Толкова ли е трудно

да кажеш: Обичам те?
Да го кажеш на съпруга/-та си, на детето си, на приятелката, на колежката...

Имам чувството, че за някои тази дума е табу. Така са възпитани, че ако не са чували в бащината си къща: Обичам те - няма начин после да им се откъсне от устата за цял живот.

И понеже следвам американската максима: Никога не пропускай да кажеш на някого, че го обичаш! - затова и казвам на децата си по няколко пъти на ден, че ги обичам (бащините целувки са задължителни в такива случаи). - Защо ли си мечтая - усещането, че са обичани да стане част от природата им? Така те неистово ще търсят любовта и ще я намират - разбира се - ще я викат подсъзнателно при себе си...

Не мога да си представя, че може да има човек под слънцето, който така е живял (може и дълго) и така да си отиде от живота без никога да е казвал простичкото: Обичам те!
Ако за някой магическите думи: обичам те! - означават повече от само думи - кажете си! Дали едно: обичам те - казано поне веднъж на ден, ей така - между другото - не удължава (дори и пожелателно) брака...


Love should be everything or not at all...

Стефане, извинявай, че ще разсъждавам в публичното пространство, но си мисля, че изразяването на любовта с думи не винаги има ефект. Понякога думите служат за прикритие. Каква е ползата от казаните думи, когато с действията си примерно, човек не изразява това. Единствения резултат, който може да се получи в такива случаи е да научим децата си на лицемерие.
Виж, не говоря за твоето семейство. Ти там най добре знаеш кое как е.
Аз говоря за хората тук, в този форум. За разлика от теб, те са минали през някакви катаклизми в този живот, за които ти в определени случаи, хал хабер си нямаш. Хората са различни. Семействата още по, защото са съставени от две различности...
Ако питаш мен, защо трябва да казвам на децата си "обичам ви" по няколко пъти на ден, когато с всяко свое действие, аз показвам това. Те не са олигофрени и много добре го виждат и осъзнават.
Нека не прозвучи гадно, но ако не става дума за обич, а за елементарното - 10 лева. Даваш на детето си тези пари и после цял ден повтаряш:- аз ти дадох 10 лева...
Извинявай за мнението което изразявам, не искам да те поучавам. Всеки е достатъчно голям, сам да взема решение, какво и как да прави, но според мен ти никога няма да разбереш тези хора тук поради една много малка подробност - никога не си бил на тяхното място, а ако си бил, в момента не си.
Това е причината да не си разбиран в много от случаите.

но аз живея с три жени. Любовта на жената минава през ушите - така, както мъжката минава през стомаха.

И така - аз съм сигурен, че жените искат да го чуват това култово: Обичам те.

За хората тук - какво да коментирам. Те достатъчно са ме коментирали - за да си позволя лукса да се поставя в тяхното положение.

А за казването и показването на "обичам те" очевидно имаме различни гледни точки. Думите имат собствена магия на внушение - сигурно я надценявам като професионален филолог. Но и ти като поет едва ли си безразличен към нея. Децата не различават две от двеста - понякога те са безкрайно по-щастливи от играчка за два лева, отколкото за сто. Така че примерът ти с парите едва ли е най-уместния.

А за разбирането - някак си ми прозвуча като шега. Точно в клуба на неразбраните едва ли трябва да очаквам да бъда разбран. Няма и нужда. Търся разбиране, естествено, в живота си - но го търся от най-близките си - тези, с които общувам непрекъснато и всеки ден. И от тези, на които не се притеснявам да казвам: Обичам те! - ама ей така, без да се замислям, винаги когато ми идва отвътре и без задръжки.


Love should be everything or not at all...

въпроса го задаваш принципно; мислиш че никога не казваме тези думи...или просто си размишляваш...тццц- отказвам да пиша- питам се какво би те накарало да гледаш на нас нормално, а не като на... провалили се същества..., трябва да ти кажа, че думите "обичам те", които изричаме са много по-силни и изгригващи от сърцата ни, отколкото нечии други употребяващи ги по навик...
Знаеш ли-наистина не мога да разбера откъде я вадиш тази злост...наистина този път ме изкара извън равновесие и само възпитанието ми пречи да ти кажа"майната ти"-само си го мисля

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

Абе, Стефане, това твоето е вече диагноза. Ще ти го кажа в прав текст, щото не съм по заобикалките - ти си подхранваш самочувствието на бракуван с нещастието на разведените, които за тебе са хора второ качество.

Виж, опитах се да ти кажа нещо, колкото и да не ми беше приятно като го правех, но явно нищо не си разбрал.
Твой проблем...
Ние разведените мъже в този форум не сме виждали жени и сме паднали от Марс. Разведените жени тук и те от там са паднали горките и също не са виждали мъже.
Знам, че си филолог, но откровено се чудя педагог ли си? Може и да си учил нещо такова, но както не разбираш хората тук, така и нищо не си разбрал от тази наука, защото за нея се иска сърце - широко скроено, иска се усет.
Извинявай за израза, но ти се държиш като слон в стъкларски магазин.
Всяка една твоя намеса обижда някой. Не го ли разбираш?
Има два варианта:
1. не го разбираш - в този случай, не ми размахвай филологията. тя само те прави смешен.
2. разбираш го - значи се правиш на интересен, за сметка на всички в клуба. Избиваш си демек комплекса за малоценност придобит в твоето семейство, където жените са взели властта, а ти си мъж и понеже рецитираш на всяка крачка "обичам те" все някъде трябва да се покажеш като такъв.
Не ми казвай, че има и трети вариант. Има да, но в този случай, щеше да разбереш, какво съм ти написал в предния постинг.

прекалено лично сте прочели темичката ми. Тя се отнася еднакво и до семейните и несемейните. Въобще и през ум не ми е минало да я отправя като упрек към някого персонално. Може да си мислите каквото искате за мен, но все пак съм с достатъчно ясното съзнание, че някой ден и аз мога да се окажа в положението на самотен мъж.

Мислех за тези неща in abstracto. Смятах да я пусна в клуб Любов - ама надникнах там и видях, че темите се пускат основно от нерегистрирани и там пишат основно такива. Реших, че и този клуб е място, където любовта може да се дискутира (ако някой се вълнува от това) - начин не толкова да покажем, а да изкажем любовта на глас. Мислех, че съм по-скоро ясен - споделих личен проблем. Всеки човек - мъж или жена - мечтае да чува понякога простичкото: Обичам те. Очевидно трудно постигам яснота.

Иначе за диагнозата съм съгласен. Мога определено да твърдя, че за 4 години разходки из клубовете съм получил поне стотина диагнози. За друго ако не ставаме, поне за психоаналитици ние - българите - сме отличници (представяте ли си осем милиона д-р Фройдовци!!!). Ама кой ли се нуждае от това?


Love should be everything or not at all...

как по друг начин да прочета това:
"Толкова ли е трудно
Автор Stefan (Фен на Jojo :-))
Публикувано 03.02.05 19:37

да кажеш: Обичам те?
Да го кажеш на съпруга/-та си, на детето си, на приятелката, на колежката...

Имам чувството, че за някои тази дума е табу. Така са възпитани, че ако не са чували в бащината си къща: Обичам те - няма начин после да им се откъсне от устата за цял живот. "

Страхотен увод.
Публикуваш това в клуб, където любовта в една или друга светлина е причинила или причинява болка.
Виж, на мен не ми пукака, как се изразяваш. Изтръпнал съм много отдавна на тази тема. Но ти скачаш в раната на хората тук с двата крака, и след това се завърташ, за да има по-голям ефект - имал си човството. Какво чувство имаш?
Та ти, ако чувстваше нещичко - съвсем мъничко нещо, никога нямаше да напишеш това.
Кой си ти, за да кажеш, кой, как е възпитан? Любовта и обичта не се казват, те се доказват. Опитах се да ти го кажа.
Следвай си американската максима, ама и нея май я следваш избиртателно.
Защото никъде не видях в началото на темата ти -
Хей, хора, обичам ви!
Обичайте се и вие! - и така нататък, а започваш с "Толкова ли е трудно" - демек, вие сте оперирани от това чувство, вас са ви възпитали така - без любов, без да ви казват "обичам те" - и вие не можете да си пречупите езика. Лично за себе си, ще ти кажа - знам Стефане, как се говри за любов.
Много добре знам, но знам и как се казва "обичам те" без да е подплатено с нищо. Не ти ли се струва, че тези две думи от дълга употреба в един момент губят, ако не цялата, то поне голяма част от стойността си?
Какво знаеш ти за чувствата, които са бушували в душата на човек, които е решил да направи такава крачка?
Какви съвети можеш да дадеш ти на хората преминали през този душевен ад?
Ето, прочети, но се съмнявам, че ще го разбереш въпреки, че и ти пишеш стихове.

Удавник съм
на дъното
на собственото его
потънал в водорасли
от лепкави съмнения,
с протегната ръка,
но нейде в бездната,
а ти изгубена
в свое измерение.
Отровата
на гниеща,
разпадаща се плът,
набъбналата кожа е
разпукала. В гърдите -
...котва-кръстопът,
посоките -
в безпътицата
сложени...

подкрепям те напълно, Стефане казвам ти ПОНЯКОГА прекаляваш,не искам да те съдя, но ти си си седнал там някъде си "горе" на амвона и заплашително един вид или назидателно говориш, един вид-слушаите ме аз по добре знам,знаеш ...да ама не, както казваше ПБ така че прегледаи си постовете и ги сравни с мястото на което ги постваш, ти тук понякога правиш груба реклама на "въжета" грозно е! тук има души които са наранени бъди по предпазлив, бъди по разбиращ, бъди по човек, или ти можеш да хвърлиш пръв камък? нямаш си представа къде си, и аз имах друго виждане когато бях от другата страна,обърна се на 1800 не на 180 така че пали свещи и си гледай рахата!

...KEEP WALKING....

Не ,не исках да чуя това "обичам те"!
Чух стих за реалните ми чувства.
И това ме успокои...
Благодаря ти!

P.S. Извинете ме,че се отклоних от темата на постинга!

Дрън-дрън...
На всеки е приятно да чуе тези думи, пък дали е истина или не, това си проличава от действията и то много бързо...
Толкова често има действия, уж безупречно отношение, но липса израза на топлината, на сърдечността... Затова толкова жени зарязват мъже, които се трепят, образно казано, от сутрин до вечер, да им осигурят всичко необходимо (в смисъл - приличен стандарт на живот), тези мъже също обичат, но, отрудени, напрегнати, забравят да изразяват човешката топлина и... идва отчуждението.
На мъжете изглежда им е по-трудно да го казват, отколкото на жените, а сякаш и двамата забравят да го казват на децата си и на родителите си, а защо не и на други близки.

Виждам, че сме чели едни и същи книги
Браво. Харесваш ми. Твоето семейство трябва да е много щастливо.

Много хора гледат на разведените като на хора второ качество:
"Добрите принцове отдавна са намерили своите принцеси..."
"Ако беше много свестен/тна нямаше да се разведе"
Защо ли на мен не ми мина и през ум да се обидя, докато четох написаното от Стефан, като също съм в тази категория?
Струва ми се, че само някой с комплекс за това, че се е развел, би се засегнал от думите на Стефан. Та нали всеки разведен мечтае за подобна семейна атмосфера (само че не всеки си признава), независимо дали е с подпис или без подпис.

Според мен, добре си направил, че си я пуснал, темата, тук. Тук, като чета, има и други семейни, не си само ти. Именно това, че човек, веднъж обвързал се, забравя да се грижи за подхранването на огънчето на любовта - а забрави ли да се грижи за него, за това крехко пламъче, раздялата е само въпрос на време. Защото във всеки огън трябва често да се хвърлят съчки, за да продължава да гори пламъка. И простичкото "обичам те", подкрепяно с действия в ежедневието, е именно едно от нещата, които поддържат този пламък... нека само всеки да си припомни как му се е стопляло сърцето, когато е чувал тези думи, отправяни към него

Между другото, то май се повтарям, когато тези думи не идват от сърцето, а се казват механично, то това си личи, наистина си личи. Като правило тогава и действията не отговарят... хайде, че пак се завъртях!

Много избирателно четеш...
Никъде не съм споменават работа, трепене или подобни неща. Говорехме за любов и нейното изразяване...
Любовта не се изразява само с приказки - "обичаме те" и една целувка за доказване.
Ако твоето виждане е такова - просто мислим различно.
Колкото за думите, дали галят ухото или не, много е просто...
Въпрос на бройна система, но не колко пъти са ти казвани, а на колко души са казвани в така наречените семейни триъгълници, а защо не и многоъгълници.
Различни книжки сме чели, явно...
Не ми се спори...

Ох, освен всичко друго е и въпрос на възпитание, ако щеш - от работата на човек над себе си. Защо вместо да се засягаш, просто не се огледаш за човек, на когото да можеш да кажеш тези думи и само гледай как ще светнат радостно очите на тази, която ги чуе. Защо мислиш, че децата се интересуват само от паричките на мама и тате, и нямат нужда да им се казва, че ги обичат. Моят син направо взе да мърка, образно казано, от удоволстви, като му казах за пръв път преди десетина години тези думи, след като четох там в някаква книга за това. Ти май не си способен да обичаш, иначе нямаше да ти е толкова трудно. Общо взето Стефан или е прочел като мен това в някоя от кригите по приложна психология и го интерпретира тук, или е стигнал сам до същите изводи, до които е стигнал и съответния автор, само че ако ти го беше прочел другаде, сигурно щеше повече да се вслушаш .

Здравей,
За пръв път те разбирам прекрасно и се присъединявам към изказването ти. Наистина, животът е толкова кратък...Защо все пропускаме да си кажем тези толкова важни думи - независимо разведени или не. Това е едно от малкото неща, които ми допадат в "американската култура".
Всеки има нужда да ги чуе. Те могат да ти "направят" деня, да те повдигнат, когато си паднал духом...Наистина, толкова ли е трудно? И толкова ли е абсурдно ако ти се прииска да ги кажеш на човека, с когото сте се разминали, макар. Ей така - по човешки...

Имах пред вид, че често някой смятат тоталното задоволяване на материалните потлебности като израз на любов, забравяйки, че толвината в отношенията. Това особено важи за при децата - гледаме да са нахранени и облечени, а забравяме, че имат нужда да поиграем с тях. За изразяване на сърдечност все няма време, някак си това се счита за глезотия, а всъщност е толкова, толкова необходимо, за да се чувствува човек в душевен комфорт, направо казано - да се чувствува истински щастлив.

Ако имаш пред вид лицемерието, когато някой казва "обичам те" за да прикрие друга страна на своето поведение, то, това рано или късно излиза на яве, то се чувства и обикновено в тези случаи не се хваща вяра.

Не, аз наистина не разбирам, защо нападате човек, вместо да се вслушате в това, което ви казва. В един момент започвам да си мисля, че сигурно аз не съм наред, сигурно нямам трезва преценка. Или може би съм над егото си, та не се засягам. Добре, че Бъбъл лаконично е на моята позиция, че взех да се питам, дали не бъркам нещо.

Защо си мислиш, че съм се засегнал?
Живял съм достатъчно, за да не ми правят впечатление тези неща.
От скоро съм в този клуб, но се опитах да прочета всико, а ти прочете ли?
Реагирах на начина по който е написано. Реагирах на назидателния тон, а той е във всички постинги тук на Стефан.

Както и да е...
Всеки има право на мнение