Особено чувство...

Снощи гледах най-после клиповете на NO ONE BUT YOU и TOO MUCH LOVE WILL KILL YOU.
Бяха тримата - Джон, Брайън и Родж... и да си призная дори не забелязах, че Фреди липсва.
Малко ме е срам но като се замисля, тия, тримата все пак са КУИН!
Даже и четвъртият, най-експресивният да не беше с тях се позамислих...

Не заслужават ли още веднаж шанс с някой нов певец?
Някой наистина достоен?!

Вярно, че аз бях най-яростния противник на "групата без Фреди", но все пак един музикант никога не трябва да престава да свири. Мисля, че промяната на мнението /понякога/ е белег за развитие.

Все повече съм склонен да разбера постъпката на Брайън и Родж и това, че искат да възродят групата... макар и за едно турне.
Дори да става дума само за пари... мамка му... ще ги дам тия пусти пари!!!
Само да имам време да отида!

Призовавам всички фенове на групата, които са против новото турне да се позамислят. Нима това е шанс, който ще отхвърлите?!!

Да,ще го отхвърля,ясно осъзнавам защо.....След като си решил да отидеш,това е твое право в крайна сметка.Всеки сам решава.Дано да ти хареса,но разликата неминуемо ще я усетиш - в това може да си сигурен...Все пак - късмет.

Знаеш ли,основното според мен при теб е,че ти искаш да възродиш една мечта,датираща от 87година.Защото тогава не си успял да я осъществиш.Затова вътрешно се убеждаваш и самонавиваш,че в крайна сметка може да се направи компромис,че в крайна сметка може да не е чак толкова зле.......Не знам.Може пък и да си прав,но все пак мисля,че мечтите именно за това са мечти.Някои от тях съдбата може би нарочно е направила неосъществими.......За да се нараняваме по-малко.

Твоят анализ ми хареса :))))
Работата е там, че аз вече съм надраснал времето, в което се самонавивах и се надявах всичко което блести да е злато.
За момент се опитах да сменя гледната точка и дявола не се оказа толкова черен. Стремя се да го правя във важни за мен неща. Дори геометрически погледнато когато скенираш обект от няколко гледни точки получаваш по-пълна представа за него.
Просто искам да получа представа за част от КУИН от първа ръка.
Но както сполучливо отбеляза възможно е и това да си остане неосъществена мечта.
A нали си спомняш онзи готин лаф ...
а именно, че има ДВЕ големи трагедии на този свят:
първата е да не се сбъдне голямата ти мечта
а втората е
да ти се сбъдне
/Оскар Уайлд, ако не се лъжа..../

Да за трагедиите съм съгласна.....Колкото до геометрията - аз бях много зле по математика.Особено по геометрия.Редовно изкарвах слаби оценки.Какво да се прави.Единствената ми 4-ка в дипломата беше по математика.За това - предполагам,че си прав.
Хубаво е човек да мечтае,а още по - хубаво,когато мечтите му се сбъдват.Пък и ако спреш да вярваш или мечтаеш,все едно си мъртъв.Без цели човек е за никъде.Друг е въпросът,че има неща,които си струва да видиш и изживееш,а други не чак толкова.Но това вече е въпрос на лична преценка.Проблемът е,че много хора не разбират смисъла на играта наречена живот,която всички ние играем.Не могат да разберат,че един живот им е напълно достатъчен и че на всичко си идва края.Което все пак не е чак толкова лошо,защото именно това е ценното....В този смисъл - на мен не ми трябват концерти,турнета,горещи обещания...Не са ми нужни,защото музиката им е в сърцето ми.И винаги ще бъде там.Дори след 20,30 години - тя пак ще е там.Дори утре да остана само аз човекът,който обича тяхната музика,не ми пука.То е просто факт.Някои неща просто се случват.Също както с най - обичаните хора в твоя или моя живот,които се броят на пръсти.За тях винаги си готов на всичко,защото знаеш,че си заслужава и защото това те прави щастлив.То просто е факт....Но за мен КУЙН винаги ще останат Фреди,Браян,Роджър и Джон.Всички го знаят,дори и те го знаят.Знаят,че това е идеалният вариант.Някой питал ли се е защо точно сега?Къде бяхте през това време?Колко варианта изпробвахте?Какво стана със соловите кариери?С кого се съобразихте,освен със себе си?......Не ги виня.Прекрасно знам,че светлината на Фреди за нашия живот угасна преди доста време.Макар че съм сигурна,че тя свети някъде другаде,може би дори по - силно.....Искам да кажа обаче,че това,което казват,че хората са заменими,въобще не е така.Защото всеки от нас е уникален и незаменим,всеки има дадена цел в живота в някакви си 50,60 години.И точно това му е хубавото на живота,иначе щеше да си загуби смисъла....В този ред на мисли се чудя на куража на Пол Роджърс(надявам се,че не му обърках името),защото най - трудното и най - безсмислено нещо на този свят е да се опитваш да замениш,да бъдеш някой друг,защото човек преди всичко и винаги може да бъде единствено и само себе си....

Все пак наслука с концерта.

или както каза Мариус Куркински в моноспектакъла му "Сънят": "Къде е уловката ли? Нима не разбираш! Не можеш да бъдеш някой друг, без да престанеш да бъдеш самия себе си!"


Through the madness, through the tears...

Наистина би било грешка да се опитва да се сравнява с НЕГО!
Предполагам, че в процеса на сработване е намерил начин да "интерпретира" песните на КУИН по свой начин. Може пък да излезе нещо наистина добро....
Доверявам се на вътрешното чувство на Брайън Мей. До сега не ме е разочаровал.

Що се отнася до концерта... тежки и черни облаци надвиснаха над моя хоризонт :((((

Аз също харесвам много Мариус,а Сънят съм го гледала два пъти.Наистина си заслужава....Талантлив е и ми е фаворит сред актьорите....

Ти обичаш ли киното?Имаш ли любим жанр?

Може пък и да се разкастрят...

И аз съм го гледал два пъти(Сънят де)! За филмите, ще ти отговоря в "Околния свят", че не му е тук мястото, а явно ще се заформи разговор.


Through the madness, through the tears...

значи все пак реши да ходиш така ли ?!