Утро и кафе

Добро утро!
Направих кафето и го сервирах Сметана и мляко има, но захар нямам... В замяна ви предлагам това стихче


Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни,
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето,
за миг ме покри синева.
Затворил очи, приятно горчи,
отварям ги - гъста мъгла.

Морето през юни, със слънце и дюни
спомени в мене роди,
не днешното - сиво, студено, мъгливо
с пенести бурни вълни.
Гларуси бели, в небесни постели
с полет плетящи покров,
искрите в очите, блестящи звездите
и мирис на много любов.

В шума на вълните галех косите ти
рисувайки бъдните дни...
Просторите сини в душите раними
ковяха прекрасни мечти.
Отвън - люта зима, а ти си незрима,
вятърът свири - студен.
Затворил очи, пак галя коси,
но ти си далеко от мен.

Добро утро! Прекрасно кафе и чудесно назало за новия ден!
Успешен Петък!

Добро утро, мерси за кафето и за стихчето :)
Захарта от мен...

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Добро да е утрото, а нека кафето да е горчиво - така е по-истинско...
Твоите строфи изведнъж ме залюляха в ритъма на един от позабравените любими ми стихове на Верлен - "Есенна песен" /ако е такъв преводът на български на "Chanson d'automne", може и да е "Есенна соната"/ и ми стана толкова хубаво на душата... благодаря ти!
Късметлия си ти, че живееш в поезията и чрез нея, дар божи е това... А аз си намирам оправдание в тичащия ден затова, че все по-рядко и по-рядко поглеждам към нейната мъдрост и красота...

Които не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

м-м-м-м, кафенце за събуждане. Страхотно. Благодаря.

Отворила съм прозореца широко и отвън навяват снежинки и лек студ.

Юни е още далече. да се насладим на днешния ден.

Спорно на всички.

Благодаря:-) за кафето и стихчето....а за захарта- винаги съм подготвена с десетина пакетчета
Мдаа и спорен и усмихнат ден на всички!!!!

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

СОРИ ...в деня зимен . на брега морски стоя.студенйия пясак златис гледам. ЗАТВАРЯМ очи . слънцно библейискае ден юнски . пред мен се разкрива .в рака ми кафе.СЛЪНЦЕ ,гларуси , вълни.и топлия полах на мириса ТВОЙ. с думи МНОГО , те тебе зоват .но БИБЛЕЙИСКАТА дума . ЖЕНА ! . от нея и ГОСПОД даже страх има.