Ах защо ...

... защо животът е толкова гаден, защо разочароваме и нараняваме всички които обичаме, защо даваме повече на тези които не заслужават, защо боли толкова и защо това което ни се иска винаги е в разрез с това което смятаме за правилно.
Защо чувствата не искат да изчезнат, защо не намираме оправдание за грешките си, защо всеки път има излъгани надежди, защо ... защо ...

Или може би ние не сме такива, а просто аз съм такъв, може би ...

Животът е гаден!!!

Извинете ако съм се натрапил, но просто ще се побъркам вече ...

Кажи ми защо сме мили и любезни с колегите си по цял ден, а вкъщи не можем? Защо се усмихваме на продавачката, сервитьорката, таксиметровия шофьор, на непознати хора, а любимия (уж) чивек го гледаме начумерено? А?

Защо си изливаме нервното напрежение върху човека до нас, а не, да речем, върху началника си? А?

Защо имаме огромни претенции към ближния си, а прощаваме великодушно грешки, спрямо нас, дори на непознати хора? А?

Аз нямам смислен отговор.

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Успокой се, овладей емоциите! Какво толкова се е случило?
Нито животът е гаден, нито разочароваме всички, които обичаме - не разпростирай конкретния случай върху всичко и всички. Защо не постъпваш както смяташ, че е правилно, какво ти пречи? Или пък постъпи както искаш. Волята е твоя.
Чувствата рано или късно изчезват, но се иска време и желание за това. Грешките не искат оправдание, а извинение... А работата с надеждите е като тази с чувствата - едни изчезват, други се появяват и животът си върви напред.
Явно си в кофти момент...
Трябва сам да си помогнеш, другите могат само да те посъветват и подкрепят...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

прав си...аз май винаги съм се стремяла да не пренасям неприятностите си в къщи...и изобщо никой не ми е виновен, когато ми е крив деня.... айдеееее-комп-а ми пак полудя, прави си каквото си пожелае-тъпа техника

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

1. Натрупват нервно напрежение вкъши и го носят за разтоварване на работата си.
2. Натрупват напрежение на работа и го отнасят за разтоварване вкъщи.
3. Не могат да ги търпят нито вкъщи, нито на работа.

Аз бях от третия тип.

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

аз пък май само си го трупам и мнооого рядко разтоварвам...по начина по който го правиш ти...

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам