Самоунищожение

Може ли някой да ми обясни по-подробно за склонността на хората към самоунищожение, самоизмъчване? Не само физическото, но и психическото. Бях чела, че според Фройд това е изкривен инстинкт за самосъхранение, но нямаше подробности, а бих искала да знам. Ще се радвам някой да ми пише по темата. Благодаря на отговорилите!

не можеш изцяло да се самоунищожиш. можеш да разрушиш това, което си създал до едно ниво само. според мен това е отхвърляне на експанзията на съзнанието от страна на емоционалното тяло (емоциите), защото в тях има прекалено ригидни модели като страх, омраза, объркване и тн. Намери, разбери и ги изчисти, за да не бъдеш под контрола на емоционалното тяло и за да не потиска то твоята еволюция. доста често се среща подобно отхвърляне и желание да не съществуваш. аскетизъм на съзнанието, отхвърляне на всички потребности и най-вече потребността да се развиваш. според мен е застиване, нежелание да се продължи напред

From the highest peak to the deepest valey

влияния отвън са. шаблони на поведение/мислене, които действат като обръщат човека срещу самия него обикновено.

можеш да мислиш за тях като за някакъв фрагмент от колективен разум, който има достъп до индивида чрез някой мисли, които пък се насаждат от средата му - филми, книги, хора наоколо.

забележи, не казвам, че тези шаблони на мислене непременно са лоши.

щом като си го приел в теб, вече не е влияние отвън. каквото си интегрирал е вътрешна реалност. и няма лоши шаблони, повечето от емоционалните модели си мислят, че ни предпазват от нараняване примерно

From the highest peak to the deepest valey

Искаш да питаш за мазохисзма или самоунищожението?
Самоунищожението е породено от човешката ни глупост. Жаждата за притежания власт. Унищожаваме природата, унищожаваме здравето си, унищожаваме себе си.
Мазохизмът ... Обикновенно се съпътсва и със садизъм.
Породен е от задръжките породени в детството. Има подсъзнателен копнеж за самонаказание поради "лошите, непристойни дела" вършени от съзнанието.
При жените главно се поражда от кастрационният комплекс. Детето се чувства ощетено, наказано. В него се създава това убеждение, и през целия си живот самонаказанието носи удволетворение на подсъзнанието му.

Пробвай да поговориш за това което чувстваш и помниш от детството си с някого. Без да премълчаваш нищо. Напълно откровенно към себе си и човека срещу теб. С колкото повече хора говориш толкова по добре.
За начало... Защо не ни кажеш коя е най-лошата случка в живота ти?

след като си се вързал за хорото определено не е отвън, ама като цяло си е отвън.

обикновено това, което ти правиш е да кажеш "а", шаблонът се включва и казва всичко останало, от "б" до "з"

виж ако кажеш "алфа", може да се закачи към теб друг шаблон, който да казва "бета"

така че не е да нямаме никакъв избор както някои го изкарват.

емоционалните модели - ок, а какво ще кажеш за интелектуалните и духовните?

не мисля, че нещо отвън ги казва тези неща. ако ти нямаш б и з, както и бета в себе си, никакъв шаблон не може да ги каже вместо теб. интелектуални/ментални шаблони също съществуват, но духовни няма. има имитации на духовни, но са си чисти ментални проекции.
реалността отвън отразява това, което е в теб, ако се опитваш да изтласкаш нещо и да го отхвърлиш, толкова по-силно ще ти бъде навряно обратно в лицето. всеки човек отразява по нещо от теб. или поне така изглежда, защото ти обуславяш някои от хората да се държат по точно опр начин само с теб, а иначе извън контактите с теб, те са доста повече от само този модел.

From the highest peak to the deepest valey

уф, духовни шаблони ли написах? :)) малко се изсилих, но като цяло имах предвид религиите и техните егрегори под "духовни шаблони". не че те са много духовни тия де...

иначе наистина са предимно както ги наричаш 'ментални' обикновено

ако се замислиш азбуката, езика - това е доста голям шаблон. наистина има голяма полза от него, и слаби страни.

за това, което е в теб не съм съгласен. ти например си казвал, че се занимаваш с някои специфични медитации - по този начин в теб попадат неща и енергии,които на повечето хора не въздействат. това е индивидуалния ти избор - какво да допуснеш в себе си, за какво да се закачиш, какво да "отразиш"

Понякога опитът за самоунищожение може да бъде криворазбран опит за себеутвърждаване, Елинор. При всички случаи обаче човек не цени много живота си.

Значи според вас самоунищожението е част от емоционалните шаблони? В какъв смисъл по-точно? Има ли шаблон, който ни казва да се унищожим, или по-скоро като не отговаряме на определени шаблони, подсъзнанието ни подтиква към самоунищожение, защото не се вписва в тях? Не говоря конкретно за себе си, въпреки, че съм имала такива периоди, а за определен тип хора. Те сами си причиняват някаква вреда /духовна или физическа/, за да накарат останалите да им обърнат внимание, да потърсят помощ. Дотук добре, но те не приемат тази помощ, а продължават да си вредят, без значение какво правиш за да им помогнеш. Аз самата не мога да разбера защо съм постъпвала по такъв начин. Сякаш си по наклонена плоскост и се плъзгаш надоло, и не искаш никой да ти помогне, нито искаш сам да си помогнеш. Искаш да ти е зле. Тези шаблони нали ние избираме дали да ги следваме? В такъв случай, ако това е шаблон, и ти знаеш, че ти вреди, защо продължаваш да го следваш?
А най-лоша случка в живота си... ами сякаш не си спомням някоя чак толкова ужасна. Имам хубав живот като цяло.
Благодаря за отговорите, особено на Rider и Сивия вятър

Ами пробвай да си спомниш. Все можеш да определиш коя е по от другата.

i az po tozi vypros si mislia naposledyk...
nikoe drugo syshtestvo - nito jivotni, nito nasekomi, bakterii, rastenia niama da trygne sreshtu sebe si i sreshtu sobstvenia si jivot.... samo horata. (e, kato izkliuchim noshtnite peperudi, no te sa leko zabludeni, sigurno misliat svetlinata za neshto drugo i sa se obyrkali)
kato se pozagledash zabeliazvash, che pochti vsiako choveshko nesyznatelno (a i v povecheto syznatelni) deistvie sydyrja samounishtovenieto v sebe si. kato che li horata sa nqkaksi programirani da tyrsiat tova. i v syshtoto vreme si namirat hiliadi opravdania da deistvat po tozi nachin i da se "nadiavat", che rezultata shte e drug, a ne razrushenie. v mnogo malko i to ot syznatelnite deistvia na horata moje da se vidi niakakyv stremej kym neshto dobro.
i nai-typoto e, che opravdaniata sa obiknoveno neshto polojitelno kato "dobrota", "blagorodstvo", "da pomognat na niakogo" i t.n., a v kraen sluchai se opravdavat i s "karma"... za sobstvenite si deistvia, koito te bi triabvalo da napravliavat.
a oshte po-typoto e, che niamam ideia zashto e taka...

Или пък ти интерпретираш поведението на другите по начин, който те отразява :) Или може би по малко от двете.


А пък ако вкл. това че хората въобще привличат точно определен тип индивиди става мазало :) Никъв процеп за истината :))

Според мен склонността за самоунищожение идва от боклука отвътре. Нали знаеш - енергията в нас която е несправедлива, която прецаква другите, която ... абе всички си я знаем. И когато в хубавите моменти на живота си я приемаме като част от нас (или се праим че не я забелязваме) просто защото така ни е изгодно, в лошите няма да имаме избор дали я искаме или не. Гадно но факт.

Да, но дори и в хубавите моменти хората изпитват желание да рушат нещата, които сами са създали, или които им носят щастие. Знаят, че по този начин ще наранят себе си, ще ги заболи, но го правят. Защо? Следват някакви шаблони на поведение? Не го разбирам това. Някак си не искат да са щастливи, самоунищоважат се. Какво ни подтиква към това?

Други хора, разбира се. Не в момента, в миналото.

Аз това имах предвид - хубавите моменти, които превръща в лоши. Като дадеш
власт (приемеш че тя е част от теб и е правилна) на зла/лоша/несъвършенна/частична енергия в
момент, когато ти е изгодно ти и продаваш част от свободната си воля (ще бъдеш заблуден че е част от теб). Това е за което са казва - продаване на душата. И тя може да се прояви когато си иска. И в зависимост от естеството и може да се рояви като ревност, омраза етс, които не можеш да контролираш. Всичките са себеразрушаване, а в тех се вкл. и чистото саморазрушаване.

Никой който владее вътрешния си живот не би го направил съзнателно :)
Колкото и да ти се струва че това си ти, всъщност не си (и все пак си ти:)) Но треа светлина в съзнанието, за да можеш да разграничиш и да отлепиш лъжата от теб.

Това всъщност е и единственото спасение.

Интересен образ е Фройд-сам той минава за извратен и все пак използва тази дума в трудовете си.
И така-самоунищожението или самонараняването е съвсем естествен процес, предизвикан често от липсата на някакъв екзотичен проблем-един приятел да речем си нямаше отявлени и големи пороци и реши , че трябва да пуши. Имайки впредвид , че е гребец и изобщо-здраво момче на него не му пука..и си пуши..сума ти хора си внушават емоции, често негативни-депресират се и така нататък...
Докато не стигне до крайност можеш да гледаш на това , като обратната страна на монетата-все пак и в този свят има както съзидание -така и унищожение. По-благородно е да насочваш последното към себе си, вместо към другите?

мълчанието убива част от нас