Работеща (и) майка

Наскоро повечето от нас се вълнувахме по темата на dodo_dodo за правото ни на почивка и спокойствие... но освен това от известно време се замислям сериозно и по друг въпрос- всички ние сме различни, живеем на различни места, гледаме си децата по различен начин, но всички ни обединяват няколко неща, едни от които са, че нямаме свободно време и че повечето сме работещи жени. Притеснява ме фактът, че покрай грижите за детето не ми остава почти никакво време за четене, а професията ми за мен е много важна и аз искам не просто да ходя на работа, но и да постигам нещо значимо...а това не става без четене и пак четене...
Всъщност споделете как успявате да бъдете добри майки и добри професионалисти, как успявате да поддържате квалификацията си, без от това значимо да страда и семейството... аз още не съм открила отговора за себе си...

Ами как, от умора не мог ада заспивам вечер и вземам книгата и вечер чета малко или пък в автобуса докато пътувам, пътувам до работа по 1 час почти и 1 час вечер и така това е времето което имам, преди си мислех че като съм уморен аняма да стане но си взех книгата от работата и си я чета по малко вкъщи и има резултат, така вместо да лежа и да се чудя за разни работи, аз чета по 2 часа и заспивам, не ми се е случвало да си легна преди 12.30 вечерта

Да, моето свободно време е също не повече от 2 часа и така ми се иска просто да взема душ и да почета малко, но тогава пък мъжът ми започва да недоволства, че цял ден не сме се виждали и иска да поговорим за нещо...
и него разбирам, но мен кой да ме разбере

Ох, имам чувството че идеалното равновесие между работата и семейството /детето/ никога няма да се постигне. Гледам мъжа ми - той много държи на работата си, обича си я, но е и много натоварен и за да му върви там, това е за сметка на времето, прекарано с нас... Разбира се, той гледа да го направи максимално пълноценно, но все пак е малко в сравнение с времето на работа. Не мога и да се сърдя, защото виждам колко му е тежко, а и все пак основните ни доходи са от него. За себе си вече съм решила, че след 1 дете и 1 на път, кариера няма да правя, т.е. ще си работя това, което ми харесва и ще съм всеотдайна, но в рамките на работното време, за да мога като се прибера да имам време и за дечко/вците/. И без това татко й се прибира след 19-20ч., остава и аз да бачкам до тогава и тя/те/ горката да си се гледа само с бабите... За сега работата ми не е свързана с четене извън офиса, но пък ми се ще да си чета за себе си, но все не остава време за това /1 книга я чета вече от 1 месец/ ... може би като пораснат децата. Иначе и аз едно време висях по цял ден до към 20ч. в офиса и работа, работа, ама сега /поне на такава възраст/ детето има повече нужда от мен, а и аз от него /ей сега ще порасне и изобщо няма да ме търси вече.../


Габи - 21.10.2002 г.

е така е
аз се си вземам душ, докато мъжа ми с занимава с детето, и си играят по раничко, към 9.30
след това си лягаме и гледаме малко тв, и като заспят всички ме хваща сумнамбулата и отивам в другата стая чеми е съвестно да им преча, и тогава чета

Хората са казали, че две дини под една мишница не могат да се носят.
И това не само на думи е така.
За жалост жените в този перод от живота си, трябва да вземат много важно решение, а именно да решат кое за тях е по-ценно, работата или семейството.
Някои ще кажат, това не е справедливо и че не трябва да се стига до там, но повярвайте ми ... трябва.
Или модерната жена, трябва да се прости с мисълта за голяма кариера или от това трябва да страда семейството и.
Моята мама е лекар. Като дете страшно ми се е искало тя да си остава в къщи и да прекарва повече време с мен и брат ми, но уви това не ставаше.
Повярвайте ми стращно съм страдала от факта и винаги съм се дразнела, че трябва бабите да ме гледат. Едно дето им нужда от майка си и особенно през първите седем години. То не се задоволява с няколкото часа вечер, когато майка му е уморена от работа и гледа как да го нахрани и да го сложи да спи. То има нужда от присъствието и, от грижите и и вниманието и.
Мили мамчета знам, че ще изберете правилното решение за вас и вашето семейство.
Успех

това ми е болна тема последните месеци.....

преди няколко години оставих работата си заради децата, така, просто я зарязах... сега се занимавам с друго, имам повече време, но не ми е така хубаво

странното е че напоследък постоянно имам шанс да се върна отново в сатрото поприще, но не смея...ще трябва пак бавачки, пак да ме няма с дни....колебанието ми е струв али си заради парите или да кротувам

мъж ми ме вижда, че не горя от ентусиазъм със сегашната работа и самия той леекичко ме окуражава /май/ да почна пак стария бизнес....

незнам, много е сложно кариера и деца, просто не стават двете заедно. като имаш време за децата се печелят по-малко пари, като има повече пари няма време за децата.....ужас...дилема...

В отговор на:

---

Повярвайте ми стращно съм страдала от факта и винаги съм се дразнела, че трябва бабите да ме гледат. Едно дето им нужда от майка си и особенно през първите седем години.

---

Дали пак така би се чувствала, ако например баща ти те е гледал? Интересно ми е, понеже днес в много семейства мъжът гледа децата, а жената работи.

---

Bacteria is the only culture some people have.

Ох така си е
Не ми остава никакво време И се чувствам толкова скапана в края на деня, а все още съм на 3/4 от работния ден
Дори напоследък се чудех как намирате време да влезнете в клубчето - на мен ако откъсна минутка две от работния ден, то ще е колкото да прегледам заглавията , а в къщи мъника изобщо не ме уставя да седна спокойно на компа
Време за четене - никакво А и работата ми е такава че изисква много четене
Всеки ден си правя някакъв график и в края на деня виждам как и колко съм изостанала

Родителите ми са с еднакви професии, така че можеш да се сетиш колко често съм виждала баща ми.

Болната тема... Бях убедена, че на 3-я месец ще се върна на работа поживо, поздраво, а бебе ще гледа баба му.
Е, сега вече не съжалявам, че това не се случи, макар и по кофти причини здравословни. Поработвам отвкъщи, колкото да не ми умрат мозъчните клетки и понякога зверски ми се вика, че не чувам аплодисменти за професионалната си реализация - това ми беше номер едно в живота допреди 7 месеца. Но тези дни - понякога скучни и самотни, натоварващи физически, пълни с памперси, но и с много усмивки, смях и гукане, никой никога няма да ми ги върне.
Знам, че Рая няма да си спомня затова. Още след няколко месеца ще я оставя на баба й и ще се върна да работа, живот и здраве. Но аз ще си спомням и съм сигурна, че ще си мечтая за това, което сега понякога ме дразни.

Питах хипотетично. Съжалявам.

---

Bacteria is the only culture some people have.

да, ще си мечтаеш...няма нищо по прекрасно от да прегърнеш бебчето си....доплаква ми се като се присетя.... малките мишки...като порастнат вече не са така за гушкане...а гушкай някой 160 см тийн,него го гушка гаджето вече

И за мен много болна тема. Наистина от преди третия месец се върнах на работа, но си имах баба в къщи, която помагаше, направо си го въртеше цялото домакинство. А и детето си се чувстваше спокойно с нея и излизаха навън.
Сега - ходи се на градина. Почти не излиза навън освен 1/2 час дето я водя в парка понякога след работа. Смених си работното време да си ходя по-рано и това рано или късно ще стане проблем.
В къщи - готвене, пране. Хем къщатата ми е дразнещо неподържана, хем няма време за нищо. За къпането не ми се говори - когато превъзмогна себе си и стана преди малката да се е събудила и надала боен рев за мен /това е последния и номер/. Вечер се приспиваме и понякога стигам до зъбите, понякога не. Толкова ми е трудно да се измъкна от леглото. Изобщо за свободно време не се говори - просто няма такова докато бубето е будно /трябва сестричка да си играят :-Р/. Най-много ако таткото се прибере към 10 и по чудо по-рано да седнем да вечеряме. Да не останете с впечатление, че много се спи - 6-8 часа само. Аз съм като тинейджър и ми трябват 9 ;-)
Но защо напоследък не мога да се мобилизирам, концентрирам в работата е нещото , което ме притеснява. Хората очакват да работя на стария ритъм, по 10-12 часа поне, а аз дори ритъма не мога да го поддържам да не говорим за времето.
Ох, много мрънкане падна. Ама дано като си го кажа да ми мине.

Съмнявам се да съществува жена, която да успява да съчетае да бъде перфектна майка, домакиня, съпруга и отдадена на професията си.
Най-гадни са угризенията. Спомням си колко нощи не спах, когато мислех дали да почна работа. Е, почнах. През седмицата си го виждам Лъчко сутрин 1 час и вечер 2 часа. Гледам да съм колкото се може повече с него през това време. Всичко оставям за като заспи. И аз като gugu съм поспалана и по-малко от 8-9 часа сън ми идва нанагорно. Чувала съм, че не количеството, а качеството на времето, прекарано с детето е по-важно. Може да си по цял ден с него и да не му обръщаш внимание, то да си мрънка, да реве, да иска внимание. Е, каква е ползата от такова майчино присъствие?
Не искам да избирам между майчинство и кариера. Не мога да избера. Егати колко са облагодетелствани мъжете.

Лъчезар стана на

може би ти трябва почивка....не се смей и не казвай "Кога?"
Опитай, помисли какво ще те разтовари....
Аз миналага година направих едно пътешествие от месец и половина - що тръшкане и рев изревах как ще се справят без мен - не само че се бяха справили, ами бяха изхвърлили нощното шише с млекото.....Екстра си бяха....
Починах си, вярвай ми дето си мислех че мисълта ми ще е само в България...ми не беше Явно е имало нужда.....Защото си е моя грешката , че искам да огрея на всякъде...ама не става всеки път....
Та, мисълта ми е не да бягаш за 1 месец, просто направи нещо за себе си.....
ЕЕЕ голяма съм теоретичка....сега Ви оставям, че трябна да купя хляб и да тичам да готвя!!!!

Всъщност ясно е, че изборът ни между майчинство и кариера е почти предрешен априори
Проблемът е, че като отида на работа никой няма да ме пита колко наакани памперса съм сменила вчера или колко време съм имала да се наспя- от мен се иска да съм компетентна, активна, да си върша работата и да си нося отговорността при провал... а как да съм компетентна, като даже не мога да си чуя мислите от едно бърборещо и постоянно търсещо вниманието ми дребосъче

много е трудно....
аз започнах да работя сега... от 1 месец - ту вкъщи, ту на работа... и наистина няма грам почивка...
вчера заспах на масата, докато имахме гости.........
е това си е показател вече...
верно че беше 2часа..ама то по-рано не се случва да легна.. а в 8ч сутринта бебка е винаги готова за папо... и мама става да я храни...
на работата си не мисля за нея.. знам че баба й добре я гледа и Ели много обича баба си .. но натам как ще е.. моята професия също поглъща работниците си....... и наистина не ми е много ясно как ще ги съчетавам...
едно е ясно... тук в БГ няма начин мама да не работи... в повечето случаи... и ще сме като всички останали - трябва да се справим!
Ще ни крепи щастието да сме родители и да имаме слънчице

Разбира се, че ще се справим- не сме нито първите, нито последните с такива проблеми ... въпросът е как и на каква цена...

Цената е ясна - жертваш се напълно за година, две или колкото трябва...
И аз не можех без книги и кино; не можех без 10-часов работен ден; не можех без екипа си от 15 човека; не можех без пътуване всяка седмица и без гости всяка вечер; не можех без нови дрехи; без красив маникюр и гладко депилирано тяло; не можех без чисто лице с лек грим и без парфюм; не можех без 200 коремни преси на ден; не можех без секс, без спане до обяд в неделя и без свещи и нежна музика нощем... Не можех без още 100 000 мои си нещица, обаче ела ме виж сега как мога! Мога, че чак пушек се вдига... :)))
Понякога се поглеждам в огледалото и се чудя - туй аз ли съм, не съм ли... Ръцете ми като на ветеранка от колхоза; депилирам се, докато търкам тоалетната чиния с препарати; книгите са лукс далечен, а работата - еееех, работата... Неща, които са ми отнемали часове, сега за дни не мога да свърша.
Но, викам си - стискай зъби, жено! Все някога и туй ще свърши

Правя чудеса от храброст, за да крепя окуцялото си самочувствие на професионалист и сексапилна млада дама... Коства ми много и невинаги успявам, но тъкмо тогава едно ухилено четиризъбо нещо се провиква "мамооо" и ми припомня, че всичко това не е жертва, нито цена. Това е смисълът, за който си струва да се боря дори и повече.
Клише, но е факт!