Досаждате ли?

От няколко дни ме занимава един въпрос.

Значи, човек, на когото много държа се променя външно пред очите ми. Дебелее. Неговото е нещо като самоагресия и тъпчене, за да запълни празнина, която с ядене(от собствен опит знам) не може да се запълни. Не е вегетарианец.

Искам да му викна: Спри да ядеш! Ще станеш не само дебел, ами и се превръщаш в чудовище, което си изкарва кофти емоциите върху другите.


Но ако му викна и въобще ако подхвана темата, това ще е в разрез с разбиранията ми за изконното право на всеки един да живее така, както си мисли, че се чувства добре.

Ако си мълча, опасявам се за мен нещата стават зле, защото и аз попадам в общия кюп с всички, на които се дразни и които си трайкат.

Къде е тънката граница? Склонни ли сте да я прекрачвате?

Границата е наистина тънка... дали трябва да му го кажеш...според мен да, но не с викане, защото нищо не става насила... по-добре сподели това което сподели с нас, че те занимава този въпрос за това че се променя пред очите ти.... че искаш да му викнеш Спри! , но това ще е в разрез с разбиранията ти.... поискай му мнение по кой начин би чул думите ти...
Не му налагаш мнение или нещо такова, макар че винаги има вероятност да го въприеме така, но ако се опасяваме да не бъдем разбрани правилно и не казваме мнението си заради това... така губят и двете страни... Дори човекът да се обиди в началото, е много вероятно да му мине скоро....
Успех

Това да се чустваш свободен е прекарасно нещо. Добър начин да направиш някого щастлив е като го накараш да се чуства свободен. Как да стане това не знам точно ...
Та границата за мен е там където почнеш да ограничаваш свободата на другия.

Високите идеали и личния пример, променят и помагат на хората - за това трябва да се грижим. Аз ако излъчвам добрина, радост, красота няма нужда да се занимавам с подробности, просто трябва да 'кажа' на човека какво мисля - "Радвам се да те видя"

Това с викането беше метафора.
И 100 кила да стане, няма да се промени виждането ми за него.
Лошото е, че дебелеенето го затлачва и му влияе зле и на психиката.

Ще я видя аз тази работа как ще се оправи. :)
Мерси. :)

Уф, твърде много съм човек с всички недостатъци, които човеците имат.

Много си прав за излъчването, личния пример и всички онези положителни неща, които ако вярваме, че съществуват, ни се случват.
Понякога обаче, се изчерпвам като енергия да бъда позитивна. Т.е. знам какво е от другата страна.
И често си мисля, че тогава сам трябва да направи човек промяна със себе си, за да си възстанови баланса и хармонията.

Затова в случая не знам дали да се меся, или да изчакам нещата да се регулират от само себе си. Без мои приказки.

много неприятна ситуация..ти знаеш ли какъв точно е проблемът му?
може би ако го накараш да говори за това, което го притеснява, поне докато говори няма да се тъпче...май....
макар че да ти кажа аз не вярвам само с говорене да се оправи.
и аз имах такъв проблем с тъпченето и колкото и да ми говорят разни хора, файда нема...има нещо идиотско в автоагресията - колкото повече, толкова повече. накрая прекрачваш всички граници и започваш да се мразиш толкова интензивно, колкото всичките хора, които познаваш- те обичат.
опитай освен с говорене да му помагаш и с действия - изведи го в планинката,
отидете до съседния град на разходка, играйте игри, вървете на кино и др. все в тоя дух. може би не трябва да го оставяш сам за дълго време. накарай го да намира утеха в теб, а не в гадната храна..
хранителните разстройства са мноу гадно нещо и мъчно се лекуват. дано твоя приятел има повече късмет.
успех и на двама ви

:: салатено чудовище ::

Според мен трябва да му кажеш мнението си, и не мисля, че по този начин ще ограничиш свободата му на личен избор. Избора винаги си е негов. В крайна сметка ще го направиш за негово добро. Защото това би могло да доведе до сериозни проблеми и лошото е, че колкото повече време минава толкова по- трудно човек успява да възтанови нормалния си начин на хранене.
Но зависи, защото при него може да не е някаква сериозна зависимост, а просто период, който ще премине от само себе си, и може би първо това трябва да се установи. Тогава няма да има смисъл да се насилват нещата. Но ако е зависим (имам предвид пристрастен, защото всеки е зависим) от храната, е по-добре да се направи нещо. Защото както хората стават зависими от цигари, алкохол и др. така се пристрастяват и към тъпченето и всеки път, когато по някаква причина не се чустват добре намират спасението в храната.
Това е начин да удовлетворява незадоволените си емоционални потребности и означава, че нещо му липсва, и той компенсира това чрез ядене. Към всеки човек трябва да се подходи по различен начин. Доколото разбирам ти го познаваш отблизо и най-добре можеш да усетиш кое би го накарало да се почуства добре, защото проблема е психически и той трябва да го преодолее, тоест да открие причината. Най- добре може би е да поговориш с него, да разбереш дали има нещо което го мъчи...., защото може би и той не го осъзнава.....

"Какъв е смисъла да искаш нещо, ако не го правиш...?"

Аз съм склонна да престъпвам границите на хората, на които държа. Много се стремя да не го правя, щото кел-файда особено в дългосрочен план Ако това щеше да им помогне, охо, щях да викам да крещя да хвърля един бой, ако требе, ма наистина файда нема. Когато се бъркам в работата на някого, в повечето случаи става малко като с измиването на ръце и помпането на его. Да пробвам, по-скоро за себе си, да си кажа, че се опитах нещо да направя... Всеки сам израства и му увира главата. Някакъв спокоен, приятелски разговор може и да не навреди, но пак се съмнявам. Особено при случая, който описваш. Не че човек няма какво да каже в такива случаи, просто другият не е готов да се измъкне..... и му е особено противно другите да му дават акъл. Суицидното поведение си е странна човешка черта.

Твърде драматично става. :)
Ако ми беше позволил, щях да съм наоколо.

Истината е, че няма време нито за кино, нито за планина, нито за мен. :)

Това, което си написал/а с удебелени букви е съвсем така.

Вярвам, че ако се тръгне по обратния път- с контрол на яденето, може да се подобри и емоционалното състояние на човек.

И аз съм така- като тебе.
Опитвам се, обаче да не прекалявам и да не съм твърде многознайна по всички въпроси.

В случая, каквото и да направя, все ще е погрешно. :)

За кого се тревожиш повече? За него или за теб самата...!?!?

Ако наистина държиш толкова много на този човек, както пишеш то тогава ще разбереш, че проблемът не е в храненето. Всеки си е имал своите кофти моменти и всеки сам си има начин за справянето им и изкаравнето на агресията. Едни се тъпчат с шоколат или сладко, други прекаляват с цигари, алкохол, наркотици, трети чупят и т.н. Ако си загрижена за твоя приятел се опитай да разбереш какво е подбудило това поведение, какви са проблемите му и защо е в такова състояние. Мисля, че трабвя да се позаинтересуваш повече какво чувства не с какво се храни.

Ако реши единя проблем то другия, с храненето ще си изчезне така както се е появил т.е. като следствие на на основния.

Пишеш, че въпросът те занимава от няколко дни...това значи ли, че и проблемът се е появил от същото време?


Ако си мълча, опасявам се за мен нещата стават зле, защото и аз попадам в общия кюп с всички, на които се дразни и които си трайкат.
Ти за кой се притесняваш за него или за себе си ?!??
Ако е по скоро за теб то значи, че не държиш толкова много на този човек, в което няма нищо лошо разбира се. Не е възможно да се харесваме и да харесваме всички.

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Ох.

Знам какво чувства и какво се случва.

Вече уточних, че колкото е да се уголеми, в моите очи няма да се промени. Но тъпченето допълнително го "закопава" в проблема. Била съм в това състояние е знам какво е.

Въпросът никак не е дали ме е грижа. То е ясно.
Не ми се коментира повече.

Както казваме програмистите това не е bug а feature

Всъщност, Чери, така като се позамисля, май ако наистина човек иска много да помогне на някого, може да го направи. Но ще се наложи да попилее аадски много енергия, време, емоции и т.н. Част от проблемите могат да се върнат и към теб. Хората са склонни да го правят това за много малко от ближните си. Най-много го могат майките за децата си, там наистина се наблюдават чудеса от храброст. Затова смятам, че предишното ми мнение е неточно, може би цената за това е просто твърде висока.