Асцендент

Абе я да ви питам какво мислите вие - какво всъщност е за вас асцендентът? Не питам за дефиниция - всички сме чели всевъзможни дефиниции и всички знаем какво теоретично е асцендентът. Искам да чуя вашите лични интерпретации/усещания/метафори...

Какво е асцендентът? Дреха, която обличаме сутрин - за пред външния свят и събличаме вечер, когато оставаме сами? Кожа, която е хем част от същността ни, хем мъничко външна/чужда спрямо най-истинското ни Аз? И която хем ни пази от външното, хем е и проводник към него? Или маска, която си нахлузваме, когато искаме да направим добро впечатление или когато сме тревожни и "опипваме обстановката"? Оръжие за самоотбрана/нападение - особено ако имаме планети в 1 дом?

Въпросът е уж елементарен - като да питаш защо ягодката е червена. Но понякога се хващам, че в нетърпението си да покоря все по-дълбоки и сложни пластове от астрологичното познание, оставям някои елементарни въпроси без задълбочен отговор. И познанията ми заприличват на разхвърляно бюро - сякаш купчината текстове от по "висш порядък" затрупва простички, но възлови въпроси, чиито отговори остават някак недовършени...

Аз имам страшно раздвоено отношение към асцендента си.
От една страна ми се иска да беше точно като дреха, която да оставя в нафталиновата ракла и да не погледна повече, от друга - никак не върви да тръгна гола по улиците, дори и астрологично погледнато.
Щото отдолу зеят едни опозиции, една властна същност, майката си трака.
С този АС поне не ми личи колко съм разпокъсана, просто той хвърля едно златно наметало и хората се обръщат след усмивката ми.
Не мога съвсем да го приема, не мога съвсем да го отделя от себе си. И за да е набеден Сатурн за всичко - чудя се, дали това идва от опозицията към слънцето.

Вие сте ме виждали в почти изцяло лъвски одежди. По разни купони. Обаче неминуемо идва един момент, в който се усещам, осъзнавам, в който се уморявам от себ си, все едно ми пада батерията и блясъкът рухва като пясъчна кула. Просто се поглеждам отвън и си казвам "ето я лъвицата". Обикновено започвам да ставам поносима, когато настъпи този момент на изтощение. Тогава се кротвам в някой ъгъл и ми се говори...

На външен вид съм много лъв, с тая грива... Понякога вътрешно негодувам, че не искам за всички да съм просто "слънчева", че това ме лишава от възможността да изградя контактите в дълбочина, лишава ме от способността да разкрия собствените си дълбочини. Много е трудно да се бориш срещу собствения си образ в главите на другите.

От друга страна, не бих се лишила от слънчевостта си. Има нещо детско и непосредствено в нея, което ми помага бързо да докосвам хората, да изграждам доверия. И да ги усмихвам. Компенсирам с асцендента недостатъчната си Венера. Ако не се обръщат след жената в мен, поне да се обръщат след сиянието ми.

Не го харесвам, защото е много его-центриран и в комбинация с доминантните планети в Овен се превръщам в нещо като диктатор. Вчера ми го казаха. Все едно пътят, истината и животът са мои... Такова излъчване съм имала, такива ми били подходите. Всичко малко насила. И ако не ми искаш помощта или акъла точно такива, каквито съм сметнала за добре - майната ти. На мен ми е трудно да го схвана, да се видя чак дотам отстрани. Трябват ми конкретни примери. Още по-трудно ми е да си представя как бих могла да реагирам по друг начин. А да започна да си меря реакциите предварително, означва да се оставя на Сатурн и да се вцепеня. Уфффф, сложно.

Отивам да чета "Пътеводител на глактическия стопаджия", може би там има отговор на въпросите ми

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Когато "съблечеш" асцендента /ъгъл от кръста/, какво остава от теб?

Луната - ако съм налучила теорията, която предлагаш като обяснение. Асцендентът или програмата в живота са "дрешка" за душата /луната/.

Душата може ли в този живот да се отскубне от тялото си? Съмнявам се, според мен не може да се отскубне от никой ъгъл от кръста на инкарнацията. Въпрос на философия и настройка.

Лично не съм видяла някоя душа да се разхожда без тяло и да я смятат все още за жив човек, но ще се радвам да ми докажат противното.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

От "сатурновата" инкарнация един учител едно време ми каза, че се бягало или с уран /майната ти/ или с нептун /изчезвам, дишай ми праха, няма ме/.

Когато ме вълнуваше този въпрос /преди доста време при един транзит към луната/ се усетих, че с аспект на луна-уран се опитвам да бягам от душата /да и налагам неща, от които я боли стомах/ и с аспект на слънце-нептун изчезвах от земния свят /скрих се успешно от слънцето, плажа, сцената, изявите/.

Единственото, от което никога не съм могла да избягам досега, е темата на асцендента ми и неговия владетел /асцендент тригон сатурн, може би затова нямам тази свобода да бягам и да го събличам?/.

Интересно ще е, ако всеки разпредели сатурн, уран и нептун по отношението им към слънце, луна и асцендент - дали ще познае собствената си настройка и отношение към душата, живота и кармата?

При мен успешно работи ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Не, не си ме разбрала - не предлагам теория за обяснение - просто задавам въпрос, търсейки отговори/мнения. Просто искам да изследвам този въпрос в по-голяма дълбочина и да го проумея колкото може по-детайлно (може би това е порив на собствения ми асцендент?).

Всъщност ти си ми отговорила достатъчно ясно - стига да съм те разбрала де. Значи асцендентът (според теб) е нещо подобно както тялото спрямо душата. Нещо като вместилище, външна рамка, в която се разполага останалото. Или рамка/програма, която задава начина на функциониране на всичко останало - или поне външния. М? Нещо такова ли?

Можеш ли да дадеш по-конкретен пример (за разпределението на сатурн, уран и нептун по отношението им към слънце, луна и асцендент - и как се познава собствената ни настройка и отношение към душата, живота и кармата?) Нещо не успях да ти проследя мисълта...

Начинът, по който се опитваш да обясниш асцендента като дрешка, го има като аксиома в основите на астрологията - дрешката асцендент за душата луна.

Иначе правилно си ме разбрала - с едно допълнение - не става дума как го разбирам, а за аксиомите в основите на кармичната астрология, които с течение на времето за себе си приех като напълно покриващи това, което виждам в реалността и даващи възможност на тази основа да се развие и да се намерят отговори в астрогенетиката, астромедицината и някои други посоки в астрологията.

В астропсихологията някои астролози поемат теорията за "дрешката", но без да казват от къде е, което намирам за крайно странно. Получава се нещо като аксиома - асцендент е равно на маска/дрешка повтарящо се навсякъде в популяризираната астрология, но на какво и защо има писмен отговор само в няколко публикации, които даже не са известни и са повече езотерика и философия, по-малко астрология.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Много интересен самоанализ.

Докато те четох, се замислих как стои въпросът, когато човек има планети в 1 дом - понеже установих, че за себе си трудно разграничавам кога кое се "включва"...

Всъщност може би това, което трудно проумявам, е как точно се отграничава "дрехата" от душата - защото често човек, като ходи дълго с една и съща дреха, започва да се идентифицира с нея и да си мисли, че дрехата и душата са едно и също. Всъщност този ефект го има и в съвсем буквалния смисъл...като се замисля...

Всъщност е много просто като формула:

луна = душа
кръст = инкарнация, тяло, материя, програма
слънце = живот /съвместен "продукт" от луна и кръст/

Луна:

- луна в аспект с уран = дистанция/свобода/бягство от нуждите на душата
- луна в аспект със сатурн = душата ограничена /в "капан"/ на кармата, непонасяне/алергия към съдбата си със всички последствия /психосоматика/
- луна в аспект с нептун = идеализиране на душата, пълна идентификация на човека с душата, сливане, отричане на всичко останало с последствия /психосоматика/

Кръст:

- кръст в аспект със сатурн = тяло и задача програмирани от съдбата/кармата
- кръст в аспект с уран = трансформация на тялото, бягство от първоначалната му форма и задача
- кръст в аспект с нептун = идеализиране на първоначалното в човека, пълна идентификация, но и липса на съзнание за тялото и задачата

Слънце:

- слънце в аспект със сатурн = животът ми е предопределен, живея го както трябва, има граници, които съблюдавам и не мога да мърдам и другите трябва да си изпълняват задачите
- слънце в аспект с уран = животът ми е продукт на личната ми воля, имам пълна свобода на действие или поне агирам все едно е така на всяка цена, освобождавам себе си и хората
- слънце в аспект с нептун = животът е само една /ненужна/ спирка от космическа гледна точка и не бива да му се отдава такова голямо значение, липса на усет за живота сам за себе си

Комбинацията от тези критерии заедно дават много добра ориентация каква е настройката на човека насреща.

Например уран в аспект към слънцето или асцендента дава автоматично човек, който не само, че може да не вярва в карма или съдба, но и съзнателно се противопоставя на тях, в случай на асцендента даже е готов да промени /или "безобрази" според гледната точка/ първичната идея за тялото му в името на свободната воля.

Когато сатурн в комбинация с уран или нептун аспектират един и същ фактор, то тогава се живее на съзнателно ниво единия аспект, на несъзнателно или в проекция другия аспект, може и да се сменят нивата с времето ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Аз точно това съм се питала, откакто се занимавам с астрология - какво ли е усещането да имаш планети в първи дом? Макар че сигурно не е ужасно по-различно от моите в Овен...
Ама те са все лични, а мен ме интересуват тежките планети...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Предполагам, че същото важи, макар и в по-слаба форма и за други разновидности на енергията...?

Например - Луна в Козирог вместо Луна в аспект със Сатурн или Нептун в 5ти дом вместо аспект със Слънцето...?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Хе, колко интересно...
Ми аз имам Луна опозиция Нептун, Слънце тригон с Уран и квадрат със Сатурн, и асцендент тригон със Сатурн и полусекстил с Уран. Всичко е вярно. Май.

Само че слънчево-нептуновата философия също ми е много близка - ако съм схванала идеята. Винаги съм смятала, че и без друго съм тук временно и за малко, та животът не бива да се надценява чак толкова... Или поне някои аспекти от него... Най-хубавото на това да имаш тяло, е че може да се гушкаш и да хапваш пица - или поне без тяло би било доста сложничко да стане. Май Луната ми се обади...

... изписала съм само директните аспекти, защото те са енергийни потоци, които се манифестират по-съзнателно и осезателно от планети в знак или дом. При останалите няма мърдане, тоест една луна в козирог не познава друго освен сатурновия принцип, докато една луна например в дева в аспект със сатурн се манифестира винаги по девешки, но се пита постоянно: "ей боже, защо трябва, когато мисля, че се нуждая от друго?" ... в този дух ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

... южен възел в лъв в 12-ти дом ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

В съвсем буквален смисъл например страх от смъртта, когато душата се е вкопчила в тялото и в земния свят.

Има разлика и между душа и личност - също две понятия, които се мешат. Личността е съвместен продукт на душа, тяло и карма /продукт с качествата на слънце, меркурий, венера, марс/, докато душата си носи само спомените от миналото. Личността се вкопчва в тялото, защото тя всъщност умира, не душата.

Съвсем на езотеричен клуб го превърнахме ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

всичкото това само за мажорните аспекти ли се отнася? Или просто ако са мажорни, се усеща по-силно? Или?

Например разбирам асцендента като вида влияние чрез което се реализират способностите на даден човек, разгърнати за постигане на настоящите му цели.

Тоест целите на американците са да имат пари, пачки. Техния асцендент е усмихнат. Те само се смеят. Ако не се лензят няма да припечеят и един долар. Ще умрат от глад. Ще бъдат нещастни. И още от рано разбират правилата на играта. И се учат да постигнат мечтите си. МЕЧТИ-12 дом и отчаяние.

Нали се счита, че 12 дом носи информация за последното значително съществуване. Тоест някои души може да изберат кратък живот. И този живот не би се вписал като носител на 12 дом. За това последния, който е бил значителен. При което асцендента излиза на житейската аванс сцена в съвкупост с 12 дом. И го разбирам по следния начин:

4-ти дом-Рак от животното рак което живее на брега на морето, най-ниската точка от земната повърхност, тръгнало към 10-ти дом-Козирог от животното коза което ходи по планинските върхове на най-високата точка от земната повърхност. Тогава оста асцендент-десц. е средна линия. Като човекът който е средина между най-малкото, атоми, молекули и най-мащабното, звезди, галактики.

Това е един научен символен израз без да бъде обоснован с нещо. Ако го принизим към психологията и по пътя на логиката излиза, че асц. е осъзнатостта, съзнанието. А не личност - Овен. Тоест асц. като съзнание въплъщава осъзнаването на отчаянието и мечтите продукти на 12-ти дом и също осъзнаването на ценностите и стойностите от 2-ри дом. За мен асцендента е съвкупност от 12-ти, 1-ви и 2-ри. Защото 12-ти дом е в Лъв, чийто господар слънцето е в първи и върха на 2-ри във везни чийто господар венера се намира в 12-ти. И така ми е трудно да отлича насоките на върховете, защото се комбинират. Не ми е ясно къде е душата, облечена в асц. или не? Душа без тяло не може. Когато някой прави секс за пари той продава душата си. Реално така изглежда. Когато някой се усмихва също за пари тогава той корумпира душевността си. Когато чуя думата душа в чужди уста си започвам да се плаша от уникалните акценти които се дават на нейната присъщност. За мен душата е нещо не толкова мистично, напротив. Ако символа на луната олицетворява душата тогава с Луна в Телец може би така се разбират нещата. И като е в аспект със Сатурн? Мисля си, че при мен, ако има бягство от дванайсти то не се осъществява с първи дом, а с втори където е Уран в аспект с венера. Общо взето колкото и да мислих всичко принизих до собствената си астрологична кардиограма. Ама какво да се прави. За мен значенито на асц. произлиза от значението на десцендента. Само когато човек реши, че е слаб тогава той си поставя целта, да блесене -слънце, да иска, да бъде пръв-първи дом-овен. Тоест поради слабостта на седми дом, да реагира слънцето с първи. Може би тогава изпечените психолози ще кажат- оу, да персоната това е маската на човека, компромиса който прави човек пред обществото. Защото асцендент не се марзи. На него всеки му се радва. Ала виж слънцата не. От къде идва асц.? Според съвременната индустриална епоха симвлол на материалното благопоучие от целта да бъдем първи. Така излиза. Ако ли пък не, депресия!

Гледам на асцендента си като на броня.
Като не ми изнася нещо, винаги мога да се напъхам в него и да се скрия за целия свят. Варирам от прохладна любезност през трезва разумност до убийствена саркастичност. Така да се каже, отвътре ми идва..
Знам, че като си вляза в асцендента, няма сила, която да може да ме извади оттам.

Понякога си мисля, че това е начина да кажа 'аз'. Има толкова обстоятелства и интонации, че... Мога да шепна, мога да пея, мога да крещя. А на моменти се появява и ефектът на телепатията. Когато стават най-големите обърквания. Или когато и сама не се знам точно какво ми е 'аз' в определена ситуация.

Всъщност, Девата би могла да мине и за безобидна. Проблемите по същество винаги започват, когато някой се изхитри да ми настъпи Плутона по опашката. Често ми се случва да обяснявам, че имам само два недостатъка, ама пък качествени: и съм злопаметна, и съм отмъстителна...
Ъъъъ... параноята не я броя, 'щото не я приемам за недостатък... ъъъ... даже в излишък си я имам...

Но пък Плутон също е и лоялен и справедлив по своему. Той е твърде дълбок, че да си играе на дребно - от една страна. От друга - нито напада пръв, нито допуска отмъщението да е по-свирепо от нападението. А и не може да му се отрече удивителното постоянство както към обектите на любов, така и към обектите на омраза... хехехех... другият винаги знае, че е обект, а и може да е сигурен, че няма току-тъй просто да се измъкне от списъка с набелязаните...

А, бе, не знам... ама си признавам, че аз съм изключително доволна като цяло както от асцендента си, така и от Плутон там. Отлично убежище са, особено за една плацикава и неориентирана Луна в Риби...

За бившите или добро, или нищо. За мен - нищо..

Какво е асцендентът? Дреха, която обличаме сутрин - за пред външния свят и събличаме вечер, когато оставаме сами? Кожа, която е хем част от същността ни, хем мъничко външна/чужда спрямо най-истинското ни Аз? И която хем ни пази от външното, хем е и проводник към него? Или маска, която си нахлузваме, когато искаме да направим добро впечатление или когато сме тревожни и

Дрехите за външния свят и маските също били и по 5-ти дом, на мен ми е трудно май да различа точно 5-ти от 1-ви ,пък и на теб сякаш...незнам