Странно ми е ...
44 отговора
1250 прегледа
Re: има лек..
Нима свързваш бедствията със твоя господ?
Не ми дръж сметка, че съм атеист!
Gods favour the bold
Не ми дръж сметка, че съм атеист!
Gods favour the bold
are kajete????
E ,dobre de tezi neshta koito si govorite naprimer , 4e vampirite s edna duma si predpo4itat noshta i t.n ozna4ava li naprimer 4e az sum vampirka kato ot 100 godini se interesuvam ot vampiri i sum izgledala hilqda filma s vampiri i sum pro4ela bezbroi legendi za Graf Drakula , i obicham noshta i kogato nqmam angajimenti naprimer sum vakanciq ...denem spq , a noshtem ne pravq nishto koi znae kakvo no prosto si jiveq prez noshta .... Luda sum po tezi neshta , no ne mislq 4e samo tova se iziskva da si vampir ... Kajete tezi koito se 4uvstavte vampiri koga go po4uvstavhte , zashtoto , kak i kakvo se iziskva za da mojesh da kajesh : "Da az sum vampirka naistina sum po razli4na ot drugite " ???
Mnogo shte se razdvam nqkoi da mi kaje , zashtoto vsi4ko bih napravila da doide nqkoi vampir i da me zahape ....e tva e v prenosen smisul , no naistina mi e interesno kakva e receptata ...





Mnogo shte se razdvam nqkoi da mi kaje , zashtoto vsi4ko bih napravila da doide nqkoi vampir i da me zahape ....e tva e v prenosen smisul , no naistina mi e interesno kakva e receptata ...
:)
я, един също толкова заинтересован младеееж .. мм така, и аз съм в същото положение ... интересувам се от някои неща, но в крайна сметка не мога да ти дам отговор на нито един от въпросите ти.Но друго мога да кажа ... наскоро разговарях с един човек, който е доста интелигентен и си разбира от работата, а и не само .... тъ .. по въпроса с вампири, сатани, а дори и част от музиката(защото има много метал банди които са такива), стигнах до извода, че човек има сили, сетива ... всичко зависи от това дали ще ги отключи.Въпрос на желания, концентрация и силно вярване .. това са мои наблюдения .. до професорката искам да кажа, че е в правилна насока
има някои неща, които усещам у себе си, че са по-различни .. но за тях не се притеснявам и грам .. попитах защото ми е интересно ... аз също съм изгледала доста филми и сега идва ред да почна и с книгите:Р но незнам дали всички тези "различни" неща у мен са в насока "вампиризъм".Просто понякога се чувствам странно и различено.Не както обикновено
.. е, доста пописах
Something told me to tell you not to tell me what to do!
Something told me to tell you not to tell me what to do!
Re: Странно ми е ...
оп, забраих да кажа, че аз съм онова мушкато .. сори, стара регистрация---->стар ник 

Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
я прочетете това .. !
Самота
Тя беше толкова красива-
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички дподеляха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
А мракът бе свобода,
Светлината се превърна в пролятие,
А луната бе символ на радостта.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
Светът започваше с вечерта,
Завършваше, когато дойде утринта
С първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
Споделяше всичко с луната,
Обгърната от гъстия мрак
И целуваща се с самотата.
Дяволска бе тази целувка,
Целувка с ангелска красота,
Нежност преливаше от тази милувка,
Но тя беше бягство от реалността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.
Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,
А тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,
Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.
Една нощ незабелязано излезе.
Знаеше къде отива – към нейната скала.
Това бе любимата й място.
Изгледът от нея беше несравнима красота.
Толкова близо бяха звездите,
А от всяка по-ярко блестеше луната,
Вятърът разпиляваше й косите
И тя тръгна към ръба на скалата.
В очите й вече нямаше сълзи,
Искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
А от мечтата делеше я крачка една.
Погледна за последно небето,
Усмихна се на нощта,
Пристъпи напред и летейки извика:
“Сбогом самота!”
От това което ми бяхте написали горе .. нещо такова става ... може би без последните няколко редове ... май има доста последствия от това нощта да те обгърне и да започнеш да живееш нощем .. не мислите ли?
Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
Тя беше толкова красива-
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички дподеляха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
А мракът бе свобода,
Светлината се превърна в пролятие,
А луната бе символ на радостта.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
Светът започваше с вечерта,
Завършваше, когато дойде утринта
С първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
Споделяше всичко с луната,
Обгърната от гъстия мрак
И целуваща се с самотата.
Дяволска бе тази целувка,
Целувка с ангелска красота,
Нежност преливаше от тази милувка,
Но тя беше бягство от реалността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.
Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,
А тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,
Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.
Една нощ незабелязано излезе.
Знаеше къде отива – към нейната скала.
Това бе любимата й място.
Изгледът от нея беше несравнима красота.
Толкова близо бяха звездите,
А от всяка по-ярко блестеше луната,
Вятърът разпиляваше й косите
И тя тръгна към ръба на скалата.
В очите й вече нямаше сълзи,
Искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
А от мечтата делеше я крачка една.
Погледна за последно небето,
Усмихна се на нощта,
Пристъпи напред и летейки извика:
“Сбогом самота!”
От това което ми бяхте написали горе .. нещо такова става ... може би без последните няколко редове ... май има доста последствия от това нощта да те обгърне и да започнеш да живееш нощем .. не мислите ли?
Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
Отговорите...
Ами ето ти я рецептата:
Ти самата как се чувстваш?
Възприемаш ли се като такава?
Усещаш ли, че с нещо си над другите?
Можеш ли правиш с лекота неща, които те не могат?
Имаш ли това вътрешно чувство, че си същество на нощта и усещането, че сетивата ти са далеч по-изострени отколкото на обикновените хора? Че проникват отвъд неща, които те дори не са и сънували?
Това са отговорите.
Ти самата как се чувстваш?
Възприемаш ли се като такава?
Усещаш ли, че с нещо си над другите?
Можеш ли правиш с лекота неща, които те не могат?
Имаш ли това вътрешно чувство, че си същество на нощта и усещането, че сетивата ти са далеч по-изострени отколкото на обикновените хора? Че проникват отвъд неща, които те дори не са и сънували?
Това са отговорите.
Re: :)
Благодаря!
Е, винаги съм казвала, че вампирите не са задължително гадни и прокълнати. Характери всякакви. Аз самата съм вапир - пацифист!
Е, винаги съм казвала, че вампирите не са задължително гадни и прокълнати. Характери всякакви. Аз самата съм вапир - пацифист!
Re:
не, Манерва, не съм го писала аз, но го имам на компютъра и съм изплакала доста сълзи докато съм го чела, в моменти на отчаяние, мъка и дори самоунижение.Но е хубаво и понякого нещата написани там се случват с мен, макар че си нямам скала наблизо .. :) имам си гробища и рекичка .. а, и дървета си има .. мога от там да скоча
Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
Or else you will dig my grave.You feel them finding, always whining
Re:
Interesno, az sa6to sam se 4uvstvala taka na momenti.
I kolko hubavo: znaesh malkoto mi ime!
I kolko hubavo: znaesh malkoto mi ime!
Re: Странно ми е ...
i kakvo pravite,vie vampir4eta?kak ste go postignali(tova da stanete vampiri).6te vi kaja-nikak.za6toto ne ste!!!ako nqkoi ot vas e vampir neka doide i da me napravi.no ne mojete.i vie i az go znaem!!!
Re: Странно ми е ...
Това показва, че и понятие си нямаш какво означават вампирите. С прекалено много фолклор си се надъхал.
Кръвта ти тук никой няма да изпие, но сред нас има такива, които след един прекаран с тях час ще те оставят да си преплиташ краката, без дори да са те докоснали... Научно тези работи са възможни. Прочети литература.
Re: Странно ми е ...
А, и това може, макар че не разбрах мъж ли е или жена... повече ми прилича на жена, така че - хайде, колега, ваш ред е! 


Re: Странно ми е ...
една моя много съкъпа и любима вампирка от други реалии казваше , вампирите са над пола......
тоест затова всичко е позволено при тях
но не ме вземайте за .... ъъъ по-особен отколкото е нужно да бъда
тоест затова всичко е позволено при тях
но не ме вземайте за .... ъъъ по-особен отколкото е нужно да бъда
Re: Странно ми е ...
в следствие на любопитство, често се случват
инциденти
инциденти
Редактирано от Фaнтoм на
Re: Странно ми е ...
Винаги може повече
Странността е като човешката глупост - край няма
Whole Life Is War
And Whole Life Is Pain
And You Will Fight Alone
In Your Personal War
Whole Life Is War
And Whole Life Is Pain
And You Will Fight Alone
In Your Personal War