Любов или...

заблуда са основата на любовните романи?
Някой от вас изобщо чете ли такива?
Или преди чел/а? (тук трудно си представям мъжете)
От какви хора мислите, че се четат?
Какво им липсва и го намират там?
С каква цел се пишат - продаване на любовни илюзии?

липсва им здрав разум ей това им липсва . ама съмнявам се, че ще го намерят там де.

то пък аз какво ли се обаждам, все едно ally mcbeal не ми е любимото детско

заеби кучето ... зъл стопанин!

Стига де... И аз гледам Али понякога. Ама първите два филма си ги гледах, бяха много забавни.

Но аз ти говоря за нещо от съвсем друг калибър... Онези розовите, лигавите романчета... Където мацката е излезнала като от Вог и с висок коефициет на интелигентност (много често девствена или най-много с 1-2 да е била), а той е абсолютния мъжкар и мнооооооого богат..... И разбира се, много се обичат и т.н. и т.н.

Такав книга ако някога през живота си си прочел, ще те призная

Може би с цел потапяне в един друг свят. Чел съм няколко такива написани от жени. Определено не съжалявам, че ги прочетох. Може и да не бяха перфектни като интрига и прочие, но пък изобилстваха от чувства. Винаги е лесно да се познае кога един разказ или роман е писан от жена.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.

Прочел съм няколко и какво? Можеш спокойно да ме обявиш за сбъркан. Не ми пука. Книжките ми харесаха. Чакам коментара ти.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.

Ти май правилно ме разбра.
Преди няколко дни преглеждах тези, които имаме и всички до един са писани от жени. И разбира се до жени.

А интрига рядко там има. Всъщност се обръща внимание на чувствата.
Но всъщност като ги пишат жени, те сами описват какво биха искали (изключвам фалшивите образи, такива животни едва ли има)

О, аз не се подигравам . И аз чета понякога, на мен ми действат разпускащо. Не мога да чета само сериозна литература. Но подбирам нещо кратко, максимум 150 страници, иначе нерви нямам.

май ще трябва да търсим признанието другаде , аз съм фен на вонегът (примерно), а там не съм срещал девствени умници тире красавици

т.к. мойта представа за розов роман включва някои по-късни произведения на буковски, едва ли мога да се надявам въобще да мина даже и квалификациите на кварталния кръг по признаване

заеби кучето ... зъл стопанин!

Аз имах предвид една по-лека литература, където героите не са обременени и винаги завършват с щастлив край.

Чета всякаква литература, но сега съм се спряла на тази. В темата де. Иначе не е препоръчителна за редовно четене, много променя реалната представа, още повече в юношеска възраст. Моите съученички тогава непрекъснато само такива четяха. Аз се мъчих, мъчих, ама нещо не успяха да грабнат.

А аз пък от този вид романчета чета амо тия, които са ми препоръчани от приятелки в чиято ценностна система имам доверие. Може би затова съм прочел досега само хубави такива.
И не съм мислил, че се подиграваш.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.

Честно казано аз харесвам тези, които не свършват щастливо. И са по-сериозни. По-истински са.

На другите само като им прочета описанието на някой от главните герои и ми е ясно каква боза ще бъде

Винаги има нещо подобно на интрига. В едно от романчетата, които прочетох един граф се беше оженил по сметка, но момичето за което се беше оженил го обичаше и от там заплетоха нещата дотам, че в един момент жена му извика на дуел с пистолети най-известната куртизанка в града а след това двете взеха че станаха приятелки :))))) Няма да ти описвам всички забавни моменти, но определено авторката е имала богато въображение и дълбока чувствителност. И бих казал, че авторката на романа е била емоционано незадоволена за да напише нещо подобно.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.

Доста точно го описваш - като прочетох това ти мнение се сетих като какво бих ги окачествила - един вид душевна порнография - желания, които всички ние имаме(поне част от тях предполагам, всъщност никога не съм дочитала такова нещо), описани по начин по който всички можем да го опишем, но е интересно, защото те оставя с усещането, че надничаш в будоара на "писателката". Абе, не мога да го опиша точно, но ме оставят с някакво блудкаво усещане - като мизризмата в училищен стол. След абзац от такава книга винаги изпитвам необходимост да си проветря мозъка с някой любим писател

Тази песен ми мирише на есенни листа

Тези, които аз съм чел са били горе долу реалистични. Е, хепи енда и супер богатите и супер красивите вече са си право на авторката.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.

Аз чак такива не чета. Това ми звучи като да е вместено в повече от 150 страници и само като видя обема, ми се изпарява желанието .

Между другото и аз се замислих за същото. Дали действително са емоционално незадоволени, та ги пишат такива? Аз и да го мисля, май няма да го измисля. Особено пък да им описвам любовните сцени ... Какви съм чела, не е истина направо


Забравих да добавя друга причина за написването им: пари. Такива книги все пак се купуват.

Нямам представа. Не съм прочела нито един такъв, нито пък съм разлиствала. Интересно как, но са останали извън моята жизнена сфера.

reality bites

Преди време четох една книга (популярна психология) и там беше описано как жената/мъжа да вникне в съзнанието на другия. Мъжът да чете любовни романи написано от жени за жени, а жената да гледа порнофилми .

един вид душевна порнография - желания, които всички ние имаме
Това ме подсети за един филм, който бях гледала преди време. Един писател се беше влюбил в една много красива жена и тя се опита да го измами. А защо се беше влюбил в него? Тя беше чела романите му и отт ях беше добила много ясна представа какви неща търси той в жената и се беше моделирала спрямо тях.

Това е слабото място. Тези идеални образи. Аз такива хора не познавам. И не знам дали изобщо съществуват. Много по-истинско би било ако героите са нормални хора

Няма какво да ти препоръчам. Сещам се само за един роман на Ноел Анри - "Защото ме обичаш" мисля, че се казваше. Но той завърши трагично. Сигурно затова него си го спомням

Пари. Възможно е, но те са странично явление. Емоционално задоволена жена не би могла да напише роман, който да хареса на емоционално незадоволените жени. В крайна сметка за мен този вид романи са писани от емоционално незадоволени жени за други емоционално незадоволени жени с цел да им дадат нещо, от което те се нуждаят. Или поне да им създадат илюзията за това нещо.
Чела ли си мои стихове? Рядко се случва да пусна нещо, но ако си редовна читателка си чела поне едно сериозно мое стихотворение. Мислиш ли, че бих могъл да напиша всичко това и да вложа толкова чувства ако в момента на написването съм имал връзка с жена или съм бил емоционално и сексуално задоволен? Държа да ми отговориш искренно на този въпрос.

Мы ебали все на свете,
кроме ежа и гвоздя.
Ежа ебать невозможно,
а гвоздя ебать нельзя.