Психика

Как според вас се отразяват психическото състояние и стресът на забременяването? Ако няма физическа причина, може ли това да се окаже реалният проблем?

Ами тук [линк] пише, че това няма значение. Но се съмнявам - психическата (не)стабилност оказва голямо влияние върху цялостното състояние на човека.

Според мен стресът, че не става, не може да е причина за незабременяване.

според мен стреса приЧинява много проблеми.
не мога да твърдя Че това е приЧината zа проблемите ти но по мое лиЧно мнение е много вреден фактор zа zдравето на Човека иzобщо

Стресът като цяло наистина е много опасен, обаче мисля че опитващите да забременеят не са подложени на този, така наречен унищожителен стрес. Защото се борят. Борят се да създадат живот. Докато се бориш, страшно няма. Падаш и ставаш, падаш и ставаш...
Има една известна мисъл - Това, което не ни убива, ни прави по-силни, нали?

Да, ама има доста случаи (разказвали са ми дори познати), когато семейството си осинови дете, съвсем скоро и жената забременява. Как ще обясните това? Явно при някои жени проблемът е психологически. Когато си имат дете (макар и осиновено), за което да се грижат, спират да се притесняват и да мислят негативно и нещата се оправят...

За мен Лали е права, че безотказната борба крепи духа. Дано има момичета, които приличат на нея.

За съжаление, моята борба в един момент стана ОТЧАЯНА. След всеки неблагополучен опит, тревогите и напрежението се засилваха и ставаха непоносими за мен и близките. Чувствах се като вредител на околната среда, провалях настроението в компанията на роднини, вгорчавах ежедневието на съпруга си. Почнах да си мисля, че се заяждах със съдбата си. Ако бях изразходвала тогава тази отрицателна енергия с обратен знак в нещо по-смислено, със сигурност щях да съм по-удовлетворена.

На всичкото отгоре и лекарите, на които споделих за страха ми от неясния развой на всеки опит, потвърдиха, че той за тях е единствената пречка за неуспеха, тъй като нямах абсолютно никакви биологични и анатомични пречки. Даже при два от циклите, притеснявайки се дали ще го докарам и до едри фоликули /без стимулация/, се случи да не наедреят. Лекарят ми препоръча да си направя почивка и след кратко прекъсване всичко се нормализира по естествен начин. С това искам да подчертая, че според тях стресът или страхът влияят и на овулацията.

След като осиновихме дете, обстановката вкъщи се оправи, не се давя в едновремешните мисли, имам непрекъснати поводи да бъда усмихната, полезна, да получавам и да давам обич. Върнах си и чувството за хумор, както и самочувствието.

Ако има терапия за лекуване на стреса при забременяване, считам че този клуб е най-подходящото място: има кой да те изслуша, да сподели и да ти вдъхне кураж. /По мое време го нямаше./ Още веднъж поднасям комплиментите си на неговите създатели и модератори!

da nie vsichki se borim, no za men naprimer ostavat mislite - zasto da ne moga da imam dete, zasto dori i tazi suvsem estestvena funkzija mi e tolkova problemna ... i oste po-gadno e kato imash i drugi problemi, sporove s hora v ejednevieto i vinagi se predopredeljash kato gubest i po-nepulnozenen ...

Има голяма разлика, дали се бориш смело или отчаяно. От собствен опит смятам, че борбата си заслужава, когато твърдо вярваш в успеха й и чрез нея просто извървяваш пътя до него. Не се бори с паднал дух, от много хора съм чувала, че който се бори с паднал дух, сам предопределя неуспеха си /взех си думичка назаем от теб/.

:) ok mersi samo ponqkoga naprejenieto e mnogo golqmo

Моето мнение е, 4е външният стрес-караници с колеги, роднини, съседи, напрежение на работа, безпари4ие, преместване и т.н. не влияе на забременяването. Доказателсто за мен ли4но е фактът, 4е жените забременяват и от изнасилване, и в мизерия, и неискайки да забременеят, и дори болни с рак или СПИН. Оба4е вътрешният стрес, т.е. този, който се отнася към самото забременяване от типа " ще стане ли този месец", "кога най-накрая и аз ще забременея", "вси4ки са бременни, само аз не", "ох, аз май няма да имам деца" влияе и още как. Ако някой намери формула да се оттърве от тези мисли, моля, споделете я!
Мари

И според мен стресът не може да бъде причина за незабременяването, или пък може, но в редки случаи - ако натурата е свръхемоционална или емоционално нестабилна. Иначе, в общия случай, мисля че влиянието му се преувеличава. Също според мен е важно личното ни отношение към този въпрос - ако си казваш: ей тоя стрес ме побърка, пречи ми да забременея, може наистина да пречи; ако си казваш: е, чак пък да ми пречи да забременея, не ми се вярва ... вероятността да ти пречи е наистина по-малка.

Все се сещам за едно изказване тук на Джънгъл, дето по една такава тема се беше изказала "на мен стрес не ми влияе" - кратко и ясно, както и се доказа на практика няколко месеца по-късно

Освен че предложих клуба като терапия, има и други:

отдаваш се на живот /доколкото можеш да си го позволиш/, поставяш си други цели /шофьорска книжка, курс по английски, екскурзия до някъде, отпуска/, създаваш си работа, отдаваш се на хобита, лични интереси, избягваш да оставаш сама вкъщи, търсиш си компания...

Със сигурност това е само малка част, нека и други се присъединят!

по тоzи пожод може да направим една анкета и да видим колко от нас които имаме проблеми със zабременяването имат напрегнато ежедневие и работят работа сжърzана с психиЧеско напрежение и натоварване и какъв проzент не работят и нямят никакви други проблеми
така ще се види как влияе ежедневния стерс

Oh Mari i az tarsq tazi formula, za sajalenie do sega bez uspeh!!! Ako nqkoi q nameri , neka da q spodeli!