Риторичен въпрос

Защо, когато нещата вървят и има пари никой не те пита с цената на какво постигаш това и дори едно "благодаря" не се сеща да ти каже, и всички са ти много добри "приятели" и искат да споделят успеха, а когато ситуацията се обърне и то не по твоя вина, ставаш виновен и отговорен за всичко, "приятелите" изчезват и напрежението горчилката остава САМО за теб...когато най-много се нуждаеш от подкрепа.


Обикни тишината

Имаше една брилянтна мисъл по темата, за жалост не помня от кого. Но все пак ще я цитирам

Хората обичат да СПОДЕЛЯТ успехите си и да ПОДЕЛЯТ неуспехите си

Май обяснява всичко уви

Ами за това имам и малко приятели, но поне са истински

Ехей, точно Тук не очаквах да те мерна, как си приятелче?!!

Това, което си написал е 90% вярно в добавка на Девата.
Същото може да се каже и с много локуми!

...........................
Езерце, наистина хората избягват чуждите страдания, ако не им е призвание, професия, или Истинско приятелство!
Такъв е животът, мила...
За софрата всеси е готов, но да ти помогне да я приготвиш, само с дуло на челото...
Не се отчайвай, и тук газим дълбок и кишав сняг...

Защото са "приятели". С тях може само да помайтапите някого, да пийнете по едно, да си говорите безлични неща, да поклюкарите, но само толкова.
Изпаднеш ли в критична ситуация, в която, дори да не се нуждаеш от помощ, а само от това да поревеш на нечие рамо, да видиш нещата отстрани как изглеждат, дори само и да чуеш окуражаващи думи - не ги търси. Ще ти вгорчат всичко. Лошото при мен е, че не мога да съм лицемерна. Очаквам ли от някой да се държи лоялно и толерантно и той измами ли очакванията ми - после не мога дори да строя на едно място с него. Не мога дори да му усмихвам (изкуствено). Така че все повече се стеснява кръгът около мен. Или поне от старите познати. Хубавото е, че все още вярвам в хората и почвам да "гласувам доверие" на нови хора!

той. И той не е аз.
Но благодаря добре съм.

Този ник е уникален, само да си го гепил без да питаш от ХУБГ...

Не питам за подобни неща
А щом го ползвам значи е свободен и си е мой
Съжалявам за разочарованието.... но такъв е живота

Ае, за ника ми е все тая, но е подвеждащо...
Онзи пич е пич, дано не съм в дълбока грешка поне за това...
Жив и здрав!..

аз също не мога да се мазня и лицемернича и даже съм прекалено директнамалко хора са ме изтърпяли до сега, макар че и аз постоянно гласувам доверие на нови...А истинските приятели...не ми се говори...изпозаминаха...двама имам в момента- единият е съпруга ми...


Обикни тишината

Сори, Езерце! Повече няма да си правя заблудени срещи в твоите теми...
Дай усмивчица на Алекс4о!

Алекс4о!Не съм се отчаяла, мисля си на глас...А тук снегът продължава да вали, скоро съвсем ще ни затрупа и ще си копаем тунели под снега...


Обикни тишината

Прави си срещи, където искаш.Аз съм от либералната партия и нямам нищо против.


Обикни тишината

Да, вярно е, поделят ги обикновено "по братски", а не по равно.


Обикни тишината

Почти не останаха...Сетих се за стихче на Валери Петров от една детска книжка:

Казва се приятел пръв!
Но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси,
пръв и без да се запита-
прав ли си или не си!
Пръв за теб леда пролазва!
Пръв за теб пролива кръв!
Ето затова се казва,
че приятелят е пръв!




Обикни тишината

О, тези са в червената книга

Аз преди много се раздавах. На кой ли не какви ли не услуги и помощи. Чувствах се добре, когато помагах. Но се случи да изпадна в една голяма дупка преди години и се оказа, че само няколко човека не останаха безразлични. Тогава си дадох сметка, че съм била използвана.
Не ме разбирай погрешно. Не съм спряла да се раздавам, но не слагам тези хора вече в графа приятели
И знаеш ли какво е най-чудно. Че получавам повече помощ и подкрепа от хора, за които нищо не съм направила....

Книжките на Валери Петров ми бяха любими като малка.
Сещаш ли се за Пук?

...ми казаха, че съм пич, не зависимо от подчертано женския си произход. Благодаря на колегите за комплиментите. И искренно се надявам да си остана пич

и ако може друг да е по-големият брат. Но прекалено генерално звучи... Истината е, че все още има истински хора и истински приятели. Благословени да са.

Да. Много е хубава приказката за Пук и точно за приятелството, сега даже ми стана тъжно като си я спомних...помня, че дъщеря ми много плака за Хрили ли беше грозната риба, когато й я четох...


Обикни тишината

Има. Просто понякога ми се струва, че хората все повече не могат и не желаят да се разберат един друг...Знаеш, че ми се е случвало да говоря и човека отсреща да ми каже- Не, не е така! И да повтори същото, което съм казала...


Обикни тишината