам да сме 24 часа заедно, всеки ден" ... нооооо, всичко с мярка!

ами май като някой хем те интересува, хем не се сливаш с него, а го гледаш и отстрани, запазвайки някаква дистанция.

reality bites

Аз се преоткрих себе си през последната година, най-вече относно това как възприемам хората около себе си, хората изобщо...Може да звуча и дори като нихилист, странящ от хората, неинтересуващ се, или нещо от сорта...но това изобщо не е така...ВЪПРЕКИ че вече съм осъзнал за себе си, че не трябва и не искам да търся причините и обясненията за нечие поведение, разбира се в това число и на жената, с която правя секс (умишлено не казвам партньор)...и като следствие от това няма уеднаквяването, за което ти говориш...всичко си е самостоятелно, и нещата се правят само ако се искат и от двамата (умишлено не казвам две страни, защото ще прозвучи като описание на договор, а аз не гледам на нещата като подобие на договорни отношения)...
Аз съм за спонтанното споделяне...а не за насиленото такова, дори и в минимална степен...просто предполагам, че на доста от хората това може да изглежда като незаинтересованост, но това си е тяхно виждане...добър урок ми даде последната връзка, научи ме и ми докара осъзнаването на много неща, като това, че аз съм си аз, и като не ми се говори няма да смисъл да се насилвам да отговарям на "какво има?"....

е измислена да намериш съвършенството, но всеки от нас е едно цяло, което търси само себеподобно, а не да се слее завинаги. То за тва и в секса пълното сливане е само няколко секунди, а понякога от двама излиза и трето, но всички запазват своята цялост накрая

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

аз отстоявам друга позиция - когато спонтанното сливане го има, е по-лесно да му се отдадеш. вместо това е по-добре да положиш усилия и да запазиш част от себе си на дистанция.

reality bites

Всеки трябва да запазва и доразвива собственните си занимания и интереси, собственния си свят вътрешен, хобитата, всичко което е обичал и правел преди да се появи т.нар. "половинка"...
От къде на къде ще зарежеш хобито, спорта, всичко любимо ? И ще го принесеш в жертва на олтар?
Няма да завърша-ще ти връткам къщата...
Няма да работя, децата са големи - но ще си правя баници/туршии...
Няма да спортувам-ще се размотавам във вечна пеньоарна готовност из къщи...
Няма да се виждам с приятелки-да не изолирам милия...
Няма да пия кафе с никого-да не ревнува
Няма да се срещам с хора-да не страда съществото...
и т.н. доброволни откази .....

Изобщо не разчитам обаче на това, че нов парньор щял да ме разнообрази-ако аз съм до там изпаднала като индивид и личност мъжете да ме "разнообразяват" , "веселят"и да ме направят цветна и интересна в собственните ми очи-боже опази
Пишеш нещо за изневярата - ще го пропусна без коментар, моето мнение аз го писах в други теми тези дни...и мисля, че то е реално , житейско и без грам екстремизъм или претенция за първооткривателство в тази щекотлива тематика...

Има хора, които се отегчават сами от себе си-дотолкова бедни и нищи духом и емоционално се самоусещат...
Как тогава да ги възприема този, който е наказан да е близо до тях?
Ето в този смисъл и друг път съм писала, че човек разполага единственно само със себе си-всичко друго е илюзии.И за това е страхотно, ако почувстваш себе си стабилен, интересен, богат емоционално, толерантен като разсъдък, с широк кръгозор и интереси.
Ако границите ти са далеко, партньорът ти по-трудно ще успее да "завоюва "и "изучи"цялата ти територия.
И съответно, да загуби особен интерес.

Всеки има свой периметър или т.нар. его, което си е лично негово. Ако прекалиш ставаш егоист, ако пък се отддадеш напълно - не си интересен. Как правиш баланса ?

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

ами засега неуспешно. да добавя - както бях писала, като се слея с някого духовно, престава да ни върви секса. това е закон при мен.
поетесата е вислава шимборска, ама стихотворението го нямам на бълг.

reality bites

Да, когато намериш половинката, идва и съвършенството.
Нали знаеш че, едната половинка е с отрицателен знак, а другата е с положителен знак. Затова и женското и мъжкото се означават с различни знаци: О+ (жена); О-> (мъж).
Завършека на съвършенството е третото, резултат от сливането на половинките.
Резултата (третото - детето), също е половинка, която търси своята половинка.
Такъв е Кръгооврата на Живота!

наистина апе