Как ще е без татко?

Nashiyt tatko reshi, che ima nuzda ot svoboda, zashtoto neshto e spryal da se razviva i che tochno v tozi moment semeistvoto ne mu e prioritet. S edna duma, shte ni ostavi - men i sina ni, koito e na 1 godinka - a svobodata si shte plashta sus seriozna izdrazka.
Ne znam... na men chak mi stava smeshno, tolkova povarhnostno mi izglezda, no istinata e, che mi e machno zaradi deteto i ne zashtoto niama da ima bashta, ami, zashtoto bashta mu se interesuva izcyalo ot sebe si..ili e normalno?!..
Mislya, che ste se spravim i sami, no ne sum podgotvena da bada i maika i bashta... A tryabva li?!
Ne sum otchayana zena, a zena koyato si misli kak e pravilno da prodalzi natatak. I kak bi iskala da prodalzi... Koe e dobro za edno momchence na 1 godinaka, koeto shte vizda bashta si ryadko?!......

Здрасти!
Бъди все толкова силна, колкото личи, че си от постинга ти.
При теб остава най-голямото богатство, ти ще го обградиш с много обич, ще направиш всичко възможно да не чувства липсата на татко толкова силно.
Просто в тъпата ситуация няма какво друго да се направи.
Егати недостойния и безотговорен човек.
Незнам просто в какво ще се "развие" по-нататък...
Смешен е наистина.
Бъдете щастливи с малкото човече. Пожелавам ви го от сърце.

Знаеш ли ,бъди силна все така.Гадно е без татко,но е още по- гадно детенцето ти да гледа как татко се държи лошо и пренебрежително с мама пък дори и с него.Това също оставя травми!!!!
Майка ми ни е отгледала сами двете със сестра ми от съвсем малки(аз бебе на годинка)....живота те учи сам какъв да бъдеш от конкретните ситуации,дали баща и майка,или само майка,ти сега не можеш да го решиш ей така мислейки го.Недей само да приемаш че детето ти ще е ощетено,защото то наистина ще се почувства така....поне аз така мисля де.
Пък дано живот и здраве да намериш човек до себе си и до детенце,които ще се държи като истински негов баща!


Рая 17.07.2003

Мила ,личи си ,че си силен човек,ще се справиш и сама.Мога да ти кажа,че една счупено нещо никога няма да бъде същото,обгради с обич детето си,живей и за себе си вярвам ,че ще му намериш истински и достоен баща!!!!!

Имам приятелка, която е омъжена от 13 години и мъжа и от две три години има същия "проблем". Иска да се развива, те го задушават, иска да е свободен и после решава, че му липсват и се връща. Сега за пореден път си тръгна и тя е решила да не го приема повече. Казвам ти това за да ти разкажа за дъщеря им, която е шести клас. Това дете си израстна само с майка си, въпреки че имаше баща и сега той изобщо не и липсва. Та мисълта ми е по-добре само с майка, която те обича двойно, отколкото фиктивен баща, който мисли само за себе си. Дръж се и оличай човечето като за двама. То ще разбере.

И аз имам предчувствие, че всичко ще бъде наред!
Няма причина да не бъде!

аз и брат ми сме отгледани без баща да ти кажа никакви проблеми не сме имали. изобщо не ми е липсвал. зависи ти как ще представиш ситуацията пред детето за в бъдеще. чувала съм много хора, които казват че не са могли да превъзмогнат липсата на баща им..не ги разбирам.
майка ми с примера си ни показа, че всичко може и не мисля че това е оставило някакви травми у нас. ест. да имаш и нямаш баща си има плюсове и минуси.
така че - ще се справиш повярвай!


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

sprial da se razviva??
vij,ia go pusni da pase,sled vreme shte se useti ,no shte e dosta kasnichko.....

shte se spravish,useshtam te ,che niama da se predadesh i si silen chovek.Shtom poistavia na parvo misato svobodata pred semeistvoto si-iasna rabota.Ey,tova ne moga da go proumenia.Vseki tzeni svobodata si,no angajimentite sa drugo neshto ,liubovta kam semeistvoto,tzennostite v jivota ne se izmarvat samo s kolichestvoto svoboda......

kakvoto i da ti kjaa oshte edva li sht epromeni neshtata,no gledai napred i se radvai na deteto si

Пак добре,че ще плаща издръжка и то доста добра по твоите думи.Някои и това не правят,а чакат съда да ги принуди и то на някаква смешна сума.Аз съм дете на разведени родители и баща ми е нещо като твоя мъж(или бивш мъж е по-добре да кажа ),но е плащал мизерна издръжка и не знам просто как майка ми се е справила сама с две деца.Ами и такива мъже има за съжаление

Силна си,личи си.Знам обаче,че ти е писнало да си силна и искаш мъж до себе си.Е,явно точно този не е това,което ти трябва.
Има мъжки момичета,които им трябва истински мъж,за да се почувстват истинска жена.Не виждам драма в тебе,така че,гледай си детенце,обичай си го както досега,прекалено е малко да разбере че татко му иска да е свободен..
Добре е че, поне издръжка ще ти плаща,щото много мъже не си плащат свободата.Прави си планове,развивай се , и не допускай чуство за малоценност или комплекс че нямаш мъж.Бъди готова,да срещнеш истинският човек

Ами това е - мъж ще... Когато види малко зор и бяга. Всеки има някакво разочарование в живота си, а явно сега ти изживяваш своето. Жалко, че те оставя в такава неизгодна ситуация, но щом ще си плаща, какво? По-добре без него и с пари, отколкото с него и с вечното отегчение, насаждащо се със годините. Детето ти няма да разбере, какво става, щом е на 1 година. Ще си израстне, силно привързано към теб и гледайки на биологичния си баща като на далечен чичо. Едва ли толкова ще му липсва, при положение, че той го оставя толкова малко и беззащитно. Защитничката, опората и семейството му, ще бъдеш ти... за добро или лошо. Ами така е... Детето не го мисли, то има най вече нужда от теб. И те има. Мисли за себе си сега, как да се съхраниш, да оцелееш от стреса, да започнеш да излизаш сред хора, да се разхубавиш и да си намериш един хубав, богат, стъпил на краката си мъж, с когото да бъдеш щастлива. Когато първия пристигне, наживял се, му тури ритник в задника.

Здравей,
бих те посъветвала да гледаш поzитивно на нещата.
По-добре детето ти да иzрастне беz баща, отколкото с егоиzтичен, самолюбив, ненаживял се такъв. Какво ще му даде той, щом още отсега е решил, че вие с детето му ограничавате така скъпоценната свобода и сте му като камък на шията???
Такъв човек няма да е добър баща така, че радвай се, че си отива толкова рано, (би могло да е след 10 години, а тогава ще е наистина трудно zа теб и детенцето) zащото ти дава по-голям шанс да срещнеш истинския, любящ и всеотдаен мъж и баща zа детето си.
И не се притеснявай, ще се справиш чудесно. Желая ти много късмет.

Около първата годинка е един от критичните моменти за много семейства.Четох го някъде-(много научно обяснено-само ще се опитам да предам смисъла-обикновено вината е и в двамата,мъжа се чуства пренебрегнат и "изоставен" от жена си,отдадена изцяло на детето,а тя е изнервена и уморена от грижи и напрежението м/у тях нараства...
Е,аз първо го преживях ,а после ми попадна,но....
Незнам във всеки случай е различно.Ти си знаеш доколко мъжа ти ще ти липсва на самата теб и съответно дали държиш на него или ще го оставиш да си троши главата.А,че той ще съжали и ще ви преоткрие в съвсем друга светлина съвсем скоро-това е сигурно.
Аз за себе си съм доволна,че успях да превъзмогна нараненото си самолюбие и успяхме да останем заедно.И сега ни е и смешно и тъжно,че сме си причинили "онова" ,а странното е,че сме щастливи и се обичаме повече.
Според мен,важното е ти да си щастлива и уверена в живота,и детето ти ще се чуства добре и то.Късмет!


Кати-14.01.04

Ще ти кажа как стоят нещата от моята гледна точка като дете на разведени родители - аз бях на 17, а сестра ми на 15 години, когато те се разведоха. През всичките тези години след развода им съм се виждала с баща ми не повече от 3 пъти. Както се казва не мога да си кривя душата и не мога да не си призная, че ми липсва, че ми е мъчно и т.н, но пък винаги като се сетя що за човек е и ми минава и дори много се радвам, че нямам нищо общо с него. Майка ми е много силна жена и успя да си ни отгледа и да ни направи (без да звучи нескромно) Човеци. Най - важното е да запазиш присъствие на духа и живот и здраве да намериш човека, който наистина да заслужава да те нарече своя съпруга. За малкото човече не се притеснявай - не е фатално да се расте без един родител (било баща или майка) - с всичко се свиква.
Пожелавам ти всичко най-хубаво.

Ами трябва му на едно семейство мъж.... мъжът го ръководи, дори от "празния стол", т.е. дори и когато съвсем липсва. Гадно е, когато мъжете не осъзнават най-голямата отговорност, за която са призвани. Ще се моля за вас, дано се опомни навреме или дано намериш достоен човек за ръководното място вкъщи.

Mila, az sym samotna majka sys sin na 2.5 godini. Bashtata na sina mi izobshto ne go iskashe, ne go pripozna (ne che izobsjto e vodeno takova delo) i ne ni plashta izdryjka. Sina mi obache raste obgraden s mnogo obich i povqrvaj mi nishto ne mu lipsva. edinstvenite trudni (zasega) momenti bqha kogato na myja na sestra mi na nqkolko pyti kaza tate (ne che razbira izobshto za kakvo stava vypros), no mu e interesna tazi dumichka i q povtarq sled plemennicat mi.

ne se qdosvaj izlishno, jivotyt e pred vas i shte byde prekrasen. radvaj se na detenceto si, pyk mojesh i da sreshtnesh nqkoj drug dostoen chovek...

@целува всички в клуба и им желае щастие

Баси егоиста, ей...
Хе, знаеш ли това хем ми прозвуча "не знаеш да плачеш ли, да се смееш ли". Явно вашия татко е човек, който кляка пред първата сериозна трудност или просто не е научен на отговорност. И всичко това прикрива с планове за развитие и т.н. идиощини.Ми след като не може да поеме задълженията си като баща и съпруг, ще плаща братче...Щом е така, наистина е по-добре да ви остави. Помисли си, че живеете 10-12 год така, сред проблеми скандали, той си гледа интересите, развива се, на теб и детето нула внимание. Ти опъваш каиша здраво... Страхотна обстановка за да расте и се възпитава едно дете. Ами какъв блестящ пример ще даде на сина си?....
май наистина е по-добре да се разделите. Явно си сбъркала в преценката си навремето, за съжаление. Добре де, ти не можа ли преди време да го премериш какъв е? Мисля, че ако тогава бе подходила разумно, сега едва ли щяхте да стигнете до това положение. Не ми се сърди за тона или думите, но мислено се поставих на твое място ...
Горе главата. Обичай детето, обграждай го с любов и грижи иииии "всяко зло за добро". Аз поне съм се уверила във верността на тази народна мъдрост...

Znaesh li, kogato razbrah, che sum bremenna (ne biahme planirali bebeto), oshte predi da kaza na priyatelya mi, pomislih i vzeh reshenie, che kakvoto i da e negovoto mnenie, az shte si rodya detenceto. Biah na 29 godini, nezavisima finansovo ot nikogo i s dobra rabota, i ne mi beshe trudno da vzema samostoyatelno reshenie. Tova ne oznachava, che ne me interesuvashe negovoto mnenie. Naprotiv, govorihme mnogo i RESHIHME, che shtom tova dtetence e izbralo tochno tozi moment i tochno nas kato roditeli, tryabva da mu dadem shans... Oshte poveche, che ne biahme tiyneydzqri i ne postapvahme povarhnostno, ili az pone taka si misleh. Misleh si, che edin muz na 29 (i toy beshe na tolkova) e napalno nayasno dali iska dete ili ne i ako iska, e nayasno s vsichko, koeto oznachava tova, s otgovornostta, s angazimentite, obache i s vsichko hubavo, koeto nosyat detsata.
Okaza se, obache, che toi mai si go e predstavyal po niakakv po-drug nachin, ili che izobshto ne se e zamislil dostatachno... Tapo e vednaz da kazesh DA, a posle da razmislish. Tova e nai-glupavoto v istoriyata. A toi ne e glupav, smiatam dori, che e inteligenten. Koeto ne mu prechi da e ogromen egoist.
I vsichko, koeto postigna, obache, e ne da me narani, a prosto mnogo da me razocharova. Naistina sum mnogo razocharovana. I tova e vsichko. I ne mislya, che bih go priela otnovo, kakvoto i da stane, zashtoto veche sum go vidyala v takava svetlina, che poveche ne moga da go uvazavam, poveche ne moze da mi bade priyatel. I tolkova.
A za deteto ne se pritesnyavam, shte se spravya, ima mnogo hora, koito me obichat i podkrepyat i ne se stesnyavam da pozvolya da mi pomagat, dori sama da poiskam pomosht.
Naistina, hubavo e, che vsichko se izyasni navreme. Sega sum na 30 i sigurno sega zapochva nov etap ot zivota mi.
A sum ubedena, che shte namerya pravilen podhod kum deteto. Vsashtnost, prosto tryabava da sum estestvena. A az sum svoboden i shtastliv chovek, a drugoto niama znachenie za nas - za men i za deteto.
Blagodarya za mneniyata, koito mi pishete, tova samo zatvarzdava chuvstvoto mi, che pravilno se orientiram v situaciyata i niama smisal da dramatiziram izlishno tozi fakt.

Zabravih da kaza, che otkrih, che muzete egoisti sa neshto uzasno nepriyatno, no oshte po-nepriyatni sa obrazovanite muze egoisti, tezi s pretenciite. I s parite...

Аман вече от такива типове, но за жалост .... често демонстрирано повеение от страна на мъжката половина от човечеството! Ще се оправиш в това съмнение няма, но за дтенцето ще е по-трудно, макар да е мъничък все още. Пожелавам ти сили и кураж - не си сама има много такива случаи и децата израстват пак здрави и разумни и щастливи, но това зависи от теб и близките ти! Късмет!