Не иска да говорим...

От 3 години сме заедно. Всичко беше много хубаво, но изведнаж той се зарови в свойте си проблеми, почна да се отадлечава. Има си проблеми в работата-доста сериозни. Има проблеми и със здравето. Искам да съм част от неговите проблеми, да му помагам-нали и за това сме заедно, но той не ме допуска. Казва че не било свързано с мене персонално, просто другите неща достатачно го притесняват и разговорите с мене допълнително го натоварват... Това значи ли че вече не ме обича? Вече дори и това ме е страх да го попитам-да не ми отговори, че го изнервям допалнително. И как да продължа-да си карам така, все едно сме си само познати, които правят секс, но иначе си говорят само за неща, които можем да си ги говорим и с всеки друг, с надеждата, че нещата ще се оправят? Защото завинаги така не ме устройва.... Или това е сигурен признак, че нещата са приключили или поне отиват натам? Мого ми е трудно да се справям със ситуацията, когато не го разбирам какво чувства и усеща, когато не можем да го обсаждаме...

Ако продължава да е такъв - със сигурност ще те загуби... Ако не си тръгне той - ти ще си тръгнеш... Ако това ще се случва по-добре да е рано отколкото късно... Кажи му че не издържаш така повече и ако нещата не се променят ще го оставиш... И ако не се променят го остави...

Много ми е лесно да го кажа - дори не съм сигурен че съм прав... може и да греша... Все пак нещо трябва да промениш...

Много пъти сам се опитвала да му го кажа, ама той казва, че само го тормозя с моите разговори, докато той си има достатачно проблеми и така. И аз се чувствам като пълна идиотка, която вместо да му помага в труден момент допалнително го тормози. А не искам да му съм му допълнителна тежест, но не виждам и как му помагам като ме държи настрана от проблемите си.

а моето мнение е, че мъжете много поече от жените страдат кгато са "слаби" и просто иска пред приятелката си да е "героят " и т.н. ит.н. а не съжаление съчувствие и утехи. мъжете са доста по суетни от нас и според мен приемат съчувствието като знак за поражение. проблеми в работа+здраве=на много ниско самочувстие и усещане за безпомощност. не му се гневи, а прояви разбиране и бъди мълчаливо до него. без да изискваш обяснения споделяния и т.н. той ако има нъжда ще сподели. поне според мен де

и недей да го напускаш в момент на слабост , защото съвсем ще го разсипеш...стига да го обичаш де.

Ти не си виновна за нищо - не се обвинявай!

И пак ще ти кажа... Промени нещата, защото така до никъде няма да стигнете... А факта че искаш съвет тук значи че наистина нещата са тръгнали на зле...

Опитвам се да сам до него, да го подкрепям. Ама е трудно-той не споделя, не ме прави съпричастна, държи се студено. Като говоря с него-имам чувството, че обсъждаме неща, които са незначителни и не са ни на сърцето-нито на него, нито на мен-говорим просто така, защото трябва. Лесно е да кажеш-бъди до него-ама като съм до него имам чувството, че съм излишна. И не иска да го обсаждаме-хич не мога да преценя сама, дали все още иска да съм до него. Все се надявам, ако беше нещо такова-да има сили да ми каже. За пръв път не иска да обсъждаме...Вообще за пръв път съм с някой, който не иска да обсъждаме тези неща

Това не значи, че не те обича. Мъжете са така устроени, че като имат проблеми се затварят в себе си и потъват в тишина, размишлявайки как да излязат от ситуацията, докато жените изпитват желание да говорят и говорят за своите проблеми, както и да търсят съвет за решаването им, нещо, което мъжете не правят. Това би накърнило мъжкото им достойнство.
Бих те посъветвала да престанеш да го тормозиш да говорите по темите, които той отбягва. Опитвай се да го разведряваш със свежи идеи за съвместно прекарване на времето. Просто бъди до него, дори като едно мълчаливо присъствие, той ще го оцени, уверявам те!

понякога да си донего означава именно това-да и говорите не посъщество смол ток един вид- това адски релаксира. нека той ти подскаже от какво има нужда.. в случай, че наистина искаш да му помогнеш. мъжете не са като жените-нямат тази потребност да говорят за проблемите си и много трудно го правят. те НЕ ИСКАТ другите да ги виждат как страдат, плачат и тн...искат да имат усещането , че се справят. така, че ако просто си в добро настреоение и го разведряваш, това също е помощ . хората когато са тъжни гледат комедии:)

аз съм на абсолютно същото мнение.

И докога трябва да бъде така? Ами ако се превърне това в един безкраен сериал? Тогава какво? Колко време трябва да търпи?

Е, ако го обича... дано да го обича силно

И дано проблема да е в това че той си има други проблеми...

Общо взето и аз съм ту в едната крайност-ту в другата. Верно е че го обичам ама вече от два месеца сме все така-на мене ми се струват не два месеца а векове-и става все по зле. Аз се мятам като риба на сухо-ту си казвам"обичам го, ще тарпя, той така иска" ту си казавам "Той вообще не се интересува, какво ми е на мене-в крайна сметка не искам чак толкова-само да ме направи съпричастна, какво му е на душата". А наи-лошото е че не мога да преценя на него какво му е.... И ме е страх, че така и него го мъча и себе си и накрая няма да можем да се гледаме...Разбира се, както казаваш, ако проблема е в това че има други проблеми:(

Знам ли, не искам да те обезкуражавам, дано случая при теб не е същия, но моя бивш ли, все още настоящ ли приятел и аз не знам вече, като почна да се държи така както си го описала не престана и всичко при нас постепенно, въпреки многото търпение от моя страна започна да се разпада, до такава степен, че сега и двамата не знаем какво искаме

Не съм съгласна с теб. Споделят и искат съвети почти колкото и жените според мен. Но трябва да сметнат, че могат да говорят с теб на тази тема и да ти имат доверие, за разлика от повечето жени които обичат да разкажат за проблемите си на всеки който срещнат.

аз съм точно от този тип жени...споделям наред и това ме успокоява:) разбира се, донякъде убива "мистериозността" а и сигурно за слушателите е адски досадно

Ами точно заради това пиша тука, съвет искам... въпреки че съвсем не ми е в стила. Токова сам се отчаяла-хич не ми се иска да го загубя, а от друга страна не знам какво да направя. Ако сам сигурна, че е това което иска-ще го оставя да си го изживее-ама да не се окаже, че аз ще се драпна пак и той се дръпне още повече и докато се усетим-вече сме си чужди. Много трудно ми е така да преценявам без другия да се опита да ми помогне, поне да каже какво иска... или поне да каже че не знае какво иска-а не да ме гледа с празен поглед и да се чувствам като егоист, който иска да спаси връзката само за себе си... Все едно само аз я искам тази връзка

н аколко години си

Не е добре че не говори... много мъже са прекалено горди да приемат съвет от жена, но споделят ако преценят че ще ги разбереш.
Опитай да го поглезиш и да му създадеш приятни емоции да се поотпусне и да те приеме като по-близка.
Успех

Има една книга, тук многократно са я споменавали, името и е "Мъжете са от Марс, а жените са от Венера". Там много добре са описани подобните ситуации. Купи си я, стува само 5лв.
Просто твоя човек има нужда да поседи малко в "пещерата" си, и не му досаждай, че ще се опариш от "змея". Ще ме разбереш когато я прочетеш.

[линк]

Ами какво да ти кажа то мъжете вероятно са си такива защото и аз като си имам проблеми и се затварям в себе си докато ги реша и не ми олекне то с приказки няма да се решат нито като споделям ми олеква... то малко като котките като са болни се скриват в някоя миша дупка далече от света...