Разкажете

Днес си говорих с майка ми, тя живее далеч от мен. Много мъчно ми стана и за себе си и за нея. Помня, че преди 5-6 години не можех да я трая, а и сега много не съм простила. Но пък с удоволствие си спомням хубави моменти. Разкажете хубав момент с майките си.

Ето го моя.

Като тръгвах в 6ти клас нямахме пари за цветя на учителките. Затова майка ми късно вечерта ме изведе на акция за придобиване на цветя. Пообрахме няколко предблокови градини. Майка ми много ловко се промъкваше покрай вещите очи на неспящи пенсионери. Обаче пред един блок ни сгащиха. Показа се от третия етаж един дядо, заразмахва бастун и крещи - Пусни цветето, че като сляза... пускай цветето... А отдолу стои майка ми и на свой ред вика - Слезни де! Седят така и си викат, докато не взеха и разни бабички да се показват и майка ми се усети в малцинство, та се прибрахме. На другата сутрин аз бях с най-огромните букети, хората в трамвая трябваше да ме придържат да не падна.

Не съм виждала майка си от 6 години! Няма ден, в който да не мисля за нея. Страх ме е, че е сама, че може нещо да и се случи, а аз не съм до нея.
Даже и да е имало лоши моменти, тъгата по нея ги е изтрила.

Хубавите моменти, а те са, като се замисля сега - много.
обичайте майките си и ИМ ГО КАЗВАЙТЕ винаги, когато можете!
Благодаря за този тема

Благодаря и аз. Наистина много пречистваща тема.
Колко жалко, че не ми хрумва нищо от воле...

Хубавите моменти с майка ми са всъщност без нея.
Преди години намерих писмата, които е писала на баща ми, когато е била бременна с мен. Тя е била последен семестър в чужбина, той е завършвал в България. И ми стана толкова нежно за това влюбено момиче, което е била. Толкова влюбена, че чак познах собствените си чувства. А ние иначе си съвпадаме само по инат и скандалджийство.
Прибрах писмата, защото ме беше страх, че ще си спомни за тях и ще ги затрие някъде. Досега не ги е търсила.

Хубавите моменти са черно-белите снимки отпреди 25 години. Била е красива, много. Една такава замечтана, ефирна... Нищо общо с днешната триглава ламя :) Изглежда съм била много обичано бебе, нищо, че не съм станала момче. За съжаление не си спомням...
Снимките от сватбата - на нея още не й личи бременността, а баща ми е момченце... страшно гадже и я носи на ръце. Значи все пак някога са се обичали.

Понякога й чета стиховете и всеки път сякаш се срещам с непозната жена. И си плача. Понеже ми е толкова близка, така ме полазват тръпки, толкова я разбирам внезапно. Обаче нито тя, нито аз имаме думи да го кажем...

Обаче сега се сетих случка от лятото :)
Дадох й да прочете стиховете за конкурса "Дор Габе" и тя дойде да ми каже, че "всичките са много добри" :) Беше направила само 2-3 мънички редакции, с които аз се съгласих.
Майка ми никога преди не ми беше казвала, че нещо, което съм направила, е добро...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Аз май съм от малкото хора, които са напълно в мир и разбирателство с родителите си. И аз минах фазите от "моята майка е най-хубава" (трае от ранна детска възраст докъм 4-ти 5-ти клас), през "имам най-ужасната майка на света, никога не ме разбира" (луд пубертет), докато разбрах, че родителите са като всички останали хора със своите слабости и недостатъци.

Най-хубавите моменти с майка ми са, когато ходим двете на кафе, пушим и си говорим за живота и прочее. Последия пресен спомен е, когато ходихме заедно на постановката на Татяна Лолова "Дуенде". Двете ревяхме и се смяхме. Темата е за майките, но най-хубавия ми скорошен спомен с баща ми беше септември миналата година. Седяхме в новото заведение на мястото на "Виена", на улицата срещу Света Неделя. Пиехме кафе и просто мълчахме хванати за ръце.:)

Поздрав!:)

Ще си призная, че завиждам
Много е страшно да има само осакатена комуникация.
Макар че с баща ми седим по нощите, пием и нищим света и живота :)
Но това си е друго.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Не знам дали е въпрос на комуникация. Баща ми винаги е страдал, че майка му никога не го е прегръщала. Разбиранията от едно време на село - не погалвай детето си, че ще го развалиш. Може би затова с мен и брат ми винаги се е опитвал да компенсира това, което на него е липсвало.
Майка ми казва, че единственото нещо, за което съжалява е, че заслужаваме с брат ми по-добри родители.:)

govoria s mama:)) pochti prez dva-tri dena i mnogo chesto i prastam po niakolko sms-a na den (galko, 4e mtel namali broiat na smsite:(). Kazvam vsichko na maika si. Nikoga estestveno ne sam i kazvala direktno, 4e predpochitam geni, no tia go znae i nikoga ne e imalo nugda da govorim po tazi tema. Sama spria da me pita v opredelen moment "ti ne e li vreme da si namerish veche edin priatel, mame".
Spomniam si, 4e parviat pat kogato zaminavah za chubina da ucha tia plaka - makar i skrishno. Az i kazah na shega " e kakvo plachesh sega, ne sam voinik koito otiva na voina ste se varna". Tia nisto ne kaza, samo se usmihna.
Vinagi sam si mislila, 4e maika mi e dariavala brat mi s mnogo poveche maicheni laski otkolkoto men. I ima nesto estestveno viarno v tova, kakto mnogo chesto se sluchva - az vse pak biah i ostavam slabostta i gordostta na basta si, a toi ot svoia strana nikoga v detskite ni godini ne e imal dobro basta-sin otnoshenie kam brat mi. Razbiraemo moge bi, tova e budilo u men niakakva podsaznatelna revnost u men kam maika mi. No s techenie na vremeto, otkakto az ne giveia pri tiah, razbrah kakvo sakvorviste i kolko tolerantna i kolko neveroiatna mama imam. Vinagi vav vsichko me e podkrepiala s dumite "ti si znaesh, mame" i nikoga ne se e opitala da zastane na putia mi i da me ubedi, 4e tova ne e pravilno za men koeto pravia. Obicham maika si ugasno mnogo, i naskoro razbrah zasto plaka kato zaminavah. Zastoto e znaela, chuvstvala e, 4e tova ste e zavinagi i 4e sledvastite mi prestoi v kasti ste sa mnogo riadko i za mnogo kratko vreme. I sega kogato se vrastam v kasti, za sagelenie naistina mnogo riadko, tia me dariava i grige za men sas sastite mili, laskavi maichenski grigi s koito togava si misleh, 4e dariava samo batko:)
Smruk, vinagi mi se napalvat ochite sas salzi kogato si mislia prez kakvo triabva da e minala i minava skupata mi maichiza i znam, 4e niama minutka v koito da ne me misli kak sam i kak ste se spravia i 4e v sastoto vreme ne moge da mi pomogne ot razstoianieto koeto ni dali, osven s hubavi dumi i nadejda, lubovta i podkrepata koito mi vduhva kogato si govoria s neia po telefona...ah maikite...

a kakvo bihte razkaza li za bastite si?

Ми то и при нас е така.
Ама освен, че майка ми не ни гушка, нямаме и комуникация... Тя се смее много рядко, а да сме се смяли задно - нямам спомен.
А когато баща ни ни гушка, тя се мръщи :) Сбъркана работа...

Мен ако питаш, всички "заслужават" по-добри родители, само дето науката още не ги е измислила.

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Аз от моите съм доволна.:)

Мен ако питаш трябва да има закон, който забранява на определени хора да стават родители. Някакъв тест за родителство или подобно.:) Като шофьорска книжка един вид.:)

Все си мисля, че като деца си оформяме идея какви са добрите родители и после я изпъляваме със свои деца. Един вид, еволюция на родителството.

Да бе... искам официално спуснат тест от Господ.
Само че се страхувам, че човечеството ще изчезне...

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

...ще изчезвант и среднощните разговори за "родата", а с тях и смехът, който си позволяваме от време на време на техен гръб.
Аз се обявявам против!

Магически театър. Вход не за всички, не за всеки. Само... за... умопомрачени!

Тук ще те подкрепя напълно.
С допълнението, че родителите не бива да умират, преди отрочето им да мине пубертета... и изобщо, да бъдат така добри поне да предупреждават, преди да умрат, а не да го правят внезапно и в ръцете ти. Не за друго, ама си е де-морализиращо, някак си...

Аз съм изцяло 'за' подобен тест!!!

За бившите или добро, или нищо. За мен - нищо..

Бащите ...
Това е трудна тема ...

Аз съм толкова щастлива, че намерих човек, когото чувствам като истински баща ...
Това е бащата на една моя приятелка.
С него може да седим с часове да си говорим, и на двамата ни е много приятно...
Шегуваме се, че съм третата му дъщеря

А колкото до истинския ми баща - не съм го виждала от една година.
И не ми и липсва, никога не се е интересувал кой знае колко от мен ...
Никога не съм успявала да го разбера, да навлеза в неговия свят ...
Той се държеше с мен дистанцирано ...
Сега не знам, ако го видя, как ще се почувствам, дали изобщо ще изпитам
нещо ... Нямам какво да му кажа ...
Един ден може да дойде при мен и да поиска да му простя обидата, която ми
нанесе преди години...
Тогава ще е остарял, самотен, отхвърлен и аз сигурно ще му простя ...

Всичко това ми напомня за мен и моя баща сега...
Тъжно...и все си казвам , че все пак той ми е баща и се опитвам по някакъв начин да го оправдая , може би..не знам какво да мисля...
А той дори не се замисля какво ми е и че той е този , който трябва да се грижи за мен .. а с всеки ден ние ставаме все по-далечни и по-далечни един от друг...
Тъжно..
А за майките..казвайте им колко ги обичате и ги прегръщайте и целувайте винаги , когато имате тази възможност , защото в един момент това се оказва вече невъзможно...

...субективна обективизация на реалността ?...

Разтърсващо.

...има днес рожден ден и става на 44 годинки!!!

Слънце във Водолей,Луна в Скорпион,Асцендент - Овен.Много разумна жена,която се интересува от астрология,гледане на карти и кафе.Когато се ядоса по-добре да не си наоколо!Майка ми е хубава жена с хубаво име - Мария


Една от любимите ми случки с нея е тази.Бях на 13 години и си обръснах главата.Баба ми,която беше стресирана от тази моя постъпка беше дошла един ден вкъщи и каза:
-Моля ви се,вземете мерки!Това не е нормално за едно 13-годишно момиче!
-Добре,съгласна съм с теб,но аз какво мога да направя пред свършен факт?-каза майка ми.
-Записала съм я при училищния психолог...-каза баба ми при което аз избухнах в смях.
-Не се смей!-каза баба ми.-Изобщо не е смешно!Бъдете сериозни родители,въпреки,че аз на баща й не разчитам много-много,но на теб-обръща се към майка ми.
-Аз не съм съгласна детето ми да ходи на психолог!-отвръща майка ми.
-Сега,аз ти казвам кое е най-разумното в случая!Знаех как ще реагираш още преди да дойда.
-Ама,чакай малко...-майка ми вече започва да се ядосва -Идваш в къщата ми и ми казваш,че си записала дъщеря ми на психолог!Какво право имаш ти да се разпореждаш за моите деца?
-Не претендирам за някакво право над децата!Разбира се,че са твои!Аз като една баба на дъщеря ти давам съвет!
-Аз като нейна майка казвам,че тя няма да отиде при психолог!-тропва със запалката по масата.
На мен ми става все по-смешно,а и на брат ми,който много ми се радва на бръснатата глава.
-Добре!-предава се баба ми.- С теб не мога да споря!-вдига ръце и млъква.
-Ами,така е!-казва майка ми.-Аз ще преценя дали да я пратя на психолог или на който и да е.

След малко баба ми си тръгва.Сбогуват се като едни истински приятелки:)))
След кратък размисъл,майка ми казва:
-Косата ти пак ще порасне.
-Мамо,искам и аз да си обръсна главата! - обажда се брат ми,който в случая имаше повече коса от мен:)

Една от най-интересните връзки,които съм наблюдавала - това е връзката на родителите ми.Много противоположни хора са.При тях винаги има спор,сякаш е нещо обичайно.Майка ми,както казах вече- Водолей,а баща ми - Рак.
Като ги гледам отстрани все си мисля,че техния брак е на свободни начала,защото те не се държат като двойка обичащи се хора,ами по-скоро като приятели.Веднъж дори се опитах да си ги представя двамата в леглото,но не можах да си представя секс...
Просто се чуда понякога как са ни направили - мен и брат ми,които сме факт!
Например,седнат вечер пред телевизора.Може за една солница да е,но ще се сджафкат!
-Ще станеш ли да направиш салата?-пита баща ми.
-А,не!Който иска салата,знае къде е кухнята и приборите!-отвръща майка ми.
-Човек не може да те накара нищо да направиш!
-Ти също не се отклоняваш от това правило!
-Но,ти си жената!
-Кво ми пука,бе!Аз съм изморена от работа цял ден.Пък и ти не се преструвай,че не можеш да направиш една салата!
-Еее,опасна женичка си!-усмихва се баща ми и отива да направи салата.
Майка ми през това време отваря кутията му с цигарите и взима една.Пали я.
-Днес аз му дадох пари да си ги купи!-ми казва и се смее.
След малко баща ми идва със салатата.Взима солницата и соли на поразия(обича да яде много солено)
-Не я соли много!Не мога да я ям после!
-Кой направи салатата?-усмихва се баща ми.
-Аз казах ли ти да не я солиш,бе!-ядосва се майка ми.
-Аз попитах ли те кой я направи?
-Дай тогава ракията!-взима шишето изпод масата и го слага до себе си.Двамата се смеят.
-После ти ще купиш ракия!
-Да,да!Не стига,че днес ти дадох пари за цигари!...Дори си взех една...-подсмихва се нагло.
Баща ми като чува,веднага си отваря кутията.
-Аааа,без такива!-казва той.
-Със,със!-отвръща майка ми.
Смеят се отвреме на време.После затишие по време на новините.После джафкане по повод на "Кой филм е за предпочитане" и т.н.

Иии...така продължават в същия дух

Най-емоционалният момент, сврзвяан от мен с майка ми, е, че не мога да й простя. Просто исках отдавна и мисля, че не успях. Но аз не мога. Това е гадното.

Знам, мога да ти отговоря на темета, защото имам прекрасни моменти и спомени с нея и тя е една добра майка. Не ти го пиша - защото най-силната емоция, която ме владее, не е хубавото, а онова - гадното. Все още не мога да й простя.

Мисля, че вече като с шапка - твоя квадратна (прости БГ чувствотоми за хумор, простак съм като тези, които живеем тук). Исках да кажа, че сега вече много повече разбираш от мен за какво говоря, и разбираш, че не толкова е важно говоренето - а преживяването. Говоренето постфактум само може да модифицира в позитивна (за социалното функциониране) насока преживяването.

А за междулиечностното функциониране? Доколко е добре да говорим, и доколко да мълчим? Не знам....

ЛИЧЕН ВЪПРОС:
Ау, това ме изяде за него щото е простотия, че го задавам публично, ако е личен. Ако е важен за мен - а не за да се покажа пред групичка девойки с проблеми със сексуалната си идентичност - щяла съмв да ти го задам на лична. Мисля, че това е правилно. И ако си ме шибала некои пъти - е било именно заради тая мая тъпота (че изваждам лични въпроси в клуба). Което съвсем не значи, че искам да кажеш, че съм пич, щото слез неколко години съм вденала за коя Мара иде реч. АКО НЕКОЙ НЕ ГО Е РАЗБРАЛ - ВЪПРОСНИЯТ ЛИЧЕН ВЪПРОС НЕ ГО ЗАДАДОХ
! Щото тук тъпите копелета са в изоболие и за да поясня - че заглавието с главни букви беше провокация - адресатът - тя знае коя е, разбра за какво става дума - ама тука четете всекакви. Е, все у некои има висша нервна дейност. Така предолагам, де(.

Котко....... Кажи - моля - сега разбра ли какво от някое време искам да кажа?

Бахмааму и пича - както би казала Стойка от "Биг брадър"

IMAGINE...