Социален експеримент !

Много добре съм запознат с този експеримент на Зомбардо. Събира 24 студенти, които срещу заплащане се съгласяват да прекарат 1-2 седмици в мазето на университета, превърнато в истински затвор. Всички са предупредени, че трябва да спазват режима и да се държат като истински затворници и надзиратели. Чрез жребий ги разпределя на 2 групи - затворници и надзиратели. Експеримента е направен напълно професионално и реалистично - затворниците са арестувани от местната полиция, обискирани и откарани в затвора, където им раздават затворнически дрехи и ги настаняват по килиите. Първият ден атмосферата е приятелска, защото никой не приема новата си роля насериозно. През втория обстановката рязко се променя - затворниците правят бунт, барикадират се килиите, оскърбяват надзирателите и пр. В отговор на това последните прилагат сила и отвеждат организаторите на бунта в карцера. Известен е един случая при който надзирател натиква главата на затворник, с когото преди няколко дни са били приятели, в чинията, за да го накара на яде. Действително както пишеш, надзирателите започнали да се наслеждават на властта си. Експеримента е прекратен на 6-тия ден, поради нетърпимата обстановка и завършва със съдебен процес /нормално за САЩ/, след който Зомбардо е оправдан, доколкото знам. Изводите от експеримента: демонстрира колко силна може да бъди принудата от страна на другите по отношение на начина по който изпълняваме своите роли и разкрива зависимостта между позицията и поведението /след като си затворник ти се налага да се държиш като такъв/. Същото и по отношение на разведения - след като си разведен, трябва да се държиш като такъв, което ти се налага отвън, от другите. Независимо какво ти се иска. Но тук натиска е по-слаб - при това масово разпространение на разводите и кризата на брака. Има и един друг интересен случай, описан от Голдинг в "Повелителят на мухите", ама може да го постна по-късно, защото много се разписах.

За който се интересува повече, този социален експеримент е обсъден великолепно и подробно преди близо година в клуб "Политика". Ето линк към въпросната тема:

Експериментите на Милграм и Зимбардо


Колкото до метаморфозата след развода, за това какви трески има да дялаш и какво да преодоляваш в себе си, много зависи дали се чувстваш "изоставената" или "изоставилата" страна. При мен разводът почти нищо не промени. Само се почувствах неимоверно по-свободна и разполагаща с живота си.

- А ти - запитах го аз - спомняш ли си я често и с какво?

Много зависи от човека и разбиранията му.
Наистина сякаш променените обстоятелства и по-скоро тяхното осмисляне могат да доведат до корекции на първоначалното становище по даден въпрос, а и не би било нормално да е другояче. Как иначе да се адаптираме към новите условия, освен чрез някаква промяна у нас самите - и колкото по-адаптивни сме, толкова по-добре. По принцип животът на човека трябва да е в съгласие и съответствие с неговите ценности - в този смисъл е по-добре да не си този, по чиято вина е станало нещо, защото възникват неприятни моменти със съвестта, ако си чувствителен спрямо такива неща. Но всъщност ако е така, ти и не би постъпил по начин, уронващ достойнството на другия...
Несъмнено разводът, дори желан, е стрес и това се отразява за известно време на начина на живот. После постепенно нещата влизат в нормата, която сме им задали.
Както от всеки неуспех и разочарование, така от развода, човек излиза помъдрял и остарял... Помъдрял, защото вече е научил, че несполуката може да го стигне и него, а това не е никак малко да си психически готов да преодоляваш препятствията, ако се наложи. И защото е разбрал на какво е способен, че може да се бори сам, да успява да се защити, да си носи отговорностите и последствията от собствените си решения. Остарял - защото знанието състарява, а понякога така ни се иска да можем да не знаем нещо, да не сме го преживявали...

Интересно, казва ли се някъде как са се развили отношенията между двете групи след края на експеримента?

Които не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

социален експеримент беше брака, не развода. :)

Естествено не в толкова крайна постановка. "Затворниците" и "надзирателите" бяха заменени от "Учител (Гуру, духовен водач)" и "ученичка"... предвид и голямата разлика в годините, както и това, че бях на 18, когато се запознахме... ученичка все пак :)

В продължение на 13 години не успях да променя ролите в пиеската, нищо че в края на брака ни вече (и отдавна) не бях нищо не знаещото и нищо не умеещото момиченце... и май и във сценката "вечно аз се грижа за теб и семейството" си бяхме поразменили ролите.

Не казвам, че брака ми е бил несполучлив... много неща научих, докато траеше и всъщност бях щастлива, че и доста влюбена. Просто си имаше срок на годност, който изтече.

Разводът ме върна не в изходната позиция, а в следващото ниво на спиралата нагоре... мисля :) През тези 13 години се бях превърнала в едно плахо, неуверено, неконтактно, нежелащето да поеме отговорност същество, което има нужда от големия, силен, многознаещ и многоможещ батко. Изглежда сладко, когато си на 19 и смешно, когато си на 30 години.
Месец след като взех ключовете от квартирата и заявих на мъжа си, че срока за моя ултиматум (в стил: "Аз или Тя, но не и двете едновременно с пасивите за мен") е изтекъл и аз се изнасям - вече бях друг човек. Предишния... малко остарял обаче :) Изпитах огромно удоволствие, когато усетих, че всъщност през тези 13 години само съм играла ролята, която са искали от мен (или поне така съм си мислела, че искат)... без да се повредя окончателно :)
При бившия ми съпруг промяната като че ли е по-бавна... трябваше да минат 2 години и няколко си месеца, откакто не живеем заедно, за да хареса за пръв път (при това искрено) нещо, което аз съм направила за него. И да приеме критиките ми (много, ама много дипломатично поднесени) към нещо, което той е направил... без да избухне.

Това го разписвам подробно по повод мнението на някои клубари... интересно защо все от мъжки пол... че сполучлива връзка можело да се получи между млада жена и доста по-възрастен от нея мъж. Интересен социален експеримент е, но е задължително да се прекрати преди да се стигне до ексцесии.
Не може да разчитате на това "докато смъртта ни раздели" при днешното ниво на медицината, скъпи мъже :))))


Ти имаш ли?

Обожавам като пишеш така!


Ако сегашното ти Аз е резултат от социален експеримент - то той определено е успешен!

А това последното направо ме разтопи...
Не може да разчитате на това "докато смъртта ни раздели" при днешното ниво на медицината, скъпи мъже :))))

Qui scribit, bis legit.

аз също мисля, че разликата в годините между партньорите трябва да е много малка или незначителна. Иначе са различни поколения - и вече съм си казвал мнението за това доколко е възможно разбирателството между поколенията.
Партньорите-връстници са възпитавани и расли в едно и също време (приемам също, че са от един социален статус) - имат много общо в подхода към решаването на проблемите и въпреки разминаванията в гледните точки (мъжете сме от Марс, а жените - от Венера) шансът да се решат съвместно проблемите с логически доводи (сиреч без висок тон или агресия някаква) е много по-голям. Да не кажа, че почти няма друга алтернатива, ако мъжът и женат искат взаимно да се уважават като личности, в частност - мненията... Иначе колкото и да е голяма любовта, не е достатъчна са съвместен живот. Факт е, че много семейства се разделят, макар да не са престанали да се обичат (някои се събират и разделят по няколко пъти: Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър са прочут пример). Ами като се карат за всяка дреболия... Може би и затова смятам, че любовта няма много общо с брака.

Разбира се аргументът на голямата разлика в годините важи (по изключение, обаче) и е видим навсякъде около нас: Венци Димитров, Веселин Йосифов, Ахмед Доган - въобще овластените хора (и заможните, което е същото) - те привличат младите жени. Но не е ясно точно с какво.


Love should be everything or not at all...

Ами да ти кажа честно не съм много съгласен за границата между човека и животното. Наскоро четох мнението на режисьора, който е снимал филма по романа. Той казва, че Голдинг е по принцип прав, само че признаци за подивяването при децата актьори се появили на третия ден, докато според романа на Голдинг - това става след 3 месеца. Иначе наистина агресията е постоянно изследван проблем в социалната психология и е много добре хванат в експрементите на Милграм - там специално агресията произтича от зависимостта от авторитета. Резултатите са потресаващи - напълно нормални хора имат склонност към убийство, подчинявайки се на волята на експириментатора. Другото обяснение на тази склонност произтича от нагласата да доминираш над другите, когато притежаваш власт над тях. Наистина експериментите, както пишеш са различни - малко разводних темата.

Е точно това би било интересно да се знае.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Не може да си напълно нормален и да допуснеш, че законите не важат И за експериментатора, т.е. "авторитета". Напротив, трябва да си малко нещо дебил. Резултатите от тези експерименти може да се погледнат и като недостоверни и манипулирани.

За съжаление може. Специално при експеримента на Милграм и той самият се е втрещил от резултатите и предложил на 100-те водещи психиатри в САЩ да изследват неговите подопечни. Резултатът бил смайващ - у само 1 % от тях била открита скрита психопатия. Същото го има в армията - убиваш по заповед и не носиш отговорност, защото отговорността е на командира.

Голдинг все пак е антиутопична фикция, т.е. НЕ съвсем реалност, а по-скоро предупреждение.

И какво искаш да кажеш, че си съгласен със скритите изводи от експеримента, че над 80% от населението на земята се състои от кръвожадно-овчедушни дебили?
Макар де факто случилото се с Германия и Русия при Хитлер и Сталин да потвърждава донякъде изводите, все не ми се иска да ги приема без съмнението, че някому е много удобна тази теза за априори безмозъчната аморфна човешка маса, която се моделира като мокра глина от малцина "посветени".

Виж сега Айша. Два месеца ми се наложи да чета само социална психология, та затова толкова съм се разписал. Експеримента на Милграм продължава над 10 години. В оригиналния си вид данните показват висока агресия и силна зависимост от авторитета - 65 % достигат до опасни за живота равнища. Когато обаче той го модифицира /напр. излиза от стаята и ги оставя сами, позволява да се получи прецедент - някой от учителите да откаже да изпълни нареждането и останалите разберат това, когато разстоянието между учителите и учениците намалява, когато експеримента бил проведен извън лабораторията и пр./ - тогава равнището на агресия пада значително. А когато са ги оставяли сами да определят размера на наказанието само двама от 40 са минали 150 волта. Да да знам, но явно при определени обстоятелства авторитета надделява над отговорността. Или нещо такова.

Напълно си прав, че има разлика между екстремни и лабораторни условия. Точно оттука идва учудването на всички - напълно нормални хора проявяват симптоми, каквито се наблюдават при война напр. Лицата са подбирани случайно - няма зависимост от националност, раса и т.н. Защото наистина механизма на убийството при война е добре познат - стреляш по врага, който не виждаш по заповед и си изначално освободен от отговорност. Когато обаче видиш убития от тебе човек настъпва кризата - има го много добре хванато от Ремарк. Наистина няма разумно обяснение. Ако беше тълпа, можеше да се обясни с първосигнална реакция и освобождаване от отговорност, ама не е. Единственото нещо, което може да ги оневини е да са знаели, че става дума за игра и да не са схванали ситуацията като истинска. А иначе, това за зависимостта от авторитета съм го взел от дебелите книги - те така си го обясняват.

Ми те блондинките много си падат по многото .................разум.

а бейиии кво протиффф блондинките...екстра сме си и глава рядко ни боли и вече не използваме уошингоо у в тесни бани, че няма място за разходки там

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

по дебелия............... корем също

Не обиждай блондинките, не всяка русолява жена мечтае да стои на рафта като стока.
Брюнетка по рождение съм и не се засягам, ама справедливостта изисква да сме точни :)


Ти имаш ли?